Решение по дело №123/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.В.В., чрез адв. С., против Решение № 2103/23.11.2023 г., постановено по АД № 2892/2022 г. на Административен съд Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и уважаване изцяло на иска.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез юриск. Ч.ангажира писмено становище, в което сочи, че първоинстанционното решение е обосновано и справедливо. Моли да се остави без уважение подадената срещу него жалба, като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив сочи касационната жалба за неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Административен съд Пловдив, ХХ състав приема следното:

Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на И.В.В., чрез адв. С., с която на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС против ГДИН, за заплащане на обезщетение в общ размер на 80 000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора гр. Пловдив - пенитенциарно заведение под юрисдикцията на ответника, за периода от 14.04.2021г. до 07.10.202022г. (пункт 1 от ИМ) и отделно от това са въведени оплаквания за времето от 17.04.2013г. до 07.10.2022г. (пункт 2-5 от ИМ), ведно със законната лихва от 17.04.2013г. до крайното изплащане. С обжалваното решение Административен съд Пловдив, Х състав е осъдил ГДИН заплати на И.В.В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 лв., за периода от 11.06.2021г. до 29.06.2021г. вкл. и на 07.10.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2022 г. до изплащането на сумата. Искът е отхвърлен в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендирания - от 14.04.2021г. до 07.10.2022г. вкл. Административен съд Пловдив е осъдил ГДИН, да заплати на И.В.В. сумата в размер на 10 лева, представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и е отхвърлил направеното искане за присъждане на разноски в полза на ГДИН.

Съдът е приел, че разглежда предявената искова молба с основанията и петитум, както я е посочил в доклада по делото в първото по делото заседание на 14.02.2022г., който е бил неоспорен от ищеца. Съдът е установил, че на В. не е осигурена минимална жилищна площ за период от 11.06.2021г. до 29.06.2021г. вкл., както и на 07.10.2022г. Прието е, че администрацията на ГДИН е спазила изискванията за достъп до течаща топла вода, поддържане на хигиена в килиите и липсата на мухъл в същите, осигуряване на дезинфекция и дератизация. В първоинстанционното производство са приобщени гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите – Милен Светославов Бичкаджиев и Мартин Радков Ламбов. По делото е представена медицинската документация по отношение на В. и е допуснато изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза, приета без възражения на страните и кредитирана в решението на съда.

След анализ на установеното съдът е присъдил обезщетение в размер на 100 лева за установено незаконосъобразно бездействие и неосигуряавне на минимална жилищна площ за период 11.06.2021г.-29.06.2021г и на 07.10.2022г. По отношение на останалата част от претенцията на ищеца искът е отхвърлен за обхвата на периода 14.04.2021г.-07.10.2022г.

При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция констатира недопустимост на съдебния акт поради следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по правен спор, като е очертал предмета на разглеждане, който не съответства на заявения от ищца.

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, по силата на който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Исковете по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се разглеждат по реда на АПК, където обаче липсват процесуални норми относно исковото производство, поради което и във връзка с чл. 144 от АПК са приложими правилата на Гражданския процесуален кодекс. Предмет на делото в исково производство е субективното материално гражданско право, по което страните спорят и което се индивидуализира чрез основанието и петитума на иска. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обема на дължима правна защита се определя от страните, като съдът е обвързан изцяло от този предмет.

При процесния иск, който е осъдителен иск, петитумът включва конкретни заявено от страната искане за присъждане на обезщетение в общ размер на 80000 лева за твърдените незаконосъобразни действия на администрацията на ГДИН, за определени периоди. В исковата молба са посочени: І. период 14.04.2021г.-07.10.2022г., за които се търси обезщетението, което е посочен размер от 16000лева (тъй като ищецът е посочил за пет пункта - всеки по 16000лева), и ІІ.-за обстоятелства (посочени в пункт 2,3,4 и 5 за период 17.04.2013г.-07.10.2022г.), за който твърди, че е водил дело, но сега въвежда допълнителни обстоятелства, за които търси обезвреда.

Административният съд е приел, че в разглеждания казус очертаният предмет и правен спор е за присъждане на обезщетение в размер на 80000 лева и само за периода 14.04.2021г. – 07.10.2022г. за причинени неимуществени вреди за престоя на ищеца в този период в Затвора гр. Пловдив, ведно със законна лихва от 17.04.2013г.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е очертал предмета на правния спор, съобразено с всеки един от предявените искове. Видно от исковата молба се иска осъждане на ГДИН за заплащане на обезщетение в общ размер на 80 000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на престоя на ищеца в Затвора гр. Пловдив за периода от 14.04.2021г. до 07.10.202022г. (пункт 1 от ИМ – претендиран размер на обезщетението 16000 лева) и отделно от това са въведени оплаквания за времето от 17.04.2013г. до 07.10.2022г. (пункт 2-5 от ИМ – с претендиран размер 4 х 16000лева), ведно със законната лихва от 17.04.2013г. до крайното изплащане.

Съдът е бил длъжен да провери редовността на исковата молба и тъй като тя не отговаря на законоустановените изисквания в пунктове 2,3,4 и 5 - да задължи ищеца да отстрани нередовностите в тази част, като му предостави седемдневен срок за това.

Съдът е събирал доказателства, изслушал е съдебно-психиатрична експертиза за обстоятелства от периодите след 17.04.2013г., но в решението му липсват изводи и произнасяне в диспозитива за тази част от исковата молба (с оглед приетия предмет), както и в мотивната част.

Формулирането на диспозитива на решението, както и обсъжданите факти и обстоятелства в мотивите на същото, не съответстват на заявената искова защита. Недопустимо е произнасяне на съда единствено за периода 14.04.2021г.-07.10.2022г., като същевременно е прието, че търсеното обезщетение се отнася за общия размер от 80000лева(в които се включват вредите за периода 17.04.2013г. до 07.10.2022г.), без ясно очертан предмет на иска относно размера на търсеното обезщетение по всеки от двата съединение иска (І – по т.1 и ІІ – по т. 2, 3, 4 и 5).

Видно от мотивите и диспозитива на решението, съдът не се е произнесъл по цялата искова молба на ищеца В., настоящ касатор (по ІІ иск от ИМ в пункт т.2, 3,4 и 5).

Същевременно по делото се установява (за което и ответникът е посочил), че за периода от 17.04.2013г. до 20.07.2019 година между ищеца и ГДИН е решен правен спор по чл. 284 от ЗИНЗС с решение № 2549/09.12.2019г. по адм.д. № 2230/2019г. на Административен съд Пловдив. В делото е налично единствено решение с обезличени данни, от което не може да се направи категоричен извод дали страна по него е И.В., доколкото името му е посочено с инициали. Липсва информация дали решението е оспорено, има ли произнасяне на касационна инстанция, съответно кога е влязло в сила. От там не са изследвани пределите на силата на пресъдено нещо от адм.д.№ 2230/2019г. на Административен съд Пловдив, която следва да бъде зачетена в настоящия спор. Следвало е да има преценка на съда по предявената исковата молба за нейната допустимост за разглеждане в съответната част за периода 17.04.2013г.-07.10.2022г., и съобразяване дали предявеният иск по втория пункт в някоя част от исковата молба е разрешен с влязло в сила решение по предходно дело и дали по него има формирана сила на пресъдено нещо. Още повече, че ако е налице влязъл в сила акт по спор между същите страни от адм.д. № 2230/2019г. на Административен съд Пловдив, тогава се получава и период от 20.07.2019г.-14.04.2021г., за който може да няма произнасяне от съда и той е следвало да бъде разгледан от съда в адм.д. № 2892/2022г.(да бъде извършена преценка за допустимост).

Производството по чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. Произнасянето в различен обем от определения с исковата молба предмет прави постановеното решение недопустимо.

В петитума на исковата молба се сочи, че се иска обезщетение за твърдените незаконосъобразни действия по 5 пункта, като за всеки е посочено, че се търси по 16000 лева. С произнасянето си в диспозитива в осъдителната част, без да се посочи за кой исков период, и в отхвърлителната част, за която е посочен само исковия период по пункт 1 от исковата молба и сума за целия исков период(посочена от ищеца за периода 17.04.2013г.-07.10.2022г.), съдът е заместил волята на ищеца В., като е формулирал сам предмета на иска, което е недопустимо. По описания начин съдът е променил/излязъл от предмета на делото, очертан с исковата молба от ищеца и не се е произнесъл по исковата молба, с която е бил сезиран. Съдът е длъжен да се произнесе изчерпателно по целия въведен от ищеца предмет на делото, а такова произнасяне липсва в оспореното решение.

Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение по смисъла на чл. 209, т. 2, във вр. с т. 3, пр. 2 от АПК.

Установеният порок е основание за обезсилване на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив при съобразяване на мотивите на решението и със следните указания:

• Да обезпечи редовността на исковата молба, като укаже на ищеца да отстрани нередовностите по пункт 2,3,4 и 5 и да заяви ясно и несъмнено за кой период(обозначен с начална и крайна дата) подава втория иск (по пункт 2,3,4 и 5); за кой период е водил дело и да представи доказателства за това.
• Да се определи предметът на делото по въведения от ищеца такъв от исковата молба и евентуално отстранените нередовности по втория иск (по пункт 2,3,4 и 5);
• Да събере относими доказателства за изясняване за кои периоди е налице решен със сила на пресъдено нещо правния спор; съответно да прецени дали исковата молба е допустима в цялост или в съответната част;
• В зависимост от отстранените нередовности по исковата молба и преценката в коя част е допустима/недопустима да събере относимите и необходимите за решаването на правния спор доказателства, които да бъдат обсъдени в цялост;
• Да се произнесе по очертания от ищеца предмет на делото.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса с разноските на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХ състав на основание чл. 221, ал. 3 от АПК

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2103/23.11.2023 г., постановено по АД № 2892/2022 г. на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив съгласно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: