Решение по дело №5907/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3545
Дата: 21 юли 2023 г. (в сила от 21 юли 2023 г.)
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20231110205907
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3545
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110205907 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД срещу наказателно
постановление № 001489/30.01.2023г., издадено от член на Комисията за
защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със Заповед № 28/13.01.2023г.
на Председателя на КЗП, с което за нарушение на чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на
основание чл.225в ЗЗП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление наказанието е наложено за това, че преди потребителят да
бъде обвързан от договор от разстояние, търговецът не му предоставил по
ясен и разбираем начин информация относно органите за алтернативно
решаване на споровете /АРС/, в чийто обхват на дейност попада и към които е
поел ангажимент да участва или е длъжен да използва.
В жалбата се правят твърдения за извършени нарушения на
материалния и процесуален закон при издаване на наказателното
постановление – нарушени били разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3, т.4, т.6 и т.7
1
ЗАНН – за дата на нарушението била посочена датата на извършване на
проверката, неправилно било посочено и мястото на нарушението /гр.София/,
липсвали достатъчно обстоятелства по нарушението, едновременно с това –
необходимата информация за разрешаване на споровете била посочена в
страница /https://............. Моли съда да отмени наказателно постановление №
001489/30.01.2023г., издадено от член на КЗП, оправомощен със Заповед №
28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, като неправилно и
незаконосъобразно, алтернативно – да бъде приложена хипотезата на чл.28
ЗАНН.
Жалбоподателят се явява хода на съдебното следствие чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски. Представя писмена защита.
Въззиваемият КЗП се явява в съдебно заседание, оспорва
депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Моли съда да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Видно от известие за доставяне датата на връчване на наказателното
постановление на нарушителя е 27.03.2023г. Жалбата е депозирана в
Комисията за защита на потребителите на 06.04.2023г. - в законния срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 18.11.2022г., по повод жалба Вх.№ Ц-03-8876 /20.09.2022г., била
извършена проверка от експерти от Дирекция „Защита на потребителите при
продажба от разстояние” /ЗППР/ при КЗП на интернет сайт https://......... –
през страницата се предлагали стоки за закупуване чрез сключване на
договор за продажба от разстояние. Свидетелката В. Н. П. – старши експерт в
Дирекция „ЗППР” установила, че преди потребителят да бъде обвързан от
договор за продажба от разстояние, търговецът „М.“ ЕООД не му
предоставил по ясен и разбираем начин информация относно органите за
/АРС/.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-
2
0001194/18.11.2022г.
Информацията от интернет сайт https://.............. била снета на хартиен
носител.
На 19.12.2022г. бил съставен и връчен АУАН № 001489, в който било
описано констатираното нарушение и същото било субсумирано под правната
квалификация на чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП. Нарушителят се възползвал от
правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и депозирал писмено възражение срещу
констатациите по АУАН. Въз основа на АУАН № 001489/19.12.2022г. било
издадено наказателно постановление № 001489 /30.01.2023г. от член на КЗП,
оправомощен със Заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, с което
за нарушение на чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП била наложена имуществена
санкция в размер на 500лв., на основание чл.225в в ЗЗП.
Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН образуваното административно-
наказателно производство следва да бъде прекратено в случаите, в които
АУАН не е издаден в продължение на 3 месеца от откриването на
нарушителя. Видно от приложената административнонаказателна преписка
АУАН е съставен в рамките на преклузивния 3 месечен сроки е предявен на
нарушителя. Наказателно постановление № 001489/30.01.2023г. е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са от
надлежен орган /на основание чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения
правилник на КЗП/ и в рамките на неговите пълномощия, констатираното
нарушение е изчерпателно описано, съответно на фактическите
обстоятелства, подведено е правилно под нормата на материалния закон.
По отношение на твърдението, че неправилно било посочено
местонарушението – видно от административнонаказателната преписка, както
и от справка от Търговския регистър, дружеството е със седалище в гр.София,
поради което това е мястото, в което осъществява дейността си и което следва
да се счита за място на извършване на нарушението. Константна е съдебната
практика, че в случай, в който административното нарушение е извършено в
интернет пространството, съответните правни задължения следва да бъдат
изпълнени в седалището на юридическото лице /арг., Решение №
777/09.02.2023г. по адм.д.№ 10699/2022г., Административен съд-София-град/.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
3
постановление № 001489/30.01.2023г. от член на КЗП, оправомощен със
Заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, не са извършени
процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП търговецът следва
да представи по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на интернет-
страницата си информация за органите за алтернативно решаване на
споровете, в чийто обхват на дейност попада и към които е поел ангажимент
да участва или е длъжен да използва. Информацията включва адреса на
интернет страницата на съответните органи за алтернативно решаване на
спорове. Същата се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на
интернет страницата на търговеца, когато има такава, и в общите условия на
договора за продажба или в договора за предоставяне на услуги, предлагани
от търговеца. Орган за алтернативно решаване на потребителски спорове е
всеки орган, независимо от неговото наименование, който е установен,
осъществява постоянно дейност по алтернативно решаване на потребителски
спорове и е включен в списъка по чл. 181п. Органът за АРС може да бъде
едноличен или колегиален. В процесния случай се цели в максимална степен
защита на потребителите на посочените услуги. Тези си изводи настоящата
инстанция съобразява и с обстоятелството, че като особено важни мерките за
защита на потребителите са определени и в Договора за създаване на
Европейската общност - чл. 153, т. 1 (консолидирана версия), съгласно който
с цел подкрепа интересите на потребителите и осигуряването на високо
равнище на защита на потребителите, Общността съдейства за закрила на
здравето, сигурността и икономическите интереси на потребителите, както и
за развитието на тяхното право на информация, просвета и самоорганизиране
с цел защита на техните интереси. Съгласно чл.153, т.2 от Договора за
създаване на Европейската общност (консолидирана версия), изводът, че
политиката за защита на потребителите е особено важна следва и от
възможността националните законодателства на държавите-членки на
Европейския съюз да въвеждат по-стриктни защитни мерки за защита на
потребителите - чл. 153, т. 5 от Договора за създаване на Европейската
общност.
Жалбоподателят оспорва констатацията за липса на тази изискуема за
него информация, като представя връзката на сайта на дружеството
/https://mebelmag.bg./ с интернет страницата https://...............
4
Видно от интернет страницата https://mebelmag.bg. е налична
категорията „Онлайн решаване на спорове“. Както в интернет сайта
https://....................., така и в категорията „Общи условия“, обаче, не е налична
информация, която по ясен, разбираем и леснодостъпен начин да даде
информация за органите за АСС. Възможността, която извежда
жалбоподателят, е по-скоро задължението му по чл.181н, ал.4 ЗЗП, съгласно
което търговците, които сключват договори за онлайн продажби или услуги,
следва да поставят на интернет страниците си връзка към платформата за
онлайн решаване на спорове, която е леснодостъпна за потребителите /което
задължение проверяващите са счели, че е изпълнено от страна на „М.“
ЕООД/.
Поради тази причина съдът приема, че „М.“ ЕООД е реализирала
вмененото нарушение по чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП, поради което следва да
понесе административна санкция.
Видно от санкционната разпоредба на чл.225в ЗЗП наложеното
наказание е в минималния /от 500 лв. до 1 500 лв. за юридически лица/
размер, който е адекватен и на тежестта на извършеното нарушение.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение наказателната
му отговорност ще бъде ангажирана. Деянието, за което е ангажирана
имуществената отговорност на жалбоподателя, не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Касае
се за охрана на обществените отношения, свързани със защита правата на
потребителите при сключване на сделки от разстояние, при които именно
поради използвания способ за продажба законодателят е предвидил
специален ред за извършването им, с цел гарантиране икономическите права
на потребителите /арг., Решение № 6520/28.10.2016г. на Административен
съд София-град по адм.д.№ 7292/2016г./.
Обстоятелството, че процесното нарушение се явява първо за
дружеството-жалбоподател следва да се отчете при индивидуализацията на
административнонаказателната отговорност на наказаното лице /изразено в
налагането на минимално по размер наказание/, но не рефлектира върху
5
обществената опасност на извършеното нарушение.
Поради тази причина наказателно постановление № 001489/30.01.2023г.,
издадено от член на КЗП, оправомощен със Заповед № 28/13.01.2023г. на
Председателя на КЗП, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и претенцията на КЗП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същата3 е основателна. Жалбоподателят
следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв., на основание
чл.63д ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата
за правна помощ.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 001489
/30.01.2023г., издадено от член на Комисията за защита на потребителите
/КЗП/, оправомощен със Заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, с
което на „М.“ ЕООД със седалище и адрес на регистрация: гр.С., район „М.“,
ж.к.“М.“, бл..., вх...., ет...., ап...., представлявано от управителя Д. В. Д., за
нарушение по чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв., на основание чл.225в в ЗЗП.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД със седалище и адрес на регистрация: гр.С.,
район „М.“, ж.к.“М.“, бл..., вх..., ет..., ап...., представлявано от управителя Д.
В. Д., да заплати на Комисия за защита на потребителите, със седалище и
адрес на управление: гр.С. , ул.“В.“ № .., разноски по делото в размер на 100
лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД срещу наказателно
постановление № 001489/30.01.2023г., издадено от член на Комисията за
защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със Заповед № 28/13.01.2023г.
на Председателя на КЗП, с което за нарушение на чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., на
основание чл.225в ЗЗП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление наказанието е наложено за това, че преди потребителят да
бъде обвързан от договор от разстояние, търговецът не му предоставил по
ясен и разбираем начин информация относно органите за алтернативно
решаване на споровете /АРС/, в чийто обхват на дейност попада и към които е
поел ангажимент да участва или е длъжен да използва.
В жалбата се правят твърдения за извършени нарушения на
материалния и процесуален закон при издаване на наказателното
постановление – нарушени били разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3, т.4, т.6 и т.7
ЗАНН – за дата на нарушението била посочена датата на извършване на
проверката, неправилно било посочено и мястото на нарушението /гр.С.я/,
липсвали достатъчно обстоятелства по нарушението, едновременно с това –
необходимата информация за разрешаване на споровете била посочена в
страница /https://............ Моли съда да отмени наказателно постановление №
001489/30.01.2023г., издадено от член на КЗП, оправомощен със Заповед №
28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, като неправилно и
незаконосъобразно, алтернативно – да бъде приложена хипотезата на чл.28
ЗАНН.
Жалбоподателят се явява хода на съдебното следствие чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски. Представя писмена защита.
Въззиваемият КЗП се явява в съдебно заседание, оспорва депозираната
жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Моли съда да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Видно от известие за доставяне датата на връчване на наказателното
постановление на нарушителя е 27.03.2023г. Жалбата е депозирана в
Комисията за защита на потребителите на 06.04.2023г. - в законния срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 18.11.2022г., по повод жалба Вх.№ Ц-03-8876 /20.09.2022г., била
извършена проверка от експерти от Дирекция „Защита на потребителите при
1
продажба от разстояние” /ЗППР/ при КЗП на интернет сайт
https://mebelmag.bg. – през страницата се предлагали стоки за закупуване чрез
сключване на договор за продажба от разстояние. Свидетелката В. Н. П. –
старши експерт в Дирекция „ЗППР” установила, че преди потребителят да
бъде обвързан от договор за продажба от разстояние, търговецът „М.“ ЕООД
не му предоставил по ясен и разбираем начин информация относно органите
за /АРС/.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-
0001194/18.11.2022г.
Информацията от интернет сайт https://.............. била снета на хартиен
носител.
На 19.12.2022г. бил съставен и връчен АУАН № 001489, в който било
описано констатираното нарушение и същото било субсумирано под правната
квалификация на чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП. Нарушителят се възползвал от
правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и депозирал писмено възражение срещу
констатациите по АУАН. Въз основа на АУАН № 001489/19.12.2022г. било
издадено наказателно постановление № 001489 /30.01.2023г. от член на КЗП,
оправомощен със Заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, с което
за нарушение на чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП била наложена имуществена
санкция в размер на 500лв., на основание чл.225в в ЗЗП.
Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН образуваното административно-
наказателно производство следва да бъде прекратено в случаите, в които
АУАН не е издаден в продължение на 3 месеца от откриването на
нарушителя. Видно от приложената административнонаказателна преписка
АУАН е съставен в рамките на преклузивния 3 месечен сроки е предявен на
нарушителя. Наказателно постановление № 001489/30.01.2023г. е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са от
надлежен орган /на основание чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения
правилник на КЗП/ и в рамките на неговите пълномощия, констатираното
нарушение е изчерпателно описано, съответно на фактическите
обстоятелства, подведено е правилно под нормата на материалния закон.
По отношение на твърдението, че неправилно било посочено
местонарушението – видно от административнонаказателната преписка, както
и от справка от Търговския регистър, дружеството е със седалище в гр.София,
поради което това е мястото, в което осъществява дейността си и което следва
да се счита за място на извършване на нарушението. Константна е съдебната
практика, че в случай, в който административното нарушение е извършено в
интернет пространството, съответните правни задължения следва да бъдат
изпълнени в седалището на юридическото лице /арг., Решение №
777/09.02.2023г. по адм.д.№ 10699/2022г., Административен съд-София-град/.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № 001489/30.01.2023г. от член на КЗП, оправомощен със
2
Заповед № 28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, не са извършени
процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП търговецът следва
да представи по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на интернет-
страницата си информация за органите за алтернативно решаване на
споровете, в чийто обхват на дейност попада и към които е поел ангажимент
да участва или е длъжен да използва. Информацията включва адреса на
интернет страницата на съответните органи за алтернативно решаване на
спорове. Същата се предоставя по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на
интернет страницата на търговеца, когато има такава, и в общите условия на
договора за продажба или в договора за предоставяне на услуги, предлагани
от търговеца. Орган за алтернативно решаване на потребителски спорове е
всеки орган, независимо от неговото наименование, който е установен,
осъществява постоянно дейност по алтернативно решаване на потребителски
спорове и е включен в списъка по чл. 181п. Органът за АРС може да бъде
едноличен или колегиален. В процесния случай се цели в максимална степен
защита на потребителите на посочените услуги. Тези си изводи настоящата
инстанция съобразява и с обстоятелството, че като особено важни мерките за
защита на потребителите са определени и в Договора за създаване на
Европейската общност - чл. 153, т. 1 (консолидирана версия), съгласно който
с цел подкрепа интересите на потребителите и осигуряването на високо
равнище на защита на потребителите, Общността съдейства за закрила на
здравето, сигурността и икономическите интереси на потребителите, както и
за развитието на тяхното право на информация, просвета и самоорганизиране
с цел защита на техните интереси. Съгласно чл.153, т.2 от Договора за
създаване на Европейската общност (консолидирана версия), изводът, че
политиката за защита на потребителите е особено важна следва и от
възможността националните законодателства на държавите-членки на
Европейския съюз да въвеждат по-стриктни защитни мерки за защита на
потребителите - чл. 153, т. 5 от Договора за създаване на Европейската
общност.
Жалбоподателят оспорва констатацията за липса на тази изискуема за
него информация, като представя връзката на сайта на дружеството
/https://............../ с интернет страницата https://.....................
Видно от интернет страницата https://........... е налична категорията
„Онлайн решаване на спорове“. Както в интернет сайта https://..............., така
и в категорията „Общи условия“, обаче, не е налична информация, която по
ясен, разбираем и леснодостъпен начин да даде информация за органите за
АСС. Възможността, която извежда жалбоподателят, е по-скоро
задължението му по чл.181н, ал.4 ЗЗП, съгласно което търговците, които
сключват договори за онлайн продажби или услуги, следва да поставят на
интернет страниците си връзка към платформата за онлайн решаване на
спорове, която е леснодостъпна за потребителите /което задължение
проверяващите са счели, че е изпълнено от страна на „М.“ ЕООД/.
3
Поради тази причина съдът приема, че „М.“ ЕООД е реализирала
вмененото нарушение по чл.181н, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП, поради което следва да
понесе административна санкция.
Видно от санкционната разпоредба на чл.225в ЗЗП наложеното
наказание е в минималния /от 500 лв. до 1 500 лв. за юридически лица/
размер, който е адекватен и на тежестта на извършеното нарушение.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28
ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение наказателната
му отговорност ще бъде ангажирана. Деянието, за което е ангажирана
имуществената отговорност на жалбоподателя, не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Касае
се за охрана на обществените отношения, свързани със защита правата на
потребителите при сключване на сделки от разстояние, при които именно
поради използвания способ за продажба законодателят е предвидил
специален ред за извършването им, с цел гарантиране икономическите права
на потребителите /арг., Решение № 6520/28.10.2016г. на Административен
съд София-град по адм.д.№ 7292/2016г./.
Обстоятелството, че процесното нарушение се явява първо за
дружеството-жалбоподател следва да се отчете при индивидуализацията на
административнонаказателната отговорност на наказаното лице /изразено в
налагането на минимално по размер наказание/, но не рефлектира върху
обществената опасност на извършеното нарушение.
Поради тази причина наказателно постановление №
001489/30.01.2023г., издадено от член на КЗП, оправомощен със Заповед №
28/13.01.2023г. на Председателя на КЗП, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и претенцията на КЗП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същата3 е основателна. Жалбоподателят
следва да заплати разноски по делото в размер на 100 лв., на основание
чл.63д ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата
за правна помощ.
4