Мотиви към Присъда № 260023/23.10.2010
год. постановена по НОХД № 331/2020 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е предявила обвинение срещу
подсъдимия Г.Д.Г. *** за това,
че на 05.09.2019 г., около
17.30 часа, на главния път между гр. ***, в
близост до мотел „Св. Екатерина”, находящ се в землището на общ. Тунджа, чрез
нанасяне на удар с дървен кол в дясната половина на гръдния кош, е причинил на Г.Д.Т.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на десния бял дроб, довела
до хемо-пневмоторакс /свободни кръв и въздух в дясната гръдна кухина/, което е
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалия Г.Д.Т. против подсъдимия Г.Д.Г. за заплащане на причинените му от престъплението неимуществени
вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски. Г.Д.Т. бе конституиран в качествата на
граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство.
В
съдебно заседание участващият по делото поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Г.Д.Г., като изразява
становище, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и
от направеното самопризнание от подсъдимия се установи фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение. По отношение на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да
бъде определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК и му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца, което да бъде намалено
с една трета, като същото бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от
три години. Относно предявения граждански иск се изразява становище за
основателността и доказаността му и се излага, че следва да бъде уважен от съда
по справедливост.
Гражданският ищец и частен обвинител Г.Д.Т.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник – адв. Р.от
АК – гр.Я. Чрез повереника си счита, че от събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин се установи авторството и
механизма на извършване на деянието, както от обективна, така и от субективна
страна. Предявеният граждански иск се счита за основателен и доказан и се моли
за уважаването му в пълен размер.
Подсъдимият
Г.Д.Г., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник – адв. Б. ***. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви
пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. При
последната му дума по реда на чл.297 от НПК изказва съжаление за извършеното.
Защитникът му моли съда на подсъдимия да се определи наказанието при приложение
разпоредбата на чл.58а от НК, като моли съда на подсъдимия да бъде наложено
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода. По отношение на
предявения граждански иск за неимуществени вреди се излага, че следва да бъде
уважен от съда по справедливост.
Съдът, на основание чл.373, ал.2
от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
След обяд на
05.09.2019 г. подсъдимият Г.Д.Г. *** се придвижвал с лек автомобил от гр. *** като бил водач на
автомобила, а пътник бил чичо му - свид. Б. Г.Д.. Подсъдимият
се
движел в участъка между гр. ***. По същото време
по този участък с конска каруца пострадалият Г.Д.Т. *** се прибирал от гр.
Ямбол към с. Зимница. В процеса на движението им автомобилът на подсъдимия Г. застигнал каруцата на свид. Т.. Подсъдимият Г. и свид. Т. се познавали отдавна, двамата не
били в добри отношения, имали вражда помежду си във връзка с живущата към
момента на семейни начала с подсъдимия жена, която преди
това била съжителствала със свид. Т.. След като по пътя между гр. Ямбол и с.
Веселиново, обл. Ямбол двамата се видели, от автомобила на подсъдимия, съответно от
каруцата на свид. Т., те си разменили жестове с ръце. Подсъдимият Г. изпреварил каруцата на свид. Т. и решил да
се разбере със свид. Т., като за целта спрял управлявания от него автомобил на
главния път между гр. Ямбол и с. Веселиново, обл. Ямбол, в близост до мотел. „***“, находящ се в
землището на общ. Тунджа. Свид. Д. останал вътре в превозното средство. Подсъдимият взел от
вътрешността на автомобила дървен кол, който носел в него и излязъл. Около
17.30 часа, след като свид. Т. пристигнал с каруцата си на същото място, подсъдимият Г. спрял каруцата и му нанесъл удар с дървения
кол в дясната половина на гръдния кош. След това подсъдимият се върнал в
автомобила и с него се прибрал в дома си. Свид. Т. успял да се прибере в дома
си в с. Зимница. Тъй като изпитвал болки, семейството му го откарало в Спешното
отделение на МБАЛ-Ямбол. От там бил хоспитализиран в Хирургичното отделение на
болницата, където бил опериран.
