№ 5
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600372 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - гр. Варна е по реда на чл. 243, ал.7 от
НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура- Търговище и
жалба от защитника на обвиняемия П.Г., против определение №137/30.09.2021г. на
Търговищкия окръжен съд по ЧНД № 225/2021г., с което е отменено постановление от
12.08.2021 година на Окръжна прокуратура-Търговище за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство ДП № 148 / 2017 год. по описа
на РУ - Търговище, преписка № 1082/2017 год. по описа на Окръжна прокуратура -
Търговище, водено за престъпление по чл.343, ал.4, б.„б“ във връзка с вр. ал.1, б.„б“,
предложение „второ“ и б.„в“, във връзка с 342, ал.1 от НК.
Във въззивният протест се излагат доводи за незаконосъобразност на
определението на първоинстанционния съд. Преповтарят се аргументите от
прекратителното постановление. Прокурорът поддържа становището, че е налице
случайно деяние по смисъла на член 15 от Наказателния кодекс и наказателното
производство е прекратено, поради липса на състав на престъпление. Моли се за
отмяна на определението на Търговищкия окръжен съд.
В жалбата на обвиняемия се навеждат аналогични доводи срещу определението
на окръжния съд. Също се моли за отмяна на определението на съда.
И в протеста и в жалбата се сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение,
като се е позовал в своя акт на факти, заявени от обвиняемия Г. в хода на досъдебното
производство при разпита му в качеството на свидетел.
Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени в протеста, въззивната
1
жалба, определението на първоинстанционния съд, прекратителното постановление на
Окръжна прокуратура-Търговище и със събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, намира протеста и жалбата за процесуално допустими, а разгледани по
същество за неоснователни.
Досъдебното производство е образувано на 04.03.2017 год. срещу „неизвестен
извършител“ за разследване на престъпление по чл.343, ал.4, б. „б“ във връзка с вр.
ал.1, б. „б“, предложение второ и б. „в“, във връзка с 342, ал. 1 от НК, за това, че
04.03.2017 год., на първокласен път I - 4, при управление на МПС - лек автомобил
„Форд Фокус“ с рег. № СА 15-87 ВН нарушил правилата за движение по пътищата, по
непредпазливост причинил смъртта на А.А.Х. и М.М.А. и средна телесна повреда на
А.А.С. и тримата от с. Пробуда, общ. Търговище.
Прокурорът и първоинстанционният съд са приели следната фактическа
обстановка :
На 04.03.2017 год., след обяд, обвиняемият Г., с лек автомобил „Форд Фокус“ с
рег. № СА 15-87 ВН, потеглил от гр. Варна за гр. Търговище. С него на предната дясна
седалка пътувал св. Валентин Вълев. Около 19,40 ч. в тъмната част на денонощието,
при нормална пътна обстановка, Г. управлявал автомобила на къси светлини по посока
с. Пробуда. След разклона за с. Алваново на ПП I - 4, километър 237 + 700 бил
поставен пътен знак „В10“ - „забранено влизането на пътни превозни средства теглени
от животни“.
По същото време в този участък от пътя, връщайки се от с. Макариополско за с.
Пробуда се движели една след друга, две каруци, теглени от коне. Първата каруца била
управлявана от Аспарух Х., като до него седял А.С., а непосредствено след тях се
движела втората каруца, управлявана от М.А. В задната дясна част на втората каруца
бил завързан коня на А.С.. Каруците не били регистрирани и не били оборудване със
светлоотразители, нито имали светещи тела на задната част, съобразно изискванията на
ЗДвП. Тримата возещи се в каруците не носели светлоотразителни жилетки и били в
нетрезво състояние.
Около 19,40 ч. при километър 237 + 700, след разклона за с. Алваново, посока с.
Пробуда, Г. управлявал процесния автомобил на къси светлини със скорост около 87,5
км/час. На около 290 метра след разклона, на прав пътен участък, преди да навлезе в
десен завой, лекия автомобил застигнал движещите се попътно каруци. На 50,9 метра
от каруците /когато възприел опасността, според САТЕ/ Г. предприел аварийно
спиране. Въпреки това последвали три отделни удара - първо бил застигнат и ударен
вързания на втората каруца кон. Автомобилът продължил движението си напред,
изминавайки 5,8 метра, при което последвал втория удар - в задната част на каруцата,
управлявана от А. Третият удар станал след още 11,8 метра, на това разстояние била
настигната първата каруца, управлявана от Х.. След третия удар автомобилът
продължил около 12 метра и спрял върху дясната пътна лента, по посока с. Пробуда.
След окончателното спиране Г. излязъл от автомобила и видял остатъците от двете
каруци, както и това, че има пострадали лица. Веднага се обадил на ЕЕНСП 112. До
пристигане на медицинските екипи Г. се включил в оказване помощ на пострадалите.
Аспарух Х. бил затиснат от предната лява част на автомобила, а М.А.лежал в средата
на пътя пред автомобила. При пристигането си екипа на спешна помощ констатирал
смъртта на Х. и А. Третият пострадал - А.С. - бил намерен вляво от пътя, извън
пътното платно, с множество наранявания и бил транспортиран в болницата в гр.
Търговище.
2
От назначените съдебномедицински експертизи се установило, че причината за
смъртта на Аспарух Х. била тежка черепно - мозъчна травма с обширен излив на кръв
от травматично естество под меките мозъчни обвивки и мозъчен оток, довели до
парализа на жизненоважни мозъчни центрове - сърдечносъдов и дихателен.
