Присъда по дело №886/2018 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 886/18г. по описа на Варненски окръжен съд, наказателно отделение

 

 

По внесен от прокурор при ВОП обвинителен акт, във ВОС е  образувано НОХД срещу подсъдимия В.Г.А. ********** за престъпление по чл. чл. 255, ал.З, вр. ал.1, т.2 и т.6 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 14.05.2008г., до 16.06.2008г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ „ЛИНА - ЗЕН" ЕООД, БУЛСТАТ *********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 127 940.00 лв. /сто двадесет и седем хиляди деветстотин и четиридесет лева/, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП -Варна, справки - декларации /СД/ по ЗДДС с номера: № 0300-1061088/14.05.2008г., № 0300-1074292/16.06.2008г., за дейността на „ЛИНА - ЗЕН" ЕООД, БУЛСТАТ *********, които се изискват на основание чл.125 от ЗДДС, а именно - Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0300-1061088/14.05.2008г. за данъчен период месец Април 2008г., като за този период неправомерно ползвания данъчен кредит е в размер на 7 100.00 лв., по фактура издадена от „Аветис" ЕООД с № *********/29.04.2008г. и Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0300-1074292/16.06.2008г., за данъчен период месец Май 2008г., като за този период неправомерно ползвания данъчен кредит е в размер на 120 840.00 лв., по фактура № 130/30.05.2008г., издадена от „Аветис" ЕООД, и по фактури с номера: № **********/07.05.2008г. и № *********/12.05.2008г., издадени от „Интерпроект груп" ЕООД, като е използвал неистински документи и документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите, а именно фактури издадени от „Аветис" ЕООД с номера № *********/29.04.2008г., и № 130/30.05.2008г., и фактури с номера: № **********/07.05.2008г. и № *********/12.05.2008г., издадени от „Интерпроект груп" ЕООД.

В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение при фактическа обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт и в последствие установена след провеждане на съдебно следствие.  Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен, като изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да се определи наказание в минималния размер, условно, с максимален изпитателен срок от пет години. Изтъква се за това становише изминалия период от време, който следва да се отчете от съда и поради възможността за отлагане на изтърпяване на наказанието.  С оглед данните от извършена проверка на досъдебното поризводство за наличното имущество на подсъдимия  и след като е установено, че липсва такова, предлага на съда да не налага кумулативно предвиденото наказание конфискация на имущество.

Защитникът  на подсъдимия А. оспорва изводите на обвинението за липса на сделки. Счита, че не може ревизионния акт да се ползва с предварително определена или с по-голяма сила от останалите доказателства по делото. Приема, че подсъдимият е допускал грешки, като е осчетоводявал фактури, за които е знаел, че няма сделки, но това е ставало, поради вмененото му от Закона за счетоводството задължение за осчетоводяването на всички получени в представляваното от него дружество фактури. Предоверяване от страна на подсъдимия към негови близки приятели- например счетоводителя Л.М., комуто е предоставил дори и електронния си подпис. Липсва нанесена щета на държавния бюджет, тай като му е бил отказан данъчен кредит. Счита, че всички дружества, които всъщност не са осъществявали реална дейност, включително и „Лина Зен“ , представлявано от подсъдимия, са собственост на подставени лица, всичките свързани със св. Ю.Т..  По отношение на стоките, които впоследствие са били предмет на сделка с фирма, регистрирана  в Румъния, счита че не се е дължало ДДС и няма данъчна измама в този случай Моли съда за оправдателна присъда, алтернативно за налагане на наказание в минимален размер – идентично с предложеното от прокурора наказание, с приложение на чл. 66 от НК. Изтъква смекчаващи отговорността обстоятелства.

В правото си на лична защита подс. А. изтъква сходни обстоятелства, като отново навежда доводи за липса на ощетяване на бюджета, но приема, че е въвлечен в опит за данъчна измама, като е съдействал напълно на данъчните органи при правените от тях насрещни проверки. Счита, че лицата, разпитвани по делото са приближени на св. Ю.Т.. Заявява, че е бил изряден и в рамките на воденото срещу него наказателно производство, съдействал е и по никакъв начин не е  препятствал хода на делото. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази събраните по делото доказателства – обясненията на подс., показанията на свидетелите – събрани от съда гласни доказателства, както и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК, заключенията на експертизите – от ДП и назначените от съда, писмените доказателства по делото  – заедно и поотделно, прие за установени следните факти.

