11.11.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№288 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и по жалба от Г.И.Ц. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002618003140-091-001
от 23.11.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден
с Решение №85/12.02.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди се, че РА е немотивиран,
неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на разпоредбите на
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Неправилно били установени допълнителни
задължения по Закон за данъците върху
доходите на физическите лица. Положителният счетоводен баланс на търговското
предприятие в размер на 25 931,20 лева не можел да бъде идентифициран с
облагаем доход на физическото лице. Това били активи, включени в търговското
предприятие, които не били предмет на възмездна разпоредителна сделка, т.е не
били реализирани чрез плащане. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ посочвала
източниците на облагаеми доходи и те били съгласно формата на плащане, като
били в пари или натура. В ревизионното производство нямало нито едно твърдение
за извършено плащане на ревизираното лице. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ не се
смятало за доход имущество, което било получено по дарение. Активите на
търговското предприятие били дарени от физическото лице – търговец и роднина по
права линия на приобретателя, който също бил физическо лице. В чл.11, ал.4 от ЗДДФЛ се посочвала методика за определяне на дата на придобиване на дохода –
смятал се за придобит на датата на вписване на превхвърлянето със заличаване на
прехвърлителя на търговското предприятие. Така се счита, че нямало дата на
реализиран доход за прехвърлителя, а оттам и за преобретателя. При възмездност
на сделката за прехвърляне на предприятието на ЕТ по реда на чл.15 от ТЗ, то
полученият доход от продавача бил облагаема стойност по реда на ЗДФЛ. Счита се,
че неправилно в ревизионното производство било идентифицирано данъчно
задълженото лице по извършената сделка, вписана в ТР на 24.04.2017г. Ревизиращият орган неправилно приложил
материалното право относно доказателствената стойност на проверените и налични
в преписката документи и неправилно приложил относимите законови норми. Иска се
отмяна на оспорения РА, потвърден с решение на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ НАП, за
установени на жалбоподателя данъчни и
осигурителни задължения за 2017г., както следва по ЗДДФЛ – 3178,86 лева и лихва
181,92 лева; задължения за ДОО – 2 441,59 лева и лихва 139,72 лева;
задължения за ЗО – 1415,42 лева и лихви 81,00 лева и задължения за ЗДПО-УПФ –
884,63 лева и лихви 50,62 лева, общо публични задължения за данъци и
осигурителни вноски 7 920,50 лева – главница, и 453,26 лева – лихва, като
неправилен и незаконосъобразен, като бъдат заплатени и направените в настоящата
производство разноски.
Ответната страна счита жалбата за
неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и
претендира направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя,
ако ревизионният акт бъде отменен.
Жалбата е допустима, като подадена в
законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на
процедурата по административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт
№Р-16002618003140-091-001 от 23.11.2018г. е издаден от Главен
инспектор по приходите и Началник на сектор и при ТД на НАП Пловдив и е обжалван пред съда,
в частта му, с която е установено
годишно данъчно задължение по ЗЗДФЛ относно данъчен период 2017г. за внасяне в
размер на 3178,86
лева и лихва 181,92 лева; вноски за ДОО – 2 441,59 лева и лихва 139,72
лева; вноски за ЗО – 1415,42 лева и лихви 81,00 лева и вноски за ЗДПО-УПФ –
884,63 лева и лихви 50,62 лева, като в
останалата си част актът е влязъл в сила, тъй като не е обжалван. РА е съобщен на
жалбоподателя и обжалван по административен ред с жалба вх.№70-00-14124/07.12.2018г. С Решение № 85/12.02.2019 Директор на Дирекция ОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който са определени посочените задължения
за 2017г. в общ размер на 7 920,50 лева и лихва за забава в
общ размер на 453.26 лева. Решението на Директор на Дирекция
ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е връчено по електронен път на жалбоподателя на 17.02.2019г.
– л.7 от делото, поради което с подаване на жалбата на 26.02.2019г., е спазен
предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата
е допустима.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК в настоящото производство
съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният ревизионен акт е издаден от
компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите, като
доказателство в тази насока е Заповед №РД-09-1301/01.11.2012г. на Директора на
ТД на НАП Пловдив, ведно с Приложение №1, с която са определени органите по
приходите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии. Спазена е
формата по чл.120, ал.1 от ДОПК, като при издаването на ревизионния акт не се
констатират нарушения на процесуалните правила. Ревизията на Г.И.Ц. с
регистрация като едноличен търговец с фирма Д.-Д.Ц.-Г.Ц. ***, за задължения за универсален
пенсионен фонд, за здравно осигуряване, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ, данък върху добавената стойност и ДОО – за самоосигуряващи се, за периода от
24.04.2017г. до 31.12.2017г. е започнала със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16002618003140-020-001/31.05.2018г. - л.242, издадена от С. А. Г., Началник на сектор
Ревизии, Дирекция Контрол при ТД НАП Пловдив. На 24.10.2018г. е издаден Ревизионен доклад №Р-1600218003140-092-001,
връчен по електронен път на жалбоподателя на 26.10.2018г. На 12.11.2018г.
жалбоподателят е депозирал възражение срещу ревизионния доклад, а на 23.11.2018г.
е издаден оспореният ревизионен акт.
По делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които
представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла
на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно
изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от същия закон. От електронните
документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че
разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма на
оптичен носител и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори.
Поради изложеното съдът
приема, че ревизионния акт е издаден от материално компетентен орган в
надлежната писмена форма, при спазени процесуални разпоредби по издаването му.
От фактическа страна и
по отношение на материалноправната законосъобразност на ревизионния акт, съдът
установи следното:
В Рeвизионния доклад, Ревизионния акт и потвърждаващото
акта Решение от 12.02.2019г. е прието, че жалбоподателят за 2017г. дължи допълнително
данък върху доходите на физическите лица в размер на 3178,86 лева и
лихва 181,92 лева; вноски за ДОО – 2 441,59 лева и лихва 139,72 лева;
вноски за ЗО – 1415,42 лева и лихви 81,00 лева и вноски за ЗДПО-УПФ – 884,63
лева и лихви 50,62 лева /или общо 7 920,50 лева и 453,26 лева – лихва/, като в частта на дължимата сума за ДДС от 277,65 лева и лихви за
просрочие от 32,04 лева, за която има произнасяне в РД, актът е влязъл в сила,
тъй като не е обжалван. За да постанови резултата за
дължимост на посочените суми, органът е приел, че жалбоподателят е регистриран като ЕТ, както и че по силата на
договор от 06.04.2017 е извършено безвъзмедно
прехвърляне – дарение, на търговското предприятие от Д. Г. Ц. - майка на
Г.И.Ц., на Г.Ц.. Няма спор, че прехвърлянето на търговското предприятие като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения е било вписано в ТР на
24.04.2017г., както и не е спорна стойността на прехвърлените активи –
239 175,20 лева, прехвърлени пасиви – 213 244,00 лева, чиста стойност
на активите /активи – задължения/ е 25 931,20 лева. Между страните няма
спор и относно другите установени в РД факти, които се потвърждават и от
представените по делото доказателства -
след подадено от Д.Ц.Уведомление вх.№264301700114107/25.01.2017г. до ТД НАП
Пловдив – л.59, касаещо предстоящо откриване на процедура по прехвърляне на
предприятието по чл.15 от ТЗ, ТД НАП Пловдив са издали удостоверение по чл.77,
ал.1 от ДОПК от 24.02.2017г. – л.59, гръб, и видно от отбелязването на данни в
Търговския регистър към 24.04.2017г. – л.57, предприятието е прехвърлено, но
търговецът не е заличен. По делото е представен и договора за прехвърляне на
търговското предприятие от 06.04.2017г., видно от който Д. Г. Ц. - като
прехвърлител, прехвърля безвъзмездно /дарява/ на сина си Г.И.Ц. собственото си
търговско предприятие ЕТ Д.-Д. Ц., като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, а приобретателят Г.Ц. се съгласява да получи като дарение
търговското предприятие и занапред да осъществява дейност като ЕТ Денива-Д. Ц.-Г.Ц..
За ревизирания период от представените оборотна ведомост и главна книга
органите по приходите са установили, че е отразено следното: 1. По Д-та на
сметка 201 – Земи, сума в размер на 1000,00 лева; 2. По Д-та на сметка 202 – Подобрение върху
земите - 1265,83 лева; 3. По Д-та на
сметка 204 – Машини и оборудване – 750,00 лева; 4. По Д-та на сметка 205 –
Транспортни средства – 19 251,69 лева; 5. По Д-та на сметка 206 – Офис
обзавеждане, 81,67 лева; 6. По Д-та на сметка 208 – Компютърна техника, сума в
размер на 8310,64 лева; 7. По Д-та на сметка 224 – Инвестиционни имоти, 1088,48
лева; 8. По Д-та на сметка 302 – Гориво, сума в размер на 2476,17 лева; 9. По
Д-та на сметка 304 – Стоки, сума в размер на 204 950,75 лева. Срещу
Кредитиране на сметка 498 – Други дебитори, е отразено сума в размер на
239 175,20 лева, а по К-та на сметка 119 – Други резерви, е осчетоводена
положителната разлика от извършеното дарение /чистата стойност на активите/ в
размер на 25 931,20 лева; по К-та на сметка 241 – Амортизации,
15 244,00 лева; по К-та на сметка 499 – Други кредитори, 198 000,00
лева. Срещу Дебитиране на сметка 498 – Други дебитори е отразено сума в размер
на 239 175,20 лева. Всички тези отразявания не са спорни между страните.
Спорът в настоящия казус е относно начина на отразяване на сделката по
прехвърлянето на предприятието, като търговецът е отразил резултата в
счетоводния си баланс като Резерви – 25 931,20 лева. Ревизиращият екип е
приел, че безвъзмездното придобиване на предприятието на ЕТ следва да бъде
отразено като реализиран извънреден приход, които подлежи на облагане по реда
на ЗКПО, тъй като съставлява нарастване стойността на икономическата изгода
през процесния период чрез безвъзмездно придобиване на активи на значителна
стойност. Жалбоподателят счита, че неоснователно е начислен данък върху размера
на получените безвъзмездно активи на предприятието, включително и начисляване
на ДОО, ЗО и ДЗПО към тях, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2
от ЗДДФЛ не
се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и
полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен
акт. Следва да се има предвид обаче, че тази разпоредба не е относима към
настоящия спор, свързан със сделка с предприятие по чл.15 от ТЗ. Ако е било
извършено заличаване на едноличния търговец
при прехвърлянето на предприятието , то именно в този случай доходите от
прехвърляне на предприятието биха били в обхвата на доходите от прехвърляне на
права или имущество. Едноличният търговец е физическо лице, на което ТЗ е
придал и статут на търговец. Предприятието на търговеца е имуществена сфера, в
която се включват и субективните материални данъчни права и задължения, като
съгласно чл.15, ал.1 от ТЗ то е съвкупност от права, задължения и фактически
отношения и може да бъде прехвърлено чрез сделка. В случая не се спори относно
безвъзмездното прехвърляне на предприятието, а е спорен начина на отразяване на
придобиването. В резултат от безвъзмездното придобиване на предприятието на ЕТ
за ревизирания търговец е налице нарастване на икономическата изгода през
процесния период под формата на придобиване на активи. При всяка безвъзмездна
сделка разходи за придобиване не се извършват, а се реализира нетен приход от
безвъзмездно получени активи, които следва да бъдат осчетоводени при отчитане
на извънредни приходи. Така разликата между стойността на придобитите активи и
пасиви и стойността на сделката представлява приход, подлежащ на облагане,
доколкото жалбоподателят е придобил чисти активи безвъзмездно в резултат на
сделка със случаен характер, извън обичайната му дейност. Прехвърлянето на
предприятие на ЕТ по реда на чл.15 от ТЗ следва да бъде отразено счетоводно
според икономическата същност на операцията. Финансовият резултат от
прехвърлянето следва да бъде включен при определянето на облагаемия доход от
стопанската дейност на търговеца. В този смисъл е правилен извода на органите
по приходи, че е трябвало съгласно ЗСч безвъзмездно прехвърлените активи да бъдат
отчетени като Други извънредни приходи, а като се има предвид и че няма спор
относно стойността на прехвърлените активи – 239 175,20 лева, пасиви –
213 244,00 лева и чистата стойност на активите – 25 931,20 лева, то
именно последната сума е следвало да бъде включена като извънреден приход. Съгласно
чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч ефектите от сделки и
други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се
отнасят, а в настоящия случай доходът от прехвърляне на предприятието се смята
за придобит от датата на вписване в Търговския регистър, в случая –
24.04.2017г. Правилно ревизиращите са приложи и разпоредбата на чл.78 от ЗКПО
съгласно която при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният
финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е
следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на
нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Поради това
органите по приходи правилно са формирали данъчна основа за ревизирания период,
като са доначислили съответно полагащ се данък по ЗДДФЛ и прилежащи лихви,
който са предмет на настоящото оспорване.
Жалбоподателят
оспорва и допълнително установените задължения за задължителни осигурителни
вноски за самоосигуряващо се лице, като посочва, че тъй като не било налице
облагаем доход, то не се дължали и допълнително вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за
здравно осигуряване. Но като се има предвид вече изложеното относно облагаемия
доход, както и че не е спорно, че ревизираното лице е декларирало започване на
дейност, считано от 24.04.2017г. и осигуряване за всички осигурени рискове, то
при приложение на разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се правят осигурителни вноски определянето на годишния
осигурителен доход за едноличния търговец е като разлика между декларирания в справка към
годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и
по реда на ДОПК облагаем доход от
упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски. Няма спор относно размера на определения при
ревизията облагаем доход за 2017г. – 30 914,49 лева, както и че той е
различен от декларирания с ГДД – 4 983,29 лева, поради което и съдът намира,
че правилно е определен нов размер на годишния осигурителен доход за 2017г. и
допълнително са установени задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и
за здравно осигуряване, както и прилежащи лихви. В този смисъл оспорването и в
частта на определените допълнително задължения за ДОО – 2 441,59 лева и
лихва 139,72 лева; задължения за ЗО – 1415,42 лева и лихви 81,00 лева и
задължения за ЗДПО-УПФ – 884,63 лева и лихви 50,62 лева, не е основателно.
Като краен се
налага извода за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде
отхвърлена, а на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр.
с чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 748,69 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.И.Ц.
*** срещу Ревизионен акт №Р-16002618003140-091-001 от 23.11.2018г., издаден от
длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №85/12.02.2019г.
на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при
ЦУ на НАП, в частта му, с която на Г.И.Ц., ЕГН **********,
за данъчен период 2017г. е установено
допълнително годишно данъчно задължение за данък по ЗЗДФЛ на ЕТ в размер на 3178,86 лева и
лихва 181,92 лева; вноски за ДОО – 2 441,59 лева и лихва 139,72 лева;
вноски за ЗО – 1415,42 лева и лихви 81,00 лева и вноски за ЗДПО-УПФ – 884,63
лева и лихви 50,62 лева за период от 24.04.2017г. до 31.12.2017г.
В останалата си част Ревизионен акт №Р-16002618003140-091-001
от 23.11.2018г. е влязъл в сила и не е обжалван пред съда.
ОСЪЖДА Г.И.Ц., ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите гр.София, Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика – Пловдив, разноски от 748,69 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия: