Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 25.10.2019 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 25.09.
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 12 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е
иск, с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл. чл. 84, ал.3, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска 130 000 лева.
В исковата молба ищцата С.Г.К. посочва, че е
потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента Г.И.Б., с ответното застрахователно дружество.
Сочи, че видно от Удостоверение за наследници, изх. №360/02.11.2015г.,
издадено от община С.З., ищцата е дъщеря
и наследник по закон на починалия Г.Т.Д.. Тъй като не е получавала каквото и да
било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от
деликвента, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Твърди се, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км.
231+800, в землището на гр. С.З., е възникнало ПТП, при което л.а. „БМВ 320 И“,
с peг. № А 8674 КВ, управляван от водача Г.И.Б., се движил по път 1-5 в посока
север-юг. В същото време от крайпътна отбивка, намираща се отдясно по посоката
на движение на л.а. „БМВ 320 И“, л.а. „Опел Астра“ с peг. № ***, управляван от
водача Г.Т.Д., е предприел навлизане в платното за движение на път 1-5.
Виждайки излизащия на пътя л.а. „Опел Астра“, водачът на л.а. „БМВ“ Г.Б. не
задействал спирачната система на автомобила, а предприел маневра да заобиколи
отляво на посоката си на движение навлезлия в неговата пътна лента автомобил и
насочил л.а. „БМВ“ в лентата за насрещно движение. Между двата автомобила
настъпил сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно аварийно движение и
напуснали платното за движение. При настъпилото ПТП водачът на л.а. „БМВ“
причинил по непредпазливост травми в областта на таза и главата на водача на
л.а. „Опел“ Г.Д..
Посочено е, че от фиш за спешна медицинска помощ №0145438 от 30.10.2015г.
издаден от ЦСМП - С.З. е видно, че след инцидента Г.Т.Д. е бил откаран от екип
на спешната помощ в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З..
Пострадалият веднага е бил приет за лечение в Клиниката по ортопедия и
травматология на болницата. От Епикриза към ИЗ №22499 е видно, че Г.Д. е
постъпил в клиниката за операция, след като е претърпял травми на таза и
главата при ПТП. При извършения преглед са установени силна палпаторна болка в
тазобедрената става, със силно ограничени и болезнени движения във всички
посоки, както и болки в торса и главата. Поставена е диагноза: Фрактура пелвис.
Назначена е медикаментозна терапия. Въпреки назначеното лечение, на
31.10.2015г., около19:40 часа, е регистрирана смъртта на пострадалия в
болничното заведение.
От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен
фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от
водача Г.Б., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД по застрахователна полица № BG/07/115002616025,
валидна от 22.10.2015г. до 21.10.2016г. (прекратена на 05.02.2016г.).
Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на
новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ
„Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно
съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и
процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.).
Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по
отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че
има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е,
когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито
уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното, счита, че може да се
направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).
За станалото на 30.10.2015г. ПТП са образувани ДП №441/2015г. по описа на
ОД на МВР - С.З., пр.пр. №4439/2015г. по описа на ОП - С.З.. С внесен в съда
обвинителен акт срещу виновния водач Г.И.Б. е образувано НОХД №286/2017г. по
описа на ОС - С.З.. С Присъда №4 от 30.01.2018г. съдът признал подсъдимия Г.Б.
за виновен в това, че на 30.10.2015г„ около 15:47 часа, на път 1-5, км.
231+800, в землището на гр. С.З., при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И“ с peг.
№ А 8674 КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил
правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно:Чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - след като
видял МПС л.а. „Опел Астра“ с peг. № ***, който представлява опасност, не
намалил скоростта и не спрял, и Чл. 150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,...“ - управлявал л.а.
„БМВ 320 И“ с peг. № **без необходимата правоспособност и по непредпазливост
причинил смъртта на Г.Т.Д., с ЕГН: **********,***, като водач на л.а. „Опел
Астра“ с peг. № ***, поради което на основание чл.343, ал.З, пр. предпоследно,
б. „б“, пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, подсъдимият е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален общ
режим. Посочва се, че Г.Б. е признат за невинен и оправдан по обвинението за
допуснати нарушения и на чл.15, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Така постановената присъда по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С.З. е
обжалвана от подсъдимия и е образувано ВНОХД № 342/2018г. по описа на
Апелативен съд - П.. С Решение №286 от 03.12.2018г., влязло в сила, въззивният
съд изменил присъдата, постановена от ОС - С.З., като намалил наложеното на Г.Б.
наказание от пет на четири години лишаване от свобода за престъпление по
чл.343, ал.3 пр. предпоследно, б. „б“, пр.1 от НК, и приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 11.10.2018г. В
останалата й част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, според ищцата, следва да се приеме за
установено, че описаното деяние е извършено виновно от деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.), е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и
застрахователя, както и да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Предвид изложеното по-горе, ищцата сочи, че фактическият състав на
посочената правна норма е осъществен, което обуславя пасивната
процесуалноправна легитимация на ответното застрахователно дружество.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от Протокол
за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№69/09.02.2016г. е видно, че не е установено наличието на алкохол в кръвта на
водача на л.а. „Опел Астра“ Г.Т.Д..
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска
експертиза на труп №261/2015г., от заключението на която става ясно, че при
огледа и аутопсията на Г.Т.Д. са установени; разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане на кожата на главата, оток на мозъка, счупване на II, III, IV и V
ребра вляво с кръвонасядане в междуребрената мускулатура, счупване на лявата
хълбочна кост на таза с кръвонасядане, разчленение на лонното съчленение,
кръвоизлив зад коремницата вляво, кръвонасядане на мастната капсула на левия
бъбрек, малък кръвоизлив в корема, охлузване на левия глезен, масивна мастна
емболия; умерено изразена генерализирана атеросклероза. Според вещото лице
смъртта е настъпила вследствие на мастна емболия, развила се от масивна
мекотъканна травма и счупване на кости. Експертът заявил, че описаните
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е
възможно да са получени по механизма на травма вътре в автомобила. В
експертизата се сочело, че мастната емболия е усложнение, което може да се
предвиди, но не може да се предотврати. При счупване на кости и значителни
мекотъканни травми се отделят мастни капки, които навлизат в кръвното русло.
Кръвта ги отвежда в белия дроб, където запушват малките кръвоносни съдове.
Газообменът спира и пострадалият умира от липса на кислород. Вещото лице твърдяло,
че при огледа и аутопсията не са установени данни за инсулт. Сочело се, че през
месец март 2015г. е възможно Г.Д. да е преживял предходно разстройство на
кръвообращението на мозъка. Установени били данни за умерена атеросклероза,
която нямала отношение към причината за смъртта и връзката й с претърпяната
травма на 30.10.2015г.
По досъдебното производство са изготвени и автотехническа експертиза и
повторна тройна автотехническа експертиза, в заключенията на които се приема,
че тъй като л.а. „Опел“ не е попадал в опасната зона за спиране на л.а. „БМВ“,
то водачът на л.а. „БМВ“ е имал техническа възможност да предотврати процесното
ПТП, ако към момента на навлизане на л.а. „Опел“ на платното за движение е
реагирал за аварийно спиране. Посочено е, че вещите лица, изготвили двете експертизи
считат, че инцидентът е можел да бъде избегнат и по още един начин - ако
водачът на л.а. „БМВ“ не е предприел спасителна маневра за завиване наляво към
лентата за насрещно движение, а бе продължил движението си по първоначалната си
траектория в собствената си пътна лента - тогава удар не би настъпил.
Така, вследствие на противоправното си поведение, водачът Г.И.Б. е причинил
на ищцата вреда - изгубила е много близък за нея човек - своя баща. Отношенията
им с починалия са били изключително близки, били са много привързани един към
друг и скръбта на С.К. е неизмерима. В резултат на процесното ПТП, настъпило на
30.10.2015г., ищцата е претърпяла и търпи негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това било
нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Ищцата е загубила своя баща, на когото е разчитала за подкрепа и съдействие в
различни житейски ситуации. Съществувала е особена връзка на привързаност в
семейството, в отношенията им са царяли хармония, любов и разбирателство,
грижили са се един за друг и много са се подкрепяли. Ищцата твърди, че все още
страда от загубата на пострадалия, който починал в едно добро за възрастта си
здраве, без да е имал някакви сериозни оплаквания. Тази загуба нарушила
обичайния начин на живот на ищцата С.К.. Въпреки, че ищцата не е живяла в едно
домакинство с баща си, тя е била изключително привързана към починалия.
Внезапната нелепа загуба на Г.Д. се отразила изключително негативно на
психиката на ищцата, която се сринала, след като научила, че повече няма да
може да види своя баща - опората на семейството. Инцидентът е белязал завинаги
живота на ищцата, лишавайки я от обичта, подкрепата и грижите на баща й Г.Д..
Ищцата твърди, че безспорно, претендираните от нея неимуществени вреди -
душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от
30.10.2015г. Излага аргументи по чл.52 от ЗЗД.
Ищцата счита, че претендираното от нея обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при което е
починал баща й - Г.Т.Д., е справедливо, като се имат предвид преживените от нея
болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък човек. Счита, че
претендираният размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната
съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло. Посочва, че на основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното
обезщетение от датата на непозволеното увреждане - 30.10.2015г., до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда, да осъди „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.** да заплати на С.Г.К., с ЕГН: **********,***, в качеството
й на наследник на Г.Т.Д., с ЕГН: **********,*** Загора, сумата от 130000 лв.
(сто и тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
30.10.2015г., при което е починал баща й - Г.Т.Д., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.10.2015г. - датата на непозволеното увреждане, до
окончателното й изплащане.
Моли, да й се присъдят и сторените от нея съдебни и деловодни разноски,
както и възнаграждението за един адвокат.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявените искове за допустими.
Счита предявените искове за неоснователни и ги оспорва по основание и
размер.
Взема следното становище по основателността на
исковете и обстоятелствата, на които се основават:
Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите под формата на застрахователна полица №
07115002616025/21.10.2015, със срок на действие от 22.10.2015г. до 21.10.2016г.
за лек автомобил – „БМВ 320” с peг. № А8674КВ, управляван по време на процесното
ПТП от Г.И.Б..
Не оспорва качеството на „ЗД Е.“ АД като пасивно легитимирана страна по
така предявените искове.
Оспорва основателността на исковете по следните съображения:
Смята, че за да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя
по задължителната застраховка „ГО” на сочения за виновен за настъпване на
процесното ПТП водач на л.а. „БМВ 320“, е необходимо ищцата да проведе главно и
пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно: от обективна страна - противоправно
деяние, неговото авторство, вреди, които са пряка и непосредствена последица от
това деяние и техния размер и от субективна страна - вина.
Имайки предвид представената по делото и влязла в сила Присъда №4 от
30.01.2018г. на Окръжен съд - С.З., по НОХД № 286/2017г., както и нормата на
чл.300 от ГПК, ответникът заявява, че не оспорва вината на водача Г. Илиев Б..
Посочено е, че с горецитираната присъда Г. Илиев Б. е признат за виновен,
но в присъдата, обаче, изрично се подчертавало следното:
„Не е отчетено в максимална степен съпричиняването на съставомерния
резултат от страна на пострадалия Г.Д.. Не може да се игнорира обстоятелството,
че същият е навлезнал в платното за движение, без да даде предимство на
движещият се по пътно лек автомобил, управляван от подсъдимия, а според
показанията на св. Р.Г. дори и без да включи ляв пътепоказател. Не е без
значение обстоятелството, че в бързината да направи маневрата се е наложило
първият преминаващ автомобил да използва и звуков сигнал, за да предупреди
пострадалия, който веднага след това е потеглил. В същата посока следва да се
преценява и казаното от свидетелката, че тя е възприела автомобила на
подсъдимия, следващ първия преминал покарай тях от достатъчно разстояние и дори
е извикала „чакай“ към пострадалия. Всичко това води до извода на голяма степен
на съпричиняване от страна на пострадалия, което следва по-съществено да се
отчете, като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на
санкцията.“
Имайки предвид механизма на настъпилото ПТП и нормата на чл.51 от ЗЗД „Ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали“, ответникът прави възражение за
съпричиняване, като твърди, че пострадалият Г.Д. - наследодател на ищцата С.К.,
със собствените действия и поведение, е допринесъл в изключително висока степен
за настъпване на процесното ПТП и е улеснил настъпването на вредоносните
последици. Водачът на л.а.“Олел Астра“ Г.Д. е предприел маневра за навлизане от
крайпътна територия на главен път без да се съобрази с движещия се пътя с
предимство л.а. „БМВ 320“, като е отнел предимството на същия. Пострадалият не
е оценил правилно скоростта на движение на л.а.БМВ 320“ (която е разрешена и
съобразена за конкретните пътни условия), не го изчакал да премине, а
изключително рисково и неразумно, в противоречие с правилата за движение по
пътищата, е предприел навлизане в неговата лента за движение и е пресякъл
траекторията му. От страна на пострадалия е налице нарушение на чл.37,ал.3 от ЗДвП.
ЗДвП чл.37, ал.3 „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път."
Ответникът счита, че по този начин пострадалият сам се е поставил в
предвидима опасност. Счита, че в процесния случай приносът на пострадалия е в
изключително висока степен и следва да бъде оценен от настоящия съд на 90 %.
