№ 6427
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100510341 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. Н. Х. (представлявана от особен представител - адв. Б.
Х.) срещу решение № 12636/17.07.2023 г. по гр.д. № 2918/2023 г. по описа на СРС, 41
състав, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата от 408,43 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ул. „******* в ляво, ап. ******* за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 61,73 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.09.2021 г., както и сумата от 30,92 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот
за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 27.09.2021 г. по ч.гр.д. № 54010/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Жалбоподателят - Е. Н. Х., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно.
Поддържа, че не се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот, като освен това
по делото не е доказано в имота да са предоставени такива с цена в размер на
претендираната сума. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да
бъдат отхвърлени.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че
1
решението в обжалвана част е правилно. Ето защо, моли същото да бъде потвърдено, като
претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Т.“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Е. Н. Х. дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 408,43 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
„******* в ляво, ап. ******* за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 61,73 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 09.09.2021 г. върху главницата за топлинна енергия, сумата от
32,40 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
същия имот за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
16.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 6,12 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 09.09.2021 г. върху
главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 27.09.2021 г. по ч.гр.д. № 54010/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 408,43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
16.09.2021 г. до изплащане на вземането, 61,73 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 09.09.2021 г. върху главницата за топлинна енергия, 30,92 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на
вземането.
Решението е обжалвано от ответника (чрез особен представител) в частта, с която
предявените срещу него искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, наведени във въззивната жалба,
въззивният съд намира следното:
Видно от договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 47 от 27.08.1998 г.
на I нотариус при СНС, въззивникът Е. Н. Х. е придобила собствеността по отношение на
процесния имот – ап. 5, намиращ се в гр. София, ул. „*******, като съгласно молба-
декларация от 04.12.1998 г. същата е поискала откриването на партида на нейно име за
заплащането на потребената в имота топлинна услуга.
2
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се
уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице
от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично
известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител
на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна
енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за
енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а
ответникът-въззивник - да заплаща цената ѝ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата в размер на 409,36 лв. В
заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните
периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия период
нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено за топлинна
енергия, отдавана от щранг-лира, намираща се банята на имота, поради което изчислението
е извършено по нормативно предвидена формула.
Следователно, предвид приетите по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, следва извод, че цената на реално
предоставената в имота топлинна енергия в процесния период е в размер на 409,36 лв., т.е. в
по-голям размер от претендирания в исковата молба, поради което и с оглед диспозитивното
начало искът за главница за топлинна енергия се явява основателен за пълния предявен
размер от 408,43 лв.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на
„Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за
3
потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово
разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността ѝ се формира от: 1. цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3.
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд
приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника,
поради което претенцията за заплащането ѝ е установена в своето основание. Размерът на
претендираната цена за дялово разпределение не е спорен между страните, поради което
искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е уважен правилно от районния съд.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението
на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова
полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждене.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12636/17.07.2023 г. по гр.д. № 2918/2023 г. по
описа на СРС, 41 състав, в частта, с която е признато за установено, че Е. Н. Х. дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: сумата от 408,43 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ул. „******* в ляво, ап. ******* за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 61,73 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.09.2021 г.,
както и сумата от 30,92 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за същия имот за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.09.2021 г. по ч.гр.д. №
54010/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА Е. Н. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
4
представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.“ ООД, на
страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5