МОТИВИ към присъда № 13/03.05.2017г. по
НОХД № 189/2016г.
Районна прокуратура - гр.Р. е
обвинила Р.И.Г. в това,
че: за времето от 22.06.2015г. до 29.06.2015г. в с. Л., общ. Р., в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, чрез използване на моторно превозно
средство – л.а. „Р. Л.” с рег. № СТ хххх СМ е отнел чужди движими вещи: 2 бр. двигатели за л.а. „А. А4” и частите към тях, 1 бр. бензинова моторна резачка за
дърва марка „Щ.”; 60 м. кабел 5х6 кв.мм; 1 брой
винтоверт с две батерии; 1 бр. електрожен с работни кабели; 1 бр. газова
бутилка 25-27 л.;
1 бр. бензинова помпа за вода 2 цола; 1 бр. ракета марка „Р.” 115 мм;
1 бр. ракета марка „Б.” 125 мм. и 4 бр. алуминиеви
джанти 17 цола за лек автомобил „Ауди”, тип „еленов рог” марка „BBS”, на обща стойност 3 602,10 лв. от
владението на К.В.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, кражба в
немаловажен случай извършена повторно, за което и на основание чл.195 ал. 1
т.3, т.4 и т.7 от НК, във вр. чл.194 ал.1, във вр. чл.26 ал. 1 и чл.28 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Р.И.Г. не признава вината си и всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли да бъде оправдан, като сочи
доводи за това.
Защитникът му - адв.Х. моли съда подзащитния му да бъде оправдан, като
алтернативно сочи да му бъде наложено наказание към минимума предвиден в
закона.
Пострадалия К.В.Д. е предявил и съда е приел за съвместно разглеждане
граждански иск в размер на 3 602,10лв., за претърпените от него
имуществени вреди-представляващ равностойността на отнетите и описани по-горе
вещи. Същият е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител,
с упълномощени доверители адвокати С. и М..
Прокурорът
поддържа отчасти обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен в извършване на престъпленията.
В съдебно заседание от 03.05.2017г. по време на пледоариите заявява, че не поддържа
обвинението относно следните вещи:
-1 брой бензинова моторна резачка за дърва”Ш.”;
- 60
метра кабел 5х6кв.мм.;
-1 брой винтоверт с две батерии;
-1 брой газова бутилка 25-27л.;
1 брой бензинова помпа за вода 2 цола;
1 брой ракета марка „Р.”115мм;
1 брой ракета марка „Б.”125 мм.
Не поддържа обвинението и относно това да е извършено в
условията на продължавано престъпление на три пъти, а го поддържа да е
извършено на два пъти, за периода от 22.06.2015г. до 29.06.2015г., както и не
го поддържа да е извършено чрез разбиване на входната врата на къщата, т.е. не
го поддържа относно квалификацията на деянието с правно основание чл.195,ал.1,
т.3 от НК.
Поддържа обвинението за следните вещи:
-два броя двигатели за „А. А4” и части към тях, един брой електрожен
с работни кабели и 4 броя алуминиеви джанти тип „еленов рог”, марка ВВS, на обща стойност 3060 лева.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимия Р.И.Г. е роден на *** год.
в гр. Х., с настоящ адрес ***, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, ЕГН: **********.
Осъждан е за престъпления от общ характер, както следва:
С определение по НОХ № 14/2005г. на РС Х., в сила от
22.02.2005г., за престъпление по чл.197 ал.1, във вр.чл.194 ал. 1, вр. чл.63
ал.1 т.4, във вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК , във вр. чл.2 ал. 2 от НК е
осъден на обществено порицание.
С определение по НОХ № 91/2007г. на РС Р., в сила от
07.03.2007г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, пр. 1 т.5 и т.7 от НК, във
вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр. чл.28 ал. 1 от НК и чл.55 ал. 1 т.1 от НК е
осъден на лишаване от свобода за срок осем месеца, като на осн.чл.66 ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години;
С присъда по НОХД № 315/2008г. на РС Р., в сила от
07.01.2009г., за престъпление по чл.194
ал.3, вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр. чл.20 ал. 2 от НК и чл.54 от НК е осъден
на пробация- на основание чл.42 а ал.2 т.1 и 2 от НК ”задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца” и „задължителни периодични мерки с
пробационен служител за срок от шест месеца”, като е признат за невиновен
и оправдан по обвинението по чл.195 ал.
1 т.4, т.5 и т.7 от НК
С определение по НОХД № 47/2011г., по
описа на PC Р., в сила от 11.02.2011г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 5 и
7 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр.чл.28 ал. 1 от НК и чл.55 ал. 1 т.1
от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал. 1
от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.
Фактическата обстановка, която съдът приема за установена е
следната:
През лятото на 2015 г. свидетелите В.Д.К.
и И.Г.Д. разтрогнали брака си. Двамата имали къща в с. Л. и апартамент в гр. Г.
К. купил къщата преди да сключат брак, но в нотариалния акт посочил, че
собствеността е на двамата. К. имал деца от предишен брак. Свид. Д. също, едно
от които именно подсъдимия Р.Г.. Той живеел при К. и Д.. Обитавали къщата в
Любеново, и апартамента в гр. Г. Синът на К. - пострадалия К.Д. ходил в къщата
при баща си в с. Л. не много често, но там съхранявал свои вещи, основно в
гараж към къщата. За него ключ имали само К. и Д..
Съдът не
приема за достоверни показанията на свидетелката Д., че също е разполагала с
ключ за гаража, поради следните съображения:
Нейните
показания, в частта им относно притежанието на ключа са вътрешно-противоречиви,
както и несъответни на целия събран доказателствен материал. В показанията си Д.
твърди веднъж, че е имала ключ, втори път, че ключа бил в нейния съпруг В.К. -
баща на пострадалия, и трети път, че е стоял под една керемида, която пък при
провеждането на очната ставка се
превърна в тухла. Нейните показания не се потвърдиха при проведената очна
ставка с К., както и противоречат на начина, по който Р.Г. прониква в гаража-
през покрива, чрез отместване на керемиди, което пък се установи по категоричен
начин, както с показанията на свидетеля Д.Т., така и от обясненията на Р.Г..
Обстоятелството,
че вещите за които бе признат за виновен Г. са собственост на пострадалия съдът
намира, че се установи по категоричен начин относно:
- двигателите
и частите за тях са за лек автомобил „А.”, а и Р.Г. и майка му Д. - установиха
по категоричен начин, че К.Д. си е оставил в къщата джантите за колата, както и
два двигателя, отново за колата му.
Съдът не
дава вяра на показанията на свидетелката Д., относно обстоятелството, че е дала
указания на сина си да взема и вещите на Д.,***, тъй като дори тя при разпита
си и при поставянето си в очна ставка установи, че не е споменавала изобщо на Р.
нито за джантите, нито за двигателите. Съдът намира, че това твърдение е израз
на защитната теза на подсъдимия, която се подкрепя и от неговата майка.
Това, че е
казала на сина си да вземе някакви железа от къщата на село, които да предадат
на вторични се установи не само от нейните показания, но и от тези на свидетеля
К.. Но категорично се установи, че както Р.Г., така и майка му са имали ясна
представа за собствеността на тези вещи. Нейните показания, че е казала на сина
си да взема всичко от къщата, защото щял В. да я продава противоречат на цялата
установена фактическа обстановка и се обясняват със стремежа й да избегне
носенето на наказателна отговорност от сина й.
Всъщност в
момента, в който тя е говорила по телефона със свидетеля К. - той вече е бил
във фактическа раздяла с нея и евентуално, според нейните показания с друга
жена. Няма никаква логика в обясненията й той да накара жената, с която е във
фактическа раздяла да открадне вещите на собствения му син, с който винаги е
бил в добри отношения. В такива, както стана ясно от разпитите на К. и Д. е и
към настоящия момент. Още повече, че Р.Г. е отишъл до къщата, където и самият
той е живял, като е проникнал в гаража през покрива, чрез отместването на
керемиди. Проникването през покрива не се спори, нито от Д., нито от Г., а се
установява и от свидетеля Д.Т..
В този гараж Д. съхранявал инструменти, вещи
от бита, части и двигатели за лек автомобил
«А.». В къщата в с. Л. и прилежащите й постройки съхранявал части за автомобили
именно от тази марка, както и катастрофирал автомобил.
В началото на лятото на 2015
г. отношенията между К. и Д. започнали да охладняват. К.
продължавал да поддържа отношения със съпругата си, но видно от разпита му
имали разногласия и поради тази причина не били постоянно заедно. Започнал да
ходи по-често при сина си. Д. и Г. повечето време били в гр. Г. В с. Л. почти
не ходили. К. спрял да дава пари на Д. и тя не можела да поддържа
баничарницата, която държала под наем в гр. Г. Именно поради тази причина указала
на сина си – подсъдимия Г. да отиде и вземе метали от двора на къщата им в с.Л,
които да продаде. По това време подсъдимия Г. управлявал лек автомобил „Р. Л.” с регистрационен
№ СТ ххх СМ по документи собственост на свид. Т.. С този автомобил Г. ходил в
с. Л. няколко пъти.
На 22.06.2015 г. Г. отишъл с л.а. „Р. Л.” с рег. № СТ хххх СМ в с.Л., общ.Р.
Влязъл в къщата на К., на втория етаж в килер, където пострадалия - Д. държал
свои вещи. От там подсъдимият отнел 4 броя лети алуминиеви
джанти 17 цола за л.а. «Ауди», тип «еленов рог» марка «BBS”. Натоварил ги в
автомобила „Р. Л.” и се прибрал в гр.Г. Там се срещнал със св. С.С. в пункта за изкупуване на черни и цветни метали на св.Д.. Подсъдимият
му предложил да му продаде 4-те алуминиеви джанти за сумата от 50 лв. С. ги видял в багажника
на автомобила управляван от Г., установил, че са в добро състояние и ги купил
за 50 лв. Прибрал ги в дома си и ги заснел, след което качил снимките в
сайтовете за продажба още на следващия ден. Именно в сайта ги видял пострадалия
Д. и отишъл да ги откупи, като ги разпознал по индивидуализиращите белези.
Самият С. го уведомил, че е купил джантите от подсъдимия за сумата от 50 лева.
На 29.06.2015 г. преди обяд, Г. се срещнал със свой братовчед - св. Д.Т.. Помолил го да отиде с него в с.Л., за да натоварят
някакви железа. Т. се съгласил. Отишли с автомобила управляван от подсъдимия. В
къщата в с.Л. нямало никой. Не се установи по категоричен начин Г. да е разбил
катинара, с който била заключена пътната врата, с метален предмет, който взел
от автомобила си. Именно затова съдът оправда подсъдимия в тази му част. Нито В.К.,
нито свидетелката Д. успяха по категоричен за съда начин да установят как се
заключва двора и дали към онзи момент е бил заключен с катинар. Това не успя по
категоричен за съда начин да установи и пострадалия, който даде колебливи
показания как точно към момента на извършване на престъпленията е бил затворен
двора на къщата в село Любеново.
След като влезли в двора, Г. се качил на покрива
на гаража и започнал да мести керемидите. Т. го попитал какво прави, а
подсъдимия му казал само, че къщата си била негова. Т. се зачудил защо по този
начин братовчед му ще влиза в гаража, но знаел, че тази къща е и на майката му
и те живеели там. Г. махнал няколко керемиди и отворил дупка в покрива през
която влязал в гаража. След това започнал да изважда вещи. Т. се качил на
покрива, за да му помогне.
По този начин подсъдимият е извадил от гаража:
«електрожен с работни кабели, 2 броя двигатели за лек автомобил «А. А4», частите към
тях, и 60 метра
кабел 5х6 кв.мм.
След това подсъдимият излязал и отново покрил
покрива с керемидите по същия начин, за да не си личало, че е влизано. След
това Г. затворил пътната врата и тръгнали за Г. Т. попитал Г. защо е постъпил
така, а той му отговорил «Аз съм си в къщи и никой не може да ми направи нищо,
тази къща си е моя». Около 17,00 часа в гр.Г., подсъдимия Р.Г. спрял пред пункт за
изкупуване на черни и цветни метали – собственост на «Д.»***. В пункта бил св. Д.,
който познавал Г., тъй като и преди бил ходил там, и е
предавал метали. Подсъдимият закарал на кантара в пункта вещите отнети от
владението на св.Д., там разглобил електрожена на съставните му метални
детайли, като отделил медните проводници, железните и кабелите. Д. попитал
подсъдимия, чии са тези вещи и той му отговорил, че са негови. Накарал го да попълни
декларация за произход и му заплатил сумата 93,89 лева. за 16 кг. желязо, 18 кг. алуминий и 12 кг. мед.
Тъй като от показанията на всички разпитани свидетели не се установи
категорично кой е владеел и е бил собственик на процесния електрожен, както и
той да е принадлежал единственно и само на пострадалия, а по-скоро на неговия
баща и на майката на подсъдимия- съдът оправда в тази част подсъдимия.
Отнемането на владението на процесния електрожен не е осъществено от подсъдимия по отношение
на пострадалия, тъй като не той е владеел вещта.
Не се доказа по категоричен начин в началото
на м.Юли, преди 14-та дата на 2015 г. вечерта Г. да е отишъл отново с л.а. „Р. Л.” с рег. № СТ хххх
СМ в с.Л., общ.Р. ,нито да е влязъл в гаража по същия начин – размествайки
керемидите на покрива и да е отнемал: 1 брой бензинова моторна
резачка за дърва марка «Щ.», 1 брой винтоверт с две батерии, 1 брой газова
бутилка 25-27 литра,
1 брой руска бензинова помпа за поливане 2 цола, 1 брой ракета марка «Р.» 115 мм, 1 брой ракета марка
«Б.» 125 мм.
Натоварил тези вещи в багажника на автомобила си и тръгнал към центъра на
селото по главния път. Свидетелят П. не даде категорични показания пред съда, а
и процесните вещи не се установи да са били във владение на пострадалия. Същите
са придобити по време на брака на В.К. и И.Д. и представляват съпружеска
имуществена общност. Това се установи от показанията, както на К., така и на Д..
Именно затова и съдът оправда подсъдимия в тази част на обвинението.
На 14.07.2015г. св.К.
установил, че от гаража липсват електрожена и други вещи собственост на сина
му. По-късно през деня се обадил на сина си и му казал за липсата на вещи от
гаража.
Св.Д. *** и установил
кражбата на следните вещи: от килера в къщата 4-те джанти и от гаража: «електорежен с работни кабели, 2 броя двигатели за лек
автомобил «А. А4» и частите към тях, 60 метра кабел 5х6 кв.мм., 1 брой бензинова моторна
резачка за дърва марка «Щ.», 1 брой винтоверт с две батерии, 1 брой газова
бутилка 25-27 литра,
1 брой руска бензинова помпа за поливане 2 цола, 1 брой ракета марка «Р.» 115 мм. и 1 брой ракета
марка «Б.» 125 мм.
Веднага след установяване на кражбата св.Д. започнал всеки ден да посещава интернет сайтове за «А.
форум» за където знаел, че се продават части за лек автомобил «А.». В сайтът
«Кръвна група «А.»» един ден видял джанти идентични с неговите откраднати.
Разпознал ги, че са именно неговите по дупки между болтовите отвори, които се
правили специално и били срещани рядко. Видял, че са обявени за продажба с цена
250 лева. Веднага писал на св. С.С., който ги бил обявил за продажба.
На 14.09.2015 г. двамата се срещнали и Д.
разпознал своите джанти откраднати от къщата в с. Л., на които имало поставени
и гуми. Пострадалият откупил джантите си от свид. С. за сумата от 250 лева.
След това обяснил на свидетеля за случая с джантите и го попитал откъде ги има,
а С. му отговорил, че ги е купил за 50 лева от момче по прякор «Д. Е. Е.» на
име Р.. Д. веднага се сетил, че това е сина на съпругата на баща му, в който се
бил съмнявал и от самото начало след установяване на кражбите.
С протокол от 16.09.2015 г. св.Д. е предал копия от покупко-изплащателната
сметка от 29.06.2015 г. декларацията за произход и договора за покупко –
продажба.
