№ 4647
гр. София , 29.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20211110132508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за
изпълнение срещу Д. Г. Т. за сумата от 900 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем № 3723303 от 27.12.2019 г., сключен между Д. Г. Т. и
ФИРМА, вземанията по който са прехвърлени на ФИРМА по силата на
приложение № 1 от 03.08.2020 г. към рамков договор за покупко-продажба
вземания /цесия/ от 02.03.2020 г.,ведно със законна лихва от 08.06.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 60 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 06.01.2020 г. до 20.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 72,97
лв. за периода от 07.01.2020 г. до 27.04.2021 г., сумата от 27 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането,
ведно със законна лихва от 08.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 368 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство № 3723303 от 27.12.2019 г., сключен между Д. Г. Т. и
„Файненшъл България“ ЕООД, ведно със законна лихва от 08.06.2021 г. до
изплащане на вземането, 28.56 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение
на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта, в която се претендира разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението в размер на 27 лв. Така посоченото вземане не се явява
дължимо, като изводът за това може да се направи въз основа на самите
твърдение на заявителя. В случая дължимостта е изключена от забраната на
императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с
договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за
времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението за времето
на забавата.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
1
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 28.01 лв. до пълния дължим размер от 28.56 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 49.05 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ФИРМА срещу Д. Г. Т. в частта, за
сумата от 27 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, ведно със законна лихва от 08.06.2021 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата над 28.01 лв. до пълния дължим размер от
28.56 лв. за платена държавна такса и над сумата от 49.05 лв. до пълния
размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2