Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадест и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 4549 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Е.С.Г. против П.И.Л., М.Р.Л.
и С.Р.Л. главни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.24, ал.1
от ЗН, и с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. чл.79, ал.1 от ЗС. При
условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 5, ал.1 от ЗН и с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр чл.чл.79, ал.1 от ЗС.
Ищцата твърди, че заедно с ответниците били
наследници по закон на С. М. Л., бивш жител ***, починал на 17.02.2010 г. По
силата на съдебна делба по гр.д. № 103/1969 г. пред СРС бащата на наследодателя
М. С.Л. придобил 1/3 ид.част от наследствено дворно
място, находящо се в гр.София, ул.“******, съставляващо имот пл.№ 17 от кв.274,
целият с площ от 308 кв.м., както и построената в дворното място паянтова къща
– жилищна сграда – първата вдясно откъм улицата. Скоро след делбата станало
ясно, че цялото дворно място, ведно е
постройките в него, ще бъде отчуждено за комплексно изграждане на „*******“,
първи етап, а собствениците ще бъдат обезщетени с жилища след построяването на
многоетажните сгради, според големината на отчуждените имоти и според семейните
жилищни нужди на всеки собственик. По тази причина, с цел получаване на бъдещо
обезщетение за поне две семейства, М. С.Л. дарил на сина си С. М. Л. и на
тогава непълнолетния си внук Р.С.Л. собствената си 1/3 част от двора, заедно с
къщата, подробно посочени в нотариален акт за дарение № 130, том VII, нот.дело
№ 1216 от 20.03.1969 г. Към датата на тази сделка общият наследодател С. М. Л.
имал две деца - син Р.С.Л. и дъщеря Е.С.Г. /по баща Л./. С така направеното
дарение дарителят М. С.Л. и надареният му син С. М. Л. целели при бъдещото
обезщетяване надареният внук Р.С.Л. да получи едно жилище като обезщетение за
станалото отчуждаване, а С. М. Л. да получи
друго жилище, което впоследствие да остави на дъщеря си Е.С.Г.. В продължение
на десетилетия в семейството не съществували никакви съмнения и противоречия
във връзка с волята на дядото и бащата на ищцата и брат й Р.Л.. След
отчуждаването на имота и построяването на жилищните блокове, двамата собственици
получили по един апартамент като обезщетение. Със заповед № РД-41-1773 от
12.10.1989 г., изменена със заповед № РД-41-116/12.10.2004 г. на Кмета на
Столичната община, С. М. Л. получил като обезщетение за отчуждения имот апартамент
№14, с площ от 101,15 кв.м., на ет.*********** в гр.София. Другият собственик
по дарението от 1969 г. синът Р.С.Л. получил като обезщетение идентичен
апартамент в съседния ******* - апартамент № 70 с площ от 100,69 кв.м.,
ж.к.”Зона Б-5-3” в гр.София. След получаване на жилището като обезщетение, ищцата
със свои средства извършила необходимите довършителни работи, влязла в имота и започнала
да го владее като собственик. Малко преди смъртта си през 2010 г. бащата С. М. Л.
решил “за всеки случай” да завещае на дъщеря си Е.С.Г. апартамента в бл. № 25.
Към този момент синът Р. остро възразил срещу това намерение, по настояване и
на съпругата си П.И.Л., и на двете си дъщери, като заявил на баща си С.Л. и на майка
си З.Р.Л., че докато са живи няма да ги посети, нито той, нито неговите две
деца, ако завещаят или прехвърлят апартамента на сестра му Е.. Двамата
възрастни родители се разстроили много, но скоро С. М. Л., в присъствието на
двама свидетели, и пред нотариус С.Т., формално разпределил имота между Е. и
брат й, за да остане семейството цяло, без обиди и огорчения. Така било съставено нотариално завещание № 5,
том I „з“, рег. №
7973/16.10.2009г., нот.дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С.Т. с район на
действие – районът на СРС, с което завещал
на Е.С.Г. 9/14 ид.част от процесния апартамент и на
сина си Р.С.Л. завещал 5/14 ид.част. Ищцата твърди,
че от 2004 г. до 27.02.2020 г./датата на подаването на исковата молба
непрекъснато и необезпоковяно владеела процесния
апартамент № ************ в гр.София. В уточняваща молба от 11.02.2021 г./л.47/ищцата
твърди, че придобила 9/14 ид.част от процесния имот по силата на нотариалното завещание,
а останалата част от 5/14 ид.част чрез владение, осъществено през периода 2004
г. - 27.02.2020 г. Моли съда да приеме за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на 9/14
ид.част от апартамент № ******** ж.к. “******“ в гр.София, който е с
идентификатор 68134.304.325.3.14 по КККР на гр.София, одобрени със заповед №
РД-18-32/01.04.2016г. на изп.директор на АГКК, придобит чрез нотариално
завещание от 16.10.2009 г., и на 5/14 ид.част, на основание придобивна давност,
осъществена през периода 2004 г. – 27.02.2020г./датата на подаване на исковата
молба/. При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главните искове, моли
да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че е собственик на
1/3 ид.част от процесния апартамент по наследяване по закон от нейния
праводател С.Л. и на 2/3 ид.част, придобита чрез давностно владение,
осъществено през периода 2004г. –
27.02.2020г./датата на подаване на исковата молба/.
Ответниците не оспорват,
че ищцата е собственик по завещание на 8/14 ид.част от процесния апартамент, но
оспорват исковете в частта, в която се твърди, че е собственик на апармамента
на което и да е от посочените от нея основания за квотата над 8/14 ид.част до
14/14 ид.част. Твърдят, че с нотариалното завещание не й е завещана квота над
8/14 ид.част, нито е придобила по наследяване по закон 1/3 ид.част от
апартамента. Оспорват твърденията ищцата да е придобила идеални части от имота
по давност. На 16.10.2009 г. самият С.Л. направил завещателни
разпореждания с имота, упражнявайки собственически правомощия. След смъртта на С.Л.
на 17.02.2010 г. ищцата останала да живее в имота със сина си В.Г.и с майка си З.,
в чиято полза със завещание било учредено право на ползване. След смъртта на С.Л. неговият син Р.,
съпругата му и двете им деца посещавали имота и се грижели за съпругата на С. -
З.Л.. Почти всеки ден Р. влизал в имота с ясното съзнание, че този апартамент е
и негов, грижел се всичко в дома да е в изправност, пазарувал храна за майка си
и я извеждал на разходки Всички от семейството му имали ключове от входната
врата и свободно влизали в жилището, съзнавайки, че влизат в имот, който е и
тяхна собственост. До смъртта си/23.02.2019 г./ Р. държал в имота свои инструменти и друг свой
багаж. От зимата на 2019 г. ищцата и нейният син В. се опитали да ограничат
ежедневните посещения и грижи от страна на ответниците на болната З., чието
здравословно състояние рязко се влошило след смъртта на сина й Р.. На 17.12.2019 г. с нот. акт № 11, том седми,
рег. № 19068, нот.дело № 1062/2019 г. на нотариус С.Т. двете дъщери на Р.Л. прехвърлили чрез дарение
притежаваната от тях 2/7 ид.част /4/14 ид.част/ от процесния имот на майка си П.И.Л.,
което обстоятелство показвало, че П., М. и С.Л. приели наследството на
починалия Р.Л. и ефективно упражнявали собственическите си права върху
процесния имот, разпореждайки се с него по начин, който избрали. В резултат на това П.Л. притежавала
3/7 ид.част от имота, от които 1/7 ид.част получила по наследство от починалия си съпруг
и 2/7 ид.част чрез дарение от двете си дъщери М. и С.Л.. Ищците направили опит
чрез самоуправни действия да попречат на
ответниците да посещават имота – на 08.10.2020 г., когато С.Л. посетила имота,
за да види баба си, й бил нанесен побой от В.Г.. За случая била образувана
полицейска преписка № 227000-10675/2020 г. в 03 РПУ, пр.пр. 45639/2020 г. на
СРП. На 15.01.2021 г. при опит да влязат в процесния имот П. и М.Л. установили,
че входната врата била заключена отвътре и В.Г., който се намирал в жилището,
отаказал да отключи. За този случай било подадено оплакване в районната
прокуратура с искане за отстраняване на самоуправни действия и била образувана
пр.пр. № 1578/2021 г. по описа на СРП. В резултат на тези оплаквания до РПУ и
до СРП В. и Е.Г.и преустановили опитите да пречат на ответниците да влизат в
процесния имот, съсобственост на Е.Г. и П.Л.. Посещенията на П.Л. и нейните
дъщери продължили, без никой вече да им пречи.
Индиция, че ищцата не била манифестирала своене на идеалните части бил и
фактът, че в подадената от нея данъчна декларация до Столична община посочила,
че е собственик само на 1/3 ид.част от имота. За първи път ищцата
демонстрирала намерение да свои имота на 15.01.2021 г., когато не
допуснала другия съсобственик П.Л., но това недопускане продължило за период от около 2 месеца и след
оплакването до СРП, ответницата П.Л. отново продължила да влиза бепрепятствено
в имота. Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения главен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, вр. чл.24, ал.1 от ЗН за установяване, че ищцата е собственик на 9/14
ид.части от описания в исковата молба апартамент, придобити чрез нотариално
завещание от 16.10.2009 г., обективирано в нот.акт № 5, том I „з“, рег.№ 7973, нот.дело
№ 27“з“/2009 г. на нотариус С.Т. с район на действие – районът на СРС :
За да бъде уважен
предявеният иск ищцата трябва да докаже, че е придобила правото на собственост
върху процесния недвижим имот на твърдяното от нея придобивно основание. В
тежест на ищцата е да ангажира доказателства: 1/за съществуването и
съдържанието на нотариалното завещание; 2/ за обстоятелството, че нейният
праводател е е бил собственик на имота.
От фактическа страна по
делото се установи, че по силата на одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 103/1969 г. по описа на СРС М. С. Л.
е придобил 1/3 ид.част от наследствено дворно място, находящо се в гр.София,
ул.“****** с площ от 308 кв.м. и построената в дворното място жилищна сграда. М.
С. Л. е дарил на наследниците си С. М. Л./син/ и Р.С.Л./внук/ придобитата 1/3 ид.част от описания недвижим имот, за което е бил съставен
нотариален акт за дарение № 130/25.03.1969 г., том VII, дело № 1216/1969 г.
По-късно недвижимият имот е отчужден за комплексно изграждане на ж.к.“*******“
в гр.София. Със заповед № РД 41-1773/12.10.1989 г. , изменена със заповед №
РД-41-116/12.10.2004 г. С. М. Л. е получил като обезщетение за отчуждения имот
апартамент № 14, намиращ се в бл.*******
Следователно, процесният
апартамент е бил индивидуална собственост на завещателя С. М. Л..
С нотариално завещание №
5/16.10.2009г., том I„з“, рег. № 7973, нот.дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С.Т.
с район на действие – районът на СРС, С.
М. Л. е завещал на дъщеря си Е.С.Г./ищцата/ половината от процесния
апартамент плюс 1/7 част „отгоре - в повече“. На сина си Р.С.Л. е завещал останалата
част от апартамента, а именно „6/7 от оставащата половина“.
Спорен въпрос по делото
е дали С.Л. е завещал на дъщеря си 9/14 ид.част от апартамента / 1/2 + 1/7/ или
е завещал 8/14 ид.част / ½ + 1/7 от другата 1/2/.
При
тълкуване на волята на завещателя е видно, че той е завещал на дъщеря си 8/14
ид.част от апартамента, а не 9/14
ид.част. Това е така, тъй като в
завещанието е посочено, че завещава освен половината от имота/1/2 ид.част/
допълнително 1/7 ид. част, която очевидно е част от другата ½ от имота.
Следователно, допълнителната част представлява 1/14 ид.част(1/7 х 1/2). Така със завещанието Е.Г.
е получила ½ ид.част + 1/14 ид.част (1/7 от другата ½). След като се приравнят
идеалните части от горния сбор към общ знаменател се получава 14/28 ид.част +
2/28 ид.част = 16/28 ид.част, което е
равно на 8/14 ид.част, за която идеална част предявеният иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.24 от ЗН е основателен, а в останалата част, в
която се иска да бъде установено, че ищцата е придобила чрез нотариалното
завещание право на собственост върху по-голяма идеална част от имота – над 8/14 ид.част до 9/14 ид.част, искът следва да
бъде отхвърлен.
По предявения
главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС:
Ищцата твърди, че е придобила
5/14 ид.част от процесния имот чрез давностно владение, осъществено през периода 2004 г. – 27.02.2020 г.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението е упражняване
на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя/чл.68 от ЗС/. Правната доктрина приема, че владението се характеризира
с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху
вещта, и субективен - намерение да се държи вещта, като своя. Съсобственик, притежаващ
идеални части от правото на собственост, дори и сам да ползва целия имот, е
владелец само на своята идеална част и държател на идеалните части на
останалите съсобственици/ТР №1/06.08.2012г. по т.д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС/. За
да се приеме, че е променил намерението си е започнал да свои целия имот само
за себе си, е необходимо да е предприел действия, които да отричат правото на
другите съсобственици върху техните
идеални части и тези действия да са достигнали до тяхното знание, т.е да е
предприел действия, с които открито и недвусмислено да е отблъснал владението
на другите съсобственици, като е демонстрирал, че владее само за себе си.
Събраните по делото
доказателства не доказват ищцата да е упражнявала самостоятелно фактическа
власт върху имота през периода 2004 г. - 27.02.2020 г., нито да е демонстрирала, че владее имота само за
себе си, отблъсквайки владението на баща си, докато е бил жив, или владението
на своя брат Р. в периода след смъртта на баща й.
От показанията на всички
разпитани свидетели се установи, че ищцата е живеела в процесния имот заедно с
родителите си С.Л. и З.Л.. Свидетелят Н.я е заварил в апартамента още през 2005
г., когато се е пренесъл да живее в този блок. В съседния блок е живеел нейният
брат Р.Л. заедно със съпругата си П.Л. и двете им деца М.Л. и С.Л. - ответници по делото. Р.Л. често ходел да види майка си – по
един-два пъти в седмицата, децата му също
посещавали баба си в апартамента./св.Б.
и св.Х./
Свидетелите Н.и Б., ангажирани
от ищцата, са я възприемали като
собственик на имота. Св.Н.я е възприемал като собственик на имота, защото била
записана в домовата книга, извършвала ремонти и преустройства в апартамента,
участвала на общите събрания на етажната собственост, плащала таксите за
апартамента, на вратата на апартамента и на пощенската кутия стояло нейното
име. В своите показания св.Б. – домашна помощница, която през периода 2010 г. -
2021 г. е помагала в домакинството и се е грижела за З.Л., също е възприемала Е.Г.
като собственик на имота, тъй като тя
викала майстори и им плащала, а Р. не живеел там, нито го ползвал, а само
посещавал майка си по един-два пъти в седмицата. Децата на Р. също често са
посещавали З. в апартамента. Всички свидетели завяват, че не са виждали между брата
и сестрата да е имало пререкания по повод правото на собственост върху
апартамента. Според св. Н., Р. нямал ключ от апартамента, нито от входната
врата на блока. Звънял, когато искал да посети майка си и чакал да му отворят.
Св.Б. в своите показания първоначално
заявява, че няма представа как е влизал Р. в жилището и дали е имал ключ,
винаги звънял на вратата и винаги имало човек, който да му отвори. Същевременно
твърди, че баба З. й разказала, че Р. поискал ключ от ищцата, но тя отказала,
тъй като винаги имало човек, който да му отвори.
За разлика от св. Н.и св.Б.,
ангажираните от ответниците свидетели Х. и К. са възприемали
Р. и ищцата като съсобственици на апартамента. Св.Х. познава семейството от 35
години. Той притежава строителна фирма. Извършил няколко ремонта в апартамента
по искане на баба З./майката на ищцата/, както и по искане на самата ищца. За
някои от ремонтите платил Р.. На този свидетел било известно, че Р. получил
чрез завещание част от апартамента в съотношение 57/43. Когато св. Х. ходел в
апартамента, лично Р. го посрещал. Той имал ключ от апартамента и сам отключвал, а задната част от
апартамента била негова/на Р./ и в нея държал инструменти и багаж. Апартаментът
бил разделен на две части още по времето, когато баща им бил жив, и се знаело, че
едната част е за сестрата, а другата – за брат й. Ищцата взела големия хол,
кухнята и трапезарията, а за Р. останали две малки стаи в дъното на жилището,
баня и едно коридорче. В едната от двете малки стаи на Р. живеела майка му, а другата малка стая била негова по завещание. Докато били живи,
родителите му живеели в тези две стаи, определени за Р.. Св.К. – съседка на
ответниците, заявява, че познавала Р. и ответниците от 2009 г. -2010 г. Тъй
като Р. често ходел в съседния вход, го питала какво прави постоянно там, а той
й казал, че „притежава собственост“ в съседния вход, там била майка му, често
взимал и носел неща оттам. Свидетелката
го виждала да влиза в съседния вход, като използвал чип, не звънял по домофона.
Дори имало случаи, при които тя се качила до четвъртия етаж и му помогнала да
задържи вратата на асансьора, за да качи и вземе багаж от процесния апартамент,
но никога не била влизала вътре. Никой не отворил вратата на Р., той си имал
ключ от собствения си апартамент. Р. държал свои инструменти в него.
Свидетелката знаела това, защото когато се налагал бърз ремонт в техния вход, Р.
ходел до съседния вход, за да си вземе инструментите. След смъртта на Р.
съпругата му продължила да посещава свекърва си, носела й продукти и взимала
някои неща оттам, които й трябвали.
От представения договор от
10.01.2011 г. за възлагане на ремонт, договор от 22.06.2005 г. за изработка на
интериорни врати, договор за изработка на алуминева и пластмасова дограма без дата от 2004 г., приемо-предавателни
протоколи, оферти и разписки за платени суми, съставени през периода 2004 г. – 2018
г. се установява, че в процесния апратамент са извършени множество ремонти,
възложени от ищцата, за които тя е заплащала разходите./114-133/.
Представени са и доказателства
за извършени от ищцата плащания към етажната собственост на блока, в който се
намира процесният апартамент, за периода 2014 -2020г./л.134-135/., както и
доказателства за платени от ищцата такса битови отпадъци и данък недвижим имот
за процесния апартамент през периода 2005 г.- 2023 г. /л.156-169/.
От представената данъчна
оценка за процесния имот от 12.11.2019 г. е видно, че пред данъчните органи е декларирано
от Е.С.Г., че притежава 1/3 ид.част от имота./л.31/.
Представено е постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 09.11.2020 г. по преписка №
227000 - 10675/2020 г. на 3 РУ-СДВР, пр.пр. № 45639/2020 г. на СРП. Преписката
е била образувана по повод на подаден сигнал от С.Р.Л. за това, че на
08.10.2020 г. В.Г.– нейн братовчед й
нанесъл побой, когато тя отишла да види баба си, както и че между нея и
леля й имало конфликт след образувано дело за делба.
Представено е постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство от 02.04.2021 г. по пр.пр. №
1578/2021 г. на СРП. Преписката е била образувана по повод на постъпила в
деловодството на СРП молба от П.И.Л. и М.Р.Л., в която са заявили, че на 15.01.2021
г. са искали да посетят З.Р.Л., но не били допуснати до имота, като синът на Е.Л.
- В.Г.– им заявил, че нямат право да влизат, защото не са собственици.
Представено е постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 19.05.2021 г. по преписка №
227000-3332/2021 г. на 03 РУ-СДВР,
пр.пр. № 7722/2021 г. на СРП. Преписката е била образувана по жалба на Е.С.Г.
срещу П.И.Л., С.Р.Л. и М.Р.Л. относно системен психически тормоз във връзка със
спор за недвижим имот, за който страните взаимно са се обвинявали в
самоуправство.
Представено е и писмо от
26.02.2004 г., от което не става ясно кой е неговият автор, нито до кого е адресирано. В писмото се споменават малки
имена –Р.и С.. Дори и да се приеме, че това е писмо от З.Л. до нейните деца Р.
и Е., то писмото не доказва ищцата да е отблъснала владението на брат си.
Напротив, от писмото е видно ,че майката моли сина си да се погрижи за сестра
си и да й остави жилището, в което са живели неговите родители, като е заявила,
че това е написано и в завещанието на баща му.
Така събраните доказателства
не установяват ищцата да е владяла имота. На първо място до смъртта на нейния
баща - 17.02.2010 г., който е бил
индивидуален собственик на имота, ищцата не е отричала неговото право на
собственост. Такива твърдения не са изложени в исковата молба, а през част от процесния
период - от 2004 г. до 17.02.2010 г. - нейният баща
е бил жив и никое от децата му не е отричало правото му на собственост
върху имота. Самата ищца в настоящото производство се позова на нотариалното
завещание, с което баща й е завещал идеална
част от имота, т.е до смъртта на баща си не е оспорвала неговото право на
собственост, нито е демонстрирала намерение да свои имота спрямо него След смъртта
на баща й на 17.02.2010 г. ищцата е останала да живее в апартамента
заедно със своята майка, а брат й редовно ги е посещвал. Със завещанието С.Л. е учредил в полза на съпругата си З.Л.
пожизнено право да ползва целия имот, а от показанията на св.Х./близък приятел
на семейството/ се установи, че още
приживе дядото е разделил апартамента на две, като е определил някои от стаите
за дъщеря си, а други – за сина си. Баба З./майката на ищцата Е.Л. и на Р.Л./ и
баща им са живеели в двете малки стаи в
задната част на апартамента, които са били определени за Р.. След смъртта на баща си Р. е продължил да
посещава майка си в апартамента, като е изпълнил неговата воля З.Л. да продължи
да ползва имота, вкл. като живее в едната от стаите, за които се е считало че е
предназначена за самия него.
Не се установява ищцата,
докато е бил жив брат й Р., да не го е допускала до имота. Напротив, от
показанията на всички свидетели се доказа, че Р. всяка седмица по 1-2 пъти е
посещавал апартамента. Показанията на свидетелите са противоречиви относно
обстоятелството дали Р. е имал ключ от имота – според св.Н.той не притежавал
ключ, тъй като звънял на вратата, за да му отворят, а св.Б. е колеблива в
своите показания относно това обстоятелство – заявява, че няма представа дали е имал ключ и как е
влизал в жилището, винаги звънял и винаги имало човек, който да му отвори.
Същевременно сочи, че баба З. й разказала за случай, при който Р. поискал ключ
от ищцата, но тя отказала да му даде. Свидетелите Н.и К. са категорични в
показанията си, че Р. е имал ключ от
апартамента и сам си е отключвал, а св.К. го е виждала да отключва и с чип входа на блока. Съдът
кредитира показанията на св. Х. и К., тъй като св.Х. е правил ремонти в
апартамента и познава семейството от 35 тодини, а св.К.
лично е държала вратата на асансьора, докато Р. е отключвал вратата на
апартамента. За разлика от тях св.Н.не е толкова близък със семейството. Неговите
наблюдения са като съсед, който е виждал Р. да звъни на вратата, което е логично
поведение, ако е знаел, че има кой да му отвори и не означава, че не е имал
ключ от апартамента. Св.Х. и св.К. установяват, че Р. е държал и свои
инструменти, както и багаж в апартамента. За разлика от тях, св.Б. твърди, че Р. не е имал свой багаж в апартамента. Съдът
кредитира показанията на св.Х. и К., тъй като те са последователни и логични и
се подкрепят от обстоятелството, че Р. редовно е посещавал процесния
апартамент, знаел е за завещанието на баща си, т.е че е съсобственик на апартамента
заедно със сестра си, като между двамата не е имало пререкания относно
апартамента.
Така, след смъртта на баща й,
ищцата не е отблъснала демонстративно владението на брат си. Той е продължил да
посещава имота и е имал свои вещи в апартамента/св. Х. и К./, считал е, че
притежава идеална част от имота по силата на завещание, за което е разказал на
св.Х.. Обстоятелството, че ищцата е участвала в общите събрания на етажната
собственост, гласувала е и е взимала решения, заплащала е такси и данъци за апартамента,
извършвала е ремонти в жилището и е заплащала за тях, не представлява
демонстрация на намерение да завладее целия имот, тъй като чрез всички тези
действия е упражнявала своето право на съсобственик на апартамента. Не бе
доказано, докато брат й е бил жив, да е извършила действия, чрез които открито,
демонстративно да е заявила пред него, че е започнала да свои и неговата част
от имота и да е отблъсната владението му. Между двамата не е имало пререкания
относно правото на собственост върху апартамента./св.Н., Б. и Х./.
Едва след неговата смърт
/починал е на 23.02.2019г./, през 2020
г. е възникнал конфликт между сина на ищцата и ответницата С.Р.Л., когато е
отишла да види баба си, за което е подаден сигнал от С.Л. до прокуратурата,
като при проверка на сигнала е било установено, че между С.Л. и ищцата е
възникнал конфликт по повод на имот/пр.пр. № 45639/2020 г. на СРП/, а през 2021
г. е подаден сигнал от П.И.Л. и М.Р.Л. до прокуратурата за това, че синът на
ищцата не ги е допуснал до имота, като твърдял че не са собственици, по който
сигнал е образувана пр.пр. № 1578/20921г. на СРП.
Първите прояви на
демонстриране на промяна на намерението на ищцата да завладее целия имот са от
2020 - 2021 г., а исковата молба е подадена на 27.02.2020 г., т.е не е изтекъл
срок от десет години.
Липсва основен елемент от ФС
на чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС, поради което предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът
с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. По
уважения главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.24, ал.1 от ЗН, не бе
доказано ответниците да са станали причина за завеждане на делото. Липсват
доказателства да са оспорвали правото на собственост на ищцата върху 8/14 ид.част
от имота, придобита на основание нотариално завещание от 16.10.2009 г.,
обективирано в нот.акт № 5, том I „з“, рег.№ 7973, нот.дело № 27“з“/2009 г. на
нотариус С.Т. с район на действие – районът на СРС. С отговора на исковата
молба ответниците признават иска за тази идеална част от правото на собственост,
за която същият е уважен. Вторият
предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС, е изцяло
неоснователен, поради което всички разноски по делото следва да бъдат възложени
в тежест на ищцата.
Е.С.Г. следва да бъде осъдена
да заплати на П.И.Л., М.Р.Л. и С.Р.Л., на основание чл.78 от ГПК, направените
по делото разноски за разглеждане на главните искове в размер на 2000 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.24, ал.1 от ЗН, по
отношение на П.И.Л., ЕГН **********, М.Р.Л., ЕГН **********, и С.Р.Л., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: ***, че Е.С.Г., ЕГН **********,***4, съдебен
адрес:*** – за адв.И.С., е собственик на 8/14 ид.част от правото
на собственост върху апартамент № 14, находящ се в гр.София, ж.к. ********, етаж
пети, с площ от 101.15 кв.м., който имот е с идентификатор
68134.304.325.3.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на изп.директор на АГКК,
с предназначение: жилище, при съседни самостоятелни обекти:над същия етаж:
68134.304.325.3.15, под обекта: 68134.304.325.3.10, над обекта:
68134.304.325.3.20, на основание нотариално завещателно
разпореждане от 16.10.2009г. на С. М. Л.,***, починал на 17.02.2010 г., обективирано в нотариален акт № 5/16.10.2009
г., том I „з“, рег.№ 7973, нот.дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С.Т., с район на действие – районът
на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част, в която се иска да бъде установено по отношение на П.И.Л., ЕГН **********,
М.Р.Л., ЕГН **********, и С.Р.Л., ЕГН **********, че Е.С.Г., ЕГН **********, е
собственик над 8/14 ид.част до 9/14 ид.част от гореописания имот на основание
на горепосоченото нотариално завещание от 16.10.2009 г., обективирано в
нотариален.акт № 5, том I „з“, рег.№ 7973, нот.дело № 27“з“/2009 г. на нотариус С.Т. с район на
действие – районът на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.Г., ЕГН **********,
против П.И.Л., ЕГН **********, М.Р.Л., ЕГН **********, и С.Р.Л., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС, за
приемане за установено по отношение на ответниците П.И.Л.,
ЕГН **********, М.Р.Л., ЕГН **********, и С.Р.Л., ЕГН **********, че ищцата Е.С.Г.,
ЕГН **********, е собственик на
основание давностно владение, осъществено през периода 2004 г. – 27.02.2020 г., на 5/14
ид.част от правото на собственост върху апартамент № 14, находящ се в гр.София,
ж.к. ********, етаж пети, с площ от 101.15 кв.м., който имот е с идентификатор
68134.304.325.3.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
одобрени със заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на изп.директор на АГКК, с
предназначение: жилище, при съседни самостоятелни обекти:над същия етаж:
68134.304.325.3.15, под обекта: 68134.304.325.3.10, над обекта: 68134.304.325.3.20.
ОСЪЖДА Е.С.Г., ЕГН **********, да заплати на П.И.Л.,
ЕГН **********, М.Р.Л., ЕГН **********, и С.Р.Л., ЕГН **********, на
основание чл.78 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2000лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: