№ 865
гр. Стара Загора, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20225530104641 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ******** г. в социалната мрежа
********** в група ************* П. Й. П., с ЕГН **********, с адрес
***************** бил написал по отношение на ищеца Я. Я. че бил
„...кредитен мошеник, гибон-орангутан, най-екзотичният екземпляр“, както
и „Я. Я. има няколко запора за стотици хиляди към *******, които не
обслужва от години. ...Защо излъга хората, че си голям бизнесмен? Плюеш
ги само, използваш трибуната на общински съвет за да си крадеш от
нашите парички...“.
Във връзка с тези публикации Я. Я. бил подал тъжба срещу П. П., въз
основа на която било образувано наказателно дело от частен характер №
************* година на Районен съд – Стара Загора. С присъда №
************* г. подсъдимият П. П. бил признат за виновен за това, че на
******** г. в социалната мрежа ********** в група ************* бил казал
нещо унизително за честта и достойнството на Я. Г. Я., а именно, че „имал
няколко запора за стотици хиляди към *******, които не обслужвал от
години“, като обидата била разгласена „по друг начин“ на основание чл. 148,
1
ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1, т. 2 НПК, като съдът го осъдил на глоба в размер на
5000 лева и на обществено порицание, което да се изпълнило чрез обявяване
на съдебния акт в кметството по местоживеене на подсъдимия, като
признавал подсъдимия за невинен и на основание чл.304 от НПК – поради
липса състав на престъпление го оправдал по повдигнатото обвинение в
тъжбата, че на ******** г., в социалната мрежа ********** публично и по
друг начин разгласил за Я. Я. позорни обстоятелства с публикуваното „...Защо
излъга хората, че си голям бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната
на общински съвет, за да си крадеш от нашите парички...“ – престъпление по
чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
Присъдата била обжалвана, като с решение № *************г. на ОС –
Стара Загора съдът бил преквалифицирал извършеното от П. П. в
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 147, ал. 1 НК за
това, че на ******** г. в социалната мрежа ********** в група
************* бил казал нещо унизително за честта и достойнството на Я. Г.
Я., а именно, че „имал няколко запора за стотици хиляди към *******, които
не обслужвал от години“, като обидата била разгласена „по друг начин“,
поради което и му било наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и
обществено порицание.
Вследствие извършеното престъпление от П. П., Я. Я. претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, засягане
честта на тъжителя и достойнството му. Ищецът бил лице, което се ползвало
с добро име в общество и което било на високо положение в него, поради
което тази публикация с обиди, направени публично, уронила престижа и
достойнството му. Я. Я. се чувствал зле, притеснен, угрижен и афектиран от
случилото се. Това негово състояние продължило дълго време, като афекта му
бил голям и му пречил в ежедневието. Неговото добро име в обществото било
накърнено, което му се отразило зле. Публикацията го била карала да изпитва
притеснение и да се чувства опозорен пред обществото и познатите му.
С оглед на горното за ищеца било налице интерес да предяви иск по чл.
45 ЗЗД за причинени от П. Й. П., чрез публична обида на Я. Г. Я.
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, засягане
на доброто му име в обществото, честта и личното му достойнство вследствие
на публичното нанесена обида от ответника. Размерът на претърпените
2
неимуществени вреди бил 2000 лева, която сума била съобразена с тежестта
на извършеното, ценността на засегнатите блага, неблагоприятните емоции,
които бил изпитал ищеца, негативните последици, които бил преживял.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да осъди П.
Й. П., ЕГН **********, с адрес: *************, да заплати на Я. Г. Я., ЕГН
**********, с адрес: *************, сумата в размер на 2000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, засягане на доброто му име в обществото, честта и личното му
достойнство вследствие на публичното нанесена обида от ответника, ведно
със законна лихва от датата на увреждането – ********г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който заявява, че счита
исковата молба за допустима, но неоснователна. Видно от представените към
исковата молба писмени доказателства ищецът бил предявил претенцията си
за изплащане на обезщетение за причинени болка и страдание, без да уточни
в какво точно се изразявали.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
подадената искова молба.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител
оспорва само размера на претендираното обезщетение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното НЧХД № *************г. по описа на РС –
Стара Загора, същото е било образувано по тъжба на Я. Г. Я. против П. Й. П.,
в която тъжителят е твърдял, че на ******** г. в социалната мрежа
********** в група ************* П. Й. П. бил написал за него, че бил
„...кредитен мошеник, гибон-орангутан, най-екзотичният екземпляр“, както
и че „Я. Я. има няколко запора за стотици хиляди към *******, които не
обслужва от години. ...Защо излъга хората, че си голям бизнесмен? Плюеш
ги само, използваш трибуната на общински съвет за да си крадеш от
нашите парички...“.
С присъда № ************* г. по НЧХД № *************г. по описа
на РС – Стара Загора, подсъдимият П. Й. П. е бил признат за невинен в това,
3
че на ******** г., чрез публикуване в социалната мрежа ******* казал нещо
унизително за честта и достойнството на Я. Г. Я., като обидата е нанесена
публично и по друг начин, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът
го е оправдавал по повдигнатото в тъжбата обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и 2
пр. последно вр. чл.146, ал.1 от НК - поради липса състав на престъпление.
Видно от мотивите на присъдата съдът е приел, че никъде в публикацията
подсъдимият не нарича тъжителя „кредитен мошеник“, „гибон-орангутан,
най-екзотичният екземпляр“, а е задавал въпроси, като публикациите в
цялостен вид и смисъл не били обида, поради което не е осъществил състава
на престъплението „обида“.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. Й. П., за виновен в
това, че на ******** г., в социалната мрежа ******* разгласил позорни
обстоятелства за Я. Г. Я. – че „има няколко запора за стотици хиляди към
*******, които не обслужва от години.“, като клеветата е разгласена
публично и по друг начин, поради което и на основание чл.148, ал.2, пр.1, вр.
ал.1, т.2 от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил глоба в размер на 5000.00 лева и на
обществено порицание, като го е признал за невинен и на основание чл.304 от
НПК - поради липса състав на престъпление - го е оправдавал по
повдигнатото обвинение в тъжбата, че на ******** г., в социалната мрежа
******* публично и по друг начин разгласил за Я. Г. Я. позорни
обстоятелства с публикуваното „...Защо излъга хората, че си голям
бизнесмен? Плюеш ги само, използваш трибуната на общински съвет за да си
крадеш от нашите парички..." - престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2
вр. чл.147, ал.1 от НК.
Горепосочената присъда е била обжалвана, като видно от влязлото в
законна сила понастоящем решение № *************г. по ВНЧХД №
2148/2021 г. на ОС – Стара Загора, съдът е изменил първоинстанционната
присъда, като е преквалифицирал извършеното от П. Й. П. в престъпление по
чл. 148, ал. 1, т.2, пр.2 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, за това, че на ******** г. в
социалната мрежа ********** в група ************* е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Я. Г. Я. - „има няколко запора за
стотици хиляди към *******, които не обслужва от години“, като обидата е
разгласена „по друг начин“, поради което му е било наложено наказание
глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание. В останалата част
първоинстанционната присъда е била потвърдена.
4
За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитана свидетелката
И.В.Л. /във фактическо съжителство с ищеца от 2021г./, която разказва, че от
2014г. познава ищеца и че заедно през 2015г. са участвали в избори. Той бил
два мандата общински съветник, а през 2019г. бил и кандидат за кмет.
Активно се занимавал с обществена дейност и с благотворителност. Разказва
за различни конфликти ситуации между страните по делото, за редица обиди
в постове във **********, за ритане на кола. Свидетелката разказва, че през
2019г. ответникът обиждал ищеца в пост във ********** в група
*************, за което било образувано наказателно дело. Тогава ищецът
много се ядосал на този пост в социалната мрежа, чувствал се безпомощен, че
не можел да се защити, бил тъжен. Хората му казвали на „бъзик“ – „Ти сега
дължиш пари на банките, а ще се кандидатираш на кмет“. Според
свидетелката това повлияло и на предизборната му кампания, която била
м.октомври същата година. Предизборната кампания се отразила
натоварващо на ищеца, особено като имало хора, които го обиждали
постоянно. Ищецът се оплаквал от болки в главата, в корема, станал по –
избухлив, по – напрегнат, по – разсеян, затварял се вкъщи за 2 – 3 дена, без да
ходи до офиса. Така бил около 5-6 месеца. Съдът кредитира тези показания на
свидетелката, като отчете възможната й заинтересованост (чл. 172 ГПК), тъй
като са житейски логични, пресъздават преки нейни впечатления, като не се
събраха други доказателства, които да оборват или поставят под съмнение
тяхната достоверност. Съдът не взема предвид изразеното от свидетелката
мнение, че според нея това повлияло и на предизборната кампания на ищеца,
защото в тази част казаното от нея представлява нейното мнение и оценка, а
не пресъздава възприет от нея факт, т.е. няма характер на свидетелски
показания.
По делото са представени извадки от статии, интервюта, съдържащи
изявления на ищеца в качеството му на общински съветник.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно в
5
гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда.
В настоящия случай това означава, че със задължителна за гражданския
съд сила е установено виновното и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в това, че на ******** г. в социалната мрежа ********** в
група ************* е казал нещо унизително за честта и достойнството на
Я. Г. Я. - „има няколко запора за стотици хиляди към *******, които не
обслужва от години“, като обидата е разгласена „по друг начин“. За
останалите думи и изрази ответникът е бил признат за невинен, като видно от
съдържанието на исковата молба и от писмената защита, за тях не се
претендира и обезщетение в настоящото производство.
При това положение, с оглед нанесената обида -„има няколко запора за
стотици хиляди към *******, които не обслужва от години“, установена по
наказателноправен ред, за ответника възниква задължение за обезвреда на
неимуществените вреди, причинени на ищеца – арг. чл. 45 ЗЗД /всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму/.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. При публикации, съдържащи обидни или
клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на
противоправния акт върху здравето на ищеца, субективните му негативни
преживявания, отражението върху социалната сфера на общуване и работа,
контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му,
както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е
клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и
морал.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: влошените
отношения между страните и различни конфликтни ситуации между тях (на
6
съда са служебно известни множество дела между тези лица), използваните
думи - „има няколко запора за стотици хиляди към *******, които не
обслужва от години“, претърпените болки и страдания от ищеца вследствие
тях, изразяващи се в емоционален дискомфорт, описан от разпитаната
свидетелка като чувство на гняв, безпомощност да се защити, напрегнатост,
които са житейски логични, когато се накърнява честта и достойнство на едно
лице публично, съдът приема, че справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди следва да бъде определено на 1000 лева. При
определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и
социалноикономическите условия и стандарта на живот в страната към 2019г.
(годината на деянието) и отчете обичайно присъжданите обезщетения в
аналогични случаи.
Определяне на по – висок размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид това, че в случая остана недоказано, че именно тези
думи на ответника са довели до неуспех на ищеца в предизборната му
кампания и че точно заради тези думи същият е имал болки в главата, в
корема. Както и свидетелката по делото разказа предизборната кампания на
ищеца е била натоварваща, така че по делото не са доказа по главен и пълен
начин, че описаните от нея състояния на ищеца се дължат на точно тези думи
на ответника, т.е. остана недоказана причинно – следствената връзка между
посочените от свидетелката здравословни проблеми на ищеца и думите на
ответника. В този смисъл следва да се посочи, че ищецът е заемал обществена
длъжност, поради което следва последният да е емоционално подготвен за
наличието на съответни негативни оценки, свързани с осъществяваната от
него дейност. В случая доказаните по делото вреди се изразяват в
накърняване най-вече на собственото на ищеца чувство за чест и достойнство,
което негово негативно емоционално изживяване не е било дълготрайно, като
не се събраха доказателства това да е повлияло в някаква степен на
политическата, респ. обществената дейност и изяви на ищеца. Напротив,
според изслушаните по делото свидетелски показания, хората казвали на
ищеца на „бъзик“ – „Ти сега дължиш пари на банките, а ще се кандидатираш
на кмет“. Следователно околните не са възприели на сериозно написаното от
ответника, а са се отнасяли шеговито към написаното, според казаното от
свидетелката.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до
7
размера на 1000 лева и отхвърлен над тази сума до пълния претендиран
размер от 2000 лева, като бъде присъдена законна лихва за забава върху
обезщетение от 1000 лева, считано от датата на увреждането – ********г. до
окончателното му изплащане (арг. чл.84, ал.3 във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски,
които съразмерно с уважената част от иска, са в размер на 560 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати на Я. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: *************, сумата в
размер на 1 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, вследствие засягане на честта и личното му
достойнство от нанесена обида от ответника в социалната мрежа **********,
в група *************- „има няколко запора за стотици хиляди към
*******, които не обслужва от години“, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – ********г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над размера от 1 000 лева до пълния претендиран
размер от 2 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН **********, с адрес: *************, да
заплати на Я. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: *************4, сумата в
размер на 560 лева, съставляваща направените от него разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8