РЕШЕНИЕ
№ 1124
гр. Русе, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520100366 по описа за 2023 година
И. Г. – юрисконсулт на ЗК „Лев инс“ АД заявява, че на 24.12.2018г., около 02.10 часа,
в гр.Русе на ул.“Лозен планина“, до бл.“Драва“, при управление на лек автомобил марка
„Сеат“ модел „Ексео“ с рег.№..................., поради движение с несъобразена скорост, И. С. И.
не успял да овладее управляваното от него МПС, отклонил се вдясно и реализирал ПТП с
паркирания лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег.№Р......................., собственост на
И.Т.В.. Вследствие инцидента били причинени щети по лек автомобил „Ауди А3“.
В изготвения на същата дата протокол за ПТП №1688685/24.12.2018г., било отразено,
че виновния водач – И. И. е управлявал МПС под въздействие на алкохол, с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Към датата на застрахователното събитие, отговорността на водача на лек автомобил
марка „Сеат“ модел „Ексео“ с рег.№.......................КМ била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК „Лев Инс“ АД,
застрахователна полица №BG/22/118000432712/31.01.2018г. със срок на валидност
31.01.2018г. – 31.01.2019г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и причинените щети по лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег.№...................., пред ЗК „Лев инс“ АД била
образувана ликвидационна преписка по щета №0017-5060-19-300076.
При извършен оглед на увреденото МПС, ищецът констатирал щети, установени като
вид и степен на база опис и експертиза, които оценил на 1406.36 лева. С преводно
нареждане от 01.03.2019г. застрахователят изплатил посочената сума И.Т.В. – собственик на
увредения автомобил. Пояснено е, че ликвидационните разходи по щетата са в размер на 20
1
лева.
Молителят мотивира правния си интерес от предявяване на настоящия иск с
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №4502/2022г.
по описа на РРС срещу И. С. И. за претендираните суми.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, И. Г. моли съда да постанови решени, с което да
признае за установено, че И. С. И., ЕГН **********, дължи на Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“№67А сумата 1426.36 лева – изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица №BG/22/118000432712 със срок от 31.01.2019г. до 31.01.2019г., във
връзка с ПТП настъпило на 24.12.2018г., за което е изготвен протокол
№1688685/24.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2022г.
до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2226/30.08.2022г., издадена по ЧГД №4502/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока от чл.131 от ГПК адв.Д. Т. – особен представител на ответника И. С. И. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Оспорва претенцията по основание и размер.
Намира за недоказано твърдението, че ответникът е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2018г., между ЗК „Лев инс“ АД и Н.З.Д. е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ под формата на застрахователна полица
№BG/22/118000432712/31.01.2018г. със срок на валидност 31.01.2018г. – 31.01.2019г., за лек
автомобил марка „Сеат“ модел „Ексео“, без регистрационен №, с шаси
№.........................................
Представен е протокол №1688685 от 24.12.2018г. за настъпило на същата дата, според
който И. С. И. – водач на лек автомобил марка „Сеат“ модел „Ексео“ с рег.№.....................
КМ, шаси № ...........................: „При движение с несъобразена скорост, губи управлението
над МПС, отклонява се вдясно и блъска паркираният лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с
рег.№.............................., собственост на И.Т.В.. В протокола е отразено, че ответникът е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила.
Застрахователят образувал преписка по щета №0017-5060-19-300076 въз основа
2
уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано от собственика на
увреденото МПС. След извършен оглед и оценка на материалните щети, молителят
констатирал, че техният общ размер възлиза на 1406.36 лева, която сума изплатил на И.Т.В.
(преводно нареждане от 01.03.2019г.).
В приетата по делото административнонаказателна преписка, образувана във връзка с
Протокол за ПТП №1688685/24.12.2018г. се съдържат данни за извършени от ответника
нарушения на разпоредби от ЗДвП, за които е санкциониран. В докладна записка с рег.
