Р Е Ш Е Н И Е
Номер 250 19.01.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 6282 по
описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността.
Ищцата А.И.Д. твърди, че е
собственик на самостоятелен обект в триетажна сграда в етажна собственост,
както и на 1/3 ид. част от общите части и правото на строеж. Твърди, че
ответницата е собственик на трети етаж от жилищната сграда. Поддържа, че
незаконно входната врата на жилището на ответницата е изнесена по напред върху
част от жилищната площадка, като по този начин е завзета част от общите части
на сградата. Чрез това свое действие,
разширяващо входното антре, ответницата пречела на ищцата да упражнява правото
си на собственост върху общите части и да има достъп до таванското помещение на
сградата. Във връзка с това се иска да бъде осъдена ответницата да преустанови
тези неоснователни действия като премахне масивната преграда за своя сметка.
Ответницата П.Д.Л. отрича,
че е налице ограничаване на достъпа на ищцата до таванското помещение в
резултат на незаконно завземане на част от стълбищната площадка. Поддържа, че
през 1978 г. е извършено изменение на архитектурния проект, представляващо
екзекутив, като промяната в размера на входното антре на жилището е отразена в
това изменение. Поддържа също така, че няма промяна в стълбищната площадка и
изменението не ограничава достъпа на ищцата до таванското помещение.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата по делото А.И.Д. е наследница по закон – д. на
З.И.П., починала на 12.06.1992г. /лист
9/. С нотариален акт ****************. наследодателката Д. е призната за собственик
на недвижим имот, а именно: 2/3 ид.ч. от дворно място, намиращо се в гр.**********
/понастоящем гр. С./, цялото от около 700 км.м. съставляващо имот пл.№ ****
включен в парцел *************плана на града при граници на цялото място: *************,
ведно с 2/3 ид.ч. от всички стари постройки намиращи се в същия имот с право на
ползване на източната част на дворното място, както и на 660/900 ид.ч. от
дворно място намиращо се в гр. К., представляващо имот пл. №********, включен в
парцел *********** по плана на града, при граници: ******************, ведно с
намиращия се в него първи етаж на недовършената жилищна сграда, състоящ се от
четири стаи, кухня, баня и клозет, както и три избени помещения намиращи се в
източната част / лист 18-19/.
Ответницата П.Д.Л. е придобила по силата на дарение от
своите родители Д.Г.Г. и Й.М.Г. следния имот: 1/3 идеална част от урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр. С., с административен адрес ул. *************,
съставляващ ************** по ЗРП на града, целият с площ 940 кв.м. при
граници: *****************************, ведно с целия трети етаж от масивната
жилищна сграда, построена в южната част на имота, която е със застроена площ
124 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, ведно с масивна сграда – гараж
със застроена площ от 23 кв.м., ведно с. Масивна сграда с площ от 34 кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения в имота / лист 10 – 11/.
По делото не е спорно, че в процесната сграда са
обособени три жилища, като понастоящем вторият етаж се притежава от трето лице –
Р.М.Г., разпитан по делото като свидетел. Същият е придобил етажа по силата на
продажба обективирана в нот. акт **************. на ******** / лист 12/. След тази сделка всеки от собствениците притежава по
един индивидуален обект и по 1/3 ид.ч. от общите части в сградата.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза размерите на стълбищната площадка на третия етаж в процесната
жилищна сграда, в която се намират апартаментите на ищцата и ответницата, е с размери
2,34/0,87 м., а тази на втория етаж -2,34/1,20 м. От измерванията вещото лице е
установило, че площадката на третия етаж е по-тясна с 0,33 см от площадката на
втория етаж. Установено е, че оградните
стени на стълбищната площадка на третия етаж не се отличават от тези на
останалите площадки и нямат вид на допълнително направени и боядисани. Вещото лице е установило, че по архитектурния
проект с разрез, представящ разпределението на трети и втори етажи са показани
размерите на стълбищните площадки. Този проект е одобрен с направени в него
поправки през 1978г., като е променено мястото на входната врата на апартамента
на третия етаж и размерът на стълбищната площадка е намелен с 0,33 см. Според
вещото лице намалената ширина на площадката не оказва влияние на преминаването
по нея за таванските помещения.
Обстоятелството,
че промените в размера на стълбищната площадка на третия етаж са правени при
строителството на сградата се потвърждават от показанията на свидетеля Р.М.Г. Той
поддържа, че праводателят на ответницата – Д.Г. му казал, че е станало
изменение на проекта за последния етаж. Този свидетел твърди, че мястото на
стълбищната площадка на третия етаж е достатъчно и позволява за се пренасят
обемисти предмети до таванското помещение, което било общо и разпределено между
собствениците за ползване. В обратния смисъл са показанията на свидетеля И.Д.Д.
– който е с. на ищцата. Той поддържа, че поради стесняването на площадката на
третия етаж, преди две години не е успял да качи на тавана мебел – диван.
Съдът намира, че предвид близката родствена връзка между
свидетеля Д. и ищцата, неговите показания в частта им относно невъзможността да
се ползва нормално стълбищната площадка на третия етаж, не следва да се приемат
за достоверни. Те са в противоречие, както с депозираното от свидетеля Г., така
и с изводите на вещото лице относно функционалността на тази част от сградата.
Установява се от представения по делото архитектурен
проект представящ разпределението на третия етаж, че са били извършени промени
относно размера на стълбищната площадка. Изменението се състои в намаляване на
ширината й, така както е посочено в заключението на експертизата / лист 31/. Тези промени са одобрени на 02.08.1978г., което е
видно от представения върху проекта щемпел в който е положен подпис на
длъжностно лице и е направено отбелязване, че измененията са направени при
наличието на декларация от съсобствениците. Ищцата е оспорила истинността на това
отбелязване, като доколкото то представлява изявление на длъжностно лице
относно извършени от него и пред него действия, тоест официален документ, съдът
е открил производството по чл.193 ГПК. Съгласно чл. 193, ал.3 ГПК тежестта да
се докаже неистинността пада върху страната която оспорва документа. Ищцата не
е представила доказателства от които да може да се обоснове извод, че подписът
под оспорения документ не е положен от съответното длъжностно лице. Предвид
това следва да се приеме, че оспорването не е доказано и документът се ползва
със силата по чл.179, ал.1 ГПК.
От изложеното по-горе се налага извод, че измененията
в архитектурния проект са били надлежно одобрени през 1978г. по времето, когато
сградата е била в строеж и при наличие на съгласие на останалите съсобственици.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. За да бъде основателен предявен негаторен иск, следва на първо
място да се установи, че ищецът притежава право на собственост или друго вещно
право върху определена вещ, както и че ответникът извършва действия, чрез които
му пречи да упражнява правото си.
По делото не е спорно и се установи, че ищцата е собственик
на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост, а ответницата
собственик на друго жилище в същата сграда. Като собственик на индивидуален
обект ищцата притежава и идеални части от общите части на сградата. Такава обща
част се явява стълбището.
По делото не се установи обаче, че ответницата
извършва действия, които пречат на ищцата да упражнява своето право на
собственост по отношение на общите части и в частност на стълбищната площадка
на третия етаж. Намаляването на ширината на тези площадка е извършено при
първоначалното строителство на сградата, още преди ответницата да е станала
собственик, като за това е бил надлежно изменен архитектурния проект. Тоест не
е налице твърдяното от ищцата неоснователно завладяване на общи части,
посредством действия на ответницата насочени към разширяване на нейния
апартамент по посока на стълбищната площадка. Освен това се установява, че това
изменение обективно не води до промяна във функцията на площадката и тя може да
бъде използвана по предназначение, в какъвто смисъл са изводите на
експертизата.
Съгласно
указанията дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 за уважаване на иска
с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В
настоящото производство не се установи наличие на такова действие на
ответницата, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
Във връзка с водене на делото ответникът е направил
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /лист 54 /.
Следва тези разноски да бъдат заплатени от ищеца, съобразно изхода на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен, иска по чл.109 ЗС на А.И.Д. ЕГН ********** *** адв. В.С. против П.Д.Л.
ЕГН ********** с адрес *** относно преустановяване на действията на ответницата,
с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху
притежаваните от нея –1/3 идеални части от общите части на недвижим имот –
масивна триетажна жилищна сграда построена в ************** по ЗРП на град С.,
одобрен със заповед №413/1996г. с административен адрес ул. **************, като бъде осъдена ответницата да премахне
за своя сметка изграденото антре на стълбищната площадка на третия етаж от
сградата, състоящо се от тухли и
метална блиндирана врата и представляващо масивна преграда, препятстваща
ползването на таванските помещения и стълбищната площадка в сградата.
ОСЪЖДА А.И.Д. да заплати
на П.Д.Л., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600лв. /шестстотин лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва
в двуседмичен срок от връчването, пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД