№ 6099
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Й. В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501803 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 17684/30.10.2023 г. по гр. д. № 12148/2022 г. по описа на
СРС, 138 състав при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Т. Б. Ш., М. Б. Ш.а, С. А. З., В. А. З., Д. А. З., Н. А. З., К. В. П., Л. Г. Ц.,
Т. Г. А., Г.Т.А., и Й. Н. П. искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че
ответниците дължат разделно на ищцовото дружество сума в общ размер от
5754.44 лева, от които 4789,87 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г. за
аб. № 69011, мораторна лихва за забава в размер на 947,23 лв. за периода
14.09.2016г., до 07.08.2019г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 13,60 лв. - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 3,74 лв. от 30.08.2016 г. до 07.08.2021 г.,
ведно със законните лихви върху двете главници, считано от 20.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №47991/2019г. на СРС, 138 състав,
1
при следните части:
за Т. Б. Ш. - 9/189 - 228.09 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лева за периода 14.09.2016г до
07.08.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2016г.
до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. - главница и мораторна лихва за забава в
размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до 07.08.2019г., ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението
20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумите;
за М. Б. Ш.а, - 9/189 - 228.09 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до
30.04.2017г., мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лв за периода
14.09.2016г., до 07.08.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до 07.08.2019г.,
ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумите;
за С. А. З., - 9/189 -228.09 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лв за периода 14.09.2016г., до
07.08.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за периода
01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. - главница и мораторна лихва
за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до 07.08.2019г., ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумите,
за В. А. З., ЕГН: ********** - 9/189 - 228.09 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2015г. до 30.04.2017г., мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лева
за периода 14.09.2016г., до 07.08.2021 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до
07.08.2019г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане
2
на сумите;
за Д. А. З. - 9/189 - 228.09 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лв за периода 14.09.2016г.,
до 07.08.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до 07.08.2019г.,
ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумите;
за Н. А. З., ЕГН: ********** - 9/189 - 228.09 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2015г. до 30.04.2017г., мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лв за
периода 14.09.2016г., до 07.08.2021 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до
07.08.2019г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане
на сумите
за К. В. П., - 9/189 - 228.09 лева - главница,ъпредставляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лв за периода 14.09.2016г.,
до 07.08.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за периода
01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. - главница и мораторна лихва
за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до 07.08.2019г., ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумите,
за Л. Г. Ц. - 21/189 - 532.21 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лв за периода
14.09.2016г., до 07.08.2021, както и сумата за дялово
разпределение за периода 01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до
07.08.2019г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане
3
на сумите;
за Т. Г. А. - 21/189 - 532.21 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лв за периода
14.09.2016г., до 07.08.2021 г., както и сумата за дялово
разпределение за периода 01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до
07.08.2019г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане
на сумите;
за Й. Н. П. - 63/189 - 1,596.62 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2015г. до
30.04.2017г., мораторна лихва за забава в размер на 45.11 лв за периода
14.09.2016г., до 07.08.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за
периода 01.07.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 0.65 лв. - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 0.18 лв. от 30.08.2016 г. до 07.08.2019г.,
ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението 20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 321220/10.11.2023
г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения
за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че
по делото били представени достатъчно доказателства, установяващи, че
ответниците са собственици на процесния имот. Неправилността на
решението се състояла и в това, че районният съд допуснал и процесуални
нарушения при събиране на доказателства във връзка с установяване на
собствеността върху топлоснабдения имот. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения
иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
вх. № 357175/12.12.2023 г., подаден от Т. Г. А., Л. Г. А. и Й. Н. П., в които са
изложени доводи за правилност на постановеното решение и молят то да бъде
потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
4
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 12148/2020 г. по описа на СРС, 138 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
Т. Б. Ш., М. Б. Ш.а, С. А. З., В. А. З., Д. А. З., Н. А. З., К. В. П., Л. Г. А., Й. Н.
П., Т. Г. А., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответниците са съсобственици на
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен № *******, поради
което са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.
3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила
спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия било установено,
че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок след
публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД суми за доставена
топлинна енергия. Моли да бъде признато за установено, че ответниците
дължат сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. № 47991/2019 г. по описа на СРС, 138 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от Й.
Н. П., Т. Г. А., Л. Г. А., Н. А. З., Т. Б. Ш., М. Б. Ш., С. А. З., В. А. З. и Д. А. З.,
в който са съображения за неоснователност на исковата молба. При условията
5
на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 47991/2019 г. по описа на СРС, 138
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.
6
2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот.
Във връзка с установяване на твърдението на ищеца, че ответниците са
собственици на топлоснабден имот са представени удостоверения за
наследници, от които се установява, че ответниците са наследници по закон на
Т.Т. П.. Устнановява се от писмо изх. № П-7143/24.06.2019 г. от Столична
община – район Красно село, че във връзка с направено искане от ищеца не се
установявало да има данни за извършена продажба на недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *******. От справка в Столична община, НАГ
също не се установява, чу в архива на дирекцията са намерени документи
относно бл. 9, в ж.к. Славия.
Правилно първоинстанционният съд е достигнал правилния извод, че
ответниците не е потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че наследодателката на ответниците Т.Т. П. е придобила правото на
собственост върху имота. Неоснователни са доводите, че съдът е допуснал
процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства.
Районният съд е разпределил доказателствената тежест и е уважил
направените във връзка с установяване на релевантните за спора факти
доказателствени искания. Обстоятелството, че с поисканите доказателства не
се установяват твърденията на ищеца, не означава, че е допуснато
процесуално нарушение от съда при събирането им.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 138 състав, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 17684/30.10.2023 г. по гр. д. №
7
12148/2022 г. по описа на СРС, 138 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на въззивника – „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8