От заключението на оценителна експертиза е видно, че
стойността на вещите предмет на кражбата: 2 бр. двигатели за л.а. «А. А4» и
частите към тях, 1 бр. бензинова моторна резачка за дърва марка «Щ.», 60 м. кабел 5х6 кв.мм, 1 брой
винтоверт с две батерии, 1 бр. електрожен с работни кабели, 1 бр. газова бутилка
25-27 л.,
1 бр. бензинова помпа за вода 2 цола, 1 бр. ракета марка «Р.» 115 мм, 1 бр. ракета марка
«Б.» 125 мм.
и 4 бр. алуминиеви джанти 17 цола за лек автомобил «А.», тип «еленов рог» марка
«BBS” е в размер на 3 832,10 лв.
По отношение на вещите предмет на престъплението, за
които подсъдимия е признат за виновен съдът дава вяра на експертизата на вещото
лице-В.И.В., тъй като същият разполага
със специални знания за оценка на точно такива вещи- предвид специалността му.
Същият е установил, че стойността на частите от двигатели, както и на целите
двигатели на автомобили, предмет на престъплението е 2810 лева.
В съдебно заседание всички страни приеха за
компетентно и изчерпателно заключението на вещото лице, като никоя от тях не възрази
по приемането й.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си, като съобрази както гласните така и писмените доказателства, взети в своята
взаимна връзка и зависимост с приетите по делото съдебно- оценителни
експертизи.
Съдът прие, че с деянията си подсъдимият е осъществил
състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.4 и т.7 от НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК, като за времето от 22.06.2015 г. до 29.06.2015 г. в с. Л.,
общ. Р., в условията на продължавано престъпление – на два пъти чрез използване
на моторно превозно средство – л.а. “Р. Л.” с рег. № СТ хххх СМ, отнел чужди
движими вещи: 2 бр. двигатели за л.а. «А. А4» и частите към тях и 4 бр. алуминиеви джанти
17 цола за лек автомобил «А.», тип «еленов рог» марка «BBS” - всичко на обща
стойност 3060 лв. от владението на К.В.Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. Кражба в немаловажен случай, извършена повторно, т.е. извършил е престъплението, след като са бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не е изтекъл петгодишният
срок, предвиден в чл.30, ал.2, вр. ал.1 от НК по: НОХД №47/2011 г. присъда №27/11.02.2011
г. в сила от 11.02.2011г.
Съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия за това
да е извършил горното деяние на три пъти за периода от 22.06.2015г. до
14.07.2015г. , чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, като разбил с метален предмет катинара, с който била заключена пътната
врата и чрез използване на МПС да е отнел чужди движими вещи:
-
1
брой бензинова моторна резачка за дърва”Ш.”;
-
60 метра кабел 5х6кв.мм.;
-
1
брой винтоверт с две батерии;
-
1
брой газова бутилка 25-27л.;
-
1
брой бензинова помпа за вода 2 цола;
-
1
брой ракета марка „Р.”115мм;
-
1
брой ракета марка „Б.”125 мм.
-
1 брой електрожен
с работни кабели
Случаят е немаловажен тъй като
са налице квалифициращите признаци на
чл.195, ал.1, т. 4 от НК, съгласно съдебната
практика Р -353-02.11.2000г. на ВСК по н.д. №266 от 2000 г. на Първо НО-
„Правната квалификация „маловажен случай” е изключена за всички кражби
чрез използване на моторно превозно средство, включително за извършените след
„предварителен сговор” и „повторно”.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, следва да се отчетат – многобройните осъждания за кражби
и невъзстановените щети, а смекчаващи не са установени.
Обвинението се подкрепя от останалите гласни и писмени
доказателства, а именно: постановление № 327000-3715/2015г., протокол за разпит
на свидетел-л.3,сведение-/л.12-л.16/, протокол за доброволно предаване от
16.09.2015г., покупко изплащателна сметка № 142030/2015г., декларация за
произход на отпадъци и цветни метали от 29.06.2015г., договор за
покупко-продажба от 29.06.2015г., протокол за разпит на обвиняем- л.32, справка
за съдимост № 467/14.10.2015г. на РС гр.Р., декларация за семейно и имотно
състояние на подсъдимия Г., характеристична справка от 20.10. 2015г., протокол
за разпит на свидетел- /л.43-л.46/,протокол за доброволно предаване от 25.11.2015г.,
копие от свидетелство за регистрация № *********/01.09.2010г., протокол за
разпит на свидетел- /л.56-л.63/, договор за покупко -продажба на МПС от
17.05.2012г., протокол за разпит на
свидетел- /л.65-л.66/, протокол по ЧНД №
363/2015г., обяснения-л.73, заключение на съдебно оценителна експертиза,
повторна съдебно оценителна експертиза, протокол за разпит на свидетел-л.120,
уведомително писмо № 367/2017г. от 24.02.2017г., справка за съдимост № 138/10.04.2017г.
на РС гр.Р., уведомително писмо № 805/2017 от 18.04.2017г. от АК гр.С. З.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, владението върху вещите, както и авторството на
подсъдимия. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и се покриват напълно
с фактическата обстановка, поради което съдът ги намира за незаинтересовани и
непредубедени свидетели.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият Р.И.Г. е осъществил
състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26
ал.1 и чл.28 ал. 1 от НК.
Осъществен е състава на кражбата с неговите
квалифициращи признаци, визирани в разпоредбата на чл.195, ал.1, т. 4 и 7 от НК- а именно налице е противозаконно отнемане на движими вещи, описани
конкретно, притежаващи конкретна стойност от владението на пострадалия, без
негово съгласие, с намерение да се присвоят- продадени от подсъдимия за определени
суми, като е постигнат и противоправния резултат- промяната в упражняваната
фактическа власт върху вещта. Осъществени са и двата акта на прекъсването на
фактическата власт и е установена такава от страна на дееца.
Относно защитната теза на извършителя, че му е било
указано да вземе някакви метали от семейната им къща, които да продаде-
съдебната практика е константна- не е необходимо умисълът за кражба да включва
представата на кого точно принадлежи правото на собственост върху отнеманото
имущество. Законът изисква вещта да е само „чужда”, т.е. достатъчно е деецът да
знае, че тя не е негова; достатъчно е дори съзнанието, че не е отчасти негова,
защото е съсобствена с друг- /Р 479-02-1./
Обстоятелството, че бащата на пострадалия не бил
осигурил пари на съпругата си за наем на баничарницата по никакъв начин не
игнорира наказателната отговорност на подсъдимия. В практиката на ВКС
последователно се приема, че отнемането на лични вещи на пострадалия, без
негово съгласие, заради непогасено парично задължение към дееца, съставлява
кражба, а не самоуправство. Намерението за противозаконно присвояване е налице поради
породеното желание за неправомерно облагодетелстване от чуждата вещ. Дори да
има основание за отнемане на вещи, ако свидетелят В.К. е бил задължен за
каквото и да е, каквито данни не се събраха, то законът не допуска този начин
за да се принуди някой да изпълнява свои задължения.
Квалифициращото обстоятелство по точка четвърта на
чл.195 ал.1 от НК е категорично установено чрез използването на МПС от гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1,
т.7 от НК- „повторност, при немаловажен
случай”, тъй като подсъдимия Г. видно от бюлетина за съдимост, е извършил
настоящото деяние, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление и не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК пет годишен срок
от изтърпяването на наказанието по него, а именно: наказанието му по НОХД №
47/2011г. с присъда № 27/11.02.2011г. по описа на РС гр.Р., в сила от
11.02.2011г.
Предвид наличието на квалифициращи обстоятелства,
стойността на предмета, на престъплението и съдебната практика, деянието се
явява немаловажен случай, като елемент от квалифициращото обстоятелство по т.7
на чл.195 от НК.
От субективна страна при осъществяването на деянието Г.
е действал при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Знаел е, че вещите са чужди и че няма разрешението на техния владелец да се
разпорежда с тях, но въпреки това ги отнел и се разпоредил с тях в свой личен
интерес.
Предявеният граждански иск е доказан по основание и за
размера, определен от съда, представляващ стойността на вещите, за които
подсъдимия е признат за виновен. Претърпените от пострадалото лице имуществени
вреди са резултат от престъпното поведение именно на подсъдимия Г., за което му
е било повдигнато обвинение, поради което същия отговаря за тяхното обезщетяване.
Размера на вредите е определен по категоричен начин и е 3 060лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането 29.06.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, като съда отхвърли размера в останалата му част до 3 602,10лв.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: