РЕШЕНИЕ
№ 5936
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110161043 по описа за 2022 година
Производството е на етап чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Й. Г. В., Г. Г. В. и Т. Г. Н. срещу
„Електрохолд продажби“ АД, с която са предявени претенции за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищцата Т. Г. Н. е страна по
договор с ответника за доставка на електрическа енергия до поземлен имот –
дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) V-61 от кв.
17 по плана с. Б., общ. М., С. област (абонатен № **********), както и че
ищците не дължат за всеки от тях по 1/3 от обща сума от 242, 28 лева –
задължения за заплащане на доставена до същия имот електрическа енергия в
периода 11.04.2013 г. – 01.11.2019 г. Претендират се и разноски.
Ищците твърдят, че са собственици на имота, за който е разкрита
партида с абонатен № ************** от ответника като наследници на Г.
В.. Твърдят, че са поискали задълженията да бъдат отразени като погасени по
давност с молба от 29.06.2022 г., но ответникът им отказал. Излагат
твърдения, че подаването на електрическа енергия до имота е спряно, а
ответникът отказва да ги признае за страна по договор за доставка на такава
енергия, макар че са собственици и по закон е длъжен да го направи. Излагат
се твърдения, че ответникът бил признал това, като начислявал задължения за
доставка на енергия и след смъртта на наследодателя Георги В..
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Електрохолд продажби“ АД, с който предявеният иск се оспорва частично
като недопустим, а частично – като неоснователен. Ищецът поддържа, че
1
положителният установителен иск е недопустим, тъй като не можело по
съдебен ред да се установява наличие на договор. За отрицателния иск
поддържа, че е недопустим поради неяснота, тъй като задълженията не било
ясно дали са за главница или за лихва. Евентуално искът не бил недопустим,
тъй като дружеството не оспорвало за задълженията преди 09.08.2018 г., че са
погасени по давност, но това не ги правело несъществуващи. Излагат се
твърдения, че за задълженията, отразени във фактури, издадени на 10.04.2020
г. не е настъпила погасителна давност и сумите се дължат, тъй като е
доставена електрическа енергия.
В съдебното заседание ищците признават доставката на енергия до
имота на суми според фактурите на ответника, но твърдят, че не дължат
плащане поради настъпила погасителна давност.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните и при приложение на законовите норми, съдът
намира следното:
Предявени са обективно съединени положителен и отрицателен
установителен искове – положителен иск за установяване, че ищците са
страна по договор за доставка на електрическа енергия с ответника – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4
ЗЕ; и отрицателен иск – че ищците не дължат погасени по давност
задължения за доставка на електрическа енергия в размер на
242, 28 лева за периода от 11.04.2013 г. до 01.11.2019 г. с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 111 ЗЗД.
Положителният иск следва да се уважи, ако ищците установят, че са
собственици на имот, който е свързан с електрическата мрежа. Това е така,
тъй като съгласно чл. 94а, ал. 1 и 2 ЗЕ всеки клиент, който притежава свързан
към електропреносната мрежа на ниско напрежение имот, се снабдява от
крайния снабдител с електрическа енергия. Това е т.нар. „принуда за
договаряне“, която законодателят е въвел за крайните снабдители с
електрическа енергия, за да удовлетвори обществения интерес от това всеки
човек на територията на Република България да има достъп до електрическа
енергия, с която да си осигури нормален стандарт на живот. Достъпът до
електроенергия по този ред е признат за „услуга от обществен интерес“ по
смисъла на закона съгласно чл. 94а, ал. 2 ЗЕ. Съгласно
§ 1, т. 66б ЗЕ услугите от обществен интерес по смисъла на този закон,
заплащани по регулирани от държавата цени от потребителите, не могат да
бъдат отказани от доставчиците, освен на основания, предвидени в самия ЗЕ.
По делото не се спори, че в качеството си на краен снабдител с енергия
ответникът е снабдявал сградите, намиращи се в УПИ V-61 от кв. 17 по плана
с. Б., общ. М., С. област, с електрическа енергия, като за обекта е бил
определен абонатен № *****. Същото се установява от представените на лист
41 – 55 от делото фактури за периода от 18.05.2013 г. до 10.04.2020 г.,
издадени за имота на наследодателя на ищците – Георги Славчов В.. същите
фактури обективират извънсъдебно признание на ответника, че той е бил
краен снабдител за електроенергия с ниско напрежение в територията, където
2
се намира имотът.
Това не е отречено и от ответника, който на изпратена до него от
ищцата Т. Г. Н. молба (представена на лист 13 от делото) е отговорил с писмо
изх. № 10000143117/19.07.2022 г., че смята, че ако ищцата е наследник на
предходния съсобственик, тя следва да се яви да декларира лично, че ще
ползва имота и ще дължи сметките за него. Това задължение ищцата Т. Г. Н. е
изпълнила, като е подала молбата с вх. № 100000143117/29.06.2022 г., на
което са дадени в отговор инструкции от ответника – в молбата (на лист 13 от
делото) изрично е посочено, че ищцата Т. Г. Н. обитава имота през летния
сезон, ползва електрическа енергия и плаща за това. Доколкото никъде не се
твърди, че декларацията за прехвърляне на партидата за електричество следва
да е в определена форма, настоящият съдебен състав приема, че
представената молба с вх. № 100000143117/29.06.2022 г. представлява
изявление за посочване на наследник на стар абонат, който ще продължи да
ползва електроснабдения имот с абонатен № *********. По делото е
представено и Удостоверение за наследници с изх. № 642/28.05.2020 г., от
което се установява, че ищцата Т. Г. Н. е един от съсобствениците на
снабдения имот – УПИ V-61 от кв. 17 по плана с. Б., общ. М., С. област, като
наследник на предишния собственик Г. С. В..
Същевременно ответникът е оспорил това деклариране с писмото с изх.
№ 10000143117/19.07.2022 г. (на лист 7 от делото), като е поставил изискване
за ново деклариране от страна на ищцата Н., а именно – да заплати всички
сметки за имота. Такова изискване не поставят нито чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, нито в
чл. 13, т. 5 от общите условия на ответника (на лист 38 от делото), на които
същият се е позовал в писмото. Именно поставянето на това допълнително
условие представлява оспорване на наличието на облигационна връзка между
ищцата Т. Г. Н. и ответника за доставка на електрическа енергия до УПИ V-
61 от кв. 17 по плана с. Б., общ. М., С. област, с абонатен № ********, което
означава, че между страните е налице правен спор и поради това положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на договор за
доставка на енергия при условията на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и със съдържанието
според общите условия на ответника съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ.
Правната позиция на ответника, че не е длъжен да регистрира ищците
като крайни клиенти и да им гарантира права по общите си условия на
доставка противоречи както на описаното по-горе задължение, така и на
изричната уредба на правата на снабдителя с електроенергия при неплащане.
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ общественият доставчик и крайният снабдител с
енергия при неплащане могат единствено да прекратят подаването на
електрическа енергия, но не и да се освободят от договорните си задължения
по силата на законовото задължение за принудително договаряне.
Възможността за прекъсване на снабдяването обаче не изключва договорната
връзка между страните, а е елемент от нея. В заключение, неплащането на
сметки за електрическа енергия не може да е основание за отричането на
договор за доставка на такава с лице, което притежава обект, свързан с
мрежата на ниско напрежение. То може да е единствено основание за
временно прекъсване на снабдяването с електричество, като представителят
3
на ответника изглежда бърка двете правни фигури – наличието на
облигационна връзка не е еднозначно със задължение за доставяне на
електрическа енергия, което съгласно чл. 123 ЗЕ може да бъде поставено под
условие.
Така положителният иск за наличие на облигационно отношение с
ответника за доставка на електричество следва да се уважи по отношение на
ищцата Т. Г. Н., която е заявила, че поема разходите за електроснабдяване на
имота с абонатен № ******* при условията на чл. 13, т. 5 от общите условия
на ответника, и е носител на правата по чл. 94а, ал. 1 ЗЕ.
По отношение на втората предявена претенция, предявена и от тримата
ищци, за недължимост на цена за доставена енергия в периода 11.04.2013 г. –
01.11.2019 г., същата е допустима, ако ответникът твърди, че има доставена
енергия на стойност поне 242,28 лева за този период за процесния имот, и е
настъпило основание за погасяване на претенцията.
С протоколно определение от 29.03.2023 г. (на лист 122 от делото)
съдът е признал за безспорно между страните, че до процесния имот е
доставяна електрическа енергия с цена съгласно посочени на лист 5 фактури,
които отразяват консумация от 11.04.2013 г. до 01.11.2019 г. на стойност
общо 242,28 лева за цена на електроенергия, като заедно с други лихви и
неустойки натрупаните задължения са общо 377,74 лева.
Ищците твърдят, че задълженията са погасени по давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълженията за
заплащане на електроенергия, които възникват от един договор, но се плащат
на определени равни периоди, независимо, че са различни по размер,
представляват „периодични плащания“ и съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
погасяват с 3-годишна давност.
В случая искът е предявен на 10.11.2022 г., като към този момент са
изтекли 3 години от датата на последната доставка. Нямат значение доводите
на ответника, че част от задълженията са били изчислени с фактури, издадени
в по-късен момент. Не се установява никаква пречка за ответника да е издавал
фактури регулярно, като самият той сочи, че задълженията са за период до
01.11.2019 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който
задължението става изискуемо. Това е денят, в който изтича срокът за
плащане (падеж). Същият е определен в чл. 19, ал. 2 от общите условия на
ответника е 10 дена. продължаването на срока поради неотчитане от страна на
ответника не може да го продължи, тъй като в този случай е налице
хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давността би текла от изтичане на периода,
за който се дължи плащане. В случая такива данни няма. Поради това срокът
за плащане на последната сметка е бил 10 дена след последното отчитане, или
12.11.2019 г. Следователно към датата на подаване на исковата молба – към
10.112022 г. давността за плащане на задължението за ноември 2019 г. не е
била изтекла, тъй като тя изтича на 12.11.2019 г. За всички други задължения
(за период до октомври 2019 г. включително) с общ размер 225, 35 лева,
давността е била изтекла към датата на подаване на иска.
4
Поради това отрицателният установителен иск следва да се уважи
спрямо всеки от ответниците за това, че не дължат по 1/3 за всеки от тях от
задължения в общ размер 225, 35 лева за период 11.04.2013 г. – 01.10.2019 г.,
и да се отхвърли за по 1/3 от вземане в размер на 16,93 лева за периода
02.10.2019 г. – 01.11.2019 г.
Относно разноските:
При този изход на спора предявените искове са уважени в размер на
93,01 % от стойността си и се отхвърлят за 6,99 % от същата, като съответно
такава част от разноските на ищците следва да се поемат от ответника, и от
тези на ответника – от ищците, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищците претендират 50 лева държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение по списък на лист 102 от делото. Възнаграждението е
договорено по договор на лист 103 и платено по банков път (лист 104). поради
това от поисканата сума от 350 лева на ищците следва да се присъдят 93,01 %,
или 325,35 лева, от които всеки следва да получи по една трета, или по 108, 45
лева.
Ответникът претендира 200 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно сложността на делото съдът намира, че следва да определи
възнаграждение 150 лева, от които ищците следва да платят 6,99 %, или 10,50
лева, или по 3,50 лева всеки. При прихващане се получава, че на всеки ищец
следва да се платят по 104,95 лева.
Съгласно чл. 77 ГПК ищците Г. В. и Т. Н. следва да се осъдят да платят
по още по 50 лева държавна такса всеки, тъй като са им дадени указания с
разпореждане на лист 16 от делото, но са внесли само една такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Г. Н. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 93а, ал. 1 ЗЕ по
отношение на „Електрохолд продажби“ АД, че Т. Г. Н., с ЕГН: **********, и
адрес: София, ж.к. „Св. Троица“, бл. 106, вх. Е, ап. 116, е в договорни
отношения с „Електрохолд продажби“ АД , с ЕИК: *********, и адрес на
управление: бул. „Цариградско шосе“, № 159, Бенчмарк бизнес център, за
доставка на електроенергия според общите условия на дружеството за
недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен V-61 от кв. 17 по плана
с. Б., общ. М., С. област (аб. № *******).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищците Й. Г. В., Г.
Г. В. и Т. Г. Н. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК по отношение на „Електрохолд продажби“ АД, че всеки от Й.
Г. В., с ЕГН: **********, Г. Г. В. , с ЕГН: **********, и Т. Г. Н. , с ЕГН:
**********, и тримата с адрес: София, ж.к. „Св. Троица“, бл. 106, вх. Е, ап.
116, не дължи на „Електрохолд продажби“ АД , с ЕИК: *********, и адрес
на управление: бул. „Цариградско шосе“, № 159, Бенчмарк бизнес център, по
5
една трета част от сумата от общо 225,35 лева (двеста двадесет и пет лева и
35 ст.) – цена за доставена до недвижим имот, представляващ урегулиран
поземлен V-61 от кв. 17 по плана с. Б., общ. М., С. област (аб. № *******),
електрическа енергия в периода 11.04.2013 г. – 01.10.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенция за разликата над 225,35 лева до пълния
предявен размер от 242,28 лева (двеста четиридесет и два лева и 28 ст.) за
периода от 02.10.2019 г. до 01.11.2019 г. (задължение по фактура №
*********/10.04.2020 г. на ответника).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК „Електрохолд
продажби“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: бул. „Цариградско
шосе“, № 159, Бенчмарк бизнес център, да заплати на Й. Г. В. , с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Св. Т.“, бл. ***, вх. *, ап. ***, сумата от 104,95
лева (сто и четири лева и 95 стотинки) – разноски по делото след
прихващане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК „Електрохолд
продажби“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: бул. „Цариградско
шосе“, № 159, Бенчмарк бизнес център, да заплати на Г. Г. В. , с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ***, вх. *, ап. ***, сумата от 104,95
лева (сто и четири лева и 95 стотинки) – разноски по делото след
прихващане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК „Електрохолд
продажби“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: бул. „Цариградско
шосе“, № 159, Бенчмарк бизнес център, да заплати на Т. Г. Н. , с ЕГН:
**********, и адрес: София, ж.к. „С. Т.“, бл. ***, вх. *, ап. ***, сумата от
104,95 лева (сто и четири лева и 95 стотинки) – разноски по делото след
прихващане.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Г. Г. В. , с ЕГН: **********, и
адрес: София, ж.к. „С. Т.“, бл. ***, вх. *, ап. ***, да заплати по бюджетната
сметка на Софийския районен съд сумата от 50 лева (петдесет лева)–
недовнесена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК Т. Г. Н. , с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ***, вх. *, ап. ***, да заплати по
бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 50 лева
(петдесет лева) – недовнесена държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6