Във връзка с
подаден сигнал за нанесен над свид. Т. побой и след
извършени оперативно-издирвателни мероприятия бил установен извършителят на
деянието - подсъдимият Г..
С протокол за
доброволно предаване от 06.09.2019 г. подсъдимият предал 1 бр.
дървен кол /сап/, с който бил ударил свид .Т..
От заключението на
извършената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установило, че в резултат на нанесения
му на 05.09.2019 г. побой пострадалият Г.Т. е получил гръдна травма, изразяваща
се в контузия в дясната половина на гръдния кош със силна палпаторна болка, с
клинични и рентгенологични данни за контузия на десен бял дроб и наличие на
хемо-пневмоторакс, изразен клинично със затруднено до липсващо дишане в дясно.
Вещото лице приело, че всички описани увреждания в дясната гръдна половина е
възможно да се получат от един единствен удър с твърд предмет. Съгласно
заключението, в резултат на силен удар в дясната половина на гръдния кош
пострадалият Г.Т. е получил контузия на десния бял дроб, довела до
хемо-пневмоторакс /свободни кръв и въздух в дясната гръдна кухина/, протекло
със задух и силно затруднено до липсващо дишане в дясната гръдна половина,
наложило извършването на оперативно лечение. По този начин това увреждане е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Контузията на
гръдната стена в дясната половина на гръдния кош, проявена със силна палпаторна
болка и функционална болезненост сама по себе си е причинила на пострадалият
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на
извършената по делото комплексна
психолого-психиатрична експертиза се установило, че подсъдимият Г. не боледува от психично заболяване и не се
води на психиатричен отчет. Експертизата приела, че в конкретния случай липсват
данни за физиологичен афект и изключително стеснение на съзнанието.
Експертизата заключва, че за наличието на физиологичен афект трябва да са
налице определени фактори, които по отношение на подсъдимия отсъстват. Към
времето на деянието и към момента на изготвяне на експертизата не били
констатирани у подсъдимия налични данни за разстройство на
съзнанието. Не били установени данни и за дефицит в сферите на интелекта и
паметта. Подсъдимият възприема и отразява адекватно реалните
факти и събития. Подсъдимият е годен да участва активно и
пълноценно в наказателния процес, както и да дава достоверни обяснения за
случилото се.
От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият Г.Д.Г. е неосъждан.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
подсъдимият Г.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от
НК, тъй като на 05.09.2019 г., около 17.30 часа, на главния път между
гр. Ямбол и с. Веселиново, обл. Ямбол, в близост до мотел „***”, находящ се в
землището на общ. Тунджа, чрез нанасяне на удар с дървен кол в дясната половина
на гръдния кош, е причинил на Г.Д.Т. *** средна телесна повреда, изразяваща се
в контузия на десния бял дроб, довела до хемо-пневмоторакс /свободни кръв и
въздух в дясната гръдна кухина/, което е причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Авторството на деянието и начина
на извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимия Г.Д.Г.,
дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по
делото в хода на досъдебното производство свидетели Г.Д.Т., Д. С.Т.., П.С. М., Б. Г.Д., които се кредитират изцяло от съда като
логични, последователни и безпротиворечиви, от писмените заключения на изготвените
по делото съдебномедицинска експертиза и комплексна психологично-психиатрична експертиза,
както и от приложените по делото писмени доказателства.
От
обективна страна се касае за престъпление против личността, тъй като с него се
засягат неприкосновеността на човешката личност и здравето й. Безспорно е, че
на пострадалия Г.Д.Т. е била причинена средна телесна повреда, която се
установява от заключението на вещото лице, съставило съдебномедицинската
експертиза, а именно контузия на десния бял дроб, довела
до хемо-пневмоторакс /свободни кръв и въздух в дясната гръдна кухина/, което е
било причинено от подсъдимия чрез нанасяне на удар с дървен кол. Касае се за
типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.129,
ал.1 вр. ал.2 от НК е необходимо увреждането на организма да е от такава
степен, че да е довело до трайно ослабване на зрението или слуха; трайно
затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на
функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;
счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или
говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето,
временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и
коремната кухина. В конкретния случай по безспорен начин се установява, че
пострадалия Г.Т. е претърпял увреждане, характеризиращо го като средна телесна
повреда, тъй като контузията на десния бял дроб, довела до хемо-пневмоторакс
/свободни кръв и въздух в дясната гръдна кухина/, е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия. В тази насока съдът възприе изцяло заключението на
съдебномедицинската експертиза като обосновано, компетентно и обективно
съставено, съобразено изцяло с наличната по делото медицинска документация и
събраните гласни доказателства. Налице е и пряка причинна връзка между
действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия телесно увреждане.
От
субективна страна деянието е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал, че с нанасянето
на удар с дървен кол в дясната половина на гръдния кош на пострадалия, ще му
причини телесно увреждане и пряко е целял настъпването на този вредоносен
резултат.
Относно
вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия Г.Д.Г.
престъпление, разпоредбата на чл.129, ал.1 от Наказателния кодекс предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години. При определяне на наказанието за
извършеното престъпление съдът взе предвид сравнително високата степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от вида и интензитета на
въздействие върху организма на пострадалия, а от друга страна взе предвид
ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обусловена от
чистото му съдебно минало, добросъвестното поведение в процеса, както и
обстоятелството, че се разкайва за постъпката си. За да определи размера на
наказанието съдът взе предвид установените по делото смекчаващи и оттегчаващи
вината обстоятелства, при което установи превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК. Съдът наложи на подсъдимия Г.
наказание при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, като му
определи наказание от девет месеца лишаване от свобода, което намали с една
трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Тъй като подсъдимият Г. не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и наложеното му наказание е
до три години лишаване от свобода, както и за поправянето на последния не е
наложително да изтърпи наказанието, то съдът счита, че са налице условията за
прилагане на института на условното осъждане. На основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изпълнението на така наложеното му наказание за изпитателен срок от три
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Съдът счита, че така
наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане на целите на
наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че същото
ще въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Съдът
намира предявения граждански иск от гражданския ищец Г.Д.Т. за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди за основателен, като го уважи
в размер на 3000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е причинна връзка
между извършеното деяние от страна на подсъдимия Г.Д.Г. и причинения престъпен резултат. За да определи размера на
неимуществените вреди, съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Затова съдът взе предвид всички данни по делото – сериозността на причинената
травма, продължителността и методиката на лечението, периода на възстановяване,
като психическите последици от подобно преживяване далеч не се изчерпват в
рамките на самия инцидент и дори в рамките на физическия оздравителен процес.
Затова съдът прие, че справедливият размер на обезщетението в случая е 3000 лв.
В останалата му част до предявения размер от 5000 лв., искът бе отхвърлен като
неоснователен и недоказан преди всичко поради това, че справедливостта налага
съобразяване и с възможностите на подсъдимия да заплати съответната сума.
Основателна е претенцията на гражданския ищец за присъждане на лихва за забава,
която съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД тече от датата на увреждането
– 05.09.2019 г.
Съдът
постанови вещественото доказателство - 1 бр. дървен кол /сап/ с размери:
дължина - 0,65 м и диаметър - 3 см, като вещ без стойност да бъде унищожено,
след влизане на присъдата в сила
При
този изход на делото, подсъдимият Г.Д.Г.
бе осъден да заплати направените по делото разноски, от които 967,20 лв.
в приход на републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР - Ямбол и държавна
такса съобразно уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лв. в приход
на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Съдът осъди подсъдимият Г.Д.Г. да заплати в полза на гражданския ищец и частен обвинител Г.Д.Т. направените от
последния разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: