РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Лилия Терзиева- Владимирова
при участието на секретар Мария
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията дело № 1503 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „Адвокатска колегия“ – Пазарджик, Булстат *********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. Цар Самуил, № 28, с представляващ адв.К.А. – председател и
съдебен адрес ***, чрез адв.П.М.против
И.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл. 49, ал. 1 ЗА, с които се иска да бъде установено
по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от общо 600,00
лв., представляваща дължими 30 неплатени месечни вноски всяка по 20 лева към
ПАК, за периода от 01.06.2015 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда- 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 31.07.2018
г., по ч.гр.д. № 1050, по описа Пещерския районен съд за 2018г..
Ищецът
Адвокатска колегия- Пазарджик твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение
от 31.07.2018 г., по ч.гр.д. № 1050, по
описа Пещерския районен съд за 2018 г., като в срока по чл. 414 ГПК ответникът
възразил срещу дължимостта на сумите, поради което е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Излага, че ответникът И.Ц., е
встъпил в длъжност като адвокат в състава на Адвокатска колегия – Пазарджик с
Акт за встъпване в длъжност от 11.01.2007г., по протоколно решение №
15/14.12.2006г. на АК гр. Пазарджик, с личен № **********. Сочи, че от
01.06.2015 г. И.Ц. е спрял да заплаща дължимите от него вноски към ПАК, поради
което дължи заплащането на 30 ежемесечни вноски, всяка от по 20 лева, за
периода от 01.06.2015г. до 30.11.2017 г. вкл.,
или общо в размер на 600 лева. С решение № 7 от 04.12.2017 г. на
основание чл. 22 ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът е отписан от
Регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия Пазарджик, считано от 04.12.2017
г. и е заличен от регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия Пазарджик,
считано от 04.12.2017г., поради което след тази дата не дължи месечни вноски
към колегията. Излага, че с решение по протокол № 8 от 29.10.2004 г. членският
внос към ВАС е определен на 10 лева, считано от 01.01.2005 г., а с протоколно
решение на АК Пазарджик месечната вноска, дължима от адвокатите в колегията, е
определена в размер на 20 лева, от които 10 лева за ВАС, считано от
01.01.2005г.. Вноските към Висш адвокатски съвет се превеждат ежемесечно от
бюджета на АК Пазарджик, поради което ответникът дължи сумите на Адвокатска
колегия - Пазарджик. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът И.Ц. в срок по чл. 131 ГПК оспорва
исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Признава, че на
11.01.2007 г. е вписан като адвокат в АК – Пазарджик, но твърди, че не е
упражнявал адвокатска професия в процесния период, тъй като през него, а и
преди това, считано от 10.04.2012 г. е работил по трудово правоотношение на
длъжност „юрисконсулт“ в ТП ДГС – Пещера. Излага, че още през м. април 2012 г.
е подал писмено заявление за спиране упражняването на адвокатската си дейност,
а месец-два по-късно подал и заявление за отписването му от АК – Пазарджик.
Поддържа, че ако тези обстоятелства не са вписани в Регистър, то това е станало
по вина на ищеца, въпреки че съгласно чл. 22 ЗА последният е бил длъжен да
постанови решение в този смисъл и е знаел за обстоятелството, представляващо
основание за отписването му. Твърди, че считано от възникване на
несъвместимостта, по силата на закон е загубил правото да бъде адвокат, респ. и
член на адвокатската колегия, поради
което задължението му за заплащане на дължими вноски към ПАК е отпаднало.
Ангажира доказателства и претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
За основателността на предявения иск ищецът следваше да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е вписан като адвокат в
състава на Адвокатска колегия – Пазарджик, през процесния период и размера на
задължението му към ПАК. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си, както и възраженията си
срещу възникването и съществуването им.
С оглед
твърденията между страните с доклада по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че с Акт за встъпване в длъжност от 11.01.2007г.,
по протоколно решение № 15/14.12.2006г. на АК гр. Пазарджик ответникът И.Ц. е
встъпил в длъжност като адвокат в състава на Адвокатска колегия – Пазарджик.
Изложеното се установява и от приетите и не оспорени по делото писмени
доказателства- лично досие на ответника, протоколно решение на АК Пазарджик,
акт за встъпване в длъжност, удостоверение изх. № 258/20.09.2018 г..
Съгласно императивната норма на чл.
22, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата - адвокатът се отписва от
адвокатската колегия при настъпване на което и да е от посочените в чл.
5 от ЗА обстоятелства,
всяко едно от които съставлява пречка едно лице да бъде адвокат.
В конкретния случай е налице
обстоятелството по чл.
5, ал. 2, т. 3 от ЗА, съгласно който текст - не може да бъде адвокат лице, което работи по трудово правоотношение, освен ако заема академична
длъжност по правни науки във висше училище или научна организация.
Безспорно се установява, че ответникът е бил в трудово
правоотношение с ТП ДГС – Пещера,
на длъжност „юрисконсулт“, което се
установява от представения по делото трудов договор № 2/10.04.2012 г.,
допълнително споразумение към него и трудовата му книжка, като е видно, че не е
заемал академична длъжност. Следователно се установява, че към 10.04.2012 г. по
отношение на него е възникнало обстоятелство съставляващо пречка да упражнява
адвокатска професия и водещо до отписването му от адвокатската колегия към
момента на настъпването му.
По делото не
се твърди, нито доказва да е прието решение на АК Пазарджик за отписване на
ответника към датата на възникване на това обстоятелство. От личното му трудово
досие се установява, че на 25.10.2012 г. той е подал заявление за временно
преустановяване упражняването на адвокатска професия с искане за издаване на
решение на АК Пазарджик в този смисъл. Не се установява да е депозирано от него заявление по
образец № 4, съобразно
Наредба № 3 от 29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от
адвокатските съвети. Въпреки това от препис на протокол № 10/06.11.2012 г. се установява, че
АК Пазарджик е взела решение на
основание чл. 23, ал. 1 ЗА да преустанови временно упражняването на адвокатска
професия от ответника и е разпредено промяната да се впише в адвокатския
регистър.
Съобразно
разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 3 от 29.10.2004 г. вписването на
обстоятелства в компютърната база данни се извършва въз основа на заявление или
разпореждане за служебно вписване по образци съгласно приложения № 1 до 6. А
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1
адвокатския съвет оказва съдействие на заявителя при попълване на заявлението.
В случая не се твърди нито доказва при липса на редовно сезиране на АК
Пазарджик последната да е изпълнила задълженията си съобразно визираните по-
горе разпоредби. Не се доказва и изпълнение на задълженията й
съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредбата, а именно да е извършила
проверка за съответствието на заявените за вписване обстоятелства с
представените доказателства при постъпване на искането за вписване. Иначе
казано безспорно се установява по делото, че вписването за временно
преустановяване упражняването на адвокатска професия от ответника, съгласно т.
1 от Протоколно решение № 10/06.11.2012 г. е изцяло незаконосъобразно, като нито е
спазена процедурата по валидно сезиране на АК Пазарджик, в тази насока нито
тази по издаване на искането решение.
От друга
страна от прието като писмено доказателство и не оспорено от ищеца- писмо изх.
№ 167/27.07.2012 г., от АК Пазарджик до ТД на НАП Пазарджик безспорно се
установява, че във връзка с извършване на проверка по чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА от
негова страна е изискано от ТД на НАП информация налице ли са данни в базата им
за регистриран трудов договор на ответника и на каква длъжност е назначен той,
с оглед възможността да упражнява адвокатска професия. Съдът намира, че от
същото следва, че най- късно към 27.07.2012 г. ищеца е предполагал по отношение
на ответника да е налице обстоятелство, водещо до отписването му от регистъра
на адвокатите, воден при АК Пазарджик. Не става ясно по делото дали това е
станало след уведомяване от ответника или не, доколкото в личното му трудово
досие не се намира заявление за отписването му на основание чл. 22, ал. 1, т. 2
ЗА и съгласно образец № 6 от Наредбата.
Константна е съдебната практика, съгласно която разпоредбата на чл.
22, ал. 1, т. 2 ЗА задължава съответната АК при наличие или настъпване на обстоятелство,
което съставлява пречка по смисъла на чл.
5 ЗА да
отпише от АК съответния адвокат, за който е налице или е настъпило това
обстоятелство, като преценката за наличието на обстоятелства по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗА се извършва към момента на
приемане на решението (Решение № 6 от 17.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 6614/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 185 от 11.07.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 3156/2014 г., III г. о., ГК и др.).
Предвид
обсъдените по- горе писмени доказателства съдът намира, че ищеца не е изпълнил
задълженията си съгласно закона и подзаконовите нормативни актове, а именно при
наличие на обстоятелство, водещо до отписване на ответника от адвокатската
колегия да издаде решение в този смисъл, което да бъде вписано в съответния
регистър. Следователно се установява, че единствено поради неговото
незаконосъобразни действие и бездействие се е стигнало до издаване на решение
за временно преустановяване упражняването на адвокатска професия от ответника,
вместо до постановяване на решение за отписването му. Основен принцип в правото
е, че никой не може да черпи права от незаконосъобразните си действия и
бездействия. Следователно от липсата на постановено решение за отписване на
ответника, при условие, че са налице предпоставките за това не може да се
направи извод, че по отношение на него са възникнали процесните задължения.
След като не е спазена законоустановената процедура в чл.
22, ал. 2 от ЗА , макар да са били налице
предпоставките за това, ищецът не може да претендира от ответника заплащане на
членски внос за периода от възникване на обстоятелствата за отписването му- 10.04.2012
г. до отпадане на съответната пречка и новото му вписване.
По делото са
представени заявление от ответника за вписването му в регистъра на АК Пазарджик
като адвокат от 27.04.2017 г., в което се твърди, че по отношение на него е
отпаднало основанието за спиране на дейността му, като липсват данни за
произнасяне по него, както и доказателства към момента на подаването му да са
били налице основанията за това. От заявление от 22.11.2017 г. се установява,
че ответникът е поискал да бъде отписан от АК Пазарджик и това да бъде вписано
в регистъра, воден от нея. От решение по т.2.5. от Протокол № 7/04.12.2017 г.
се установява, че АК Пазарджик е отписала от списъка на адвокатите при АК
Пазарджик ответника и го е заличила от регистъра по последното подадено от него
заявление.
Останалите по
делото събрани доказателства, а именно изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза и гласни доказателства, съдът намира за неинформативни, поради което
не намира за нужно да ги обсъжда.
При
съобразяване изложеното съдът намира за установено по делото, че за процесния
период, поради наличието на основания за отписване на ответника от регистъра на
адвокатите при АК Пазарджик и липсата на
доказателства за отпадане на основанията, довели до това следва да се приеме,
че за него не са възникнали процесните задължения за заплащане на членски внос
към ищеца. Ето защо предявените искове следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските
По аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковете или ищеца следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 360 лв., съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Адвокатска
колегия“ – Пазарджик, Булстат *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. Цар
Самуил, № 28, с представляващ адв. К.А. – председател и съдебен адрес ***, против И.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 49, ал. 1 ЗА, с които се иска да
бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата
от общо 600,00 лв., представляваща дължими 30 неплатени месечни вноски всяка по
20 лева към ПАК, за периода от 01.06.2015 г. до 30.11.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 31.07.2018
г., по ч.гр.д. № 1050, по описа Пещерския районен съд за 2018г..
ОСЪЖДА „Адвокатска колегия“ – Пазарджик, Булстат *********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. Цар Самуил, № 28, с представляващ адв. К.А. – председател и
съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 360 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване препис от
страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА