Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
20.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Иванка Велчева и с участие на прокурор Димитър Арнаудов при
Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен
съдия Х.Димитрова КАНД № 112 по описа
за 2020г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6, депозирана чрез пълномощник адв.С.К.,
срещу решение № 104/18.02.2020г., постановено по ВАНД № 23/2020г. по описа на Шуменски районен съд. С обжалвания съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление
№ В-0050572 от 09.12.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище в гр.Варна, към
Главна дирекция «Контрол на пазара» при КЗП, с което на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на «Т.Б. ЕАД *** е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Като касационни
основания в жалбата са посочени нарушения на материалния закон, с твърдения, че
същият е приложен неправилно, както и нарушение на процесуалните правила.
Касаторът счита, че в постановеното решение съдът е възприел изцяло
констатациите, изложени в Акта за установяване на нарушение и в Наказателното
постановление, издадено въз основа на него, без да отчете допуснатите от
наказващия орган нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в резултат на което е
постановил незаконосъобразен съдебен акт. Навеждат се и доводи за неправилно
тълкуване и приложение на разпоредбите на ЗЗП, предвид обстоятелството, че
санкционираната деятелност не съставлява административно нарушение по
приложения от наказващия орган административно наказателен състав. Въз основа на изложените доводи се отправя
искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление, а в условията на алтернативност – за изменение на
наказателното постановление, като наложената санкция бъде намалена на 500 лева.
Касаторът претендира и присъждане на разноските по делото.
Ответната страна, Комисия за
защита на потребителите, Регионална дирекция – гр.Варна, представя по делото
писмено становище с рег.№ ДА-01-1599/26.06.2020г., с което заявява, че оспорва
жалбата като неоснователна и необоснована. Излага подробни съображения по
съществото на спора, обосноваващи искането му за оставяне в сила на обжалваното
въззивно решение и присъждане на разноски съгласно представен списък.
Представителят на Шуменската окръжна
прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на
въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна
- участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд,
което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
По делото липсва спор относно
фактите, а именно, че на 14.08.2018г. Н.И.закупил от магазин, стопанисван от
касатора, мобилен телефон марка, модел «Samsung Galaxy J7». Във връзка с проявен дефект, потребителят
предявил рекламация на 30.09.2019г.
в магазин «Теленор», находящ се в гр. Шумен, бул.Симеон Велики №46В.
Рекламацията била приета с Протокол за приемане на устройство № *********, като
е описано, че повредата се състои в «голямо петно по дисплея», а като състояние
на телефона при приемането му е отразено «има протектор, надраскан, в горния
десен ъгъл следи от удар».
След получаване на съобщение да
си получи телефонът, потребителят посетил магазина и установил, че му е отказан
гаранционен ремонт, заради «механично повреден дисплей вследствие на натиск,
удар и усукване».
Н.И.сезирал КЗП, в резултат на което е
извършена проверка в обекта. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол № К-2665894/30.10.2019г.
От дружеството било изискано
становище по какви причини телефонът не е отремонтиран. С писмо изх.№
429/07.11.2019г. търговецът отговорил, че проблемът се състои в това, че
дисплеят е механично повреден в следствие натиск, удар или усукване и това е
довело до рекламирания проблем.
Във връзка с констатациите по
време на проверката по повод потребителската жалба, на 14.11.2019г. е съставен
Акт № К-0050572 срещу «Т.Б. ЕАД ***, за това, че не е изпълнил
административното си задължение съгласно чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в
съответствие. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно наказателната преписка било издадено наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, с което на «Т.Б.
ЕАД *** била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение по
чл.113, ал.1 от ЗЗП.
При така установените факти,
въззивният съд приел за безспорно установено от фактическа страна, че «Т.Б. ЕАД
*** при надлежно предявена рекламация относно мобилен телефон марка «Samsung Galaxy J7» не е изпълнил административното
си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на
рекламацията. В тази връзка съдът се е позовал на писмените и гласни
доказателства по делото, които установяват, че телефонът е проявил дефект в
рамките на гаранционния срок, като при надлежно предявена рекламация, същият е не
бил отремонтиран. Съдът е посочил, че дружеството не е представило
доказателства, че телефонът е имал механични увреждания към момента на
предявяване на рекламацията в търговския обект. Въз основа на това е приел, че
санкционираното дружество е извършило визираното в АУАН и НП неизпълнение на
задължение към държавата, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което с
процесното решение е потвърдил издаденото наказателно постановление.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при
които е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи
кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при
обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по
реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от
решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора закононарушения при събиране
и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и
прилагането на законовите норми.
Шуменският административен съд
намира за неоснователен доводът на касатора относно липсата на доказателства,
обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена
имуществена санкция за това, че търговецът не е изпълнил административното си
задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба на потребителя, с което е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП. За
констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание
чл.222а от ЗЗП, като в случая наложената такава е в завишен размер, предвид
наличието на влезли в сила наказателни постановления, с които дружеството е
санкционирано за нарушения от същия вид. Изпълнителното деяние, релевантно за
ангажиране на имуществената отговорност по чл.222а от ЗЗП, е неизпълнение на
визираното в чл.113, ал.1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая
фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са
безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът изрично
е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба, съответно телефонът не е отремонтиран.
Настоящият касационен състав
намира за неоснователно становището за несъставомерност на санкционираната
деятелност. Видно от ангажираните по делото доказателства, условията, при които
не се признава гаранцията, са «всички случаи на повреди, причинени от
неправилна употреба, … изпускане, удар, неправилно съхранение, обичайно
изхабяване, попадане на течности в телефона, опити за поправка от
неупълномощени лица, … зареждане с неоригинални зарядни устройства или други
външни въздействия, в противоречие с изискванията на производителя». Според
предварително обявените условия гаранцията може да бъде отнета, ако повредата
се дължи на неправилна употреба. В настоящия случай не се установява, че
повредата на мобилния апарат е в резултат на някакво действие от страна на
потребителя, доколкото липсват констатации в тази насока от приемащия
рекламацията служител на търговеца. Предвид липсата на доказателства,
установяващи, че към момента на предявяване и приемане на рекламацията,
апаратът е бил механично увреден, възражението на дружеството за
нерегламентирана намеса от страна на потребителя, обусловила отпадането на
гаранцията, следва да бъде отклонено като неоснователно. След като не е
доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената стока, се
дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е
длъжен да изпълни задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП и като не е сторил
това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за
неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по
несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като
наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.
Необосновано се явява и
възражението за допуснато съществено нарушение в хода на административно
наказателното производство, изразяващо се в стартиране на административната
проверка преди изтичане на законоустановения едномесечен срок, считано от
датата на рекламацията. С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно наказателната отгорворност на «Т.Б. ЕАД *** за отказ да изпълни
задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба съобразно изискванията на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Видно от приложеното по
делото наказателно постановление, административно наказващият орган изрично е
посочил, че нарушението е извършено на 15.10.2019г., на която дата със сервизен
протокол № ********* дружеството е постановило отказ да отремонтира
потребителската стока. Доколкото касаторът не е санкциониран за неспазване на
срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а за отказ да изпълни задължението си по чл.113,
ал.1 от с.з., който отказ е обективиран в посочения по-горе сервизен протокол
от 15.10.2019г., в който е вписано заключение «върнат неотремонтиран поради механично
повреден дисплей, вследствие на натиск, удар или усукване. Цена за смяна – 190
лева», съответно потребителската стока се е намирала в магазина към момента на
проверката неотремонтирана, правилен е изводът на наказващия орган, че процесното
неизпълнение на административно задължение е осъществено именно на 15.10.2019г.,
а не с изтичане на регламентирания в чл.113, ал.2 от ЗЗП едномесечен срок. В
този смисъл, наказващият орган не е допуснал соченото от касатора нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП изрично е посочена датата на
извършване на нарушението и същата е индивидуализирана правилно.
Неоснователни са развитите в
касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, с което
наложената санкция в завишен размер е счетена за съответна на визираното в
наказателното постановление нарушение. Завишеният размер на наказанието е
мотивиран от административно наказващия орган с редица предходни нарушения от
същия вид. Обстоятелството, че дружеството е извършило нарушение, за което в
предходните години също е било санкционирано, е индиция, че налаганите
наказания не са били достатъчни за изпълнение на целите, разписани от
законодателя в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Предвид изложеното касационният състав намира за правилно становището на
въззивния съд според което определеният размер на санкцията е основателен и
мотивиран.
В обобщение на изложеното
Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно
материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва
касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Относно претенцията на ответната
страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 и ал.5 от ЗАНН в съдебното производство, образувано по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по
делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума
представлява юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно спецификите на
правния спор и въз основа на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на
КЗП разноски по делото в размер на 80 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 18.02.2020г., постановено по
ВАНД № 23/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.
ОСЪЖДА «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6, да
заплати на Комисия
за защита на потребителите
разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2.
..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила
на 20.07.2020 г.