Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
октомври
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15856 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК,
образувано по искова молба, подадена от С.Х.К. и Х.Е.К. срещу З. „Б.В.И.Г.” АД,
с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 24.02.2011 г. на ПП
І-6, в участъка между разклона за гр.Б. към кв.Ветрен на гр.Бургас е настъпило
ПТП, при което почива Е.Х.К., съпруг на първата ищца и баща на втория ищец.
Поддържа се, че на посочената дата Г.Д.К.се движил от с. Манолич към гр.
Бургас, като управлявал л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № *******, в който на задната
лява седалка зад водача, се е возил Е.Х.К.. Валял сняг, пътното платно било
заснежено и хлъзгаво, видимостта лоша. Твърди се, че водачът на л.а.м. „Рено
Лагуна“ предприел изпреварване, като в момента в който навлязъл в насрещната
лента за движение, решил да прекрати изпреварването, но след завъртане на
волана надясно загубил управление върху лекия автомобил, последвал силен
страничен удар с автобус „Мерцедес“ с рег. № *******, управляван от Р.
Чумперски със скорост около 60 км/ч.
Последвал и втори страничен удар в лявата странична част на л.а.м. „Опел
Астра“, управляван от Б.Р.. Вследствие на ПТП-то почива Е.Х.К.. Твърди се, че
вина за ПТП има водача Г.Д.К., управлявал л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № *******.
Поддържа се, че образуваното наказателно производство е прекратено поради
смъртта на виновния водач. Поддържа се, че от процесното ПТП ищците претърпели
и продължават да търпят неизмерими болки и страдания, предизвикани от
неочакваната смърт на Е.Х.К., който починал в разцвета на силите си.
Поддържа се, че към момента на настъпване
на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 0411191004747
валидна към датата на произшествието, издадена от ЗК „Б.И.“ АД, чийто
универсален правоприемник е ответника по делото. Поддържа се, че с влязло в
сила на 04.08.2015 г. Решение от 19.08.2014 г. по гр.д. № 16875/2011 г. на СГС, 11 състав на двамата
ищци са уважени частичните претенции в размер на по 100 000 лв. Ищците
предявяват исковете за разликата над уважените от съда частични претенции от по
100 000 лв. до техния пълен размер от 200 000 лв.
Моли Съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата С.Х.К. сумата от 50 000
лв.-допълнително обезщетение за неимуществени вреди като част от дължимите се
по справедливост още 100 000 лв. до пълен справедлив размер на обезщетението от
200 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата
на увреждането-24.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати
на ищеца Х.Е.К. сумата от още 75 000 лв. допълнително обезщетение за
неимуществени вреди като част от дължимите се по справедливост още 100 000 лв.
до пълен справедлив размер на обезщетението от 200 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането-24.02.2011 г. до окончателното
й изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсултА., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва механизма на ПТП и наличието на противоправно поведение
от страна на водача на л.а.м. „Рено Лагуна“. Заявява възражение за
съпричиняване от страна на водача на автобус „Мерцедес“. Твърди се, че
пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Поддържа се, че претендираният
размер е силно завишен и надхвърля съдебната практика на съдилищата. Оспорва
дължимостта на лихви от датата на ПТП. Заявява възражение за изтекла давност за
законна лихва.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са
депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват всички възражения на
ответника.
В срока за допълнителен отговор ответникът
не представя такъв.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете си чрез своя процесуален представител.
Претендират разноски по списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски по списък. Заявява
възражение за прекомерност на ищцовите разноски.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид
становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 04.08.2015 г. Решение
от 19.08.2014 г., постановено по гр.д. № 16875/2011 г. по описа на СГС, ГО, І-11
състав, ЗАД «Б.В.И.Г.» АД е осъдено да заплати на С.Х.К. и на Х.Е.К. сумите от
по 100 000 лв. за всеки един-обезщетение за неимуществени вреди по иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ във връзка със смъртта на съпругата и бащата
на ищците-Е.Х.К., настъпила на 24.02.2011 г., вследствие ПТП от същата дата,
ведно със законната лихва, считано от 24.02.2011 г. до окончателното изплащане
на сумите.
Исковете са били предявени като
частични претенции от вземания в пълния претендиран размер от по 200 000
лв.
От констативни протоколи за ПТП
№№ РК-1934 и РК 1935, и двата от 28.02.2011 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.02.2011 г., от заключението на приетата по делото САТЕ
се установява, че на 24.02.2011 г. управляваният от Г.К.л.а.м. «Рено Лагуна» с
ДК № *******, в който на задна лява седалка пътувал Е.Х.К., се движел от
с.Манолич към гр.Бургас. Достигайки разклона за гр.Б., към подстанция на
кв.Ветрен, в който район пътният участък бил прав, но заснежен, заледен, валял
сняг и движейки се в дясната лента на къси светлини, водачът К.застигнал
образувала се колона от автомобили, които намалявали скоростта си, тъй като в
дясната канавка имало аварирал микробус. К.изпреварил л.а. «Тойота Ярис» и се
преустроил пред него, след което отново излязъл от колоната и предприел
изпреварване на л.а.м. «Опел Астра», управляван от Б.Р.. В това време в
обратната посока Бургас-Видин се движел автобус
«Мерцедес» с рег. № *******, управляван от Р.Ч. със скорост около 60
км/ч. Възприемайки опасността от насрещно движещия се автобус, водачът К.предприел
маневра за прекратяване на изпреварването, като завъртял рязко волана надясно и
в резулат на създадената центробежна сила настъпило странично занасяне на
автомобила с ротация в посока на часовниковата стрелка. В състояние на
странично плъзгане л.а.м. «Рено Лагуна» с левия си габарит напред по посока на
движението се блъснал в насрещо движещия се автобус. Първият удар настъпил
изцяло в лентата за движение на автобуса. Поради по-голямата кинетична енергия
на автобуса л.а.м. «Рено Лагуна» е отблъснат назад към неговата дясна пътна
лента, в която се е движил изпреварения л.а. «Опел Астра». При плъзгането на
отблъснатия л.а.м. «Рено Лагуна» настъпва и втория удар с лек автомобил «Опел
Астра» на около 15 м след линията на ориентира. От този втори удар, осъществен
с предна лява част на л.а.м. «Рено Лагуна» по предната част на л.а.“Опел Астра“, двата автомобила се
отклоняват надясно и се установяват в дясната за тях канавка.
Този механизъм на настъпване на
произшествието се потвърждава и с показанията на разпитаните свидетели Р.Л.Ч. и
И.К.Ц..
Основната причина за настъпване
на процесното ПТП е от субективен характер-дейстията на водача на л.а.м. «Рено Лагуна» за
рисковано изпреварване на колона от по-бавно движещи се автомобили при
конкретната тежка зимна обстановка-заснежено пътно платно при снеговалеж и в
опасна близост на насрещно движещия се автобус, както и действията на водача с
органите за управление в конкретните пътни условия, от които рязкото завиване
на волана надясно за връщане в своята дясна лента след изпреварването на лек
автомобил.
Установява се, че за водача на
автобуса не е била възможна никаква маневра за избягване на сблъсъка с насрещно
движещия се в дясната пътна лента лек автомобил.
Между страните не е било спорно, че
отговорността на делинквента е била застрахована със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 0411191004747 валидна към датата на
произшествието, издадена от ЗК „Б.И.“ АД, чийто универсален правоприемник е
ответника по делото.
Със заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че в пряка и непрекъсната причинна връзка от
гореописаното произшествие е настъпила смъртта на пътуващия в л.а.м.
«Рено Лагуна» Е.Х.К.-съпруг на първата ищца и баща на втория ищец
/установява се с представеното удостоверение за наследници от 28.02.2011 г.,
както и с представените удостоверения за сключен граждански брак и за раждане/.
Причината за смъртта е закритата гръдна травма.
От приетото по делото заключение
на комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че пострадалият е пътувал без
поставен предпазен колан. Вещите лица установяват, че при наличие на правилно
поставен предпазен колан от страна на пътник на задна лява седалка и деформация
в областта на задна лява врата-хлътване 40 см, не може да бъде изключен смъртен
изход за пътника.
Във връзка с оспореното от
ответника заключение е допусната повторна комплексна САТЕ и СМЕ, от която се
установява, че процесният автомобил е оборудван фабрично с предпазни колани за
всички места за пътници, включително и на задните седалки. Вещите лица
потвърждават изводите на оспорената експертиза, че гръдната травма, която е и
причина за смъртта на пострадалия би възникнала и при условие, че К. е бил с
поставен предпазен колан, който няма ефект при страничен удар.
От заключението на приетата по
делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експретиза се установява,
че претърпяната от ищците тежка психотравма е довела до остра стресова реакция,
след което и при двамата е възникнала депресивна симптоматика, диагностицирана
като протрахирана депресивна реакция в границите на адаптационното
разстройство. При Х.К. невротичната симптоматика е претърпяла обратно развитие.
Налице е компенсирано психично състояние, без оплаквания от психиатрично
естество. При С.К. се установява личностова промяна с нарушени адаптивни
способности-изолиране от околните и избягване на контакти, анхедония, загуба на
интереси, усещане за безразличие, липса на активна дейност.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите М.Н.М.и С.А.К..
Свидетелят М. установява, че почти
всеки ден се вижда с ищците. С. и Х. преди катастрофата били много добри хора,
нямали никакви проблеми с никой, работливи. Хората се трудели. Обичали се. С.
след инцидента направо е съсипана. С. вече не е толкова общителна, не й се
живее, загубила всичко, каквото имала-първо съпруга, после родителите. В една
голяма къща останала сама само със сина си. Х. бил 9-ти клас, когато баща му
починал. Х. се отчаял от живота. Видял, че не може да помага на майка си и
прекратил училището. Започнал да работи, за да може да й помага. И досега
двамата ищци почитат паметта на Е.. Почивните дни С. постоянно е на гробища.
Свидетелката К. установява, че Х.
бил на 15 години, когато станала катастрофата, 9-ти клас в Карнобат. Той е
единствено дете. Успял да завърши средното образование, но му било много
трудно. Бил в шок. Още продължава да е подтиснат. Няма желание за нищо. Преди
катастрофата учел много добре. Цялото семейство били много задружни и винаги
били заедно. След катастрофата много се променили и двамата. На С. й е много
трудно, защото Х. бил в пубертета като това се случило. Е. се грижел и морално,
и финансово не само за семейството си, но и за родителите си. След катастрофата
С. продължила да живее заедно с родителите на Е.. На 10-я месец след
катастрофата майката на Е. починала. Ищците не са забравили Е. и до момента
страдат от липсата му. С. се грижела за родителите на съпруга си от самото
начало до смъртта им.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
последователни и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорноста на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника.
Настоящият
съдебен състав намира, че между страните и със СПН на влязлото в сила на
04.08.2015 г. Решение от 19.08.2014 г., постановено по гр.д. № 16875/2011 г. по
описа на СГС, ГО, І-11 е установена основателността на исковата им претенция, а
именно: че в полза на ищците съществува вземане в размер на по 100 000 лв.
от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
причинени от смъртта на Е.Х. Х.-съпруг на първата ищца и баща на втория ищец,
която смърт е в пряка причинна връзка с ПТП осъществено на 24.02.2011 г. на ПП
І-6 между разклона за гр.Б. към кв.Ветрен на гр. Бургас, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Рено Лагуна“ с рег. № *******, по отношение на който
автомобил е имало валидна застраховка «Гражданска отговорност» към 24.02.2011
г. при ответното дружество, което е правоприемник на ЗК «Б.И.» АД с полица № 0411191004747.
В съдебната
практика е прието, че при уважаване на частичен иск обективните предели на
силата на пресъдено нещо обхваща основанието, от което са придобити правата и
размера им, до който са били предявени и признати от съда.
Установените
с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се
ползват със сила на присъдено нещо. Със сила на присъдено нещо се ползват
съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното
право, чрез основанието и петитума на иска.
Доколкото
обаче в съдебната практика е налице спор по въпроса: Ползва ли се решение по
уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата,
произтичаща от същото право? и този въпрос е предмет на тълк.д. № 3/2016 г. на
ВКС, ОСГТК и до момента няма постановено решение, съдът е събирал доказателства
във връзка с правопораждащите факти на спорното право.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключенията на САТЕ и
СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на съпруга и бащата
на ищците.
Установява
се, че с поведението си водачът Г.К.е извършил многобройни нарушения на нормите
на чл. 20, ал.1 и ал.2, чл.42, ал.1, т.2, чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като на
първо място не се е съобразил с атмосферните условия /заснежено и заледено
пътно платно, снеговалеж в момента на произшествието/, на второ място предприел
изпреварване без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, както и че навлизайки в пътна лента, предназначена за насрещното
движение няма да създаде опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея и не на последно място, не контролирал непрекъснато управляваното от
него превозно средство, като рязко навил волана надясно за връщане в своята дясна
лента след изпреварването на лек автомобил, в резулат на което се създала
центробежна сила и настъпило странично занасяне на автомобила с ротация в
посока на часовниковата стрелка, от което последвали и двата удара в автобуса и
лекия автомобил.
Безспорно и
със заключението на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от това
поведение на водача, е настъпила смъртта на пътувалия в лекия автомобил,
управляван от виновния водач наследодател на ищците.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия.
Безспорно се
установява, че същият е пътувал без поставен предпазен колан, но безспорно и
със заключенията и на двете приети по делото експертизи-основно и повторно, се
установява, че тежката гръдна травма, която е и причина за смъртта на
пострадалото лице, би настъпила и при наличието на правилно поставен предпазен
колан с оглед механизма на пътно-транспортното произшествие.
Както е добре
известно от съдебната практика, съпричиняване ще е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Т.е. не е
достатъчно да бъде установено нарушение, а следва в пряка причинна връзка от
това нарушение пострадалият да е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Такава връзка в
случая не се установява.
Предвид
горното предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия,
затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
настъпване на произшествието и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до
01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ. Конкретните икономически условия
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на съпруга и бащата на ищците/ следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в съдебната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на техния съпруг и баща болки и страдания,
отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между тримата, прекрасните отношения съществували в семейството.
Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата на своя
близък, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съдът намира, че искът на ищцата С.К.
за допълнително сумата от 50 000 лв. следва да бъде уважен, като намира,
че справедливото обезщетение за тази ищца възлиза на сумата от 150 000 лв.
В тази връзка съдът съобразява, че и към настоящия момент близо шест години
след смъртта на своя съпруг, ищцата е с нарушени адаптивни способности, изолира
се от околните, избягва контакти, безразлична е, загубила е интереси, липсва
активна дейност, за тези болки и страдания тя следва да бъде обезщетена.
Искът на Х.К. следва да бъде
уважен за допълнително сумата от 70 000 лв., като съдът намира, че сумата
от 170 000 лв. е едно справедливо обезщетение, като в тази връзка съдът
намира, че ищецът е останал без своя баща, когато все още е бил ученик, трудно
завършил образованието си и не продължил повече същото, за да може да работи и
да подпомага своята майка, останал без финансовата и морална опора на съпруга
си.
Предвид горното искът на Х.К.
следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 70 000 лв. до претендирания
размер от 75 000 лв.
Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ/отм./ .
Предвид горното лихва върху
главницата за неимуществени вреди се дължи, считано от деня на увреждането,
т.е. от 24.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателно е обаче възражението
на ответника, че част от вземането на ищците за лихви се е погасило по давност
с изтичането на 3 годишния срок, считано от датата на деликта, поради което
съдът присъжда лихва върху горните обезщетения, считано от 08.12.2012 г. до
окончателното изплащане на сумите и отхвърля претенцията за периода от
24.02.2011 г. до 07.12.2012 г. като погасени по давност.
По разноските в настоящия процес:
Ищцата С.К. е направила разноски
в размер на 2000 лв. внесена държавна такса, 410 лв.-припадащата й се част от
разноските за вещи лица и 4 060 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Основателно е обаче възражението на ответника за прекомерност на заплатените от
ищцците адвокатски възнаграждения, тъй като техният минимален размер е
съответно 2030 лв. при материален интерес от 50 000 лв. и 2780 лв.-при
75 000 лв. материален интерес. Делото не е с правна и фактическа сложност,
налице е константна съдебна практика, поради което съдът намалява и двете
адвокатски възнаграждения до техния минимум, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно: 2 030 лв. и 2 780 лв.
При това положение ищцата е
направила разноски в общ размер на сумата от 4 440 лв.- 2000 лв. внесена държавна такса,
410 лв.-припадащата й се част от разноските за вещи лица и 2 030 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение. Разноските на тази ищца се дължат в пълен размер,
предвид уважаване на исковата й претенция. По този иск на ответника разноски не
се дължат.
Ищецът Х.К. е направил разноски в
размер на 3000 лв.-внесена държавна такса, 410 лв.-припадащата му се част от
депозита за вещи лица и адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК в размер на 2 780 лв., или общо сума в размер на 6 190
лв. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 5 777,10 лв., съответна на
уважената част от иска 70 000 лв.
По разноските на ответника.
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание на
чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ и
разноски в размер на 800 лв.-депозит вещи лица и 10 лв.-държавна такса съдебни
удостоверения.
От общата сума от 1250 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Х.К. ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 83,30 лв., която сума е съответна на отхвърлената
част от иска му /5 000 лв./ или по компенсация ответникът ще следва да заплати
на ищеца Х.К. разноски в размер на 5 693,80 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „**** *** да
заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.Х.К., ЕГН *********, със съдебен адрес: ***, офис 9, адвокат П.С.
допълнително сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ до дължимия размер от
150 000 лв., а на ищеца Х.Е.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 9, адвокат П.С. допълнително сумата от 70 000 лв. /седемдесет хиляди
лв./ до дължимия размер от 170 000 лв., застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, причинени от смъртта на Е.Х. Х.-съпруг
на първата ищца и баща на втория ищец, която смърт е в пряка причинна връзка с
ПТП осъществено на 24.02.2011 г. на ПП І-6 между разклона за гр.Б. към
кв.Ветрен на гр. Бургас, виновно причинено от водача на л.а.м. „Рено Лагуна“ с
рег. № *******, по отношение на който автомобил е имало валидна застраховка
«Гражданска отговорност» към 24.02.2011 г. при ответното дружество, което е
правоприемник на ЗК «Б.И.» АД с полица № 0411191004747, ведно със законната
лихва върху горните главници, считано от 08.12.2012 г. до окончателното
изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск на ищеца Х.Е.К.
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 70 000 лв. до частично
претендирания размер от 75 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като
погасени по давност исковете за заплащане на компесаторна мораторна лихва за
периода от 24.02.2011 г. до 07.12.2012 г.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******№
5 да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на С.Х.К., ЕГН *********, със
съдебен адрес: ***, офис 9, адвокат П.С. сумата от 4 440 лв. /четири хиляди
четиристотин и четиридесет лв./, а на ищеца Х.Е.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 9, адвокат П.С. сумата от 5 693,80 лв. /пет хиляди
шестстотин деветдесет и три и 0,80 лв./-по компенсация, разноски направени от
двамата ищци пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: