№ 83
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20235001000134 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 121 ГПК.
Обжалва се определение №72/20.01.2023 г., постановено от О.С.П. по
т.д.№667/2022 г., с което е прекратено производството по делото, поради
това, че българският съд няма националната компетентност да разгледа
повдигнатия спор съобразно правилото на чл.18,т.2 от Регламент №1215/12.
Частният жалбоподател П.И.Б. АД /ПИБ АД/, действащ чрез
юрисконсулт З. П., моли да се отмени обжалваното определение и се върне
делото на окръжния съд за разглеждане предявените искове и продължаване
съдопроизводствените действия. Изложил е подробни съображения за
неправилността и незаконосъобразността на обжалваното определение.
Налице са договорни отношения между страните, произтичащи от договор за
банков кредит, поради което и на основание чл.4,ал.1,т.2 от КМЧП, както и
чл.15 също от посочения кодекс, българските съдилища са компетентни да
разгледат повдигнатия пред тях спор, когато ищецът е български гражданин
или юридическо лице, регистрирано в Р.Б. или мястото на изпълнението на
задължението е в Р.Б. или ответникът има основно място на дейност в Р.Б..
Пловдивският апелативен съд , след преценка на делото , както и във
връзка с изложените в частната жалба оплаквания, приема за установено
следното:
1
Частната жалба е подадена на 06.02.2023 г., при положение, че
обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 30.01.2023 г. Ето
защо, тя е депозирана в определения от закона едноседмичен срок, от
легитимирано лице да стори това, поради което се явява допустима и следва
да се разгледа по същество. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Видно от исковата молба, предявени са обективно съединени
осъдителни искове от ПИБ АД против Е. М., с разрешително за
продължително пребиваване в Р.Е. от 09.04.2020 г., с адрес в гр.Т.
произтичащи от договор за банков кредит, предоставен на ответницата за
закупуване на недвижим имот в гр.Н.. Ищецът се позовава на международна
компетентност на българския съд, произтичаща от чл.4,ал.1,т.2 от КМЧП.
Видно от договора, банката е предоставила на ответницата ипотечен
кредит за закупуване на жилище-апартамент при условията на договора, като
връщането на кредите ще се осъществява чрез анюитетни равни месечни
вноски. Касае се до търговска сделка, сключена от лице, имащо качеството на
потребител, тъй като целта, поради която е сключен договора не се отнася до
търговска дейност или професия. Лицето с качество на потребител има
местоживеене в държава членка на ЕС – Р.Е.. Това обстоятелство е посочено,
както в сключения договор, така и в исковата молба, тъй като ищецът при
индивидуализиране на ответницата се позовава на разрешително за
продължително пребиваване. Същата няма адрес в Р.Б., съответно няма
местоживеене в страната, съгласно служебна справка, приложена по делото.
При така посочените данни от ищеца приложим нормативен акт
относно компетентността на българския съд е Регламент 1215/2012 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Съгласно посочения регламент, уредени са
правила на компетентност на съда, както и за признаването и изпълнението
на съдебни решения, за постигане на целта на регламента за свободно
движение на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Компетентността по правило се основана на местоживеенето на ответника,
освен в предвидените случаи на изключителна компетентност, при
споразумение за предоставяне на компетентност, както и при специална
компетентност, при особена компетентност по дела във връзка със
2
застраховане, при потребителски договори и при индивидуални трудови
договори. Значението и е свързано с признаване и изпълнение на съдебното
решение. При нарушаване на определена компетентност се отказва
признаването и изпълнението на постановеното решение, т.е. то няма да се
ползва с изпълнителна сила.
Съгласно общите правила за компетентност, исковете срещу лица,
които имат местоживеене в държава – членка, независимо от тяхното
гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.
Понятието местоживеене и съгласно чл.62 от регламента се определя от
вътрешното право. Българското вътрешно право не съдържа легална
дефиниция на понятието местоживеене. В Закон за гражданската
регистрация са дефинирани постоянен адрес - адресът за кореспонденция с
органи на държавна власт и местно самоуправление, който служи за
упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени със
закон, настоящ адрес - адресът на който лицето живее, както и адрес –
мястото, където живее или получава кореспонденцията си. Съгласно
дефиницията за настоящ адрес, този адрес отговаря най-точно на понятието
местоживеене по смисъла на регламента. Това е фактическото място на
живеене. В случая това място е посоченият адрес в гр.Т. Р.Е..
Съгласно специалните правила, по-точно тези, уреждащи
компетентност при потребителските договори, каквото качество притежава
ответницата, а именно чл.18,ал.2 от регламента, може да се предяви иск
срещу потребител от другата страна по договора само в съдилищата на
държавата членка, където има местоживеене потребителят.
При така установеното е налице основанието на чл.18,ал.2 от
посочения регламент и сезираният български съд не е компетентен да
разгледа повдигнатия пред него спор. До същия извод е стигнал и окръжният
съд, поради което неговото определение следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените съображения в частната жалба за
неправилност на обжалваното определение. В случая не следва да намерят
приложение правилата на КМЧП. Съгласно чл.3, разпоредбите на този
кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен
елемент, установени в международен договор, както и в актовете на
общностното право, които имат предимство пред КМЧП. Ето защо, частната
3
жалба не следва да се уважава.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №72/20.01.2023 г., постановено от
О.С.П. по т.д.№667/2022 г., с което е прекратено производството по делото,
поради това, че българският съд няма националната компетентност да
разгледа повдигнатия спор съобразно правилото на чл.18,т.2 от Регламент
№1215/12.
Определението е неокончателно и може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му
на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4