РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 15 септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 244
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „ОИЕ“ ООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез
адв.-пълномощник В. М., против Решение № 258 от 14.06.2021 г., постановено по
АНД № 440/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е изменено Наказателно
постановление (НП) № 499599 от 16.03.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева, като е намален
размерът на санкцията от 800 лева на 500 лева. В жалбата
са развити оплаквания, че решението е постановено при нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което изцяло да се отмени НП. Претендират се разноски, направени пред въззивната инстанция.
Ответната страна,
чрез упълномощен представител в проведеното по делото о.с.з. в хода по същество
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли решението на РС - Русе да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе намира касационната жалба за неоснователна и
посочва, че решението следва да остане в сила.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при спазване изискванията на АПК,
от лице с активна процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на РС - Русе, изложени в оспореното решение, поради което и на
основание чл.221, ал. 2 от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
препраща към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на
касационната проверка. Съдът е събрал допустимите и относими към спора доказателства, като ги
е обсъдил и проверил в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал. 3 и ал. 5
от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани
фактически изводи. Въззивният съд е извършил и анализ на приложимите
правни норми. Първата
съдебна инстанция е обсъдила възраженията на санкционираното лице и ги е
отхвърлила като неоснователни, излагайки мотиви в тази насока.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Обжалваното
решение е постановено при спазване на процесуалните правила. По аргумент от чл.
348, ал. 3 от НПК, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е
довело до ограничаване на правата на нарушителя или на другите страни и то не е
отстранено - т. 1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на
въззивната инстанция - т. 2 или решението е постановено от незаконен състав. РС
- Русе не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание. Решението
не е постановено от незаконен състав и не е налице основание за отмяната му,
предвидено в чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 от НПК. За откритото съдебно
заседание са призовани страните с възможност за искания по доказателствата и
становище по представените такива. Съгласно чл. 283 от НПК, съдът е приложил
материалите от административнонаказателната преписка. Разпитан е като свидетел
инспекторът по приходите, който е извършил проверката в обекта и установил
нарушението, за което е съставил АУАН на дружеството. Същият лично е установил
нарушението, описано в подадения до НАП сигнал, към който имало приложен и
нефискален бон от дата 22.08.2019 г., съдържащ дата, информация относно
услугата, поръчката, дължима сума и т.н. (л. л. 14 и 15 от въззивното дело),
тъй като когато извършил проверката в обекта на дата 06.11.2019 г., извадил
клен от фискалната памет на ФУ за дата 22.08.2019 г., който потвърждавал
нарушението. По делото е представена и издадената на дата 22.08.2019 г. бележка,
която не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание, след като
представителите на страните са заявили, че нямат други доказателствени искания,
правилно районният съд преценил делото за изяснено от фактическа страна, с
оглед събраните доказателства, дал ход на съдебните прения и обявил делото за
решаване.
Въз основа на
правилна преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата, РС - Русе е
установил релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението, за което е
издадено НП. Съдебният акт е мотивиран, макар и стегнато. РС е изложил
установената фактическа обстановка и правните изводи, въз основа на които е
изменил оспореното НП единствено в частта досежно наложената с него имуществена
санкция от 800 лева, като намалил същата на минимума от 500 лева.
В съответствие с
доказателствата е изводът в решението на въззивния съд, че вмененото нарушение
е извършено от касатора. Правилно съдът е установил, че това нарушение подробно
е описано в обстоятелствената част на АУАН и на НП, както и в протокола за
проверката, в който са посочени подробно обстоятелствата при извършване на
проверката и установяване на нарушението. Правилно РС - Русе е посочил в решението,
че всички тези факти и обстоятелства за нарушението са описани подробно в АУАН
и в НП, доказани със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съответствие
с установеното е изводът на РС - Русе за извършеното от „ОИЕ“ ООД нарушение на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за което е
ангажирана обективната му и безвиновна отговорност.
Жалбоподателят
не е навел други конкретни твърдения за обстоятелствата, които са довели до
неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата на ФУ и издаването
на касова бележка от ФУ, нито е ангажирал доказателства, които да опровергават
верността на установеното в АУАН, поради което неоснователни са оплакванията в
касационната жалба, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа
обстановка.
Неоснователно
касаторът оспорва и извода на РС - Русе,
че НП e законосъобразно. От доказателствата по делото е установено, че
оспореното НП е издадено на основание санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ.
Съгласно чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., независимо от документирането с
първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: т. 1 - по чл. 3,
ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В чл. 185, ал. 1
от ЗДДС е предвидено на юридическите лица и едноличните търговци, които не
издадат документ по чл. 118, ал. 1, да се налага имуществена санкция в размер
от 500 до 2 000 лева.
В чл. 118, ал. 1
от ЗДДС е въведено задължението за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице, да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
След като е
доказано, че на дата 22.08.2019 г. при извършени покупки от търговския обект за
заплатената за тях в брой сума не е издадена фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, правилно срещу дружеството е съставен АУАН за
нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и с
НП му е наложена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Правилни и
основани на доказателствата са изводите в решението, че АУАН и НП са издадени в
сроковете предвидени в ЗАНН, от компетентни лица, при спазване на правилата в
ЗАНН.
Обосновано РС –
Русе е счел, че НП следва да бъде изменено само досежно размера на наложената
санкция, като е намалил същата на законовия минимум.
Предвид изложеното
касационната инстанция не установи наличие на основание по чл. 348, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от НПК за отмяна на решението на РС - Русе и като правилно и
законосъобразно, то следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал.5,
във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на
ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер
на 80.00 лева. Доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за
приходите, със седалище: гр. София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите) се следват разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258 от 14.06.2021 г., постановено по АНД № 440/2021 г. по описа на
Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА
„ОИЕ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Цар Освободител“
№ 33, вх. 2, ап.19, представлявано от Лейцзюн Ванг, да заплати на Националната
агенция по приходите, гр. София, сумата от 80.00 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.