Причината за смъртта на М.А.също е тежка черепно - мозъчна травма с масивен
кръвоизлив от травматично естество под твърдата и меката мозъчни обвивки, довели
до тежък мозъчен оток и парализа на жизненоважни мозъчни центрове -
сърдечносъдов и дихателен.
Телесните повреди, които е получил А.С. се изразяват в трайно затрудняване
движението на снагата за срок от 2 - 2,5 месеца и разстройство на здравето, временно
опасно за живота във връзка с контузия на лявото белодробно крило, с излив на кръв и
въздух.
И тримата пострадали са било в състояние на алкохолно опиване.
Според заключението на повторната тройна автотехническа експертиза,
опасната зона за спиране на лекия автомобил, управляван от Г. при движение с
приетата скорост от 87,5 км/час е била 85 метра. Респективно, при движение на къси
светлини, автомобилът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара
при движение със скорост по - малка от 62,3 км/час.
За да прекрати наказателното производство наблюдаващият прокурор приел, че
Г. се е движил в рамките на разрешената скорост извън населено място от 87,5 км/час,
при разрешена скорост от 90 км/час. Обвинението приело, че се касае за случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като Г. не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Посочено е също, че
съгласно разпоредбата на чл. 70 от ЗДвП на водача е предоставено правото на избор на
какви светлини да се движи при намалена видимост. Наличието на забранителен знак
„В-10“ след разклона за с. Алваново, в посока с.Пробуда, оневинява Г., който не е бил
длъжен и не е могъл да предполага движението на две каруци, които не са били
сигнализирани съгласно изискванията на ЗДвП и водачите не са носили
светлоотразителни жилетки.
Окръжният съд е приел, че след като обвиняемият Г. е управлявал автомобила на
къси светлини е следвало да съобрази скоростта си така, че да е в състояние да спре
при възникнало препятствие. В подкрепа на това разбиране е посочено заключението
на тройната АТЕ - на къси светлини, скоростта на автомобила, за да може да спре в
рамките на осветеността е следвало да бъде 62,3 км/час.
Определението на окръжния съд е законосъобразно. Първата инстанция е
приела, че обвиняемият Г. е допуснал нарушение на член 20, ал.2 от ЗДвП. Правилото
на член 20, алинея втора от ЗДвП предвижда всеки водач, съобразявайки се с
конкретните пътни условия, е длъжен да се движи с такава скорост, която му
позволява да спре при възникване на опасност за движението. В конкретния случай
обвиняемият е бил длъжен да съобрази скоростта си на движение с осветеността на
фаровете на къси светлини и да се движи със скорост, според съдебно-техническата
експертиза не по-висока от 62,3 километра в час. Като не е сторил това обвиняемият Г.
е допуснал нарушение на правилата за движение, което е в непосредствена причинно-
следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и съставомерния
резултат, а именно - причиняването на смъртта на двама души и телесна повреда на
още едно лице.
Сочените в постановлението за прекратяване обстоятелства, а именно - правото
3
на избор на водача да избира на какви светлини да се движи /чл.70 от ЗДвП/, както и
движението на автомобила със скорост в рамките на максимално позволената за
движение в този пътен участък, не изключва задължението му да съобразява скоростта
си с конкретните пътни условия, включително и с осветеността на фаровете.
Посочените в постановлението за прекратяване на наказателното производство
обстоятелства, относно това, че пострадалите са се движили с пътни превозни
средства, които не са били снабдени със светлоотразители, обстоятелството, че
тримата пострадали са били без светлоотразителни жилетки и каруците са се движили
в участък от пътя, в който е било забранено движението на такива превозни средства
не са от категорията да изключат напълно наказателната отговорност на обвиняемия,
поради задължението му да съобразява скоростта си на движение с конкретните пътни
условия. Тези обстоятелства могат да има значение само при преценката дали е налице
съпричиняване от страна на пострадалите и какъв е размера на това съпричиняване.
Тези факти не могат да доведат до правния извод, че е налице случайно деяние по
смисъла на член 15 от Наказателния кодекс, а именно, че обвиняемият Г. не бил
длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Напротив движейки се по съответния пътен участък, обвиняемият е бил длъжен да
съобрази скоростта си на движение с всички обстоятелства, които имат значение за
нейната преценка, включително и шофирането в тъмната част на денонощието. Той е
могъл да предвиди тези обстоятелства и не е имало обективна причина, която да му е
попречила да намали скоростта си на движение до 62,3 километра в час, която да му
позволява да спре в рамките на осветеността на фаровете, за да може да предотврати
настъпването на пътнотранспортно произшествие.
В протеста и в жалбата се сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение,
като се е позовал на свидетелски показания на обвиняемия преди привличането му в
такова качество. Доводът е законосъобразен, но въззивният съд счита, че се касае за
пропуск, който не се отразява върху крайните правни изводи на първоинстанционния
съд. И това е така, защото същите обстоятелства, а именно, че решил да се движи на
къси светлини, поради това, че често му се е налагало да превключва от къси на дълги
и обратно, е заявено от него и в разпита му като обвиняем на 27.10.2017 год. / том 1,
л.127, гръб от ДП/ .
В горния смисъл определението на първоинстанционният съд е постановено в
съответствие със закона. То е обосновано и законосъобразно. Правните изводи на
окръжния съд са абсолютно правилни, поради което определението се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим горното и на основание член 234, ал.8 от НПК, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №137/30.09.2021г. на Търговищкия окръжен съд
по ЧНД № 225/2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5