№ 855
гр. Бургас , 03.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500630 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод
депозирана частна жалба от „Профи кредит България”ЕООД, със седалище
гр. София, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В против Разпореждане № 264235 от 26.02.2021г.,
постановено по частно гр. дело № 969/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД
със седалище гр. София в частта, с която се иска издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците П. К. П. и С Р Г в
качеството им на наследници на починалото лице Т К Г за сума в размер на
4 678, 01 лева, представляваща договорно възнаграждение, както и в частта на
претендираните разноски за сумата над 53, 62 лева до пълния предявен
размер от 282, 49 лева.
Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на заявителя
на 10.03.2021г., поради което и съдът намира, че депозираната частна жалба е
в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, тъй
като частната жалба е изпратена чрез куриер на 17.03.2021г. Същата е
подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се
оспорва цитираното разпореждане като незаконосъобразно.
1
В жалбата се посочва, че заповедния съд не разполага с
правомощия на този етап на производството да се произнася по валидността
на сделката, от която заявителят черпи права. Посочва се, че окончателно
сключеният договор за револвиращ заем напълно отговаря на изискванията за
форма и съдържане на договорите за потребителски кредит, установени в
отменения ЗПК, който е релевантния нормативен акт, действащ към момента
на сключване на процесния договор.
Претендира се да бъде отменено атакуваното разпореждане в
частта, в която се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците
П. К. П. и С Р Г и вместо него да бъде постановено да бъде издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение относно обжалваното вземане.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по частно гр. дело № 969/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас е образувано по повод депозирано Завление по чл. 410
от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение против длъжниците П. К. П. и С Р Г в
качеството им на наследници на починалото лице Т К Г за следните суми:
- сума в размер на 1 946, 69 лева, представляваща главница;
- сума в размер на 4 678, 01 лева, дължимо за периода от
15.10.2014г. до 15.12.2017г., както и
- законната лихва върху сумата от 1 946, 69 лева от датата на
депозиране на заявлението – 09.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, ведно с
- направените по делото разноски в размер на 132, 49 лева,
представляваща държавна такса и сума в размер на 150 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
В депозираното пред Районен съд – Бургас заявление се посочва,
2
че между наследодателя на двамата длъжници – Т К Г и заявителя – „Профи
Кредит България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 30.08.2013г. и по силата на този договор е останала
неиздължена сума в размер на 1 946, 99 лева - главница, както и сума в размер
на 4 678, 01 лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение. В
заявлението се посочва, че на дата – 30.09.2014г. кредитополучателят Т К Г е
починала и е оставила за свои законни наследници – П. К. П. и С Р Г.
Следва изрично да се отбележи, че по делото е представено
Удостоверение за наследници от 23.07.2020г., изд. от Община Бургас, от
което е видно, че Т К Г е починала през 2014г. и е оставила за свои законни
наследници своите три деца – П. К. П., Т Р И и С Р Г, като заявителят е
насочил своята претенция само спрямо двама от наследниците – П. К. П. и С
Р Г – обстоятелство, което зависи изцяло от волята на заявителя и съдът не би
могъл да го контролира.
С Разпореждане от 10.02.2021г., съдът е посочил, че заявителят
следва в седмодневен срок да уточни срещу кого предявява вземанията,
размера на всяко едно от тях и да се посочи дали наследниците са приели
наследството.
По делото е депозирана Молба от „Профи Кредит България“
ЕООД в изпълнение на дадените указания за отстраняване на допуснатите
нередовности, в която се посочва, че от П. К. П. и от С Р Г се претендират
следните суми за всеки един от тях – сума в размер от 973, 35 лева,
представляваща неизплатена главница и сума в размер от по 2 339 лева,
представляваща оставащо неизплатено договорно възнаграждение.
Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение, Районен съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260727 от 26.02.2021г. по чл. 410 от ГПК е издадена
само за главницата в размер на от по 973, 35 лева за всеки един от
длъжниците – П. К. П. и С Р Г, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане,
както и 53, 62 лева, представляваща разноски.
Районен съд – Бургас с Разпореждане № 264235 от 26.02.2021г.,
3
постановено по частно гр. дело № 969/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас е отхвърлил заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД със
седалище гр. София в частта, с която се иска издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците П. К. П. и С Р Г в
качеството им на наследници на починалото лице Т К Г за сума в размер на
4 678, 01 лева, представляваща договорно възнаграждение, както и в частта на
претендираните разноски за сумата над 53, 62 лева до пълния предявен
размер от 282, 49 лева. В своите мотиви съдът е посочил, че претендираното
договорено възнаграждение следва да се отхвърли, тъй като е налице
неравноправност, която заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който забранява годишния процент на разходите да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. В своите мотиви съдът посочва, че
въпреки неяснотата на формиране на т. нар. договорно възнаграждение в този
размер при заети 2 000 лева и след изричните указания на съда с
Разпореждане от 10.02.2021г. не са били конкретизирани и отстранени
неяснотите по определянето й.
На основание чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1
освен когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
На основание чл. 24 от Закона за потребителския кредит за
договора за потребителски кредит се прилагат чл. 143 – чл. 148 от Закона за
защита на потребителите.
На основание чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите
(в редакцията му към момента на сключване на договора – 30.08.2013г.)
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискванията за доросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
4
Видно от представения Договор за потребителски кредит №
**********/30.08.2013г., страните са се договорили предоставената сума в
размер на 2 000 лева да бъде ползвана за срок от 48 месеца, размерът на
дължимата погасителна вноска е в размер на 168, 01 лева, ГПР – 148, 29% и
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 98, 52% и размер на общо
задължение – 8 139, 09 лева. Изрично в договора е посочена и сума на всеки
револвинг в размер на 1 572, 22 лева. При анализ на уговорения между
страните лихвен процент, съдът намира, че това задължение е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Уговореният между страните
лихвен процент възлиза на почти 100% и при уговорения между страните
срок на договора е налице утрояване на задължението за периода на
договора, което безспорно създава неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
При това положение, настоящата инстанция намира, че клаузата,
касаеща уговорената между страните възнаградителна лихва е неравноправна
и правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е постановил
разпореждане, с което е отхвърлил искането в тази му част. Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба от
„Профи кредит България”ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********,
адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В
против Разпореждане № 264235 от 26.02.2021г., постановено по частно гр.
дело № 969/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София в
частта, с която се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжниците П. К. П. и С Р Г в качеството им на наследници на
починалото лице Т К Г за сума в размер на 4 678, 01 лева, представляваща
5
договорно възнаграждение (претендирана след направено уточнение в размер
на от по 2 339 лева за всеки един от тях), както и в частта на претендираните
разноски за сумата над 53, 62 лева до пълния предявен размер от 282, 49 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6