МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 46 от 05.11.2018 година
по НОХД № 631/2018 година на Районен съд
- Свиленград
С
Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 490/2018 година по описа РУ –
Свиленград, преписка с вх.№ 1136/2018 година по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, Милена Славова - Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград
повдига обвинение на Б.Й.Я.,
роден на *** ***, Република Полша, поляк, полски гражданин, живущ ***,
Република Полша, женен, със средно образование, неосъждан, за това че на 02.11.2018 година на пътя, свързващ ПП
I-8 и автомагистрала (АМ) „Марица”, в землището на село Капитан Андреево,
област Хасково, управлявал товарен автомобил марка „Волво” с полски
регистрационен № TSZ 43740 с прикачено към него полуремарке с полски
регистрационен № TSZ 1103Р с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно – 1.45 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410” с
инвентарен номер ARSM-0098 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Участващият по делото Прокурор
Милена Славова поддържа обвинението, така както е
предявено с ОА, считайки го доказано по категоричен начин и при изцяло
потвърдена фактическа обстановка, изложена в него. Доказателствената основа по
делото определя за достатъчна за формиране на безспорни изводи за осъществени
съставомерните обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК, както и за неговото авторство в лицето на подсъдимия.
Пледира същият да бъде признат за виновен по обвинението, като за извършеното
престъпление му се наложат наказания,
индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, а именно наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца и с приложението на чл.
66 от НК, и наказание „Глоба” в размер около максималния, както и наказание
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 1
година и 4 месеца, считано от 02.11.2018 година.
Подсъдимият Б.Й.Я., участва
лично и със свой служебен защитник – адвокат. Не се признава за виновен като сочи,
че не е управлявал МПС след употреба на алкохол. В процесуалното време на
последната дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен, респ. за налагане
на най-лекото наказание.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Т.К.,
в хода на съдебните прения, пледира за постановяване на оправдателна Присъда,
тъй като не било посочено точното време на извършване на престъплението, респ.
тъй като обвинителната теза, поддържана от страна на Районна прокуратура –
Свиленград не била доказана по безспорен и категоричен начин. Алтернативно се
пледира за налагане на ниски по размер наказания.
Съдът, след като прецени събраните и
проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 513032 от 02.11.2018
година, издадена от Централното бюро са съдимост при Министерството на
правосъдието, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият получава трудово възнаграждение, равняващо се на около 1
000 лв. месечно, няма други доходи, притежава недвижим имот и две МПС-та, не
притежава друго движимо имущество, ценни книжа, дялове в дружество и парични
средства по банкови сметки, има съпруга и няма деца, на които да дължи
издръжка.
Подсъдимият Б.Й.Я. работи като шофьор на товарен автомобил към фирма
„Беднарски” със седалище в Република Полша.
На 02.11.2018 година подсъдимият е в
района на село Капитан Андреево, област Хасково с управлявания от него товарен
автомобил марка „Волво” с полски регистрационен № TSZ 43740 с прикачено към
него полуремарке с полски регистрационен № TSZ 1103Р. Подсъдимият губи контрол
над управляваното от него МПС, в резултат на което излиза от пътното платно, на пътя, свързващ
ПП I-8 и АМ „Марица” в землището на село Капитан Андреево и МПС-то спира в
отводнителен канал, като при произшествието са причинени материални щети на
товарния автомобил, изразяващи се в счупена предна броня на автомобила.
Подсъдимият отива пеша до близкия паркинг
„Генералово”, находящ се на около 2 км. от мястото, където става
пътно-транспортното произшествие (ПТП). Там употребява алкохол – бира, след
което се връща на мястото на ПТП-то.
Извършвайки обход по предварително
определения им маршрут, служителите на ГПУ – Свиленград: свидетелите Троян С.Т.
и К.С.А., забелязват подсъдимия, който се суети около товарния автомобил и е
видимо много притеснен. Полицейските служители сигнализират за случая
компетентните органи на МВР и на място е изпратен служител на КАТ при
РУ-Свиленград. Докато пристигнат полицейските служители, подсъдимият се качва в
товарния автомобил, пали двигателя и прави няколко безуспешни опити за маневри,
форсирайки двигателя и привеждайки автомобила в движение напред и назад, но без
да успее да го изкара на пътното платно, тъй като задните гуми буксуват.
След като на място
пристигат свидетелите Б.П.Р. -
Младши автоконтрольор в сектор „Пътен контрол”
при РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково и колегата му А.М.Ш., свидетелите –
служители на ГПУ – Свиленград напущат местопроизшествието и продължават да
изпълняват служебните си задължения. Подсъдимият е изпробван с техническо средство „Дрегер 7410” с
инвентарен номер ARSM-0098, от свидетеля Б.П.Р., при което уредът отчита 1.45
на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Издаден му е Талон за медицинско
изследване. Подсъдимият се съгласява с показанията на уреда и отказва да даде
кръвна проба за химическо изследване.
Контролният орган – свидетелят Р., съставя на подсъдимия Акт
за установяване на административно нарушение с бланков № 454741/02.11.2018
година, в който е отразено констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), който Акт подсъдимият отказва да подпише и
това обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. С АУАН е иззето и
Свидетелството за управление (СУ) на МПС на подсъдимия. В този смисъл е и издадената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка.
От заключението на изготвената Оценъчна
експертиза е видно, че в следствие на причиненото ПТП, има нанесени материални
щети на товарния автомобил, които възлизат на 250 лв.
В хода на БП подсъдимият сочи, че не е
употребил алкохол преди настъпването на ПТП-то. Последното станало, тъй като се
навел да вземе запалката, която изпуснал. След ПТП-то отишъл до близкия
паркинг, където изпил няколко бири с познати и тогава отново се върнал при
товарния автомобил, където го намерили служителите на ГПУ – Свиленград.
Изложената
фактическа обстановка приета за безспорно установена от Съда се доказва от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмените
такива. Доказателствата, приобщени по делото, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията на
свидетелите – Б.П.Р., А.М.Ш., Троян С.Т. и К.С.А.. Така изброените свидетелски показания, Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци,
формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови
части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им
са пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и
съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага извод същите да са
систематизирани, логически издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с
ясна конкретика за фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват
противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността
им. Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото.
Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради
това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост
не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след
като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите да
се е намирал в някакви отношения с
подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му припишат
престъпление, което не е извършил. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания
и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Съдът не кредитира частично обясненията на подсъдимия
досежно изнесените факти за това, че не е управлявал МПС след употреба на
алкохол, тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел
избягване на отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните
свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делото. В
останалата част (относно факта, че след ПТП-то е отишъл до близкия паркинг,
където е употребил бира), обясненията на подсъдимия се
възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от
останалите доказателства и доказателствени средства от БП
– кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се
установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност, липсват
основания да не бъдат кредитирани.
За достоверни се възприеха и писмените
доказателствени средства, приети и приобщени по делото, в хода на съдебното
следствие, по реда на чл. 283 НПК, а именно: АУАН, Докладна записка, сертификат
на изправността на използваното техническо средство, преминало последваща
проверка, в срока за валидността й, разпечатка с данни за отчетени резултати от
техническото средство – алкотест, Талон за изследване, Протокол за ПТП, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, Справка за съдимост,
Свидетелства за регистрация, ведно с преводи, СУ на МПС, ведно с превод,
Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, които по съдържанието си не се оспориха от страните,
следователно и касателно данните за съставянето си и обективирани данни за
отчетена концентрация на алкохол в организма на подсъдимото лице и на
инкриминираната дата, така и за правоспособността на водача, те имат
доказателствена стойност. По отношение писмените
доказателства не се констатираха от Съда (както вече бе посочено) техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на
личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на експертизата, назначена в хода на БП и изготвена от О.Н.Б. в
хода на проведеното БП, приобщена по правилата на чл. 282 от НПК в открито
съдебно заседание при непосредствено
изслушване на вещото лице и неоспорена от страните. Изготвена е след извършване на необходимите
проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област, респ.включен в Списъка на вещите лица за 2018 година за Хасковския съдебен район, поради
което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист. С
тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост. Доказателственото
й значение в случая макар и косвено, е
релевантно относимо за обосноваване настоящата правна квалификация на
престъплението, с оглед липсата на осъществени признаци от друг престъпен
състав, с оглед допълнителния вредоносен резултат – ПТП, който обаче доказано
не е съставомерен и не покрива обективните елементи на престъпление.
Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти,
Съдебният състав достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Б.Й.Я.
е осъществил състава на
престъплението чл. 343б, ал. 1 от НК.
Не са налице предпоставките за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, пречка за което е разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените
по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си
подсъдимият Б.Й.Я. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 02.11.2018 година на пътя, свързващ ПП I-8 и АМ „Марица”, в
землището на село Капитан Андреево, област Хасково, подсъдимият е управлявал
товарен автомобил марка „Волво” с полски регистрационен № TSZ 43740 с прикачено
към него полуремарке с полски регистрационен № TSZ 1103Р с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.45 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер 7410” с инвентарен номер ARSM-0098. Не се спори, че към момента на извършване
на деянието,
подсъдимият
е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла
на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. Понятието „управление” на МПС включва всяко
действие по упражняване на контрол върху МПС, а не само привеждането
му в движение по пътното платно. По делото категорично и безспорно са
доказани фактическите действия по управление на МПС, осъществени от страна на
подсъдимия (запалил е двигателя на влекача и е започнал да извършва
маневри),
от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението. Преки
доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Троян
Т. и К.А.,
който Съдът кредитира изцяло с доверие за което се изложиха правни съображения
в настоящите Мотиви, обосноваващи преценката за тяхната обективност и
достоверност. Последните именно еднозначно установяват фактите за осъществено
управление на превозното средство – товарен автомобил от
подсъдимия Я. и самостоятелното му пътуване – возейки се сам.
След ПТП-то (навлизане в отводнителния канал на МПС-то), на близкия
паркинг, подсъдимият е употребил алкохол (бира). Конкретната величина на
алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия – 1.45 промила е
доказана по категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от закона
средства – техническо средство „Дрегер 7410” с № АRSМ-0098. Спазен
е редът и начинът за това, предвиден в
специалния подзаконов нормативен акт – Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието. Изследването
е извършено от
служител на МВР. Разпитаните по делото свидетели (служители на
РУ - Свиленград)
описват този процес. На подсъдимия е издаден Талон за
медицинско изследване, в който е посочена алкохолната концентрация в кръвта на
подсъдимия.
Подсъдимият се е съгласил с резултата. Изследването е извършено
по начин, предвиден в закона и не е било предмет на оспорване, поради което и
Съдът приема посочената в него алкохолна концентрация за несъмнено доказана.
Тази стойност на алкохолно съдържание надвишава предвидената – 1.2 промила в разпоредбата на чл. 343б,
ал. 1
от НК, за съставомерността на деянието, като престъпление по наказателния
закон. В този смисъл подсъдимият е управлявал автомобил след употреба на алкохол. Употребата на алкохол е недопустима при
управление на МПС съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 343б, ал. 1 от НК. Поради което и Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по
посочения текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните
признаци на изпълнителното деяние и авторство. Т.е.
всички
изложени
данни водят до извода, че изложената в ОА фактическа обстановка е
доказана по несъмнен начин.
Следва да се
посочи, че соченото от страна на защитата на подсъдимия нарушение, свързано с
точния час на извършване на престъплението е неоснователно, тъй като съгласно
НПК посочването на точния час не е задължителен реквизит на ОА. Престъплението
в конкретния случай е извършено когато подсъдимият е управлявал МПС-то след
като вече е бил употребил алкохол.
От субективна страна
подсъдимият е извършил инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки
естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на алкохол,
предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици,
като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно,
подсъдимият е имал формирана ясна представа в съзнание си, че управлява МПС
след консумация на алкохол, със съответната, следваща от нормалните жизнени
функции на организма концентрация на алкохолно съдържание в кръвта си.
Подсъдимият Б.Й.Я.
е роден на *** ***, Република Полша. Полски гражданин е от полски произход. Живее в село *******. Женен е, но няма
ненавършили пълнолетие деца. Със средно образование е. Не е осъждан. Работи като шофьор на товарен автомобил към фирма
„Беднарски” със седалище в Република Полша и получава месечно възнаграждение,
равняващо се на около 1 000 лв.
При индивидуализацията на наложените
на подсъдимия наказания, Съдът съобрази двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното
наказание, както и обуславящите
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление в
специалния текст на чл. 343б, ал. 1 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и наказание „Глоба”
от 200 лв. до 1 000 лв. Съставът на престъплението има и специален минимум и специален
максимум, непозволяващ замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете
ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България, регулиращо
обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, чието накърняване
води до поставяне в опасност или реално увреждане на имуществени или
неимуществени интереси на неограничен кръг от хора.
При определяне на вида и
размера на наказанията, Съдът взе предвид следното: съобрази се
с факта
на грубото незачитане на законите на страната ни от
страна на Я., типичната относително висока степен на обществена опасност
на извършеното деяние, с оглед повишената динамика на този род престъпления
понастоящем в страната. С правния ефект на отегчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха липсата на
критично отношение към извършеното и фактът, че е управлява мощен товарен автомобил. С оценка на
смекчаващи се взеха предвид чистото съдебно минало, поведението му на водач преди датата на деянието –
безукорно, тъй като не са налице данни за административни наказания, трудовата
му ангажираност. В тази връзка не може да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото
възрастта от 49 години предполага житейски опит,
който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно
млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Конкретната
величина на алкохолната концентрация обаче е относително висока, при все да не
надвишава особено значително минимално установената, но не и близка до нея.
Обсъдените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и
съобразно относителната им тежест, не разкриват доминиращ превес на
смекчаващите, като конкретно установените по делото не се явяват нито
многобройни в количествено отношение, нито сред тях са налице изключителни
такива, доколкото се свеждат до обичайните. В този смисъл не се обосновава
хипотезата на чл. 55 от НК за смекчаване на наказателната репресия, когато
предвид наличните смекчаващи обстоятелства – многобройни или изключителни
такива, се снижава обществената опасност, до степен че и най-лекото предвидено
наказание да би се явило несъразмерно и неоправдано тежко. Не такъв обаче е
конкретния случай, както вече се изтъкна и то не само с оглед липсата на
законовите предпоставки, но последното и се явява неподходящо и не отговаря на
тежестта на конкретния случай, съобразно установената конкретна величина на
алкохолна концентрация. Поради това, Съдът прие, единствено превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и проведе индивидуализацията на
следващото се наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК,
определяйки го около минимума на предвидената материалната
наказателна норма. Мотивиран така и при съблюдаване приложимата
материалноправна норма на чл. 343б, ал. 1 от НК, Съдът
наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок 1 година и 4
месеца, т.е. малко над минимума на установеното за този вид престъпление и във
връзка с чл. 39 от НК. А при наличие и на кумулативно предвидено друго такова
наказание, а именно „Глоба”, Съдът наложи и тази парична санкция, индивидуализирайки
я в размер на 600 лв., съпоставим с установения среден размер в приложимата
материална наказателна норма. При определяне на размера на наказанието „Глоба” Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на подсъдимия – работи при месечно възнаграждение в
размер на около 1 000 лв., не дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца, не притежава
ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки, с
имотното му положение – притежава недвижим имот и МПС – 2 броя и със семейното
му такова – има съпруга. Един подобен размер не би го
затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която се намира, както и предвид липсата на доказателства в кориците на делото за
наличие на здравословни или други проблеми.
Относно начинът на изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода”: тъй като подсъдимият е с чисто
съдебно минало и наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е в рамките на 3
години с оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства, личността
му и трудовата му ангажираност, решаващият Съдебен състав, счете, че не е
наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, за да
бъдат постигнати целите на наказателната репресия и реализиране положителното,
превъзпитателно и превантивно въздействие върху личността на подсъдимия,
предвид приоритета на личната превенция. В контекста на изложеното, тъй като
Съдът намери за осъществен фактическия състав на чл. 66, ал. 1 от НК, поради
това и на същото правно основание, отложи изпълнението на наказанието за изпитателен
срок от 3 години – минималния, установен от закона, съобразен с конкретния
размер на наложеното наказание „Лишаване от свобода” и считано от влизане в
сила на Присъдата.
Така индивидуализираните наказания на подсъдимия, ще въздействат в достатъчна степен върху личността му като предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъдат предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание,
за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга страна
индивидуализирани така по вид и размер, наложените наказания на подсъдимия, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи
наказания за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Подсъдимият следва да заплати и държавна такса в размер на 5 лв. в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист във връзка с наложеното
наказание „Глоба”.
На
основание чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, Съдът наложи на подсъдимия и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. При определяне срока на
кумулативното наказание Съдът взе предвид типичната висока степен на обществена
опасност на деянието, обстоятелството, че упражняваната от него професия е
свързана с управление на МПС и че лишаване от право да управлява МПС за
по-дълъг срок ще лиши подсъдимия от доходи за значителен период от време, което
да бъде прекалено репресивно и да окаже влияние и върху членовете на неговото
семейство. Тези обстоятелства бяха поставени на преоценка от настоящата
инстанция и убедиха Съда, че наказанието Лишаване от правоуправление за средния
срок е съразмерно на извършеното деяние, поради което бе определено в размер на
1 година и 6 месеца. В кориците на делото са налични доказателства, че на подсъдимия
е отнето СУ, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК, т.е. следва да се приспадне времето,
през което за същото деяние подсъдимият е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 02.11.2018 година. Така
определеното кумулативно наказание ще изиграе своята репресираща и възпираща
роля и ще го мотивира към бъдещо правомерно поведение.
Относно разноските:
На
основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в общ размер на 90 лв.
на БП остават за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в размер на
20 лв. в съдебната фаза остават за сметка на Съда, т.е. остават за сметка на
органите, които са ги направили и така както са били сторени.
По предявеното обвинение,
подсъдимият беше признат за виновен, като при този изход на наказателното дело
и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски: по Републиканския бюджет – сумата 58.65 лв. – разноски от БП,
вносими по сметка на ОДМВР – Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт
– държавна такса – 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист, вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)