№ 8442
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110139387 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД, вр.чл.137,ал.2 ЗЕ.
Ищецът „Астра – С“ ЕООД твърди, че е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. София, УПИ VIII – 161 и 162, кв. 58, м. Красно село –
Стрелбище, с административен адрес ул. „Дедеагач“ № 32. Поддържа, че е
сключил с ответника договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди от 24.09.2003г., по силата на който се е
задължил да изгради със свои средства следните съоръжения:
присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 76,1/140, съответна дължима
по трасе 9 метра, съоръженията към него и абонатна станция, а ответникът се
е задължил да придобие правото на собственост върху описаните съоръжения.
Излага доводи, че е изпълнил задълженията си по договора и е предал
владението на процесното съоръжение на ответника на 17.12.2003г., но към
настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си да го придобие
или да заплаща наем за ползването му. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 2 034 лв., представляваща цена на ползването на
изграденото от ищеца съоръжение за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се на адрес:
гр.София, ул. „Дедеагач“ № 32, през периода от 16.03.2022г. до 12.07.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
1
14.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Излага доводи, че
ищецът не е собственик на процесното съоръжение, както и че не е подал
заявление и не е представил необходимите документи за сключване на
договор по реда на чл. 138 ЗЕ, поради което би се обогатил неоснователно от
заплащането на сумата за ползване на съоръжението по чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
Релевира възражение за придобивна давност на съоръжението по чл. 80 ЗС,
както и за погасителна давност на вземането. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл.59 ЗЗД, вр. чл.137, ал.2 ЗЕ:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че е
собственик на процесното съоръжение, както и че за процесния период
ответникът е ползвал същото, в резултат на което се е обогатил.
Производството, преносът, доставката и разпределението на топлинна
енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за
енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването
/обн., ДВ, бр.25 от 20.03.2020г./, както и в действащата преди това Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./. Съгласно чл.133 ЗЕ,
топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към
топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на
съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна
енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към
топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на
условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към
топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти
или от производител до топлопреносното предприятие: 2/ извършване на
предварително проучване за присъединяване на обекта, с което
топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина,
точката или мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на
присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за
2
проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди
неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен
договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и
съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на
вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване
след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с
условията за присъединяване – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./, вр. чл. 138 ЗЕ. Според нормата на
чл. 17, ал. 3 от наредбата, след завършване на строежа на обекта и съставяне
на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното
предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на
предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има
задължителното съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от наредбата, което
включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за
прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на
топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните
и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за
присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ
/редакция – ДВ, бр. 107 от 2003г./, при присъединяване на потребители на
топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 от
същата разпоредба, когато изграждането на съоръженията е икономически
нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може да
се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното
предприятие. Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху
изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл. 138,
ал. 1 ЗЕ. Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения
между потребителя и топлопреносното предприятие да се уредят с договора
за присъединяване. Според изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./, в случаите по чл. 137,
ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите
на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното
предприятие в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора
3
за присъединяване.
Безспорно между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства – договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди от 24.09.2003г., разрешение за строеж на
благоустройствени обекти №45 от 17.07.2003г. и разрешение за ползване
№1468-ПК-2018 от 17.12.2003г. се установява, че ищецът е изградил
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна
сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ VIII – 161 и 162,
кв. 58, м. Красно село – Стрелбище, с административен адрес ул. „Дедеагач“
№ 32, че същото е въведено в експлоатация, както и че и на 17.12.2003г. е
предадено на ответника. По делото липсват доказателства собствеността
върху съоръжението да е била прехвърлена на етажните собственици или на
трето лице, още повече съгласно чл.137, ал.3 ЗЕ ищецът има право да
прехвърли собствеността единствено на ответника чрез договора за
присъединяване, с оглед на което неоснователен е доводът на ответника за
липса на доказателства за притежание правото на собственост върху
процесното съоръжение от страна на ищеца.
Със законодателните изменения в ЗЕ, приети с ДВ., бр. 74 от 2006г.,
законодателят е създал ясна регламентация на този вид правоотношения, като
е изменил разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, съгласно която изграждането на
съоръженията по ал.1 /присъединителен топлопровод, съоръженията към него
и абонатна станция/ може да се извършва и от потребителите след
съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от
потребителите. Тази разпоредба санкционира разместването на имуществени
блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който
следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да
бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на битов
потребител, а правото на собственост все още не е прехвърлено в
патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до
изкупуване на съоръженията, топлопреносното предприятие дължи на лицето,
изградило същите за своя сметка, цена за ползването им.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че процесната
сграда е включена към централизирано топлоподаване на 01.08.2004г., като
4
въвеждането в експлоатация на външния топлопровод и абонатната станция е
извършено съобразно действащия ЗУТ и подзаконовата нормативна база. По
данни на ТР „Земляне“ съоръжението се ползва от ответника.
Във връзка с доводите на ответника, че възникването на задължението на
топлопреносното предприятие за заплащане на наем е обусловено от
отправянето на покана от собственика на енергийни обекти и съоръжения,
съгласно на § 4, т. 4а от ДР на ЗЕ, настоящият съдебен състав приема
следното: горепосочената норма /обн. ДВ, бр. 38 от 2018г., в сила от
08.05.2018г./, предвижда, че правото да се претендира обезщетение по чл.
137, ал. 2 ЗЕ възниква след отправянето на покана до топлопреносното
предприятие и изтичане на 3-месечен срок от получаване на поканата. В
разглеждания случай е видно от данните по делото, че такава покана е била
отправена и входираната при ответника с регистрационен индекс П-1653 от
10.02.2020г., т.е. преди началото на исковия период. Последната има за
последица поставянето на ответника в забава и има действие занапред до
изпълнение на задължението, т.е. до сключването на договор за изкупуване на
енергийните обекти и съоръжения. В този смисъл не е необходимо
отправянето на нова покана за плащане.
Ответникът своевременно е релевирал възражения за придобивна давност
на съоръжението по чл. 80 ЗС, както и за погасителна давност на вземането,
които са неоснователни.
По възражението по чл. 80 ЗС в тежест на ответника е да докаже, че е
упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху
процесното съоръжение за период повече от 5 години с намерението да го
свои. С доклада по делото съдът изрично е указал на ответника, че не сочи
доказателства по време на упражняването на фактическата власт върху
процесното съоръжение да е демонстрирал намерение да го свои, въпреки
това до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
ответникът не е ангажирал никакви доказателства за това обстоятелство.
Отделно от това следва да се посочи, че само по себе си използването на
процесното съоръжение от ответника със знанието и съгласието на
собственика – ищеца по делото, изключва възможността ответникът да свои
вещта като своя.
Неоснователно е и възражението за погасителна давност на вземането,
5
която в случая е общата 5-годишна давност, доколкото исковата молба е
депозирана в съда на 14.07.2023г., а периодът, за който се претендира
неоснователно обогатяване на ответника е от 16.03.2022г. до 12.07.2023г.
По изложените съображения и доколкото по делото липсват доказателства
до края на исковия период съоръжението да е било изкупено от
„Топлофикация София“ ЕАД, съдът приема, че ответното дружество е
ползвало без правно основание собственото на ищеца съоръжение, поради
което и дължи заплащане на обезщетение в размер на цената за ползване на
съоръжението през процесния имот. Изготвената СТЕ е установила, че
дължимата цена ползване на съоръжението е 2 034 лв., поради което и искът
се явява основателен за предявения размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 1031,36 лв., представляващи заплатена
държавна такса, депозит на СТЕ и адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено от ищеца на адв. К. Гигова, видно от представеното
по делото платежно нареждане във връзка с договор за правна помощ и
съдействие от 17.07.2023г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
„Астра – С“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
137, ал. 2 ЗЕ сумата от 2 034 лв., представляваща цена на ползването на
изграденото от „Астра – С“ ЕООД съоръжение за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща
се на адрес: гр.София, ул. „Дедеагач“ №32, през периода от 16.03.2022г. до
12.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 14.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 031,36 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7