Р Е Ш Е Н И
Е
№……….
гр. София, 13.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретар Милена Кюркчиева, разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 2812 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 52447/15.04.2016 г. на Б.И.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адв. И.А. срещу „К.т.б.“ АД
/н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.
Заявен за разглеждане е иск при квалификацията на чл.
65, ал. 1 ЗБН за признаване за установено между страните, че Б.И.С. има
качеството на кредитор спрямо „К.т.б.“ АД /н/ за сумата в размер от
280 739,97 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.04.2016 г. до окончателното й издължаване /разликата между изплатения му
гарантиран депозит в размер на 196 000 лв. и общия размер на депозитите,
които е имал в банката към 06.11.2014 г.
възлизащи на сумата от 476 739,77 лв./, като бъде включен в списъка
на приетите вземания в качеството му на кредитор на банката за посочената сума
по смисъла на чл. 94, т. 4 ЗБН.
В исковата
молба ищецът- С. поддържа, че е с насрещната банка е имал сключен договор за
срочен депозит 4х4 с № 10292/10.06.2010 г., като е станал депознат в банката по
два открити му влога, както следва :
сметка BG 82 KORP 9220 3064 2801, по която
към датата 02.11.2014 г. е имало салдо в размер на сумата от 327 340,92
лв., като начислените, но неосчетоводени лихви по тази сметка отново към
цитираната дата възлизали на сумата от 673,41 лв.; и сметка BG 82 ********, по която към датата 02.11.2014 г. е имало салдо в
размер на сумата от 142 338,12 лв., като начислените, но неосчетоводени лихви
по тази сметка отново към цитираната дата възлизали на сумата от 6 387,32
лв. Така общите вземания обхвщащи ресурсите по двете сметки възлизали на сумата
от 476 739,77 лв., като това били релевантните депозити към датата на
отнемане лиценза на дейност на ответната банка и обявяването й за
неплатежоспособна. Ищецът продължава с изложението на фактите в ИМ, а именно,
че от размера на депозитните средства, които е имал при ответната банка, той
получил плащане на сумата от 196 000 лв., която се явява гарантиран влог,
а остатъка от вземанията му, които възлизал на сумата от 280 739, 77 лв.
ищецът намира, че следва да бъде признат, като негово вземане чрез вписването
му като кредитор на банката по смисъла на чл. 94, т. 4 ЗБН. Посочва обаче, че в
публикувания списък изготвен от синдика относно приетите вземания на
кредиторите на ответната банка, С. фигурира под номер 1050 и кл. номер 306438,
но му е признато вземане, като кредитор на банката в размер на сумата от 88 363,77 лв.,
която е неколкократно по-малка от действителната сума, за която той се явява
титуляр на вземане спрямо обявената в несъстоятелност банка. Обосновава, че не
е бил включен в списъка на кредиторите с приети вземания към банката с пълния
размер на сумите, които има да получава с оглед депозитите му, доколкото е
изпратил две уведомления до „КТБ“ АД /н./ с дати – 20.11.2014 г. чрез които е
уведомил банката, че са сключени договори от 30.10.2014 г. за прехвърляне на
вземания, а именно : Договор за прехвърляне на вземане от ищеца - С. в полза на
лицето - М.Д.Д. за сумата в размер от 96 000 лв. и Договор за прехвърляне
на вземане от ищеца – С. в полза на Р. П.П. за сумата от 185 000 лв.
Ищецът споменава, че така прехвърлените вземания съобразно ЗЗД преминават в
патримониума на цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, като цесионера в случая двете физически лица могат да придобият
качеството на кредитори на банката, но за да се случи такъв ефект съобразно чл.
12 от договорите цесионерите са поели ангажимент в 6-месечен срок, считано от
сключването на цесионния договор те следва да инициират извършването на
прихващане по отношение на ответната „КТБ“ АД на вземането, което са придобили
по договора за цесия с насрещно вземане на банката, която има спрямо всеки от
цесионерите. Прави се позоваване, че подобни действия от страна на двамата
цесионери изобщо не са били предприемани спрямо банката-длъжник, защото те не
са манифестирали пред банката никакво намерение да встъпят в правата си на
кредитори по договорите за цесия, които са подписали със С., респективно не са
правили изявления за прихващане, а нещо повече те не са фигурирали в качеството
им на длъжници спрямо ответната банка. Поради отсъствието на подобни
волеизявления от цесионерите по договирите, които да са отправяни към банката,
то последната не е извършвала счетоводно отразяване с основание прехвърляне на
вземанията. Единствено, поради това, че ищецът – С. е уведомил длъжника си –
ответната банка за извършените от него прехвърляния на вземанията му в полза на
двете лица- цесионери, от страна на синдиците на банката е направен извод за
изключване на тези вземания от кръга на вземанията, които кредиторите имат към
масата на несъстоятелността и така се е стигнало до сторнирания размер и
приемане на сумата от само 88 363,77 лв. Допълва се от ищеца, че той
едностранно е развалил и двата сключени от него договори за цесия, защото е
допуснато пълно неизпълнение по тях и договорите следва да се приеме, че не са
произвели последици за всяка от страните по тях. Това мотивира ищеца да
поддържа, че той отново трябва да се възприема за вложител на сумите по
депозитите, които има в несъстоятелната банка
и след отпадане действието на цесиите, същия отново е приел качеството
на кредитор спрямо насрещната банка, което означава, че трябва да бъде включен
като такъв в изготвените списъци за удовлетвяряване на кредиторите на
банката.
Ответната
страна – „К.т.б.“ АД /н/ се възползва от правото си да упражни писмен отговор по
депозираната ИМ, като заявява, че предявения иск е допустим, но по съществото
си е неоснователен. В отоговра подробно се разгръщафактическата хронология на
взаимоотношенията между С. и банката, като се потвърждава, че ищеца е бил
вложител в банката по силата на сключен договор за индивидуален срочен депозит
от 10.06.2010 г. и анекс към същия. Прави се позоваване, че към 20.06.2014 г.
по силата на задължителен акт на БНБ спрямо ответната банка е приложена
надзорна мярка – специален надзор поради опасност от неплатежоспособност, което
е ограничило дейността на „КТБ“ АД. Сред приложените надзорни мерки била и
спиране за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на банката.
Този специален надзор бил удължен с още 2 месеца чрез решение на БНБ от
16.09.2014 г. Независимо от тези решения, които са публично оповестени и ищеца
би трябвало да е запознат с тях, доколкото е вложител в банката, от същия е
предприето сключване на договори за цесия с две физически лица назовани в ИМ с
твърдения същите да са от 30.10.2014 г., като е уведомил банката в качеството й
на длъжник по сумите, които са предмет на прехвърляне чрез тези сделки за
извършването им на 20.11.2014 г. Получавайки тези уведомления по двата договора
за цесия от страна на банката се извършило осчетоводяване на вземанията, като
за тени носители са отразени двамата цесионери. Излага се, че двата договора за
цесия са породили своето действие спрямо длъжника, считано от момента на
уведомяването му за тяхното сключване. Това счетоводно отразяване обаче се
отрича да има действието на платежна операция, доколкото не се задължават и
заверяват платежни сметки, а единствено счетоводни такива и единствено това е
допустимо да се върши през периода на специалния надозор приложен спрямо
банката. Добавя се и това, че в деловодството на ответната банка никога не е
постъпвало уведомление за разваляне на договорите за цесия. В отговора е
развито виждането, че договорът за цесия в отношенията на страните по него се
счита за произвел своето дейествие и изпълнен още с прехвърлянето на вземането
в полза на цесионера, което пък обуславя изчерпване на предмета на същия. Освен
това след получаването на двете уведомление от 20.11.2014 г.изхождащи от С. и
адресирани до ответната банка за титуляри на вземанията следва да се считат
двамата цесионери – Р.и П.. След този момент няма как ефекта на цесията да бъде
отменен, нито чрез упражняване на едностранно волеизявление от страна на цедент,
нито чрез формиране на взаимна воля за подобен ефект от цедент и цесионер. За
да може цедентът да стане повторно носител на прехвърленото от него вземане е
необходимо или да го придобие отново от новия му носител чрез сключване на
договор за цесия, по които С. вече да има качеството на цесионер, респективно
да замести цесионера в правоотношението му с длъжника чрез друг правен способ,
какъвто е направимер активната субективна новация. Търсеният ефект обаче не
можел категорично да се постигне чрез разваляне на договора за цесия, каквито
са твърденията на С. в ИМ. В защитната теза на ответника се добавя и
съждението, че договорите действат единствено между страните по тях, като в
този контекст длъжника не е обвързан от съдържанието на договора за цесия, а е
единствено адресат на нареждането на кредитора си да изпълни задължението си в
полза на друго лице – цесионера. Допълва се и това, че развалянето на
договорите за цесия или самите договори за цесия нямат характер на обичйни
банкови сделки, респектвино ищеца вече не притежава качеството на вложител по
смисъла на ЗБН. Акцентира се и върху
това, че за цесионерите не може да се приеме, че притежават качеството
„вложител“ по смисъла даден със ЗБН и в този смисъл за синдика няма как да
възникне задължението по чл. 63, ал. 3, пр. 1 ЗБН, а именно служебно да включи
цесионерите в списъка на приетите вземания. Обратното ако цесионерите искат да
бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите, то те трябва да
упражнят правото си да ги предявят в сроковете визирани в чл. 63, ал. 1 ЗБН.
Това обаче не е направено от двамата цесионери в разглеждания спор и те са
изгубили това си право и няма как да го сторят на по-късен етап. Това е и
причината те да не бъдат включени в изготвения от синдика списък на приетите
вземания. Ответникът предполага, че за да се преодолее тази забрана на ЗБН за
включване на вземания, които не са били своевременно предявени пред синдика в
списъка на приетите вземания, страните по договорите за цесия са пристъпили към
тяхното разваляне с претенция вземанията да са се върнали в патримониума на
първоначалния кредитор – в случая ищеца по делото. Дотолкова, доколкото обаче
от ищеца са осъществени разпоредителни действия с средствата по влога му, то
същия няма как да бъде възприет за кредитор на банката, съответно не следва да
бъде включван като кредитор /с
вземането, което е било предмет на двата договора за цесия/ в списъците на
приетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелната банка. В
заключение при изложените аргументи се иска постановяване на съдебно решение, с
което СГС да отхвърли предявения за разглеждане от ищеца установителен иск,
като приеме, че същия не е доказан по своето основание. Претендира се за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е упражнено
процесуалното право да подаде пред съда допълнителна искова молба, с която да
развие и допълни твърденията си относно спорното материално право. С нея С.
поддържа, че посредством изявленията в самата ИМ, която е надлежно връчена на
ответника е осъществил уведомяването му за развалянето на давата договора за
цесия. Потвърждава тезата си, че цесионерите са се дезинтересирали от
действието на договрите за цесия сключени с тях от ищеца, което е наложило
цедента да упражни правото си да прекрати тяхното десйтвие чрез изявления за
едностранното развалене на всеко едно от тези съглашения. Позовава се на това,
че ефекта от развалянето на договирите е възстановило по отношение на него
качеството му на кредитор по цедираните вземания, които суми той е имал на влог
при ответната банка. Това предпоставя и правото на ищеца да бъдел включен като
кредитор на масата на несъстоятелността чрез отразяването му в списъците на
приетите от синдика вземания и по отношение на вземанията по двата договра за
цесия, които С. е възстановил повторно в патримониума си. Поддържа между него и
ответната банка да е налично правоотношение по смисъла на което С. се явява
вложител в банката въз основа на договора за срочен депозит от 10.06.2010 г. и
отпадане действието на договорите за цесия, поради тяхното разваляне.
Ответната
страна – „К.т.б.“ АД /н/ упражнява правото си н допълнителен отговор по ДИМ
подадена от ищеца – С., като изрично заявява, че изцяло поддържа първоначалния
си даден отговор с мнение на несонователност на предявения иск. Сочи, че
договорните отношения между страните по двата договора за цесия очевидно с
оглед твърденията на ищеца не са били развалени, а прекратени, поради
съществуването на взаимно съгласие в тази насока от страните по тях.
Поддържането в ИМ на изложената изкуствена правна конструкция на разваляне на
двата договора за цесия очевидно преследва цел да се възстанови възможността на
цесионера да упражни правата си относно прехвърлените от него вземания, защто
цесионерите по тях са пропуснали законовоустановения срок да ги предявят по
надлежния ред пред синдика на несъстоятелната банка и така се е стигнало до
ситуация, в която същите не присъстват в списъка на приетите от синдика вземания
на кредиторите на несъстоятелната банка. Повторно се излага виждането, че след
получаването на уведомлението по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което цедента е
отправил до банката длъжник, че е прехвърлил правата си по депозитните средства
в полза на двамата цесионери, то вложителя – цедент е изгубил правата си на
кредитор спрямо банката и последващото твърдение за разваляне на тези сделки не
може да му ги възстанови с обратна сила, а основание за новото им придобиване
няма. Заради това, че към датата на откриване на производството по
несъстоятелност на ответната банка процесното вземане не се е намирало в
имуществената сфера на ищеца – С. следва СГС в предстоящия съдебен акт да
приеме, че предявения иск с правно основание чл. 65, ал. 1 ЗБН е неоснователен
и да го отхвърли.
С нарочно определение от 30.01.2017 г. съдът сезиран с
разглеждането на настящия спор е уважил молба на ищеца с правно основание чл.
219 ГПК, като е конституирал за участие в производството в качеството им на
трети лица – помагачи : Р. П.П., ЕГН **********, с адрес *** и М.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***. Никоя от така допуснатите в процеса подпомагащи страни не изразява
позиция по предявените за разглеждане искове, а така също не предприема,
каквото и да е било по предмет активно процесуално поведени по делото.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Няма фактически разногласия между страните, а
и от представения договор за платежни услуги за потребители /физически лица/
сключен на 07.06.2010 г. посредством, които е установена регулация в
отношенията между „К.т.б.“ АД и Б.И.С., които ще настъпят във връзка с бъдещото
изпълнение на отделни или поредица от платежни операции разрешени от
потребителя, а така също и задълженията и условията за водене от банката на
платежни сметки, които ще се открият по искане на потребителя. С подписан анекс
от същата дата към цитирания договор Б.И.С. в качеството му на депозант се
установява да е приел да депозира на съхранение при „К.т.б.“ АД сума не по-малка от 1 500
лв. по открита нему депозитна сметка с IBAN ***, като сумата следва да постъпи по така
описаната сметка в срок не по-дълъг от три дни, считано от подписване на
цитирания договор. С този договор са уредени и размерите на олихвяването на
депозираните суми, като са предвидени конкретни нива на размер на сумата по
депозита и приложимата в зависимост от тези размери годишна лихва /от 5,50 % до
8,25 %/.
На 10.06.2010 г. Б.И.С. в качеството му на
депозант се установява да е приел чрез подписване на договор за срочен депозит
4х4 да депозира на съхранение при „К.т.б.“
АД сума не по-малка от 1 500 лв. по открита нему депозитна сметка с IBAN ***, като сумата следва да постъпи по така
описаната сметка в срок не по-дълъг от три дни, считано от подписване на
цитирания договор. С този договор са уредени и размерите на олихвяването на
депозираните суми, като са предвидени конкретни нива на размер и период на
депозиране.
Съгласно издадено банково удостоверение с
изх. номер 177/03.11.2014 г. от страна на „КТБ“ АД се дават сведения, че лицето
- Б.И.С. има качеството на титуляр на
следните банкови сметки при цитираната банка :
IBAN ***
02.11.2014 г. в размер на 327 340,92 лв., както и начислени но
неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014 г. възлизащи в размер на 673,41
лв.; и IBAN ***
02.11.2014 г. в размер на 142 338,12 лв., както и начислени но
неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014 г. възлизащи в размер на
6 387,32 лв.
Установява се, че на 20.11.2014 г. при
Квесторите на „КТБ“ АД /н./ е постъпило изхождащо от Б.И.С. /депозант/ и М.Д. Д.
– Р.уведомление с вх. номер 12069, от съдържанието на което се разбира, че
посочените лица на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяват банката, че на
30.10.2014 г. по силата на договор за прехвърляне на вземане, Б.С. е прехвърлил
на М. Д. – Р.част от вземането си към „КТБ“ АД, а именно : парично вземане в
размер на 96 000 лв., което съставлява част от вземане на депозанта – С.
от „КТБ“ АД /н./ произтичащо от депозирани по банкова сметка *** ***ва при условията на срочен депозит 4х4,
заедно с всички лихви начислени върху прехвърляната част от вземането след
датата 30.10.2014 г., когато е бил подписан цесионния договор. Указано е, че в
следствие на това прехвърляне на вземания занапред „КТБ“ АД /н./ ще дължи
паричните средства предмет на осъществилото се прехвърляне в полза на новия им
носител - М. Д. –Р.. Лицата отправили
уведомлението са поискали от „КТБ“ АД да отрази при себе си описаното
прехвърляне на част от вземане и смяна на кредитори по него, като направи
отбелязване за това във водените счетоводни книги, а така също да осъществи
трансфер на цедираното вземане от сметката на стария кредитор – С. по сметката
на новия такъв - Д. –Р., която е надлежно упомената в уведомлението.
Наблюдава се, че отново на датата -
20.11.2014 г. при Квесторите на „КТБ“ АД /н./ е постъпило друго изхождащо от Б.И.С.
/депозант/ и лицето – Р. П.П. уведомление с вх. номер 12071, от съдържанието на
което се разбира, че посочените лица на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяват
банката, че на 30.10.2014 г. по силата на договор за прехвърляне на вземане, Б.С.
е прехвърлил на Р.П. част от вземането
си към „КТБ“ АД, а именно : парично вземане в размер на 185 000 лв., което
съставлява част от вземане на депозанта – С. от „КТБ“ АД /н./ произтичащо от
депозирани по банкова сметка *** ***ва
при условията на срочен депозит 4х4, заедно с всички лихви начислени върху
прехвърляната част от вземането след датата 30.10.2014 г., когато е бил
подписан цесионния договор. Указано е, че в следствие на това прехвърляне на
вземания занапред „КТБ“ АД /н./ ще дължи паричните средства предмет на
осъществилото се прехвърляне в полза на новия им носител - Р.П.. Лицата отправили уведомлението са
поискали от „КТБ“ АД да отрази при себе си описаното прехвърляне на част от
вземане и смяна на кредитори по него, като направи отбелязване за това във
водените счетоводни книги, а така също да осъществи трансфер на цедираното
вземане от сметката на стария кредитор – С. по сметката на новия такъв - П.,
която е надлежно упомената в уведомлението.
Сред доказателствения материал по делото са
приобщени и два броя писмени уведомления, на които е даден вид да изхождат от
ищеца – Б.С. и да имат за адресати ТЛП – Р.П. и М. Д. –Р.. От съдържанието на
същите става ясно, че С. уведомява всяко от посочените лица в качеството му на
цесионер по два договора за прехвърляне на вземане датиращи все от 30.10.2014
г., че е изпълнил ангажимента си произтичащ от нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а
именно да извести длъжника – „КТБ“ АД /н./ относно прехвърлените части от
парични вземания осъществили се по смисъла на тези договори. Върху всяко от
уведомленията е направено отбелязване с ръкописен текст, че е получено от
съответния негов адресат на датата – 27.11.2014 г.
Според уведомление изготвено във формата на
нотариална покана изходаща от Б.С. и
имаща рег. № 355 от 29.02.2016 г. се установява, че С. е отправил изявление до М.Д.,
с което е уведомил последната, че разваля едностранно сключения по между им
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от дата – 30.10.2014 г., с който е
договорено прехвърляне от негова страна в полза на М.Д. вземане към „КТБ“ АД при
изпълнението на определени условия от придобиващата вземането страна и до
колкото до момента на отправяне на едностранното волеизявление от страна на М.Д.
не било престирано изпълнение покриващо предвидените с договора за цесия
условия, което покривало хипотезата на пълно негово неизпълнение, а това водело
до отпадането на всички произтичащи от това съглашение правни последици.
Допълнено е, че от страната предприела развалянето на облигационната връзка
щели да се предприемат действия насочени към уведомяването на Синдиците на банката
– длъжник за информирането им относно предприетото развалане на сделката.
Нотариалната покана е удостоверено да е връчена на М.Д. на датата – 09.03.2016
г. по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК от натоварения с тази дейност – нотариус М.И.,
чрез работещия при нея помощник-нотариус В.Д.,*** действие – РС Бургас. Отказът
да се приеме поканата от лицето, за което е предназначена се установява от
приложена разписка изх. № 3/2016 г. изготвена от Динко С. в качеството му на
връчител.
Според уведомление изготвено във формата на
нотариална покана изходаща от Б.С. и
имаща рег. № 354 от 29.02.2016 г. се установява, че С. е отправил изявление до Р.П.,
с което е уведомил последната, че разваля едностранно сключения по между им
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от дата – 30.10.2014 г., с който е
договорено прехвърляне от негова страна в полза на Р.П. вземане към „КТБ“ АД
при изпълнението на определени условия от придобиващата вземането страна и до
колкото до момента на отправяне на едностранното волеизявление от страна на Р. П.
не било престирано изпълнение покриващо предвидените с договора за цесия
условия, което покривало хипотезата на пълно негово неизпълнение, а това водело
до отпадането на всички произтичащи от това съглашение правни последици.
Допълнено е, че от страната предприела развалянето на облигационната връзка
щели да се предприемат действия насочени към уведомяването на Синдиците на
банката – длъжник за информирането им относно предприетото развалане на
сделката. Нотариалната покана е удостоверено да е връчена лично на Р.П. на
датата – 09.03.2016 г., като това е удостоверено с приложената разписка
оформена от Динко С., в качеството му на лице осъществило връчването.
Според извадка от изготвен списък на приетите
от Синдиците на „КТБ“ АД /н./ вземания на се установява, че под № 1050 фигурира
ищеца – Б.И.С., за когото е посочено да има качеството на вложител и да е
носител на вземане в размер на 88 363,77 лв., което е прието с ред на
удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, като същото не е обезпечено и не е
поставено под условие.
В производството е прието неоспорено
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице – М., което
съдът кредитира и въз основа на същото приема за установено, че към датата –
06.11.2014 г. началното салдо по сметка - „Приети срочни депозити от граждани
4х4“ с IBAN ***,92
лв., като след извършено олихвяване и счетоводни записвания се стига до
формиране на крайно салдо към същата дата – 192 778,91 лв., която
представлява размера на вземанията по тази сметка след приспадане на сумата за
изплащане от ФГВБ, която се равнява на 134 562,01 лв. Така също към датата
-06.11.2014 г. от отговорите на вещото лице се установява, че началното салдо
по сметка – IBAN ***,12
лв., а след отразяване на начислената лихва в размер на 6 418,04 лв. и
капитализираната такава в размер на 700,35 лв. се формира салдо за деня –
149 456,51 лв. Отново на тази сума с бордеро № 422024 е осчетоводено прехвърляне на сумата
от 61 437,99 лв. за изплащане към ФГВБ и след тази операция крайното
получило се по сметката салдо възлиза на 88 018, 52 лв. Даден е отговор,
че общата сума прехвърлена за плащане към ФГВБ при двете операции по двете
сметки възлиза на 196 000 лв. /134 562,01 лв. + 61 437,99 лв./. Така
размерът на вземанията на Б.И.С. на 06.11.2014 г. след приспадане на сумата от
196 000 лв. е 280 797,43 лв. Установява се, че извършеното при банката
–длъжник осчетоводяване на прехвърлянето на част от вземанията на вложителя С.
в полза на М. Д. – Р.и Р.П.П. показва, че предмет на такова прехвърляне е сума
в размер от 192 810, 05 лв., като след това осчетоводяване вещото лице е
констатирало, че крайното салдо по сметка - „Приети срочни депозити от граждани
4х4“ с IBAN ***,00
лв. По отношение на другата сметка /IBAN
***/
с титуляр ищеца – С. е казано, че крайното салдо по нея възлиза на сумата от
88 363,77 лв. и тази сума е посочена под
№ 1050 в списъка на приетите от Синдиците на „КТБ“ АД /н./ вземания,
като М. Д. – Р.и Р.П.П. не фигурират, като кредитори с вземания включени в така
обсъждания списък.
Не се
спори по делото, че с Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. банка
"КТБ"АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което
решение БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок от три месеца
изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също така е
ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности,
съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД
22-2265/16.11.2009 г.
Срокът на специален надзор е
удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014
г., до 20.11.2014 г.
На 06.11.2014 г. УС на БНБ отнема
лиценза на "КТБ" АД е решава да бъде подадено искане до компетентния
съд за откриване на производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен
ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като
до неговото назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си.
На 22.04.2015 г. с Решение № 664,
постановено по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на СГС, 6-4 състав на ТО на СГС,
установява неплатежоспособността на "КТБ" АД, определя началната и
дата - 06.11.2014 г.; открива производство по несъстоятелност по отношение на
банката; обявява същата в несъстоятелност, прекратява дейността на
предприятието и, правомощията на нейните органи, постановява обща възбрана и
запор върху активите на банката, лишава я от правото да управлява и се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановява
започване на осребряване на имуществото, включено в масата.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка по спора, настоящата инстанция намира следното от правна
страна :
В нормата на чл. 65, ал. 1
ЗБН законодателят е установил правилото, че кредитори, които не са предявили своите вземания в
срока по чл. 63, ал. 1, могат в едногодишен срок от датата на решението
по чл. 13, ал. 1 да предявят установителен иск пред съда по
несъстоятелността относно своите вземания към банката. Ако в рамките на така иницииран съдебен процес се стигне до
постановяване на позитивно за упражнилата иска страна решение, то съобразно ал.
2 на същата разпоредба е указано, че, считано от датата на влизането в сила на решението, с което
се уважава иск по ал. 1, вземанията - предмет на иска, се считат за приети в
производството по несъстоятелност.
Следователно се касае за
установен от обективното ни право допълнителен механизъм по отношение на
кредитори на несъстоятелна банка, при които същите, дори да са пропуснали да
заявят правата си на вземания в нарочното производството водено пред синдика по
смисъла на чл. 63 ЗБН разполагат с възможността да постигнат защита на интереса
си, като носители на парични вземания, но вече с провеждането на нарочно исково
производство, в което да установяват кредиторово качество по отношение на
съществуващо в тяхна полза парично вземане, чиито адресат е банката-ответник
спрямо която е открито производство по несъстоятелност.
Съдът е сезиран именно с
такъв специален установителен по своята правна природа иск относно вземанията,
за които ищеца поддържа да има към обявената в несъстоятелност банка. Искът е
предявен в заложения от императивната норма на закона едногодишен срок, но
съобразявайки предмета на същия, а именно вземане възлизащо в размер на сумата
от 280 739,77 лв., както и наведените от ищеца фактически твърдения в ИМ и
приобщените по делото доказателства сезираният съд приема, че предявения иск е
частично недопустим за сумата от 88 363,77 лв. Това е така, защото
защитата, която е предвидено да се получи в рамките на производството по чл. 65
ЗБН се разпростира единствено до парични суми, за които ищеца не е бил признат,
като кредитор в рамките на изричната компетентност на синдиците на банката при
изготвяне на списъците на кредиторите с приети вземания. Очевидно е, че самия
ищец признава в ИМ това, че за сумата от
88 363,77 лв. е бил вкл., като кредитор с приети вземания в
производството по несъстоятелност на банката. Това се потвърждава и от
приложената отново от него и приета за доказателство в спора извадка от списъка
на приетите вземания, където под номер 1050 същият фигурира със вземане от
88 363,77 лв. Следователно за ищеца – С. не е налице правен интерес да
преследва повторно установяване на това си парично притезание към банката по
визирания в чл. 65, ал. 1 ЗБН изрично установен ред. Това е така, защото
резултатът от едно позитивно решение постигнато в подобно производство по чл.
65 ЗБН е дефиниран в ал. 2 на същата разпоредба, а именно че, считано от датата на влизането в сила на решението, с което
се уважава иск по ал. 1, вземанията - предмет на иска, се считат за приети в
производството по несъстоятелност. Такова
приемане за сумата от 88 363,77 лв. обаче вече е налице в рамките на
производството провело се по чл. 63 ЗБН и това е пречка за реализиране на
визираната в чл. 65, ал. 2 ЗБН последица, което пък изключва и интереса за
кредитора да упражнява правата си по този ред относно цитираната парична сума.
Ето защо производството в тази му част следва да се прекрати, като недопустимо,
а пред явения иск по чл. 65, ал. 1
ЗБН да се разгледа в пределите за сумата от 192 376 лв., за която
отсъстват твърдения да е била покрита от системата за гарантиране на влоговете
в банките или да била възприета от синдиците, като следваща се на ищеца – С. в
качеството му на кредитор на ответната несъстоятелна банка.
За да проведе успешно
доказване на предпоставките на претенцията по чл. 65, ал. 1 ЗБН физическото
лице- ищец трябва да установи, че е носител на изискуеми към момента на
откриване на производството по несъстоятелност на ответната банка вземания,
които произтичат от визираното в ИМ основание – договор за срочен депозит
датиращ от 2010 г. и отпадане на основанието за тяхното прехвърляне на трети
лица – двамата приобретатели на вземанията по договори за цесия от 30.10.2014
г.
Без съмнение ищецът – С. се
легитимира, като носител на придобито от него материално право на вземане по
срочен депозит 4х4 във връзка, с което при ответната банка през 2010 г. му е
била открита банкова сметка - „***“ с
IBAN ***, по която същия е депозирал парични средства,
като салдото по тази сметка към 06.11.2014 г. е възлизало в размер на сумата от
327 340,92 лв. След обявяване неплатежоспособността на банката от страна
на УС на БНБ, което се е случило на 06.11.2014 г. и е било вписано по
електронната й партида в АВ-ТР на 07.11.2014 г. Приетото заключение по СИЕ
разкрива това, че част от посочената сума, а именно - 134 562,01 лв. е била
осчетоводена и отнесена за покриване от системата за гарантиране на влогове в
банките. Сумата, която ищецът се домогва да установи, че притежава, като свое
вземане към ответната банка и е останалата част от депозираната в сметка с IBAN ***аща на 192 376,00 лв.
Основният
спорен въпрос между страните е концентриран върху това, дали тази сума е била в
патримониума на ищеца към момента на изготвяне на списъка на приетите вземания
от страна на синдиците на банката или пък е излязла от кръга на притежаваните
от ищеца – С. вземания, доколкото е била прехвърлена в полза на трети лица
посредством два сключени договора за цесия. Първоначалните твърдения на ищеца
са в посока, че на 30.10.2014 г. е прехвърлил част от вземанията си към
ответната банка в полза на конституираните в процеса подпомагащи страни – Р.П.
/185 000 лв./ и М.Д. Д. – Р./96 000 лв./, въз основа на два договора за цесия
от 30.10.2014 г., но от страна на цесионерите по тези договори се допуснало
пълно неизпълнение на задълженията им /това да предприемат в 6-месечен срок,
считано от сключване на договорите действия по извършване на прихващане с така
цедираните вземания с насрещни задължения на всеки от цесионерите към банката/
и, поради това същите били едностранно развалени от ищеца /първоначалния
носител на вземанията/. Последица от това било и обратното връщане на
прехвърлените вземания в правната сфера на първоначалния кредитор, а именно
ищеца и загубването им от подпомагащите страни. В рамките на провежданото по
спора съдебно дирене от страна на ищеца се извърши и позоваване, че сключените
два договора за цесия от 30.10.2014 г. са нищожни, поради това, че не е спазена
установената форма за тяхната действителност, което ги опорочава и прави
невъзможно осъществяването на правните последици преследвани от страните
посредством тези сделки, а именно прехвърлянето на вземанията, с които С.
разполага към ответната банка в полза на двамата цесионери. Сезираният съд,
счита че първо следва да обсъди въпроса с валидността на двата договора за
прехвърляне на вземания, за които ищеца сочи да датират от 30.10.2017 г. и да
страдат от порок, които се отразява върху тяхната действителност. Цесионният договор се квалифицира, като каузален, неформален и
консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да
съществува, към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо /каквито
по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда това, че фактическия състав по сключването на
договор за цесия не налага това да стане в писмена форма за действителност, а е
напълно възможно този вид сделка да се породи и при постигане на съгласие на
страните по основните му елементи в устна форма. В този смисъл няма как да се
сподели възражението на ищеца, че договорите за цесия, които са сключени на
30.10.2014 г. са невалидни, защото не е била спазена формата за тяхната
действителност. Разбира се пред страните няма пречка да сключат един договор,
който се дефинира, като неформален в писмена форма, но това осигурява в тяхна
полза единствено форма за доказване, при евентуални бъдещи спорове във връзка
със съдържанието на сделката. Липсата на такава писмена форма, обаче не я
опорочава и прави нищожна. Не следва да се пренебрегва й това, че самият ищец изрично
е навел твърдения, че е сключил два договора за цесия с посочените подпомагащи
страни, като с тях е прехвърлил част от вземанията си към ответната банка в
полза на тези лица. Тези твърдения не могат да бъдат изолирани от последвалото
оспорване действителността на самите сделки, доколкото по естеството си
представляват признание за реализирането в правни мир на фактическия състав за
тяхното сключване, за които както вече се отбеляза не е необходимо спазването
на писмена форма за действителност. Нещо повече няма как да се постигне ефекта
на развалянето спрямо дадена правна сделка /вкл. договор за цесия/ ако тя е
невалидна, поддържайки обаче, че едностранно е пристъпил към разваляне на тези
сделки, поради допуснато от насрещните страни по тях неизпълнение, самия ищец
признава, че съгласие за тяхното сключване при предмет прехвърляне на
определени негови парични вземания е било постигнато, макар и в устна форма.
Извън самите изявления на ищеца в изложената по-горе насока, от приобщените по
делото доказателства еднозначно се установява, че той се позовава на
съществуването на тези сделки за да упражни произтичащи от тях права,
респективно задължения. Това най-отчетливо се вижда от отправеното от ищеца и
всеки от двамата цесионери съвместно уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД към банката-длъжник, а така също и от едностранните волеизявления на ищеца
оформени в нотариални покани, които са адресирани до цесионерите, и с които се
посочва, че С., в качеството му на изправна страна се възползва от
потестативното си право да ги развали заради допуснато от насрещните страни по
тези сделки пълно неизпълнение. Тоест факта на сключването на двата договора за
прехвърляне на вземания присъства и като извънсъдебно признание направено от
ищеца в изходящи от него материално-правни изявления насочени, било към
ответника, било към подпомагащите го страни. Така се налага обобщаващия извод,
че въведеното от ищеца в настоящия спор възражение за нищожност на двата
договора за цесия, поради нарушаване на установената от закона форма за
действителност е недоказано и не може да породи последиците, от които ищеца
желае да се ползва, а именно липса на основание за разместване на престациите и
придаване качеството на кредитор на ищеца С. за вземанията, които неуспешно е
прехвърлил на подпомагащите го страни. Тъкмо обратното касае се за валидно възникнали
сделки – договори за цесия, с които ищеца С. се е разпоредил със свои
имуществени права /права на вземания от ответната банка/, като ги е прехвърлил
в полза на нови кредитори, заедно с всички съпътстващи ги привилегии.
Относно
втория аргумент на ищеца, от които той извежда материалната си легитимация на
кредитор, а именно, че вземанията повторно са се върнали /реституирали/ в
правната му сфера към момент след тяхното първоначално прехвърляне на двамата
цесионери, доколкото успешно е упражнил преобразуващото си право на разваляне
на сделките, поради тяхното пълно неизпълнение от страна на получателите на
прехвърляните вземания, настоящата инстанция намира следното : Съгласно разпоредбата на
чл. 99 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това., а съгласно
ал. 4 от същата разпоредба прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Цесията е двустранен и обичайно възмезден договор между две лица, по
силата на което вземането на кредитора - цедент от трето лице - длъжник
преминава върху приобретателя – цесионер в размера и състоянието, в което се е
намирало към датата на сключване на договора за цесия, ведно с всички
принадлежности, привилегии и обезпечения. Правните последици на цесията
възникват в патримониума на страните по договора, но за да бъде осъществена
нейната цел – събиране на вземането от новия кредитор, длъжникът също следва да
бъде обвързан от нейното действие. Горното се осъществя чрез изпълнение на
задължението на цедента по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за
цесията. От момента на достигане на волеизявлението на цедента до длъжника за
последния е налице забрана за изпълнение на задължението в полза на предишния
кредитор, като длъжникът би могъл да се освободи от задължението единствено
чрез осъществяването на пращане или друг погасителен способ в полза на новия
кредитор, посочен от цедента. Извършеното след датата на съобщаване на цесията
плащане в полза цедента не освобождава длъжника от задължението, тъй като
изпълнението е осъществено в полза на лице, което е загубило качеството си на
кредитор. Горното обосновава извода, че облигационната връзка между длъжника и
цедента е прекратена по отношение на цедираното вземане от датата на получаване
на уведомлението за цесията. Приведени към настоящия спор тези последици в
трансформацията на облигационната връзка между ищеца – С. и ответната банка са
настъпили, считано от 20.11.2014г., в които момент уведомлението по смисъла
възприет в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигнало до длъжника по прехвърляното вземане.
След тази дата за длъжника е налице задължение за валидно изпълнение единствено
в полза на всеки един от двамата цесионери /П. и Д./, както и за следване на
всички указания на последните относно начина на изпълнението. От ищеца /стария
кредитор по прехвърлените вземания/ не се установява способ, по силата на които
отново да е придобил качеството кредитор на предходно прехвърлените от него
имуществени права /парични притезания/. Подобен ефект не може да се постигне по
силата на института на развалянето на договорите за цесия, доколкото това
разваляне, ако въобще са налице материални основание да се приеме, че е
надлежно извършено произвежда ефект единствено между страните по договора, но
не рефлектира в отношенията създадени с известения за цесията длъжника.
Развалянето на договора за цесия би могло да породи задължение на длъжника за
превеждане на сумата по сметка на стария кредитор единствено в хипотезата на
получаване на ново уведомление от новия кредитор. Подобно уведомяване на
банката обаче липсва, като установен в производството факт. Нещо повече ищеца- С.
изобщо не се позовава чрез твърдения от страна на третите лица-помагачи да са
били предприемани подобни действия със сигнален характер спрямо длъжника по
прехвърляните вземания, за които се поддържа, че след развала са се върнали
обратно при първоначалния кредитор, а именно при него. По тази причина няма как
да се приеме, че банката е отговорна, като длъжник спрямо ищеца – С. за сумите
упоменати в ИМ, като на същия на същия се признае качеството кредитор относно
тези вземания. Тук е мястото да се добави и това, че от ангажираните в процеса
писмени доказателства изобщо не се установява от страна на подпомагащите страни
в качеството им на цесионери по двата договора за цесия от 30.10.2014 г. да е
било поемано задължение в 6-месечен срок, считано от придобиване на вземането
да се разпоредят със същото, като осъществят едностранно волеизявление спрямо
банката-длъжник, с което да заявят, че прихващат своите задължения към нея с
придобитите от тях чрез договорите за цесия вземания. В този контекст няма как
да се приеме, че те не са били изправни в изпълнението на един такъв договорен
ангажимент поет към страната прехвърлила вземанията /ищеца/, а оттам за
последната няма как да се породи право да осъществи успешно разваляне на тези
сделки по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и да се позовава на последиците
създаващи се от един такъв правопрекратяващ облигационното правоотношение акт.
Горното мотивира настоящата инстанция да
приеме, че към момента на изготвяне на списъка по смисъла на чл. 63 ЗБН, а
именно датата – 20.07.2015 г. вземанията предмет на установяване в настоящия
процес /192 376 лв./ не са били с носител ищеца – Б.С., а техни титуляри са
били страните, които са ги придобили чрез цитираните неколкократно с настоящото
решение два договора за цесия. Самите цесионери не са упражнили правата си да
предявят тези свои вземания в рамките на сроковете установени в споменатия чл.
63 ЗБН, като това тяхно бездействие е произвело ефекта установен в нормата на
чл. 110 ЗБН, а именно същите са се погасили, като имуществени права и след
23.07.2015 г. те не могат да бъдат предмет на успешно транселиране между правни
субекти, в каквато насока ищеца се опитва да черпи права. Ето защо предявения
за разглеждане иск при квалификацията на чл. 65, ал. 1 ЗБН, в частта му, за
която съда прие да е допустим и да го разгледа по същество, а именно за
установяване, че ищеца С. има качеството на носител на вземане спрямо ответната
несъстоятелна банка в размер на сумата от 192 376 лв. е недоказан в своето основание и
подлежи на пълно отхвърляне.
Относно разноските:
Отговорността за разноските акумулирани от страните в
рамките на развил се исков процес се разпределя между тях съобразно изхода на
спора, като в случая, доколкото предявения за разглеждане иск е неоснователен,
то ищеца не би могъл да получи репарация на направените от него разходи за
водене на делото, а тъкмо обраното ответната страна е тази, в чиято правна
сфера се поражда правото да поиска присъждане на разноски чрез крайния съдебен
акт на съда. Ответната банката се е възползвала от тази своя процесуална
възможност и е отправила искане да получи присъждане на възнаграждение за
представителство от юрисконсулт по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, което искане
следва да бъде уважено от съда. Полагащото се на ответника възнаграждение
определено в приложение нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК и Закона за правната помощ
обуславя възприемане на размер от 450 лв. Искането надвишаващо този размер и
възлизащо на разликата над 450 лв. до 8 952,00 лв. е неоснователно и не
подлежи на присъждане на ответника, доколкото същото не почива на правилата за
определяне на юрисконсултско възнаграждение установени в редакцията на чл. 78,
ал. 8 ГПК действаща към момента на даване ход на устните състезания в
производството, които е й релевантния момент за приложение способа за
определяне следващото се на страна защитавана от юрисконсулт възнаграждение за
такъв.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото, в частта му, с която от Б.И.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу „К.т.б.“
АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** е предявен иск с
правна квалификация чл. 65, ал. 1 ЗБН за признаване за установено между
страните, че Б.И.С. има качеството на кредитор спрямо „К.т.б.“ АД /н/ за сумата
в размер от 88 363,77 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.04.2016 г. до окончателното й издължаване, доколкото за ищеца не
е налице правен интерес от провеждането на искова защита за така посоченото
вземане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Б.И.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу „К.т.б.“ АД /н/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** е предявен иск с правна квалификация чл. 65,
ал. 1 ЗБН за признаване за установено между страните, че Б.И.С. има качеството
на кредитор спрямо „К.т.б.“ АД /н/ за сумата в размер от 192 376,00 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2016 г. до окончателното
й издължаване /разликата между изплатения му гарантиран депозит в размер на
196 000 лв.; включената в списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност сума в размер от 88 363,77 лв. и общия размер на
депозитите по две банкови сметки, които ищеца е имал в банката към 06.11.2014
г. възлизащи на сумата от
476 739,77 лв./, като бъде включен в списъка на приетите вземания в
качеството му на кредитор на банката за посочената сума по смисъла на чл. 94,
т. 4 ЗБН.
ОСЪЖДА Б.И.С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати в полза на „К.т.б.“ АД /н/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в
размер на 450,00 лв. – съставляваща възнаграждение за юрисконсулт осъществил
представителството на ответника в рамките на производството провело се пред
Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на Р. П.П., ЕГН **********,
с адрес *** и М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** в качеството им на трети
лица-помагачи привлечени на страната на ищеца - Б.И.С., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му, а в прекратителната му част, в
която има характер на определение в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: