№ 762
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500453 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр.
Бургас против Определение № 260069 от 04.02.2021г., постановено по гр.
дело № 655/2020г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е прекратено
производството по гр. дело № 655/2020г. по описа на Районен съд – Поморие.
В жалбата се посочва, че Разпореждането от 04.01.2021г. е в противоречие с
изискванията на чл. 129, ал. 2 от ГПК, тъй като липсват данни съдът
кумулативно да е оставил исковата молба без движение и е да е указал на
ищеца да внесе разноски за назначаване на особен представител с
представяне на доказателства в съда. С цитираното разпореждане съдът не е
оставил иска без движение, нито е определил възнаграждението, а е указал
само внасянето на депозит в размер на 200 лева за представител без да са
посочени и дадени указания на ищеца за последиците при неизпълнение на
разпореждането и не би могла да бъде приложена неблагоприятната
последица – десезиране на съда с обжалваното определение. В жалбата се
посочва, че така направеното искане от страна на ищец по делото не е
недопустимо, тъй като в голям брой производства се е стигало до намаляване
на размера на определения първоначален депозит за особен представител
именно след направено искане от страната.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
1
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със
седалище гр. Бургас против А.Г. Н. – гражданин на ***, с който се претендира
да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцовото дружество сума в
размер на 74, 33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците, дължимо за периода от 26.11.2018г. до 15.10.2020г., ведно
с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 21.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
С Разпореждане № 260007 от 04.01.2021г., постановено по гр. дело
№ 655/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е оставено без движение
производството по гр. дело № 655/2020г. по описа на Районен съд – Поморие
и е указано на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
внесе депозит в размер на 200 лева – възнаграждение за особен представител
по сметка на Районен съд – Поморие. Съобщение за постановеното
разпореждане е получено от страна на ищцовото дружество на дата –
19.01.2021г. и на дата – 20.01.2021г. е депозирана Молба, в която се посочва,
че предметът на делото в никакъв случай не представлява фактическа и
правна сложност и поради тази причина следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 150 лева, което представлява половината от
възнаграждението, определяно при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2
от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С молбата се претендира съдът да вземе
предвид незначителната фактическа и правна сложност на делото, както и
утежняването на процеса с разноски, съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 6,
изр. 2 от ГПК, като намали определеното възнаграждение за особен
представител от 200 лева до установения по закон минимум от 150 лева.
С Определение № 260069 от 04.02.2021г., постановено по гр. дело
№ 655/2020г. по описа на Районен съд – Поморие е прекратено
производството по делото. В мотивите си съдът е посочил, че размерът на
възнаграждението на особения представител се определя от съда по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, като не е предвидена процесуална възможност за ищеца
2
да определя размера на възнаграждението по свое усмотрение, нито пък да
дава указания на съда в тази насока. Предвид изложеното и предвид
обстоятелството, че производството не може да продължи без участието на
особен представител, съдът е приел, че същото следва да се прекрати. Съдът е
приел, че дадените указания за внасяне на депозит за особен представител е
изтекъл на 26.01.2021г. без да са изпълнени указанията на съда в същия срок,
а вместо това е постъпила молба, в която се изразява несъгласие с
определения от съда размер на депозита за възнаграждение на особен
представител и се претендира намаляване на същия от 200 лева на 150 лева.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК когато установи редовността на
връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и
назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на
особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна
сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, но не по-
малко от една втора от него. В конкретния случай е безспорно, че цената на
предявения иск е в размер на 488, 28 лева и дължимото по закон
възнаграждение за особен представител възлиза на сума в размер от 300 лева,
поради което и следва да се отчете обстоятелството, че още към момента на
определяне на това възнаграждение първоинстанционният съд е направил
преценка относно обстоятелствата, изтъкнати от ищцовата страна и е намалил
дължимото възнаграждение за особения представител, като е определил
възнаграждение за особен представител – сума в размер от 200 лева. С
цитираното разпореждане, първоинстанционният съд е оставил без движение
производството по делото и дал указания на ищцовата страна да внесе
дължимото възнаграждение за особен представител. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че първоинстанционния съд не би могъл да намали до
минимум дължимото възнаграждение за особен представител още в началото
на производството, тъй като дали делото ще има фактическа и правна
сложност би могло да се установи едва в края на производството. Въпреки
дадената от страна на съда възможност за изпълнение на постановеното
разпореждане – в срок не е заплатено възнаграждение за назначаването на
особен представител и по този начин са останали неотстранени допуснатите
нередовности на исковата молба.
3
При това положение, настоящата инстанция приема, че към
момента на постановяване на атакуваното определение, с което
производството по делото е прекратено, ищцовото дружество не е изпълнило
указанията на съда за внасяне на възнаграждение за особен представител и
правилно е последвало прекратяване на производството
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
ищцовото дружество не е изпълнило указанията на първоинстанционния съд
за внасяне на възнаграждение за особен представител, поради което и
постановеното определение за прекратяване на производството по делото е
правилно и законосъобразно, а депозираната частна жалба против този
съдебен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК настоящото определение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 466/16.03.2021г.
по описа на Окръжен съд – Бургас (вх. № 260768 от 19.02.2021г. по описа на
Районен съд – Бургас), депозирана от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
със седалище гр. Бургас, ЕИК *********, адрес на управление гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 против Определение № 260069 от
04.02.2021г., постановено по гр. дело № 655/2020г. по описа на Районен съд –
Поморие, с което е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4