В случай, че ищцата докажела горепосочения фактически състав, на
самостоятелно основание, оспорва предявения иск за претърпени неимуществени
вреди по размер, поради тяхната изключителна прекомерност. Счита, че липсват
доказателства, които да обосновават такъв висок размер на обезщетение. Според
ответника, искът е предявен в изключително завишен размер, съобразно принципа
на справедливостта, трайната съдебна практика към датата на ПТП - 30.10.2015г.,
възрастта на пострадалия - 73 годишен към датата на ПТП и възрастта на
претендиращата - 50 годишна, която е живеела в друго населено място, със свое
отделно семейство и домакинство, както и социално - икономическите условия и
стандарт на живот в Република България. Посочва, че обезщетение в толкова висок
размер като претендирания не би било икономически оправдано дори и за държави с
много по-висок стандарт на живот спрямо България, която е на последните места
по икономически и социални условия в рамките на Европейския съюз. Същността и
целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и до колкото е
възможно, да възмезди близките на пострадалия за претърпените от тях болки и
страдания от преживяната загуба, а не да ги обогати и да повиши личния им
стандарт на живот абсолютно неоправдано. Съгласно трайната практика на ВКС,
един от факторите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на
справедливо обезщетение е именно стандарта на живот в съответната държава на
присъждане на обезщетението. Друг задължителен за съдилищата критерий е датата
на настъпване на застрахователното събитие, към която следва да се прецени
размера на обезщетението. Твърди се, че претенция в предявения размер по
никакъв начин не съответства на присъжданите към този момент обезщетения по
идентични казуси и в никакъв случай не могат да имат паричен еквивалент на
стойност претендираните от ищцата 130 000 лева. Без да бъдат омаловажавани
болките и страданията на ищцата, ответникът счита, че така описаните отношения
в исковата молба между посочените родственици са характерни и приети за всяко
едно нормално семейство. Несъмнено загубата на близък е тежка, а възможността
за преодоляването й е поставено с оглед личността на всеки един индивид. Сочи,
че по настоящето дело не са налице някакви различни и допълнителни
обстоятелства, от които да се направи извод, че се касае за особен случай,
който налага присъждането на подобен висок размер на застрахователно
обезщетение, който значително да се различава от аналогични хипотези при
смъртта на близък човек.
Възразява срещу претендираната законна лихва от датата на застрахователното
събитие 30.10.2015г. Твърди, че тази претенция е погасена по давност, позовава
се на кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, буква в) от Закона за
задълженията и договорите „С изтичане на тригодишна давност се погасяват: в)
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.“
Моли да му бъдат присъдени и направените разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила
е допълнителна искова молба, с която
ищцата взема становище по възраженията на ответника.
Ищцата счита, че твърденията на ответника относно наличие на съпричиняване
от страна на наследодателя са необосновани и неоснователни. Сочи, че по делото
не се спори, че с влязла в сила присъда Г.Б. е признат за виновен за процесното
ПТП и че по непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д.. Посочва, че от
изготвените по досъдебното производство автотехническа експертиза и повторна
тройна автотехническа експертиза се установява, че от крайпътна отбивка,
намираща се отдясно по посоката на движение на л.а. „БМВ 320 И“, л.а. „Опел
Астра“, управляван от водача Г.Т.Д., е предприел навлизане в платното за
движение на път 1-5. Виждайки излизащия на пътя л.а. „Опел Астра“, водачът на
л.а. „БМВ 320 Й“ Г.Б. не задействал спирачната система на автомобила, а
предприел маневра да заобиколи отляво на посоката си на движение навлезлия в
неговата пътна лента автомобил и насочил л.а. „БМВ“ в лентата за насрещно
движение. Между двата автомобила
настъпил сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно аварийно движение и
напуснали платното за движение. Приемало се, че тъй като л.а. „Опел“ не е
попадал в опасната зона за спиране на л.а. „БМВ“, то водачът на л.а. „БМВ“ е
имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП, ако към момента на
навлизане на л.а. „Опел“ на платното за движение е реагирал за аварийно
спиране. Посочено е, че вещите лица, изготвили двете експертизи считат, че
инцидентът е можел да бъде избегнат и по още един начин - ако водачът на л.а.
„БМВ“ не е предприел спасителна маневра за завиване наляво към лентата за
насрещно движение, а е продължил движението си по първоначалната си траектория
в собствената си пътна лента - тогава удар не би настъпил.
Предвид изложеното, счита, че възражението за съпричиняване следва да се
отхвърли като неоснователно. Счита, че липсата на принос от страна на починалия
Г.Д. за настъпването на вредоносния резултат ще се потвърди и след изготвянето
на съдебна автотехническа експертиза в настоящото производство.
За неоснователно намира и възражението за изключителна прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли, да се има предвид, че
съгласно чл.52 от ЗЗД и с оглед ППВС на РБ №4/23.12.1968г. обезщетението следва
да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. В съответствие с този принцип,
справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи
точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които
са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависи
винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват
като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, начинът
на настъпването, степента на вината, последиците от деянието и всички други
индивидуализиращи обстоятелства. Посочва се, че обезщетението се дължи за
конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.
Аргументира се с посочена константната
практика на ВКС. Според ищцата, аналогично е и съображението относно формалната
неотносимост на възрастта на преживелия и претендиращ обезщетението родственик,
доколкото при претендирането на обезщетение за неимуществени вреди, съизмерими
са емоционалните и психологически аспекти на страданието, които не са изводими
еднозначно от наличието на определена възраст, а от конкретната психика, емоционалната
устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния индивид и от
съдържанието на връзката му с пострадалия, приживе. Простото установяване на
този факт, включително неживеенето в общо домакинство, сам по себе си е напълно
недостатъчен за обосноваване значимост по отношение определяне на размера на
обезщетението, а подлежат на оценка обстоятелствата, установяващи съдържанието
на общуването между починал и преживял, при или въпреки липсата на съвместно
съжителство: взаимопомощ, подкрепа, съчувствие и пр. Единствено фактите и
обстоятелствата, относими към установяване съдържанието на връзката между
починал от деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това,
както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния, са
релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обективният стойностно-паричен еквивалент за определяне на справедливо
обезщетение е закрепен в Кодекса за застраховането под наименованието „лимит на
отговорност“. Съгласно чл.492, т. 1 от КЗ, в редакцията му към датата на
процесното ПТП, за всяко МПС, което се намира на територията на Република
България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност) - за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт —
10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Посочено е, че несъмнено внезапната нелепа загуба на Г.Д. се е отразила
изключително негативно на ищцата, която изпитала неимоверна болка и мъка след
като научила, че повече няма да може да види своя баща, когото е считала за
опора на семейството. Инцидентът е белязал завинаги живота й, лишавайки я от
обичта, подкрепата и грижите на своя баща. Предвид това, следвало да се приеме,
че претендираният от нея размер е напълно адекватен. В този смисъл посочва
практика на ВКС.
Счита, че възражението за прекомерност на предявения иск за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По отношение на възражението за изтекла 3-годишната погасителна давност на
претенцията на ищцата за лихва, се сочи, че съгласно чл.84, ал.3, вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, законната лихва върху претендираното обезщетение се дължи от
датата на непозволеното увреждане - в случая - от 30.10.2015г. в случая
събитието е по реда на КЗ (отм.), поради което съдът следва да се съобрази с
константната съдебна практика, прилагана към датата на инцидента, а не
променената уредба в КЗ (в сила от 01.01.2016г.).
В допълнителния отговор, ответникът
заявява, че поддържа всички заявени с отговора на исковата молба възражения.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че към датата на ПТП 30.10.2015 г. за управляваното
от Г.И.Б.
моторно превозно средство л.а. „БМВ 320 И“, с peг. № **е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД
по застрахователна полица № BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015г. до
21.10.2016г. (прекратена на 05.02.2016г.).
С Присъда №4 от 30.01.2018г., постановено по НОХД № 286/2017 г. по описа на
Окръжен съд – С.З., съдът признал подсъдимия Г.Б. за виновен в това, че на
30.10.2015г„ около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището на гр. С.З.,
при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И“ с peг. № А 8674 КВ, без да има
необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно:Чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ - след като видял МПС л.а. „Опел Астра“ с peг.
№ ***, който представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял, и Чл. 150
от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач,...“ - управлявал л.а. „БМВ 320 И“ с peг. № **без необходимата
правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д., с ЕГН: **********,***,
като водач на л.а. „Опел Астра“ с peг. № ***, поради което на основание чл.343,
ал.3, пр. предпоследно, б. „б“, пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342,
ал.1 от НК и чл.54 от НК, подсъдимият е осъден на пет години лишаване от
свобода при първоначален общ режим. Посочва се, че Г.Б. е признат за невинен и
оправдан по обвинението за допуснати нарушения и на чл.15, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Така постановената присъда по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С.З. е
обжалвана от подсъдимия и е образувано ВНОХД № 342/2018г. по описа на
Апелативен съд - П.. С Решение №286 от 03.12.2018г., влязло в сила, въззивният
съд изменил присъдата, постановена от ОС - С.З., като намалил наложеното на Г.Б.
наказание от пет на четири години лишаване от свобода за престъпление по
чл.343, ал.3 пр. предпоследно, б. „б“, пр.1 от НК, и приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 11.10.2018г. В
останалата й част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. №360/ 02.11.2015г., издадено от
община С.З., ищцата е дъщеря и наследник по закон на починалия Г.Т.Д..
От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:
Мястото на удара е на 13,9м южно от 01 и на 3,5м западно левия
край на платното за движение. Ударът е настъпил в източната пътна лента.
В момента на удара л.а. „Опел" е позициониран косо на оста на пътя,
насочен на югоизток, като предната му част е разположена в източната, а
задната в западната пътна лента, а л.а. „БМВ" е позициониран косо, с
предната си част на югоизток. За л.а. „Опел" е в областта на средна лява
колона и задния край на предна лява врата, а за . ля. „БМВ"- в областта на
десния фар.
Механизмът на ПТП е следният:
Лек автомобил „БМВ", с рег.№ А 8674 КВ, управляван от Г.Б. се е движил
по път 1-5 в посока юг със скорост на движение около 70км/ч и опасна зона за
спиране 52м. В същото време на километър 231+80° от крайпътна отбивка, намираща
се отдясно по посока на движение на автомобила водачът на лек автомобил „Опел
Астра" с рег.№*** Г.Д. е предприел пресичане на път 1-5 в посока на изток
с намерение да премине на намиращия се в тази посока „черен" път. В този
момент л.а. „БМВ" е бил на разстояние около 127м, което е по-голямо от
опасната му зона на спиране. Вследствие на възникналата опасност за движението
му, водачът Б. завива кормилното колело наляво. На около 13,9м южно от О1 и на
3,5м западно левия край на платното за движение настъпва удар между двете МПС.
За л.а. „Опел Астра" ударът е страничен кос, преминаващ в приплъзващ по
левите му състави в посока отзад - напред. Към момента на удара л.а.
„Опел" е позициониран косо на оста на пътя, насочен на югоизток, като предната
му част е разположена в източната, а задната в западната пътна лента.
Първоначалният удар за него е в областта на средна лява колона и задния край на
предна лява врата. В резултат от настъпилия удар л. а. „Опел" се насочва
косо надясно спрямо първоначалната си траектория на движение. Автомобилът
продължава движението си косо надясно, като се върти около вертикалната си ос
по посока часовниковата стрелка, гледано отгоре. За автомобил „БМВ" ударът
е челен кос в областта на десния фар, тъй като непосредствено преди удара той
се е движил наляво. След удара „БМВ" продължава движението косо наляво
спрямо оста на пътя, поради по-голямото си количество на движение той увлича
л.а. „Опел Астра" със себе си и заедно двете МПС напускат пътното платно в
източната му част.
В резултат на ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. „Опел".
Нанесени са значителни материални щети на двата автомобила.
Техническите причини за възникване на ПТП - то са:
Субективните действия на водача на л. а. „Опел", който е предприел пресичане
на платното за движение без да се увери, че не го застрашава опасност от
преминаващите по него автомобили.
Субективните действия на водача на л.а. „БМВ", който не се е съобразил
с възникналата опасност за движението му, като намали скоростта на движение, а
при необходимост да спре запазвайки разположението на МПС в своята пътна лента.
Произшествието не би възникнало, ако водачът Б. е задействал спирачната уредба
с максималното спирачно закъснение.
Видимостта на водача на л.а. „Опел Астра" е била неограничена. Той е
имал техническата възможност да възприеме своевременно приближаващия се л.а.
„БМВ".
Ударът е предотвратим от страна на водача на л.а. „Опел Астра", само
ако не предприеме пресичане на път 1-5 и изчака преминаването на л.а. „БМВ".
В о.с.з. вещото лице посочва, че
ударът е настъпил в източната пътна лента, като това не е лентата за движение
на л.а. „БМВ", а лентата за насрещно движение. Според експерта в случая
л.а. „БМВ" е следвало да се движи в своята пътна лента, като първо, той е
имал техническа възможност да намали
скоростта и да спре преди удара,
а освен това е можел и да мине
безпрепятствено отдясно на л.а. „Опел". Вещото лице е категорично, че
е било нормално л.а. „БМВ" да се
движи в своята пътна лента, и по този начин е имал възможност да премине
зад л.а. „Опел", като за да осигури безопасна странична дистанция има и
банкет.
От заключението съдебно – психологическата експертиза се установява
следното:
Инцидента свързан със загубата на бащата на ищцата на 31.10.2015 г. и
предизвиканите от него физиологични и психологични травми се е отразил
негативно на психологичното състояние на осв. С.Г.К.. Резултатите от
изследването констатират кумулативен стрес, който е довел до емоционално и
физическо изтощение, придружено със силна тревога, депресивитет и висок
невротизъм,
Травмиращият психиката ефект зависи от субективната оценка на събитието и личностовите
особености, свързани с устойчивостта към стрес и способността за емоционална
преработка. Едно събитие е по-вероятно да доведе до психична травма, ако се
случва изненадващо и човек не е подготвен за него.
В конкретния случай резултатите от изследването сочат, че осв. С.К. не се е
възстановила напълно, въпреки положените усилия от страна на семейството й.
Като значим фактор, допринесъл за възстановяването е вярата й, че баща й би се
гордял с нея, ако преодолее болката и мъката от загубата му и бъде „силното,
мъжко момиче, което се справя, без да показва слабост".
По делото са изслушани свидетелски показания.
От показанията на свидетеля С.Д.Н.се
установява, че отношенията между починалия Г.Д. и дъщеря му С.К. са били добри.
Когато ищцата и съпругът й К. са били в чужбина/14 години в И. /, бащата им
помагал много, гледал децата им и и ги издържал финансово. Свидетелят заяви, че
когато едното от децата - Д., учела в гр. В., Г.Д. ходел там и карал багаж,
помагал с всичко. Свидетелят често е ходил у тях, като впечатленията му за
починалия Г.Д. са, че той бил много добър човек и много помагал. Св. Н.
сподели, че смъртта на бащата на ищцата дошла внезапно, никой не очаквал прав,
здрав човек да почине и това се отразило на ищцата много
тежко. Свидетелят заяви, че сега вече не се събирали толкова много, защото
ищцата избягвала това. Посочи, че същата отслабнала, развила диабет, затворила
се в себе си, не искала контакти с хора. Посочи, че починалият не му е споделял
за проблеми в семейството, като свидетелят също не знаел за такива. Заяви, че
ищцата също не му е споделяла за свои проблеми, както финансови, така и други..
От показанията на свидетелката Р.Т.М.(сестра
на починалия Г.Т.Д. и леля на ищцата) се установи, че след катастрофата С.К. се
променила, отслабнала, разболяла се. Свидетелката заяви, че когато видяла
ищцата, не можала да я познае. Св. М. посочи, че на ищцата й било много трудно,
постоянно плачела и се прикривала, разболяла се от диабет.Свидетелката сочи,че
баща й много й помагал за децата, бил опора за нея, а смъртта настъпила
внезапно и ищцата не можала да преживее този стрес. Св. М. заяви, че когато
децата на ищцата учели, Г.Д. постоянно помагал.. Първоначално децата учели в
гр. К., а живеели в с. Р.. Децата се гледали и живеели в дома на родителите на
съпруга на ищцата С.К., но финансово се издържали от брата на свидетелката.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 30.10.2015 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил
трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № BG/07/115002616025, със срок
на валидност за периода от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г. в „З.Д.Е.“ АД, т.е. към момента на настъпване на ПТП - то, същият е имал валидно сключена
застраховка гражданска отговорност.
По
делото безспорно също така се установи, че смъртта на наследодателя на ищцата –
Г.Т.Д., се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования Г.И.Б., което се установява с влязла в
сила Присъда №4 от 30.01.2018г. постановено по НОХД № 286/2017 г. по описа на
Окръжен съд – С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
Следователно
отговорността на „З.Д.Е.“ АД по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В
настоящия случай, съдът взе предвид, отношенията на любов, уважение и
привързаност между ищцата и нейния баща. Безспорно за нея е налице най -
тежкият житейски резултат - загуба на баща й, с което е лишена от възможността
да бъде подкрепяна и подпомагана морално, лишени е от опора и грижи. Ищцата е
претърпяла тежка криза, живота й внезапно се е променил необратимо.
Болезнено и мъчително преживява тежката
загуба на баща си. Отношенията между ищцата и баща са били изключително близки и
внезапната загуба на бащата е довела до срив в психиката и физическото здраве
на ищцата.
Съдът
счита, че несъмнено загубата на родител и то по такъв непредвидим начин
причинява огромни болки и страдания, като без значение е възрастта на починалия
- 73 г. Това прави преждевременната му загуба особено тежка, за неговите деца. Връзката
“баща – деца” освен кръвна е и емоционална и независимо от събраните
доказателства, че С.К. не е живеела с него, което е нормално с оглед нейната възраст,
не може и не следва да доведе до извод за липса на емоционална връзка и
привързаност. Следва да се отчете, че съществуващата в случая биологична връзка
между бащата и неговите деца, житейски предполага, че физическата загуба на
бащата би причинило в най-голяма степен страдания на преживялите лица –
неговите деца.
Ето защо,
съдът като взе предвид претърпените от ищцата болки и страдания и обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди на С.К. вследствие на смъртта на баща й,
настъпила при ПТП на 30.10.2015 г. е в размер на по 130 000 лв.
От страна
на ответното дружество е направено възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия Г.Т.Д.,
който е нарушил на
чл.37,ал.3 от ЗДвП, където е посочено че “водачът на пътно превозно средство,
излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път."
В разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението
си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Заключението на авто – техническа експертиза посочва като техническите
причини за възникване на ПТП – то, както действията на водача на л. а.
„Опел", който е предприел пресичане на платното за движение без да се
увери, че не го застрашава опасност от преминаващите по него автомобили, така и
действия на водача на л.а. „БМВ", който не се е съобразил с възникналата
опасност за движението му, като намали скоростта на движение, а при
необходимост да спре запазвайки разположението на МПС в своята пътна лента.
От изложеното се налага извод за това,че е налице съпричиняване от страна
на пострадалото лице, изразяващо се в непредпазливо и несвоевременно излизане
на пътното платно, което действие от негова страна съставлява нарушение на
правилото на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, според което водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра за навлизане по друг път,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Не е съобразена и нормата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП според която водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път. Действията на пострадалия са проява на небрежност
спрямо собствената му безопасност. Ето защо съдът намира, че възражението за
наличие на хипотеза по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е доказано по делото, като съдът
счита, че е налице съпричиняване от 15% от страна на пострадалия Г.Т.Д.. Това е
така, тъй като неправомерно осъщественото от него като водач на пътно превозно
средство несъобразено навлизане на
пътното платно е създало условия за настъпване на ПТП, каквито не биха възникнали, ако не беше извършил навлизането. От
друга страна, водачът на л. а “БМВ”, като участник в движението е с призната
със задължителен за съда съдебен акт вина, свързана с нарушаване на правилата
за движение, подробно посочени в присъдата, т.е. може да се направи извод, че
ако поне единият от двамата не беше допуснал цитираните нарушения на ЗДвП,
процесното ПТП нямаше да настъпи.
При
прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането – 30.10.2015
г., както и съгласно предвидената
за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал.
2, изр. 1 - во от КЗ. В
практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г.
на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по
прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по
застраховка “Гражданска отговорност”.
Ответното
дружество е направило възражение за
погасителна давност по чл. 111, буква “в” от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, изискуемостта на претендираното обезщетение за причинените в
резултат на процесното ПТП вреди е настъпила на датата на извършване на деликта
– 30.10.2015 г. Вземането за лихви за забава се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок,
считано от датата на изискуемостта на главното вземане, съгласно разпоредбата
на чл. 111,
б."в" от ЗЗД.
В
настоящия случай процесното ПТП е настъпило на 30.10.2015 г., а искът за
тяхното обезщетяване е предявен на 16.01.2019 г. С
оглед разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, където е посочено, че с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания, съдът приема, че за периода от застрахователното събитие
(т.е. от 30.10.2015 г.), до три години преди завеждане на иска (т.е. до 16.01.2016
г.) вземането на ищцата за лихви за обезщетяване на допуснатата забава в
плащането на дължимото му обезщетение за причинените му в резултат на деликта
вреди е погасено по давност /в този
смисъл е и формираната трайна и задължителна за съдилищата съдебна практика -
Решение № 96 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 610/2010 г., I т. о., ТК,
Решение № 72 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 475 /2008 г., II т. о., ТК/. Поради това за периода от 30.10.2015
г. до 16.01.2016 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че “З.Д.Е.“ АД да заплати на С.Г.К., с, в
качеството й на наследник на Г.Т.Д., с ЕГН: **********,*** Загора, сумата от 110
500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при
което е починал баща й - Г.Т.Д., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта над 110 500 лв. до претендирания размер от
130 000 лв. като неоснователен и искът за обезщетение за забава за
периода от 30.10.2015 г. до 16.01.2016 г. като погасен по давност.
По отношение на разноските :
Процесуалният представител
на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата
и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е
ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от ЗА, който в ал. 2
предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не
би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия
адвокатски съвет.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнаграждението се определя по следния
начин : при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. + 2 %
за горницата над 100 000 лв. В настоящия случай минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. при материален интерес 130 000 лв. възлиза на 4 130 лв.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, страните по него
са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв., което не следва
да бъде намалено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. Така в настоящия случай приложение следва да намери нормата на
чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, където е посочено,
че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може
да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.,
което от 100 до 300 лв. Поради това дължимото юрисконсултско възнаграждение в
настоящия случай е в размер 450 лв.
Ответното дружество “З.Д.Е.“ АД следва да заплати на ищцата сумата
от 3570 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Ищцата С.Г.К. следва да
заплати на “З.Д.Е.“ АД сумата от 308 лв., представляваща направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът “З.Д.Е.“ АД следва да заплати сумата от 4 420 лв.
представляваща дължима държавна такса по сметка на С. окръжен съд съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “З.Д.Е.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на С.Г.К., с ЕГН **********,***,
в качеството й на наследник на Г.Т.Д., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, кантора № 4 – адв. Г.Г. сумата от 110 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при което е починал баща й - Г.Т.Д.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над
110 5 00 лв. до претендирания размер от 130 000 лв. като
неоснователен и искът за обезщетение за забава за периода от 30.10.2015 г. до 16.01.2016 г. като
погасен по давност.
ОСЪЖДА “З.Д.Е.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на С.Г.К., с ЕГН **********,***,
в качеството й на наследник на Г.Т.Д., с ЕГН: **********,*** Загора, със съдебен
адрес:***, кантора № 4 – адв. Г.Г. сумата
от 3 570 лв., представляваща
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Г.К., с ЕГН **********,***, в
качеството й на наследник на Г.Т.Д., с ЕГН: **********,*** Загора, със съдебен
адрес:***, кантора № 4 – адв. Г.Г. да заплати на “З.Д.Е.“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.** сумата от 308 лв.,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА “З.Д.Е.“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.** да
заплати по
сметка на Окръжен съд – С.З. сумата от 4 420 лв. представляваща дължима
държавна такса съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач Г.И.Б., с ЕГН **********, с
адрес: *** страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: