№ 193
гр. Ловеч , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20204310200713 по описа за 2020 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3026170 на ОД на МВР Ловеч е наложено на С.
Д. Д. от гр.Е., област В.Т., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във
връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят С. Д., който чрез адвокат
В.Д. от ВтАК го е обжалвал, като неоснователен и незаконосъобразно издаден. В жалбата са
наведени възражения за това, че на жалбоподателя не е представен снимков материал от
нарушението, че от фиша не става ясно къде е било разположено АТС, както и че няма
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Развити са
подробни доводи в подкрепа на така направените възражения. Счита, че описаното във
фиша нарушение не е доказано. Изтъкнато е също така и че от фиша не става ясно дали е
бил отчетен толеранса от 3 % в полза на водача и как е била отчетена скоростта на заснетия
от системата автомобил. Пледира обжалвания електронен фиш да бъде отменен, като се
присъдят на жалбоподателя Д. и направените по делото разноски.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят С. Д. не се явява. Не се
явява и процесуалният му представител адвокат В.Д..
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
1
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 21.08.2019 г. в 15:50:11 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището
на с.Голец, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се
със скорост от 128 км/ч лек автомобил от категория „В“. Предвид обстоятелството, че
контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и няма
данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак (схема на
организацията на пътното движение в участъка – л.40), то съгласно разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0031870 /л.11/ установили, че засечената в 15:50:11 часа на 21.08.2019 г. скорост от
128 км/час била от лек автомобил „К.С.” с рег.№ ** **** ** След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била опредЕ. на 124 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.14/, било установено, че
собственик на автомобила е „Уникредит Лизинг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
в гр.София, но автомобилът е бил предоставен за ползване на С. Д. Д. от гр.Е., област В.Т..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 22.09.2019 г. /справка на л.13 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3026170 /л.12/ срещу С. Д. Д., в качеството
му на ползвател на автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на С. Д. санкция „глоба” по чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП в размер на 300 лева.
Според приложената на л.13 от делото справка, електронният фиш е бил връчен на С.
Д. на 01.08.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Д. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
2
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на С. Д. и когато жалбата е била изпратена чрез ОД на МВР Ловеч /пощенско клеймо
на л.8 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от
ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно С. Д. Д. е посоченото
като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е
допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на формално основание, поради което и категорично не могат да бъдат споделени
възраженията за допуснати такива. Ясно е посочено, че фиша е издаден от ОД на МВР
Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и не категорично установено, че
на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че легална дефиниция на
понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл и съгласно
изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
3
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда
чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира
проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от
ЗНО. Ето защо, приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН, адрес, както и качеството му
на ползвател на заснетия автомобил. Конкретно и точно е посочената датата, когато
нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че
нарушението е било извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото,
където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и възражението за неприспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача. Както се посочи по-горе в установената по случая фактическа обстановка, АТС е
измерила скорост на движение на автомобила от 128 км/час – разпечатка от видеоклип №
11743С0/0031870 /л.11/. Пак от вещественото доказателство се установява, че още с
обработването на видеоматериала е бил приспаднат коректно в полза на нарушителя
толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта и така наказуемата скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо
законово въведеното ограничение от 90 км/ч е била изчислена на 124 км/час. Именно от така
опредЕ.та наказуема скорост е била изчислена и отразена в обжалвания ЕФ превишената
стойност на скоростта от 34 км/час.
Съдът не споделя и наведеното с жалбата възражение, че не е ясно дали измерената
от системата скорост е от неговия автомобил и как е била установена. На разпечатката от
видеоклипа /л.11/ ясно се вижда единствено автомобила, чийто ползвател е жалбоподателя,
като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим
„отдалечаващ“, т.е. контролирана е била скоростта на превозните средства подминаващи
радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.16 от делото снимка на
4
разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била
насочена именно в посоката, в която се е отдалечавал автомобила на жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.10/ и от
протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.9/, системата за контрол на скоростта е
имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била
преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0031870 /л.11/, заснет от системата за видеоконтрол
на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила,
чийто ползвател е жалбоподателят Д., регистрационният му номер, като фиксираната
скорост е 128 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да
бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган. Ето защо,
категорично не могат да бъдат споделени доводите, че описаните във атакувания ЕФ
обстоятелства при извършване на нарушението не са доказани. Техническите параметри на
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 /л.19-22/ са
такива, че не позволяват манипулации и намеса в автономността на работата . А и липсват
каквито и да било данни по делото, че контрола на скоростта в конкретния пътен участък е
бил организиран с цел същия да бъде уличен в извършването на нарушение по ЗДвП.
Обратното - видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. на МВР /л.15/, на деня 21.08.2019 г., пътният участък, на който е била
измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от
14:00 до 17:30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са
били общо 33 броя.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя С. Д. Д., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на ползвател на
автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго
5
лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.1-во,
предл.2-ро от ЗДвП, като лице на което е предоставено моторното превозно средство му се
налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателя С. Д. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния
фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността
на скоростта в извън населено място за автомобил от категория В не следва да превишава 90
км/ч и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3026170 на
ОД на МВР Ловеч, с който на С. Д. Д. от гр.Е., област В.Т., ул.”Здравец” № 8, ЕГН :
**********, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева на
основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение претенцията на С. Д. Д. от гр.Е., област В.Т. за присъждане на
6
направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7