№1085р-9683/27.12.2018г. са описани действията на полицейските служители, свързани с
издирване и установяване виновния за процесното произшествие водач. Около 02.40 часа на
24.12.2018г. мл.автоконтрольор Ч. и колегата му били изпратени от дежурния офицер на
ул.“Лозен планина“ до бл.“Драва“, по сигнал за настъпило ПТП. Пристигайки на място
констатирали, че задната част на паркиран лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с рег.№Р
.......................... е увредена. Непосредствено до автомобила намерили регистрационна табела
с №ВТ 8.......................КМ. Предполагайки, че е от автомобила на виновния водач
извършили справка, според която табелата била от лек автомобил марка „Сеат“ модел
„Ексео“ собственост на И. С. И.. Обявила колата за издирване и няколко минути по-късно
установили местонахождението й – гр.Русе, ул.“Антим І-ви“. Посредством специализиран
автомобил с платформа, автомобилът бил откаран в сектор „Пътно полиция“. Свързали се
със собственика и констатирали, че той е във видимо нетрезво състояние – лъхал на
алкохол, трудно говорел. Ответникът потвърдил, че е собственик на автомобила и същата
вечер е претърпял ПТП на ул.“Лозен планина“ до бл.“Драва“. При извършена проба за
алкохол с техническо средство, уредът отчел 1.4 промила. И. И. приел показанията и по-
късно бил конвоиран до УМБАЛ „Канев“ – Русе, но отказал да даде проба за медицинско
изследване. В съставения от медицинските лица протокол е отразена, предоставената от
ответника информация, а именно, че на 23.12.2018г. до 23 часа изпил около 200 – 300 г
водка. За извършените нарушения били изготвени: АУАН №051757/24.12.2018г.; АУАН
№051756/24.12.2018г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-
1085-001549/27.12.2018г. и НП №18-1085-003892/08.01.2019г. С постановление
№31.01.2020г., издадено по досъдебно наказателно производство – пр.пр.№7323/2018г., РРП
прекратила наказателното производство, образувано и водено срещу И. С. И. за
престъпление по чл.343б, ал.1 НК и изпратила материалите на Директора на ОД – МВР –
Русе по компетентност. В мотивите на акта е прието за безспорно, че ответникът е причинил
процесното ПТП. Наблюдаващият прокурор е счел, че не са налице доказателства,
установяващи, че към момента на инцидента водачът е управлявал автомобила след
употреба на алкохол.
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от
страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и
обективно. Вещото лице поддържа, че констатираните щети по увредения автомобил, биха
могли да се получат при механизма, който е описал в т.1 от заключението. Преценявайки
вида и степента на уврежданията е остойностил щетите – 3320.66 лева.
Ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
3
изпълнение на парично задължение №2226 от 30.08.2022г., издадена по ЧГД №4502/2022г.
по описа на РРС срещу И. С. И., ЕГН ********** за сумите: 1426.36 лева – изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователна полица №BG/22/118000432712 със срок от 31.01.2019г. до
31.01.2019г., във връзка с ПТП настъпило на 24.12.2018г., за което е изготвен протокол
№1688685/24.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2022г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на: 28.53
лева – заплатена държавна и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 1426.36
лева – изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №BG/22/118000432712 със
срок от 31.01.2019г. до 31.01.2019г., във връзка с ПТП настъпило на 24.12.2018г., за което е
изготвен протокол №1688685/24.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.08.2022г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №2226/30.08.2022г., издадена по ЧГД №4502/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
22.12.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Не е налице спор между страните, а и от застрахователна полица
№BG/22/118000432712/31.01.2018г. със срок на валидност 31.01.2018г. – 31.01.2019г. е
видно, че лек автомобил „Сеат“ модел „Ексео“, без регистрационен №, с шаси
№................................., управляван от ответника на 24.12.2018г. е предмет на застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев инс“ АД, т.е. ищцовото дружество е
приело да покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди
вследствие използването на това МПС.
На 01.03.2019г., ищецът изплатил на И.Т.В. – собственик на МПС, увредено при
процесното произшествие сумата 1406.36 лева – застрахователно обезщетение по щета
№0017-5060-19-300076.
Претенцията на ЗК „Лев инс“ АД произтича от разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ,
която предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с лихви и разноски в следната хипотеза: „При настъпване на ПТП
4
управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействие на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества“.
Ищецът поддържа, че при настъпване на ПТП, ответникът е управлявал лек
автомобил марка „Сеат“ модел „Ексео“ с рег.№ВТ 8700 КМ под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а именно 1.4 промила.
В първата хипотеза на чл.500 КЗ, се изисква повече от небрежна форма на вината при
нарушаване правилата за движение по пътищата, вследствие което се реализира ПТП.
Водачът на застрахования автомобил дължи изплатеното от застрахователя обезщетение,
тъй като предварително и умишлено се е поставил в състояние, в което не е способен да
управлява МПС безопасно за останалите участници в движението. Въпреки, че виновният
водач е осъзнавал възможността, заради състоянието на алкохолно опИ.е, в което се намира,
да бъде реализирано ПТП, е управлявал МПС, след употреба на алкохол в количество, което
съобразно съдебномедицинската теория и практика, закрепена и по нормативен ред, оказва
сериозно въздействие върху нервно – вегетативната му симптоматика. Поради укоримостта
на това поведение, виновният водач освен административно – наказателна и/или
наказателна отговорност, следва да възстанови на застрахователя изплатеното от него
обезщетение за причинените материални щети, които дружеството дължи въз основа на
сключен договор за гражданска отговорност.
Каква е допустимата концентрация на алкохол в кръвта на виновния водач, сочи
нормата на чл.174 от ЗДвП – до 0.5 промила.
С какви средства и по какъв начин се установява концентрацията на алкохол в кръвта
на водач на МПС е уредено в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл.3 при извършване проверка на място от контролните органи,
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал.2
при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и при изготвяне на
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.
Според разпоредбата на чл.6, ал.9 от цитираната наредба концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
В случая, от представения по делото протокол за ПТП, подписан и от ответника, е
вписано от длъжностното лице, че И. И. е управлявал застрахования автомобил след
употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта е над 1.2 промила. В талон за
5
изследване №0033664/24.12.2018г. (също подписан от ответника) е вписано, че в 3.24 часа на
същата дата на лицето И. С. И. е извършена предварителна качествена проба с техническо
средство (визирано като марка, модел и фабричен номер), с което е отчетен положителен
резултат – 1.4 промила. Ответникът е приел показанията на уреда, което изрично е
отбелязано в талона. Непосредствено след това е отведен в УМБАЛ „Канев“ – Русе за
медицинско изследване и вземане биологични проби за употреба на алкохол или наркотични
средства, но е отказал да даде кръв. В изготвения протокол (подписан от ответника) са снети
данни лично от И. С. И. за употреба на алкохол. Същият е потвърдил, че е консумирал
алкохол – 200/300 грама водка на 23.12.2018г. около 23 часа, т.е. преди процесното
произшествие.
Предмет на делото е граждански имуществен спор, който се разглежда по реда и
правилата на ГПК. Съгласно чл.154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже
фактите и обстоятелствата, от които произтичат претендираните от нея права.
Застрахователят твърди, че регресното му право произтича от това, че ПТП е реализирано от
виновен водач с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, като за
доказване на твърдението си представя Протокол №1688685 от 24.12.2018г., подписан от
участниците в ПТП, един от които е и ответникът. Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл.179 ГПК, а официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
документа. Неоспореният констативен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в
кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ
документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице -
съставител, така и за самото удостоверително изявление. Истинността на протокола не е
оборена от ответника, поради което съдът приема, че непосредствено след инцидента,
виновният за настъпването му водач - ответникът, е тестван и е установена концентрация на
алкохол в кръвта му 1.4 промила. Този извод се подкрепя и от изявлението на И. И.,
обективирано в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол. Самият ответник е конкретизирал вида и количеството алкохол, както
и времето на консумация – около 23 часа на 23.12.2018г., т.е. преди произшествието.
Постановление от 31.01.2020г., издадено по досъдебно наказателно производство –
пр.пр.№7323/2018г. по описа на РРП няма правните последици на влязла в сила присъда и
не обвързва съда.
Механизмът на осъществяване на процесното ПТП е установен посредством приетата
по делото автотехническа експертиза. Според вещото лице действителната стойност по
средни пазарни цени за отстраняване на щетите, причинени при инцидента е значително по-
висока от изплатеното обезщетение.
Предвид изложеното, съдът намира претенцията за доказана по основание и размер.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
6
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 78.53
лева, които ответникът следва да заплати.
В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 768.53 лева
(заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице),
които са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че И. С. И., ЕГН
**********, дължи на Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А сумата 1426.36
лева – изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №BG/22/118000432712 със
срок от 31.01.2019г. до 31.01.2019г., във връзка с ПТП настъпило на 24.12.2018г., за което е
изготвен протокол №1688685/24.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.08.2022г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №2226 от 30.08.2022г., издадена по ЧГД №4502/2022г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* сумата 78.53 лева – разноски по ЧГД №4502/2022г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в размер на
768.53 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7