С Решение от 27.07.2005г. по фирмено дело № 2509/ 2005г. по описа на ВОС, в Търговския регистър било регистрирано търговско дружество „Лина -Зен" ЕООД с капитал 5000 лв. и седалище в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" №110, бл.68, вх.Б, ет.2, ап. 11.Собственик и управител на дружеството била З.Й. А.-С., ЕГН ********** и съпруга на подс. А.. Като основен предмет на дейност на фирмата било записано търговия на дребно с парфюмерийни, козметични изделия и тоалетни принадлежности. С Решение № 673 от 27.01.2006 г. на ВОС е вписан нов адрес на управление на дружеството- гр.Варна, ул."Цар Асен"№ 54.

С Решение № 7502 от 23.10.2006г. на ВОС е вписан нов управител и собственик на капитала на ЕООД- св. И.Т.П..

Дружеството „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД било регистрирано по ЗДДС 27.12.2005г.

Въпреки, че бил вписан като собственик и управляващ „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД, св. П. не участвал в управлението на фирмата, не е извършвал търговска или друга дейност с нея. Св.П. всъщност работел като сервитьор в ресторант в София, кв. Лозенец, на св. Ю.Т.. По негова молба той предоставил лични документи и подписал пълномощно, като му било казано от Т., че няма да има ангажименти по тази фирма, а той не се поинтересувал за какво става въпрос. Смятал, че по този начин ще запази  запази работното си място. За да се оформят документите във връзка с регистрацията на дружеството, подс. В.Г.А., който бил близък на св. Ю.Т. , заедно със св. П. се явили пред нотариус А. Г. в гр. София. Там св.П. подписал документи за придобиване на „Лина-Зен" ЕООД и пълномощно per. № 396/12.02.2007г., с което предоставял на подс. В.Г.А. всички права във връзка с новопридобитата от него фирма. В следващите месеци св.П. заминал да работи в чужбина. По-късно, след като разбрал за водено срещу подс. А. досъдебно производство, оттеглил пълномощното си от него.

Търговската дейност на „Лина-Зен" ЕООД била извършвана и отразявана от подс. В.А. в качеството му на упълномощено лице с пълномощно Per. № 396/12.02.2007г. Счетоводството на дружеството се водело от св.В.  Н. към счетоводна къща „Счетоводни решения България" ЕООД. Счетоводната документация на „Лина-Зен" ЕООД била предоставяна на св. Н. от подс. А. и св. Л.М. – собственик на счетоводната къща.

Като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството изпълнявало коректно задължението си да подава ежемесечни СД по ЗДДС, съобразно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС. За инкриминирания период в дневниците за покупки и продажби и съпътстващите ги две СД по ЗДДС, които следва да отразяват  действителната търговска дейност на дружеството, били отразени и неверни данни. В СД по ЗДДС били потвърдени неистини, свързани с отразени нереални сделки с общо двама доставчици на „Лина Зен"ЕООД -  дружествата "Аветис"ЕООД и „Интерпроект груп"ЕООД. Тези неверни данни били отразени в дневниците за покупки и продажби, а като резултат и в СД по ЗДДС като по този начин само по документи давали основание  за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на дружеството. Неосъществените сделки, които били декларирани като облагаеми доставки, намалявали данъчната тежест по силата на ЗДДС, тъй като дружеството извършвало и реална търговска дейност и били декларирани от подсъдимия А. за два последователни данъчни периода, по идентичен механизъм, описан по-долу. По предоставени от подс. А. счетоводни документи св. В.Н. изготвял СД по ЗДДС, а после били подавани в ТД на НАП и се подписвали с електронния подпис на представляващия дружеството.

Видно от Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с КЕП на задълженото лице Вх. № 0300И0017591/26.10.2007г. до ТД 0300-Варна, същото е подадено от подс. А. относно „Лина Зен" ЕООД / л. 67 т. 7 /. Всички справки за инкриминирания период от 14.05.2008г., до 16.06.2008г. са подадени с електронния подпис, издаден на подс. А. за „Лина-Зен“ ЕООД. Той бил предоставен от него на св. В.Н.. Когато били изготвяни СД, след одобрението от страна на подсъдимия, те били  изпращани по електронен път до ТД на НАП.

През м.05.2008г. подс. А. предоставил на счетоводна къща къща „Счетоводни решения България" ЕООД документи за месец април 2008г., като приложил в счетоводството на фирма „Лина-Зен" ЕООД счетоводни документи - фактури, доказващи сделки, които не били реално осъществени. Сред представените от него документи били фактура с № *********/29.04.2008г. - „аванс автомобили“ с неправомерно начислен данъчен кредит в размер на 7 100.00 лв., с доставчик фирма „Аветис" ЕООД. Тя била осчетоводена в отчетните регистри за покупки и продажби на дружеството за м.04.2008г. Въз основа на тези първични счетоводни документи, св. В.Н. от счетоводна къща „Счетоводни решения България ЕООД изготвил отчетните регистри, по представените от  подс. А. документи и в счетоводна фирма била съставена справка-декларация по ЗДДС за м.05.2008г. СД по ЗДДС и отчетните регистри за покупки и продажби на дружеството били подавани в ТД „НАП" гр.Варна подписани с електрония подпис на дружеството. В подадената справка-декаларация, подс.А., декларирал авансоаво плащане към фирма „Аветис" ЕООД, с което си действие неправомерно начислил данъчен кредит в полза на търговско дружество „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД в размер общо на 7 100.00 лв. СД по ЗДДС на търговско дружество „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД, била заведена с вх.№ 0300-1061088/14.05.2008г.

През м.06.2008г. подс. А. предоставил в счетоводна къща „Счетоводни решения България" ЕООД, документи за месец май 2008г. за дружество „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД. Счетоводните документи - фактури доказвали сделки, които не били реално осъществени. Представените от него документи били фактура № 130/30.05.2008г., издадена от „Аветис" ЕООД, и фактури с номера: № **********/07.05.2008г. и № *********/12.05.2008г., издадени от „Интерпроект груп" ЕООД с неправомерно начислен данъчен кредит в общо в размер на размер на 120 840.00 лв. Същите били осчетоводени в отчетните регистри за покупки и продажби на дружеството за м.05.2008г. Въз основа на тези първични счетоводни документи св. В.Н. от счетоводна къща „Счетоводни решения България" ЕООД изготвил отчетните регистри, по представените от подс. А. документи и в счетоводна фирма била съставена справка-декларация по ЗДДС за м.06.2008г. СД по ЗДДС и отчетните регистри за покупки и продажби на дружеството били подавани в ТД НАП Варна, подписани с електронния подпис на дружеството.

СД по ЗДДС на търговско дружество „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД, била заведена с вх.№ 0300-1074292/16.06.2008г.

На дружеството била възложена ревизия по ЗДДС за периода 01.01.2008г. -31.06.2008г. По отношение на осчетоводения данъчен кредит, за да е налице такъв, лицето което закупува стоки и услуги, трябва да докаже, че ги използва за осъществявани от него облагаеми сделки (продажби), както и следва да притежава документите в оригинал. При проверка от данъчните органи, „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД не е представило изисканите от него писмени обяснения и документи, не е доказало във връзка с какви последващи облагаеми доставки (продажби) са използвани стоките и услугите от посочените 5-ма доставчици, не е представило документи в оригинал, поради което проверяващите отказали правото на данъчен кредит на „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД по фактурите от тези доставчици.

Проверката приключила с издаден Ревизионен доклад № 900117/07.05.2009г. и ДРА № *********/26.06.2009г., който е влязъл в сила на 23.07.2009г. С ДРА било констатирано, че в периода от 14.05.2008г. до 16.06.2008г. „ЛИНА-ЗЕН" ООД е било получател на стоки и услуги, за които не са представени при ревизията счетоводни документи, доказващи тези доставки. Констатациите са извършени въз основа на подадените за инкриминирания период счетоводни документи и СД по ЗДДС от управителя на фирмата „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД, обв.А..

В хода на разследване за „Аветис" ЕООД било установено, чрез показанията на св. В.А., че последният бил формално регистриан като собственик и управител на дружеството, срещу сумата от 150 лв., реално не извършвал търговска или друга дейност лично. Документите във връзка с ревизионното производство били дадени на св. А., чрез връзка с Ю.Т. за представяне пред данъчните служби.

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно -счетоводна експертиза /стр. 42, т.З/ се установява следното:

По отношение на доставчик „Аветис" ЕООД

За данъчен период 04/2008 и 05/2008 „ЛИНА ЗЕН" ЕООД е включило в дневниците си за покупки и в СД по ЗДДС 2 бр. фактури за доставка от „Аветис" ЕООД. Посоченият предмет на доставка в дневниците е "аванс автомобили" и „по договор". „ЛИНА ЗЕН" ЕООД е отразил в дневниците си за покупки и в подадените СД по ЗДДС за посочените данъчни периоди, две фактури  №№30 и №130, съответно от 29.04.2008г и 30.04.2008г , с данъчна основа съответно 35 500 лева и 8 500 лева и данъчна основа на обща стойност 8 800.00лв. Предмет на доставките е „авансово плащане по договор". Към фактурите са приложени касови бонове за извършени разплащания в брой, съответно на сумите 42600лв - от 29.04.2008 и 10200лв - от 30.05.2008. Боновете са издадени от електронен касов апарат с фискална памет на "Аветис" ЕООД, №ДТ147730 и фискална памет 02147730. Същевременно в РА при анализ на документацията на „Аветис" ЕООД е посочено, че в НАП липсва информация за регистриран ЕКАФП от „Аветис" ЕООД. Фактурите са посочени в дневниците за продажби на „Аветис" ЕООД за данъчните периоди на издаването им - 04/2008 и 05/2008г. Представен е договор за търговска продажба от 29.04.2008 с приложение №1 към него от 15.02.2008, за доставка на Ferrari F430 Spider V8 със срок на доставка 29.09.2008г. Не са били предоставени никакви обяснения от представляващия дружеството „ЛИНА ЗЕН" ЕООД.

При извършената насрещна проверка на „Аветис" ЕООД, на органа по приходите не са представени информация и писмени обяснения. Проверка в информационните системи на НАП във връзка с декларираните продажби на „Аветис" ЕООД към датата на РА, установила, че дружеството не е декларирало други извършени продажби към „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД, освен двете фактури за аванси, т.е. няма декларирано окончателно фактуриране по сделката. Освен това е констатирано, че липсва информация за регистриран електронен касов апарат с фискална памет на „Аветис" ЕООД.

При тези данни липсват доказателства както за наличието на доставка, така и за извършено плащане, като последица от това- липсва и настъпило  данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, за което е следвало да се начисли ДДС. В СД е бил начислен неправомерно данъкът. Тези изводи са били и основание то за проверяващите служители от НАП,на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.68,ал.1,т.1 от ЗДДС да не признаят право на данъчен кредит по двете, фактури на стойност 8 800.00 лв.

По отношение на доставчик „Интерпроектгруп" ЕООД

За данъчен период 05/2008 „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД  включил в дневниците си за покупки и съответно в СД по ЗДДС 2 бр. фактури за покупка на стоки от „Интерпроектгруп" ЕООД. Получателят по доставките „ЛИНА-ЗЕН" ООД е отразил в дневниците си за покупки и в подадената СД по ЗДДС за посочения данъчен период, две фактури **********/07.05.2008г и  **********/12.05/2008г, по които е ползван пълен данъчен кредит на обща стойност 119 140 лв. за данъчен период м. май 2008г. Предмет на доставките са компютърни компоненти (дънни платки). В документите е посочен начин на плащане „с платежно“. След поискване от проверяващите не били  представени данни за реализирани разплащания. Фактурите са посочени в дневника за продажби и СД на „Интерпроектгруп" ЕООД за данъчен период м. май 2008г. Представен е договор за покупко-продажба от 07.05.2008г. за стоки на обща стойност 595 700лв. без ДДС и са уточнени условията по доставката.

От данъчните органи са били изискани обяснения от „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД по отношение на облагаемите сделки, но такива не били предоставени от „Лина Зен" ЕООД. При насрещната проверка на „Интерпроектгруп" ЕООД било установено, че не са налице сделки между „Интерпроектгруп" ЕООД и „Лина Зен" ЕООД с предмет на доставка дънни платки. Не са представени документи и обяснения по отношение на транспортирането, съхранението (от датата на закупуване до евентуалната продажба) и разплащането на стоките. По отношение на последващата продажба -вътреобщностна доставка (ВОД) към Румъния - също не е установена реална доставка от „ЛИНА-ЗЕН" ООД. Без налични доказателства за осъществена доставка, не е и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, за което да се начисли ДДС. Поради това и  начисленият данък от „Интерпроектгруп" ЕООД по фактури към „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД бил начислен неправомерно и въз основа на чл.70, ал.5 във вр. с чл.6 и чл.68, ал.1 т.1 от ЗДДС не било признато правото на данъчен кредит по фактурите на обща стойност 119 140 лева.

Изложените фактически обстоятелства се установяват чрез събраните и проверени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства- обясненията на подсъдимия А., показанията на разпитаните пред съда свидетели – Д.Е., както и прочетените от ДП, И.П., прочетените от ДП, К.Б.  и прочетените от ДП, К.Д. и прочетени от ДП , Ю.Т. и прочетени от ДП, В.Н., В.С., Л.М. и прочетени от ДП; както и прочетени от ДП показания, със съгласието на страните на свидетелите Л.Д., Н.Б., Н.Г., на починалия свидетел В.А., на Г.А. експертизи, както и тези, назначени допълнително от съда,  писмените доказателства по делото- справки - декларации, фактури, документи от данъчните ревизии, други писмени доказателства.

Съдът кредитира като подробно обосновано и заключението от съдебно-графологичните експертизи, които в заключенията си дават изчерпателен отговор по отношение на авторството на  положените подписи върху инкриминираните / първични счетоводни/ документи, както и други, освен тях.

От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-
графическа експертиза, /стр.36, т.2 Протокол№166/04.04.2017г./ се установява, че подписите в графа „Получател: И.П., в копия на фактури с
№**********/30.05.2008г.и№**********/29.04.2008г.представляват копия на подписи, са изпълнени от лицето В.Г.А., ЕГН **********, чийто сравнителен материал се намира на стр. 228-234 в том I от ДП №104/2008г. Това обстоятелство не се оспорва от подсъдимия, който заявява, че действително е подписал изследваните документи.

Според заключението по съдебно графическа експертиза /Протокол № 547/19.10.2017г. / стр.96 т. 3/:

1 .Подписът на позиция "управител, подпис и печат" в 5 бр. СД по ДДС на „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД за данъчни периоди 01.2008г.-05.2008г. включително с номера както следва: 0300-1018645/06.02.2008г., 0300-1038671/14.03.2008г., 1048235/12.04.2008г., 0300-1061088/14.05.2008г, 0300-1074292/16.06.2008г. е изпълнен от В.Г.А..

2.Подписът на позиция "управител: И.Т.П." в 5 бр. дневници за покупки на „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД за данъчни периоди 01.2008г.- 05.2008г. включително е изпълнен от В.Г.А..

3.Подписът на позиция "предал" в 5 бр. Протоколи за приемане на магнитни носители на на „ЛИНА-ЗЕН" ЕООД за данъчни периоди 01.2008г.-. 05.2008г. включително с номера както следва: 0300-1018645/06.02.2008г. 0300-1038671/14.03.2008г.,0300-1048235/12.04.2008г.,0300-1061088/14.05.2008г.;0300-1074292/16.06.2008г. е изпълнен от В.Г.А..

В хода на съдебното следствие, след приобщаване на представен от подсъдимия договор за покупко-продажба на лек автомобил между „Аветис“ и „Лина Зен“ЕООД  за данъчен период месец май 2008г.,е назначена графологична експертиза. Установено е, че подписите под графа продавач, както и приложение към договора са положени от едно и също лице. При извършено сравнително изследване на почерка в подписитке, изпълнени под графа „продавач“ в договора и приложението към него, се установява, че те са изпълнени не от посоченото в документите лице, а от св. В.С..

По назначената на ДП и приобщена от съда ССчЕ се установяват идентични факти с установеното по ревизията, извършена от служители на НАП във връзка  с претендираното и начислено ДДС, за което  е бил постановен отказ. Установява се, че проверяваното дружество, представлявано от подсъдимия е имало и множество други сделки, по които са били установени реални доставки и е бил начислен правомерно данъчен кредит. По посочените по- горе сделки с Аветис и Интерпроект груп не са налице доказателства за осъществена сделка. Вещото лице се позовава също на липсата на данни за действително плащане, а там където има касови бонове, те са от нерегистриран ЕКАФП. И при двамата доставчици на „Лина зен“ ЕООД липсват данни за счетоводно отразяване на данъка по тях като задължение към бюджета.  

За наличие на правото на данъчния кредит, лицето закупило стоки и услуги, трябва да докаже, че ги използва за осъществявани от него облагаеми сделки (продажби), както и следва да притежава документите в оригинал. При проверка от данъчните органи „Лина Зен" ЕООД не е представило изисканите от него писмени обяснения и документи, не е доказало във връзка с какви последващи облагаеми доставки (продажби) са използвани стоките и услугите от доставчици, не е представило документи в оригинал, поради което от органа по приходите е отказано правото на данъчен кредит на „Лина зен" ЕООД по фактурите от тези доставчици. Събраните гласни и писмени доказателства по несъмнен начин установяват, че дружествата сочени като съконтрахенти по инкриминираните сделките не са успели да докажат осъществени доставки и сделки. Дори да са били издавали фактури, то касовия бон на „Аветис"ЕООД е от нерегистриран в ТД на НАП касов апарат.

Твърдението за осъществявана търговска дейност на дружеството и свързаните с нея доставки не могат да противостоят на останалите, установени безспорно  по делото, че заявените в процесните фактури данъчни събития всъщност не са се състояли. Доставчиците на заявените стоки не са били реално осъществяващи дейност фирми и не са носели подписите на издателите си. В показанията на подсъдимия А. пред съда не отрича, че е полагал подписи на счетоводни документи и други, вместо собственика на дружеството „Лина зен“ ЕООД. За част от сделките твърди, че действително са се сътояли, а за доставката на дънни платки заявява, че наистина не знае изобщо дали е имало такава стока, просто е имало счетоводни документи, които тое о отнесъл в счетоводната къща, защото смятал, че това е негово задължение- след като има счетоводни документи, те  да се осчетоводят. Не е осъществявал тази сделка, както и последвалата вътреобщностна доставка на същите стоки . Просто правел услуга на лице, свидетел по делото- Ю.Т., с когото имал уговорка, а собственик  на дружеството бил един от неговите служители- сервитьор, който работел в един от ресторантите му. За съжаление никъде нямало нито подпис на  Ю.Т., но това не били негови сделки а на други лица, той просто предоставил електронния си подпис на счетоводното дружество, оставял документи, за които не знаел какви сделки обективират. Неговото задлъжение да предаде за осчетоводяване фактурите били произтичалри от факта, че единствен той имал пълномощно да движи работите на фирмата, докато И.П. отсъствал. Многократно настоявал пред Ю.Т. да прехвърлят дружеството, смятал, че това е уговорка между П. и Т. да се  облагодетелстват от сделката с дънните платки „като си отворят някъде сметка и да бъде възстановен този данък някъде си…“.

По делото от разпитаните свидетели ясно се очертава  схемата, по която се е работело, за да се стигне до невярното отразяване на недействителни сделки по фактурите, които после са били включвани в СД по ЗДДС като настъпило данъчно събитие с право на приспадане на данъчен кредит.  Съдът взе предвид също така и че обясненията на подсъдимия, освен доказателствено средство, са и израз на  правото му на защита. Същевременно обаче, по настоящето дело, съдът счете същите за ясно открояваща се изградена от него защитна позиция, която не кореспондира с голяма част от останалия доказателствен материал, както и е вътрешно противоречива. Особено внимание заслужават обясненията пред съда относно факта на действителната или не доставка на дънни платки, както и последващата им продажба на румънската фирма, чрез която  е била осъществена вътреобщностна доставка на стоки. Съдът  счете, че дадените от подсъдимия обяснения относно неговото задължение да се осчетоводяват фактури, по които не е осъществена сделка са поне наивни, а неговото „незнание“ за последиците от деклариране на неосъществени сделки за упорита защитна теза и то от човек, който пред съда демонстрира добри счетоводни познания като лице, който от години осъществява различна търговска дейност  с няколко свои фирми и до настоящия момент. Не са налице също така  противоречия относно главния факт по делото – използването от страна на подсъдимия на документи с невярно съдържание, за да избегне установяването и плащането на данъчни задължения на управляваното от подсъдимия търговско дружество по силата на предоставеното му пълномощно от формалния собственик на дружеството. Обясненията на подсъдимия относно последваща „сделка“ със стоки, за които той сам твърди че не знае дали изобщо съществуват, всъщност кореспондират и с писмените доказателства по делото. Това е VIES декларацията, за която подсъдимия твърди, че е подписана от него, макар и изготвена от счетоводството. Въпреки това той стоките не е виждал и не знае дали реално съществуват. Тази сделка всъщност не е инкриминирана по делото, но тя добре обяснява механизма на създаване на счетоводна документация, която дава права за претендиране на данъчен кредит/ не само по отношение на дружеството „Лина зен“ ЕООД/. Така се създава впечатление, съответно се осчетоводяват неосъществени сделки с една и съща стока с няколко дружества, във веригата от които може да се извършват данъчни измами /така например при ВОД търговецът получател на стоката не е длъжен да докладва отделна ВОД след вноса на стоката в декларацията във връзка с ДДС, а митническите органи не изпращат данните за ВОД на данъчни служби, същевременно се използва процедура за освобождаване от ДДС, ако стоката се изнесе в трета държава и пр. и пр. / . Това са все обстоятелства, които не са изследвани, защото не са част от предмета на доказване по делото, но самия факт на документирана доставка на несъществуваща стока, която преди това е била „закупена“, впоследствие декларирана в справката декларация по ЗДДС с претендирано право за данъчен кредит дава ясна представа за схемата, осъществявана от дружеството за избягване плащането на дължимия данък.

От правна страна съдът прие следното. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за дружеството е наличието на реално осъществена доставка. При липса на реално прехвърляне на собственост на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от „Аветис“ и „Интерпроектгруп“ което да е  основание за настъпило данъчно събитие и за издаване на процесиите фактури, няма основание и за претендиране на данъчен кредит. Според ЗДДС  признаването на данъчен кредит не се осъществява само с формалното документиране на доставките, а следва да е  свързано с реални стопански операции. Без фактически осъществена доставка, макар и документално счетоводно оформена, не се  поражда право на данъчен кредит за получателя по доставката. Подсъдимият А. е извършвал лъжливо документиране в подавани от него справки - декларации по ЗДДС, като посочвал фактури, по които реално не били осъществявани сделки, по посочения по-горе механизъм. Като се осчетоводявали  неистински фактури или фактури с невярно съдържание, по които дружеството  било получател, а впоследствие и били включвани  в ежемесечно подаваните справки - декларации по ЗДДС и в придружаващите ги дневници за покупки, се кумулирали "задължения" на държавата към дружеството, които да се претендират от търговеца, чрез приспадане от реалните обратни задължения на дружеството по ЗДДС към фиска, които били резултат от неговата реална търговска дейност при извършването на сделки, по които дружеството  било доставчик. Така за инкриминирания период от 14.05.2008г., до 16.06.2008г. подс. А. подал дължимите СД на дружеството по чл.125 от ЗДДС в ТД НАП - Варна, в които декларирал невярна информация, свързана с неговата дейност. Към същите представил и съответните дневници за покупки и продажби с посочване на  фактури от търговци, които не са осъществени. От събраните писмени и гласни докзателства се установява, че точно тези сделки с описаните двама доставчици през този период са нереални, т.к. не са се състояли, а са само документално оформени.

По идентичен механизъм  за два данъчни периода, подсъдимият намалил данъчната тежест, като  укрил установяването и плащането на данъчни задължения  в особено големи размери-127 940.00 лв.

Затова и съдът призна подсъдимият за виновен в това, да е осъществил от  обективна и субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл. 255, ал.З, вр. ал.1, т.2 и т.6 вр. чл. 26, ал.1 от НК, а именно-

За периода от 14.05.2008г., до 16.06.2008г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ „ЛИНА - ЗЕН" ЕООД, БУЛСТАТ *********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 127 940.00 лв. /сто двадесет и седем хиляди деветстотин и четиридесет лева/, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП -Варна, справки - декларации /СД/ по ЗДДС с номера: № 0300-1061088/14.05.2008г., № 0300-1074292/16.06.2008г., за дейността на „ЛИНА - ЗЕН" ЕООД, БУЛСТАТ *********, които се изискват на основание чл.125 от ЗДДС, а именно: „За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.159б, както следва:

1.                 Справка-декларация по ЗДДС с вх. № 0300-1061088/14.05.2008г. за данъчен период месец Април 2008г., като за този период неправомерно ползвания данъчен кредит е в размер на 7 100.00 лв., по фактура издадена от „Аветис" ЕООД с № *********/29.04.2008г.

2.                 Справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0300-1074292/16.06.2008г., за данъчен период месец Май 2008г., като за този период неправомерно ползвания данъчен кредит е в размер на 120 840.00 лв., по фактура № 130/30.05.2008г., издадена от „Аветис" ЕООД, и по фактури с номера: № **********/07.05.2008г. и № *********/12.05.2008г., издадени от „Интерпроект груп" ЕООД.

Като също така е използвал неистински документи и документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите, а именно фактури издадени от „Аветис" ЕООД с номера № *********/29.04.2008г., и № 130/30.05.2008г., и фактури с номера: № **********/07.05.2008г. и № *********/12.05.2008г., издадени от „Интерпроект груп" ЕООД.

Подсъдимият А. е извършил активни действия, с цел избягване плащането на дължими данъци, като в справките декларации по ЗДДС се е позовавал на фактури, които са неистински;  с невярно съдържание, както по обективно съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на  „доставка". Подсъдимият е действал със съзнанието, че тези фактури не са му предоставени от реална осъществяваща търговска дейност фирма, като е налице лъжливо документиране на обстоятелства, чрез които да се намалява данъчната тежест на дружеството.  Така, с декларирането на фиктивни доставки в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и като е представял неистински документи и такива с невярно съдържание, той е  целял да осуети установяването на действителните си данъчни задължения. Със съставянето на всяка една от инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и депозирането й пред съответната данъчна служба, се осъществява  от обективна и субективна страна изпълнителното деяние по чл. 255 ал.1 от НК, а квалификацията по ал.3 на същия текст се  обуславя от особено големия размер - по смисъла на чл. 93, т. 14 - ДВ, бр. 62/97 г. По т.2 от същия текст квалификацията се определя от обстоятелство, че е потвърждавал неистински обстоятелства в подаваните от него декларации, а по т.6 е използвал неистински документи и документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите – инкриминираните фактури, издадени от „Аветис" ЕООД с номера № *********/29.04.2008г., и № 130/30.05.2008г., и фактури с номера: № **********/07.05.2008г. и № *********/12.05.2008г., издадени от „Интерпроект груп" ЕООД.

Налице е и квалификация по чл. 26 ал.1 от НК, която се  обуславя  от задължителното приложение на ТР № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСНК, защото нарушенията на задълженията към фиска са били извършени многократно, така е  осъществявал през равни  периоди от време един и същ престъпен състав, за постигане на една и съща цел и при еднородност на вината. Затова и в този случай се касае за причинен общ престъпен резултат, както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК

От обективна страна, деянието от подс. А. е извършено чрез действие, при форма на вина - пряк умисъл.

Смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало.

За да определи наказанията на подсъдимия, съдът взе предвид следното.

Санкционната част на чл. 255 ал. 3 от НК при избягване на данъчни задължения в особено големи размери, в някоя от хипотезите на ал.1, е е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния.

По отношение на подсъдимия съдът счете, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което дори и най - лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко, а именно изтеклия над 11 годишен  период от време от извършване на първото деяние от продължаваната престъпна дейност, приключила на 16.06.2008г.,  до постановяване на първоинстанционната присъда.  На този срок следва да се отдаде нужната тежест с оглед справедливата санкция.

След констатациите на данъчните органи е било образувано ДП № 104/2010г. на ОД-МВР Варна за престъпления по чл. 255 от НК. като на  02.10.2011г е бил привлечен като обвиняем подс. А., като постановлението му е било предявено на 27.03.2012г. и определена мярка за неотклонение“подписка“. Обвинителния акт е внесен в съда и е образувано дело от общ характер на 31.07. 2018г, като през октомври е проведено първото по делото заседание.

Вярно е, че делото е с немалка фактическа сложност предвид обема на документите, които е следвало да се анализират, както и немалкото данъчни периоди, предмет на разследване. Тези обстоятелства обаче не могат да противостоят на неритмичната и несистемна работа на органите на досъдебното производство. В този период от време делото е било спирано за издирване на свидетел- за времето от 23.08.2012г. до 11.02.2014г. Подсъдимият, вече привлечен като обвиняем, е бил с мярка за неотклонение  „подписка“ от 27.03.2012г до 21.02.2014г / постановление на ВОП, л.2, т.6 от ДП/. Причината за продължилото така дълго разследване не е в подсъдимия. Поради това и общата преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство е с неразумна продължителност по смисъла на чл. 6 §. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок следва да се компенсира с налагане на наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.

Съгласно критериите, формулирани в решението на ЕСПЧ по делото „Д. и Хамънов срещу България”, § 128, в случаите на забавено правосъдие следва да се признава  неспазването на изискването за разумен срок на чл.6, § 1 , както и това да се прави по  „достатъчно ясен начин” и да се компенсира подсъдимия изрично и с определени измерения- в случая с приложението на чл. 55 от НК, като се определи наказание под минималния размер на предвидената санкция. По този начин по-ниската санкция се явява и компенсация за нарушението на разумния срок. Доколкото не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, то тогава справедливото по правилата на чл. 54 от НК наказание би било такова в минимален размер, но с оглед констатацията за нарушен разумен срок на разследване и като счете, че това е изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК, съдът наложи наказание лишаване от свобода значително под специалния минимум от три години и определи една година лишаване от свобода,  дори и без да се игнорира високата обществената опасност на деянието.
Наред с това съдът счете, че за поправяне и превъзпитаване на подсъдимия е достатъчно да се отложи изпълнението на наказанието с минимален изпитателен срок от три години, како не наложи конфискация на имущество, предвид липсата на такова.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.1 от НПК осъди подсъдимия да заплати сторените по делото съдебни разноски за експертизи и вещи лица.

Водим от горното съдът постанови присъдата си. 

 

 

                            

                                                     Съдия: