Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1142
гр. Бургас, 02.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав,
в публично
заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 2932 по описа на
РС - Бургас за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Д.В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №
17-0769-001963 от 14.06.2017г., издадено от началник сектор към ОДМВР гр.
Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 177,
ал. 4, пр. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл.150а,
ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява заедно и с адв. М..
Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея съображения. Представя АУАН, като
излага твърдения, че същият не съответства на фактите, изложени в НП. Моли НП
да бъде отменено.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В
съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание
да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.02.2017 г. около 00:10 часа в гр. Бургас, по ул. „Струга“
жалбоподателят управлявал МПС лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ******* след
като е бил лишен по административен ред в срока на наложени наказания „лишаване
от право да управлява МПС“. Нарушението е било извършено в условията на
повторност с НП № 16-0769-002250/12.08.2016 г., влязло в сила на 07.11.2016 г.
за същото по вид нарушение. Във връзка с извършеното процесно нарушение срещу
жалбоподателя било образувано досъдебно производство № 138/2017 г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР – Бургас за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. С Постановление от 28.04.2017 г. прокурор при БРП е прекратил образуваното
наказателно производство, като е преценил, че с поведението си жалбоподателят
не е осъществил състав на престъпление. Препис от Постановлението е бил
изпратен на АНО, който е издал НП, предмет на обжалване в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: Постановление от 28.04.2017 г. на прокурор при БРП, НП
№ 16-0769-002250 влязло в сила на 07.11.2016 г., справка за водач, Заповед №
8121з-746/01.06.2017 г. на министъра на МВР. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който
да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (оправомощен да издава НП Заповед № 8121з-746/01.06.2017 г.
на министъра на МВР) в срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. При издаване на наказателното
постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 57 от ЗАНН. Настоящият състав като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото
НП. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че НП е било
издадено въз основа на АУАН, в който е отразена различна фактология. В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя представи АУАН №
549898/07.03.2017 г., в който е посочено, че на 14.02.2017 г. около 00:10 часа
жалбоподателят е управлявал МПС, като не
е спрял на подаден светлинен и звуков сигнал, подаден от длъжностни лица и като
нарушен е посочен чл. 103 ЗДвП. В случа обаче видно от обжалваното НП то е
издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, а именно във връзка с Постановлението
на БРП за прекратяване на досъдебното производство, образувано срещу
жалбоподателя. Ето защо съдът счита, че в случая не следва да се преценява
законосъобразността на издаден АУАН, тъй като АУАН не е основание за издаване
на НП. По тази причина съдът счита, че не е необходимо да се коментира
представения от процесуалния представител на жалбоподателя АУАН, тъй като
същият е абсолютно неотносим към предмета на делото. В случая актът, който е
основание за издаване на НП и за наказване на жалбоподателя за извършено
нарушение по ЗДвП, не е издаден АУАН, а постановление на БРП.
Касае се за нарушение по чл. 150а, ал.
1 ЗДвП, съгласно, която разпоредба водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
От събраните доказателства се
установява, че със споразумение по НОХД № 2462/2016 г. на жалбоподателя е било
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца,
което е било изтърпяно на 24.12.2016 г. От тази дата (24.12.2016 г.)
жалбоподателят е започнал да търпи три наказания общо в размер на 12 месеца „лишаване
от право да управлява МПС“ , наложени по три НП, а именно НП №
16-0769-002250/12.08.2016 г., НП № 16-0769-002262/12.08.2016 г., НП №
16-0769-002261/12.08.2016 г. и трите влезли в сила на 07.11.2016 г.
Следователно към датата на процесното нарушение 14.02.2017 г. жалбоподателят е
изтърпявал наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Ето защо настоящият
състав намира, че при така установените фактически констатации следва безспорен
извод, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Извършеното от жалбоподателя деяние е квалифицирано от АНО като извършено
повторно. В § 6,
т. 33 от ДР на ЗДвП е предвидено, че „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. АНО е мотивирал този свой извод с издадено срещу жалбоподателя НП №
16-0769-002250/12.08.2016 г., влязло в сила на 07.11.2016 г. Видно от
посоченото НП (л.12) жалбоподателят е бил наказан, че е управлявал МПС след като
СУМПС на жалбоподателя е било отнето на 24.04.2016 г. Т.е. правилно АНО е
преценил, че се касае се за същото по вид нарушение. Отделно от това НП № 16-0769-002250/12.08.2016 г. е влязло в
сила на 07.11.2016 г., а процесното нарушение е било извършено на 14.02.2017
г., т.е. извършено в предвидения едногодишен срок в § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.
За извършеното нарушение разпоредбата
на чл. чл. 177, ал. 4, пр. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП (редакция, действаща
към датата на нарушението) предвижда наказание глоба в размер от 300 лева до
1500 лева. АНО правилно е приложил посочената санкционна разпоредба като
относима и на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 1000 лева. Съдът
намира така определеният размер за справедлив и съразмерен на тежестта на
извършеното от жалбоподателя нарушение. Отделно от това видно от справка за
водач жалбоподателят е извършил множество нарушения по ЗДвП, като срещу него
има издадени 25 броя наказателни постановления и 19 на брой електронни фиша.
Тези данни водят до безспорен извод за трайно формирани у жалбоподателя навици
за нарушаване на правилата за движение по пътищата. Тези обстоятелства се
определят от съда като отегчаващи. В случая няма смекчаващи вината
обстоятелства. Ето защо при наличие само на отегчаващи вината обстоятелства
правилно наказанието глоба е било определено над средно предвидения размер, а
именно в размер на 1000 лева. Съдът
намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН
да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед изложеното НП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0769-001963 от
14.06.2017г., издадено от началник сектор към ОДМВР гр. Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което на Г.Д.В., ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 4, пр. 1
вр. чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл.150а, ал. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС