Присъда по дело №6895/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	41
Дата:	30 ноември 2021 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия:	Виолета Стоянова Парпулова

Дело:	20211110206895
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. С., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В. СТ. П.
СъдебниГ. Г. П.

заседатели:Й. ИВ. СТ.
при участието на секретаря П. М. Г.
и прокурора Е. Н. В. (СРП-С.)
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Наказателно дело от общ характер
№ 20211110206895 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. ЛЮБ. Й., ЕГН ********** роден на *** г. в гр. С.,
българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи,
с адрес гр. С., ж.к. „Х.С.“, бл.***, вх.В, ет.6, ап.***, за ВИНОВЕН в това, че на 25.12.2019
г., около 11:10 ч., в гр. С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Р.“, модел „К.“, рег. № ***, по ул. „П.Ш.“, с посока на движение от ул. „Ч.“ към бул.
„С.“, на кръстовището с бул. „С.“, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 119,
ал. 1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, и чл.119, ал. 4 ЗДвП: „Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, като
след извършване на маневра „завиване на ляво“, не пропуснал пресичащата пътното платно
на бул. „С.“ от ляво на дясно спрямо посоката на движение на управлявания от Й.
автомобил по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП,
пешеходка Р. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, и по непредпазливост й причинил средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 НК, а именно: „счупване на дясна раменна кост“, причинила
на пострадалата трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече
1

от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Поради това на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от момента на влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 НК НАЛАГА на подсъдимия СТ. ЛЮБ.
Й., ЕГН ********** наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия СТ. ЛЮБ. Й., ЕГН
********** да заплати в полза на Държавата, по сметка на СДВР, направените по делото
разноски в размер на 311, 10 /триста и единадесет лв. и десет ст./ лв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 15-
дневен срок от днес по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 6895/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд
обвинителен акт, с който обвинява С. Л. Й., ЕГН ********** в извършване на престъпление
с правна квалификация по чл. 3***, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, изразяващо се в това, че на 25.12.2019 г., около 11:10 ч., в гр. С., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, ДК №
***, по ул. „П.Ш.“, с посока на движение от ул. „Ч.“ към бул. „С.“, на кръстовището с бул.
„С.“, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 119, ал. 1 ЗДвП: „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“, и чл.119, ал. 4 ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“, като след извършване на маневра
„завиване на ляво“, не пропуснал пресичащата пътното платно на бул. „С.“ от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на управлявания от Й. автомобил по пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, пешеходка Р. И. Ц., ЕГН **********, и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, а именно:
„счупване на дясна раменна кост“, причинила на пострадалата трайно затрудняване на
движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни.
Съдебното следствие е проведено по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, в
хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, с признаване от страна на
подсъдимия Й. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
намирайки го за доказано въз основа свидетелските показания и заключенията на
съдебномедицинската и автотехническата експертизи, и пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен. Предлага да му бъде наложено наказание в минималния предвиден в
закона размер от 3 месеца, и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му да бъде
отложено за съответен изпитателен срок. Аналогичен срок предлага и по отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Адв. Д., упълномощен защитник на подс. Й., прави обстоен анализ на приобщената
по делото доказателствена съвкупност, като поддържа, че предвид недоброто регулиране на
процесното кръстовище, между подзащитния му и пострадалата Р.Ц. е имало зрителна
преграда, която не им е позволила да се възприемат взаимно, което респективно се явява
причина за настъпилото ПТП. Намира, че не е безспорно доказано пешеходката да е
пресичала на зелен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на пешеходци
през кръстовището. Обръща внимание на ниската скорост, с която според свидетелските
показания се е движел подзащитният му при настъпването на удара. Моли да бъде взето
предвид обстоятелството, че непосредствено след реализиране на ПТП, подсъдимият е
оказал помощ на пострадалата, при което приложима е разпоредбата на чл. 78а НК. В
случай, че съответната теза бъде възприета от съда и Й. бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба, адв. Д. моли да не му бъде
налагано наказанието лишаване от право да управлява МПС, предвид ежедневната му
необходимост да управлява МПС.
Подс. Й. поддържа изложеното от защитника си.
Упражнявайки правото си на реплика, прокурор В. обръща внимание, че съгласно
приложената в материалите по ДП циклограма, пешеходката е пресичала на зелен сигнал на
светофарната уредба. Относно оказаната от страна на подсъдимия помощ след деянието,
счита, че следва да бъде отчетена като смекчаващо отговорността му обстоятелство.
В последната си дума подс. Й. поддържа, че е оказал помощ на пострадалата
1

непосредствено след настъпване на ПТП, и моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, при съобразяване с
разпоредбите на чл. 301 и следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С. Л. Й., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С.. Същият е българин,
с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, с адрес
гр. С., ж.к. „Х.С.“, бл. ***, вх. В, ет. 6, ап. ***. Притежава свидетелство за правоуправление
на МПС № ****, категория „В“.
На 25.12.2019 г. около 11:10 ч. в гр. С. подсъдимият Й. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, ДК № *** по ул. „П.Ш.“, с посока на
движение от ул. „Ч.“ към бул. „С.“. Времето било ясно, с добра видимост. Бул. „С.“ се
състои от две платна, разделени с трамвайно трасе, и е предназначен за двупосочно
движение на МПС, като за всяка посока има по три пътни ленти.
Подс. Й. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Р.“, модел
„К.“, ДК № ***, движейки се в лявата пътна лента по ул. „П.Ш.“, с посока на движение от
ул. „Ч.“ към бул. „С.“. Кръстовището на бул. „С.“ с ул. „П.Ш.“ е регулирано със светофарна
уредба. Приближавайки към кръстовището с бул. „С.“, светофарната уредба светела със
зелен сигнал за направлението на подс. Й., който навлязъл в кръстовището със скорост на
движение от 35 км/ч., като не намалил скоростта и предприел маневра ляв завой.
На същата дата - 25.12.2019 г., около 11:10 ч., в гр. С., пешеходката Р.Ц. предприела
пресичане на пътното платно на бул. „С.“ на обозначено за целта място - пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, от ляво на дясно за посоката на
управлявания от подс. Й. автомобил. Свид. Ц. преминала върху трите ленти на платното за
движение на бул. „С.“ в посока към бул. „Цариградско шосе“, преминала и трамвайното
трасе, и навлязла върху лявата пътна лента на бул. „С.“ в посоката на движение на
управлявания от Й. автомобил. Тогава Й., в нарушение на чл.119, ал. 1 и чл.119, ал. 4 ЗДвП,
не намалил скоростта на управлявания от него автомобил, не предприел спиране при
наличие на пешеходка на пътното платно, като продължил изпълнението на предприетата
маневра „ляв завой“, и в следствие на това настъпило пътно-транспортно произшествие с
пешеходката Ц.. Управляваният от Й. автомобил с предната си лява част челно в зоната на
левия фар ударил пешеходката Ц. от дясната й страна.
Вследствие на удара, който бил под масовия център на тялото на пешеходката, тя
била качена върху предния капак на автомобила, като с тялото си достигнала до предното
стъкло и го счупила. След удара Ц. била отхвърлена напред от автомобила, установявайки
се върху платното за движение. След удара автомобилът продължил движението си, като
подс. Й. задействал спирачната му система аварийно. Подсъдимият веднага слязъл от
автомобила и отишъл при пострадала, като на помощ се притекли и свидетелката З.Д. и
В.С., които подали сигнал за станалото ПТП на тел. 112. Пострадалата била в съзнание,
контактна, седяла на пътното платно.
Първи на местопроизшествието се отзовал полицейски екип на ОПП-СДВР в състав
свидетелите Б.Г. и М.Ц., и колегата им А.А.. На място полицейските служители изпробвали
с дрегер водача С.Й. за употреба на алкохол, като тестът отчел отрицателен резултат.
Пристигнал и екип на Център за спешна медицинска помощ, който откарал пострадалата за
преглед и лечение в УМБАЛ „ИСУЛ“.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от
чието заключение е видно, че на Р. И. Ц., в резултат на ПТП като пешеходец, е причинено
2

„счупване на горния край на дясна раменна кост“, довело до трайно затрудняване на
движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни.
В хода на разследването е назначена и изготвена автотехническа експертиза, от чието
заключение е видно, че: „От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на лек автомобил „Р.“ със системите за управление на
автомобила, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно, при
което е реализирал закъснение, от което е последвал ударът с пешеходеца“.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно и в
съвкупност, както следва: гласни - признанието на подс. С.Й. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и показанията на свидетелите Р.Ц., З.Д., В.С.,
М.Ц. и Б.Г.; писмени - констативен протокол № К-766/25.12.2019 г.; протокол за оглед на
местопроизшествие; скица и фотоалбум; проект за светофарната уредба на кръстовището на
ул. „П.Ш.“ и бул. „С.“ към 25.12.2019 г.; циклограма на светофарната уредба; справка за
съдимост, и способите за доказване - заключенията на съдебномедицинската /СМЕ/ и
автотехническата /АТЕ/ експертизи.
На първо място, времето, мястото на настъпване на процесните събития,
участниците в тях и особеностите на пътната обстановка, се установяват безпротиворечиво
посредством показанията на разпитаните свидетели, протокола за оглед на
местопроизшествие и изготвената към него скица, придружена с фотоалбум. Предвид
провеждане на съдебното следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, както и с оглед липсата на противоречия между
доказателствените източници досежно тези фактически положения, съдебният състав не
намира за необходимо да ги подлага на подробен съпоставителен анализ в съответните
части. Липсват противоречия и относно обстоятелството, че пострадалата Р.Ц. предприела
пресичане именно на процесната пешеходна пътека, за което и тя, и свидетелите-очевидци
С. и Д. са категорични. Не се спори и досежно настъпването на удар между управлявания от
подсъдимия автомобил и пешеходката, както и по отношение на обстоятелството, че Й. й
оказал помощ непосредствено след настъпването на ПТП.
При това, извършвайки съпоставителен анализ на показанията, депозирани от
пострадалата Р.Ц. и от свидетелите-очевидци З.Д. и В.С., съдът прие, че са обективни,
последователни и логически издържани, и вярно отразяват възприетите от всеки от тях
обстоятелства. Посредством изложенията им прие за доказано, че Ц. е предприела пресичане
на пешеходната пътека от ляво на дясно за посоката на управлявания от подс. Й. автомобил,
като регулиращата движението на пешеходците светофарна уредба е светела в зелен режим.
Последното се потвърждава и от приложената към материалите по делото циклограма,
предоставена от Столична община, дирекция „Управление и анализ на трафика“.
Посредством показанията на свидетелите се установява също механизмът на
съприкосновението, а именно, че вследствие на удара Ц. била качена върху предния капак
на автомобила, като с тялото си достигнала до предното стъкло и го счупила, след което
била отхвърлена напред от автомобила, установявайки се върху платното за движение.
В аналогична насока, освен свидетелските показания, са и писмените доказателства,
и конкретно изготвените във връзка с извършения оглед на местопроизшествие скица и
фотоалбум, като въз основа направените фотоснимки на автомобила непосредствено след
съприкосновението, се установяват и обективните находки, следствие на удара. Протоколът
за оглед на местопроизшествие е изготвен в съответствие с изискванията на НПК и се
ползва от формалната доказателствена сила, предпоставена му от процесуалния закон.
3

Всички свидетели-очевидци на следващо място са категорични, че ударът е настъпил
на самата пешеходна пътека, което се потвърждава и от заключението на АТЕ.
В потвърждение на изложеното от пострадалата и свидетелите Д. и С. относно
атмосферните условия на процесната дата, организацията на движението в участъка,
посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил и предприетата маневра
по извършване на ляв завой, са и показанията на свидетелите М.Ц. и Б.Г. - служители на
ОПП-СДВР, пристигнали на място по повод подадения сигнал за настъпилото ПТП. В
изложенията си двамата подробно описват обстоятелствата, които възприели
непосредствено след пристигането си на местопроизшествието, осъществените
процесуално-следствени действия и споделеното им от подс. Й., че причина за настъпване
на удара с пешеходката била, че не я видял.
Мястото на настъпване на удара, механизмът и причините за реализиране на ПТП,
скоростта на движение на управлявания от Й. автомобил, опасната му зона за спиране,
отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, когато водачът е имал
техническата възможност да възприеме пешеходката, и обстоятелството, че от техническа
гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните действия на Й., който не
задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което реализирал
закъснение, от което последвал ударът, се изясняват категорично посредством заключението
на автотехническата експертиза.
Съдът прецени заключението на АТЕ като обективно изготвено, обосновано и даващо
в пълнота отговори на всички поставени въпроси, при което го кредитира и използва при
формирането на фактическите си и правни изводи.
Естеството на полученото от пострадалата травматично увреждане, медико-
биологичната му характеристика и продължителността на възстановителния период, се
изясняват въз основа изводите на съдебномедицинската експертиза. Съдът кредитира и това
експертно заключение, преценявайки го като обективно изготвено, достоверно и добре
аргументирано.
Въз основа справката за съдимост на подс. Й. се установява, че не е осъждан или
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
От правна страна:
При установената фактическа обстановка, въз основа анализираните и кредитирани
доказателствени източници, които кореспондират с направеното от подсъдимия признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за
доказано, че подс. С.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, в извършването на което е обвинен - с правна квалификация по чл. 3***, ал.
3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Поради това го
призна за виновен, намирайки, че обвинението е доказано по изискуемия съгласно чл. 303,
ал. 2 НПК несъмнен начин.
От обективна страна се доказа, че на 25.12.2019 г., около 11:10 ч., в гр. С., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, ДК №
***, по ул. „П.Ш.“, с посока на движение от ул. „Ч.“ към бул. „С.“, на кръстовището с бул.
„С.“, подсъдимият Й., след извършване на маневра „завиване на ляво“, не пропуснал
пресичащата пътното платно на бул. „С.“ от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
управлявания от него автомобил по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2
от ППЗДвП, пешеходка Р. И. Ц., ЕГН **********, вследствие на което настъпил удар между
автомобила и пешеходката, в резултат от който й била причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 НК - „счупване на дясна раменна кост“, причинила й трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни.
Фактът, че ПТП-то е реализирано на пешеходна пътека и при светещ за пешеходката
4

Ц. зелен сигнал на светофарната уредба, се доказа несъмнено въз основа анализираната
доказателствена съвкупност, с което е изпълнен квалифициращият деянието обективен
признак. При това правото на свид. Ц. при пресичане на пътното платно се е явило
„абсолютно“ по смисъла на т. 6, б. „а“ и б. „б“ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г.
на ОСНК на ВКС. Освен това неправомерно поведение от страна на свид. Ц., в нарушение
на задълженията, вменени й от разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, от доказателствата
по делото не се установи.
При това се налага изводът, че причините за настъпване на ПТП са, че подс. Й., като
водач на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
разпоредбите на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 4 ЗДвП, които съответно постановяват, че
при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, и че водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
С поведението си в конкретната пътна обстановка подсъдимият е нарушил именно
разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП, като не е изпълнил задълженията при
приближаване на пешеходна пътека и извършване на маневра по завиване, в случая на ляво,
да пропусне преминаващия пешеходец по някой от посочените начини - като намали
скоростта или спре.
Като пряка последица от настъпилото ПТП на пострадалата Ц. е причинено
констатираното от съдебномедицинската експертиза телесно увреждане, обективиращо
медико-биологичния признак на средната телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 НК, в хипотезата „счупване на дясна раменна кост“, причинила трайно затрудняване на
движенията на десния й горен крайник за срок повече от 30 /тридесет/ дни.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината несъзнавана
непредпазливост - небрежност, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от поведението си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. На първо място е
бил длъжен да съобрази поведението си с вменените му от разпоредбите на чл. 119, ал. 1 и
чл. 119, ал. 4 ЗДвП задължения, и освен това е имал техническата възможност да избегне
настъпването на пътния инцидент, задействайки спирачната уредба и намалявайки,
респективно спирайки автомобила. Подсъдимият е бил длъжен да наблюдава пътната
обстановка, и с оглед реалната възможност, с която е разполагал, е могъл да предотврати
настъпването на произшествието. Доводите на защитата за налична между него и
пострадалата зрителна преграда, която му попречила да възприеме Ц., се опровергават от
доказателствената съвкупност и не се споделят.
По вида и размера на наказанието:
При преценка размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, съдът извърши
анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи
прецени чистото му съдебно минало, добросъвестното процесуално поведение, младата
възраст, оказаната на пострадалата помощ непосредствено след настъпване на ПТП и
добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността му обстоятелства от друга
страна не се констатираха.
При това и като прецени, че смекчаващите обстоятелства се явяват многобройни по
смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание /в
случая предвидената наказуемост е от една до шест години лишаване от свобода/, би се
явило несъразмерно тежко, съдът определи на Й. наказанието лишаване от свобода при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, в случая явяващ се по-благоприятен спрямо чл. 58а, ал. 1
НК, и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Така
индивидуализирано, същото е законосъобразно, обосновано и справедливо, съответства на
обществената опасност и тежестта на извършеното деяние и на ниската степен на
5

обществена опасност на личността на дееца, при което в пълна степен ще обезпечи
постигането целите на индивидуалната и генералната превенция.
Законови пречки за отлагане изпълнението му не се констатираха, доколкото
предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК са налице - към момента на
осъществяване на деянието Й. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и наложеното наказание е за срок от три месеца. Освен това, третата предпоставка
за приложение института на условното осъждане също е налична, доколкото определеният
изпитателен срок от три години /считано от влизане на присъдата в сила/, ще окаже в
достатъчна степен необходимото поправително и превантивно въздействие за вбъдеще да се
въздържа от извършването на противообществени деяния, обявени от закона за наказуеми.
Наред с наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 3***г вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 НК съдът наложи на подс. Й. и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право
да управлява МПС, също за срок от три месеца. Съображенията относно конкретната му
продължителност, явяваща се минималната предвидена в закона, отново са мотивирани от
многобройните смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, като съдът прецени, че
наложено в съответния размер, ще се яви достатъчно да изпълни търсените цели - поправяне
и превъзпитание на подсъдимия и мотивирането му към спазване правилата за движение по
пътищата и осигуряване на транспортната безопасност.
Същевременно съдът прецени като неоснователно искането на защитата в насока
преквалифициране на деянието и освобождаването на подсъдимия от наказателна
отговорност с приложение разпоредбата на чл. 78а НК, предвид оказаната на пострадалата
помощ. Последното е недопустимо, доколкото законодателната промяна на разпоредбата на
чл. 3***, ал. 3 НК с изменението с ДВ, бр. 60/2012 г., възвеждаща като квалифициран състав
на деянието извършването му на пешеходна пътека, не го позволява,изключвайки
приложението на привилегирования състав на чл. 3***а НК.
По разноските:
Предвид изхода на делото и постановената спрямо подс. Й. осъдителна присъда, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в негова тежест да заплати в полза на
държавата, по сметка на СДВР, направените по делото разноски в размер на 311, 10 /триста
и единадесет лв. и десет ст./ лв.
По изложените съображения от фактическо и право естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Съобщи за изтекли лични данни