Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Русе, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Русе, VІІ - ми
състав, в публично заседание на 18 април, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно дело № 89
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона
за общинската собственост (ЗОбС).
Постъпила е жалба от Й.И.С. ***,
депозирана чрез адвокат-пълномощник Е. Т. ***, против Заповед № РД-01-353 от 10.02.2022
г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със С.
за общински жилищен имот, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. „Шипка“ № 66,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, АОС № 2929/04.06.1999 г.
Жалбоподателят релевира доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претендира се отмяна на оспорената
заповед.
Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 29
от делото).
Ответникът в производството – Кметът
на Община Русе, чрез процесуалния си представител мл. експерт М. Ч., служител с
висше юридическо образование и правоспособност, в депозирано по делото писмено
становище и в проведеното открито съдебно заседание в хода по същество на
делото счита жалбата за неоснователна. Иска същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна в производството
– И.И.С. не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и твърденията
на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт на основание
чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното:
По
фактите
В проведеното административно
производство било установено следното:
Със
Заповед № РД-01-3241 от 23.10.2019 г., в общински жилищен имот, находящ се на
адрес гр. Русе, ул. „Шипка“ № 66, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, по АОС № 2929 от 04.06.1999 г. са били настанени Й.И.С. и брат му И.И.С.
за срок от две години (л. л. 29 – 32 от преписката).
Срокът
за настаняване е изтекъл на 12.11.2021 г.
Домакинството
ползвало фактически имота от 2009 г.
Й.И.С.
е подал Заявление вх. № Н-935 от 16.11.2021 г. за продължаване срока на
наемното правоотношение за горепосоченото общинско жилище, в което декларира,
че брат му И.И.С. не живее в общинското жилище (л. л. 21 и 22 от преписката).
В
декларацията към подаденото заявление Й.И.С. декларирал месечни доходи от
трудово възнаграждение в размер на 191,18 лева и от други - 1 000 лева, т.е.
общо 1191,18 лева (л. л. 23 и 24 от делото). Видно от справка на НОИ за
последните 12 месеца лицето имало общ осигурителен доход в размер на 191,18 лева
(л. 27 от делото).
За
лицето нямало данни в Агенция по вписванията и в дирекция МДТ при Община Русе.
По
сведение от служител в отдел „Домоуправление“ при ОП УОбИ - Русе, било прието
за установено, че Й.И.С. не обитавал предоставения му общински имот и към
настоящия момент живеел трайно зад граница, а дължимите ежемесечни наем и такса
смет за предоставения общински имот се плащали от дядото на лицето. Във връзка
с така установените данни, на 14.10.2021 г. било изпратено Писмо изх. № 259 от 19.11.2021
до Директора на ОД на МВР - Русе с искане за предоставяне на информация за
задграничните пътувания на Й.И.С. за периода от 01.11.2019 г. Получено било
Писмо вх. № 831 от 29.11.2021 г. от ОД на МВР - Русе с данни за регистрираните
в автоматизираната информационна система на МВР задгранични пътувания на лицето
за периода от 01.11.2019 г. до 23.11.2021 г. (л. л. 18 – 20 от преписката). От справката се установявало, че в този период Й.И.С. имал пет
излизания и три влизания в Р България, като се установявало, че наемателят е
пребивавал в чужбина в периода от 05.08.2020 г. до 13.02.2021 г. (6 месеца) и
от 24.02.2021 г. до 12.11.2021 г. (9 месеца). При тези данни било прието, че
през тези продължителни периоди наемателят не е ползвал общинското жилище.
С
Протокол № 12 от 16.12.2021 г., комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на ОбС - Русе
е взела Решение № 3.3 за прекратяване на наемното правоотношение между Община
Русе и жалбоподателя (л. л. 15 и 16 от преписката).
В
изпълнение на нормата на чл. 26 от АПК до заинтересованото лице е изпратено
уведомление за започване на производството по прекратяване на наемното
правоотношение, връчено на 31.12.2021 г. (л. 14 и л. 17 от преписката).
В
предоставения срок е депозирано възражение, в което С. посочва, че не е спирал
да ползва жилището и че в него живеят дядо му и баба му - И. Иванов С. и
Василка Златева Савова. Отделно от това твърди, че съжителства с И.Н.Н., като
от съвместното им съжителство имат родено дете - В.Й. С.. Отсъствието си от
страната обяснява с тежката бременност на Н. в Австрия, невъзможността й да
пътува и раждането на детето в Австрия, което дете страда от заболявания и в
момента все още е на лечение в
Австрия. Към възражението били приложени удостоверение за раждане на
детето В.Й. С., издадено въз основа на акт за раждане, съставен от Община
Плевен и епикриза при дехоспитализация, издадена от Университетска болница по
детска и младежка медицина към Медицински университет - Виена. (л. л. 9 – 13 от
преписката). В епикризата се сочат кардиологични диагнози за детето. Във
възражението не се съдържат твърдения, които да оспорват отсъствието на
наемателя от страната, респ. неползването на наетото общинско жилище от него за период повече от
три месеца, но се твърди, че това отсъствие е поради гореизложените уважителни
причини.
Видно
от Справка изх. № ВП-185#1 от 01.02.2022 г. в Отдел „Гражданско състояние"
към дирекция „Административно обслужване“ на Община Русе, настоящият и постоянният
адрес на И.Н.Н. и детето В.Й. С. *** (л. 6 от преписката).
Въпросът
за продължаване на наемното правоотношение със С. е бил докладван повторно в
комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе, като са изложени
новите данни за раждането на дете на наемателя, включително и за неговите
заболявания. С Протокол № 2 от 27.01.2022 г., комисията по чл. 6 от Наредба № 6
на ОбС - Русе е взела Решение № 5.5 по т.1-5 за прекратяване на наемното
правоотношение между Община Русе и наемателя (л. л. 7 и 8 от преписката).
При така установената фактическа
обстановка, която съдът възприема изцяло, кметът на Община Русе е издал
оспорената заповед, с която е прекратил наемното правоотношение с жалбоподателя.
Като правно основание за издаване на
акта е посочен чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 9, ал. 2 и ал. 5 от Закона за
общинската собственост, във връзка с чл. 31, ал.1, т. 5, т. 8 и т. 9 от Наредба
№ 6 на ОбС – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (за
краткост само Наредба № 6), а като фактически основания се посочва от една страна,
че в случая било установено неползване на предоставения жилищен имот от страна
на жалбоподателя за период повече от три месеца, като, според органа, не били
установени уважителни причини, налагащи отсъствието на жалбоподателя от
жилището за такъв период от време, а и С. не бил уведомил наемодателя за
наличие на уважителни причини, които да налагат неползването на общинското
жилище за дълъг период от време, а освен това и заболяването като уважителна
причина касаело друго лице, чиито права и интереси не били засегнати от
издадения индивидуален административен акт, а от друга страна било прието и че
общинското жилище се ползвало и от лица, които били извън кръга на настанените
със Заповед № РД-01-3241 от 23.10.2019 г. – бабата и дядото на жалбоподателя.
Жалбата срещу Заповед № РД-01-353 от 10.02.2022
г. на Кмета на Община Русе, връчена на И. Иванов С. – дядо на жалбоподателя на
14.02.2022 г. (л. 5 от преписката), е депозирана чрез органа-издател на акта пред
АдмС – Русе на 25.02.2022 г. (л. 3 от делото).
По
правото
Жалбата срещу Заповед № РД-01-353 от 10.02.2022
г. на Кмета на Община Русе е подадена в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от лице – адресат на акта, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Заповед № РД-01-353 от 10.02.2022 г.
на Кмета на Община Русе е издадена от компетентен орган, при спазване на
законоустановената форма. Актът съдържа правни и фактически основания, даващи
възможност за проверка на правилността му. Адресатът е уведомен за започналото
производство, дадена му е възможност да участва в него.
По отношение на първото посочено в
заповедта основание за издаването й – изтичане на срока на настаняване (чл. 46,
ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6), съдът намира, че
това основание безспорно е налице, доколкото се касае за обективно обстоятелство
– изтичане на двугодишен срок, настъпването на което е безспорно доказано по
делото и не се спори от страните.
Преди прекратяване на наемните
отношения на това основание обаче административният орган е длъжен да извърши преценка
по реда на чл. 46, ал.4 от ЗОбС дали наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище с оглед продължаване на наемното
правоотношение.
В настоящия случай по повод
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на нова настанителна заповед,
такава преценка е извършена от помощния орган на ответника – Комисията по чл. 6
от Наредба № 6, която е установила, че жалбоподателят не отговаря на условията
по чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6, а именно жалбоподателят не е ползвал
предоставения му жилищен имот за повече от три месеца, като е прието, че това
неползване е без уважителни причини, независимо от изложеното във възражението
на жалбоподателя и приложените към него писмени доказателства. Този извод
впоследствие е бил възприет и от органа-издател на оспорената заповед. Същият обаче
не се споделя от настоящия състав на съда. Действително от събраните в хода на
административното производство писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят не е обитавал процесния общински имот в периоди за повече от три
месеца, но за да се приложи разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6
и да се приеме, че е налице прекратителното основание по тази правна норма
следва да е безспорно доказано, че това неползване е по неуважителни причини.
Несъмнено, според съда, твърдяните и доказани и още пред административния
орган, факти и обстоятелства, че честите отсъствия от страната, респ. пътувания
на жалбоподателя в чужбина и по-конкретно в Австрия са били продиктувани от
необходимостта да бъдат полагани грижи за новороденото му с малофармации дете,
което било родено именно в Австрия и почти постоянно било на лечение в болнични
заведения там. Настоящият състав на съда не споделя становището на органа, че
след като заболяването не касаело лице, което било включено в настанителната
заповед, то и същото това заболяване не можело да се приеме като уважителна
причина за неползване на общинското жилище за повече от три месеца от С.. В
случая действително не жалбоподателят страда от заболяване, а неговото
малолетно дете, което обаче е родено в Австрия на 19.11.2020 г., поради което и
напълно разбираемо е както от правна, така и от житейска гледна точка да бъде
прието наличието на уважителна причина за неползването на процесния жилищен
имот от страна на жалбоподателя, за повече от три месеца, предвид
необходимостта да бъдат полагани грижи за детето и от неговия баща.
На следващо място в хода на
административното производство, а и в проведеното съдебно дирене в настоящото
съдебно производство не са ангажирани доказателства, които да установяват
факта, че процесният жилищен имот е бил предоставен от С. на лица, които са
извън кръга на настанените с горепосочената настанителна заповед. Твърди се, че
жилището се ползвало от бабата и дядото на жалбоподателя, които не били
включени в тази настанителна заповед. Това твърдение обаче не е доказано от
страна на административния орган, т.е. заповедта е била издадена при неизяснена
фактическа обстановка и при неизпълнение на задълженията на органа,
регламентирани в нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК по отношение на
прекратителното основание по чл. 31, ал. 1, т. 9 от Наредба № 6. Действително
са налице данни, че оспорената заповед е била връчена на дядото на
жалбоподателя, но в проведеното административно производство не е изследван
въпросът дали тези лица (дядото и бабата на жалбоподателя) обитават постоянно
общинското жилище, от кога го обитават, дали именно жалбоподателят е
предоставил ползването му, предвид твърдението на жалбоподателя, че назад във
времето именно семейството на дядо му и баба му е било настанено в този жилищен
имот, като не му било ясно защо същите не били включени в последната настанителна
заповед, или тези лица са се намирали в жилището временно.
С оглед гореизложеното в проведеното
съдебно производство не се установи наличието на фактическите и правни
основания, мотивирали административния орган да постанови оспорената заповед за
прекратяване на наемното правоотношение с Й.И.С. за общински жилищен имот,
находящ се на адрес: гр. Русе, ул. „Шипка“ № 66, състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещения, АОС № 2929/04.06.1999 г. Това прави заповедта
незаконосъобразна и като такава подлежаща на отмяна, а подадената срещу нея жалба
следва да бъде уважена като основателна.
По
разноските
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
своевременно заявените разноски по делото в общ размер на 410 лева, от които 10
лева – заплатена за образуване на делото държавна такса и 400 лева – платено в
брой адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-353 от 10.02.2022 г.
на Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Й.И.С.
за общински жилищен имот, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. „Шипка“ № 66,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, АОС № 2929/04.06.1999 г.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Й.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 410 лева разноски по делото.
Решението, на основание чл. 46, ал. 5
от Закона за общинската собственост, е окончателно.
СЪДИЯ: