Определение по дело №483/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 367 от 12.09.2023г. по чнд № 483/2023г.:
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.
Образувано е по молба на осъдената А.М.Х. с която моли да бъде
условно предсрочно освободена, тъй като изтърпяла половината от
наказанието си лишаване от свобода и придобила право за условно
предсрочно освобождаване. Към молбата са приложени становище на
Началника на Затвора гр. Сливен и цялото затворническо досие на осъдената.
Оценка за осъден правонарушител, план за изпълнение на присъдата не е
приложен.
В съдебно заседание осъдената Х. заявява, че желае да бъде условно
предсрочно освободена, за да се лекува, тъй като имала много болести.
Началникът на Затвора гр. Сливен поддържа представеното писмено
становище. Счита, че към настоящия момент не са изпълнени кумулативните
изисквания на закона за условно предсрочно освобождаване в частта за
поправянето на осъденото лице. Заявява, че поради отсъствието на осъдената
Х. от затвора, причина за което са постановените прекъсвания на наказанието
и по медицински индикации в периода от 09.01.23г. до 10.04.2023г.
затворническата администрация не е извършила оценка на риска. Такава
оценка е била извършена във връзка с нейна молба за условно предсрочно
освобождаване, която с Определение №480/06.12.2022г. по чнд №571/2022г.
на Окръжен съд Сливен потвърдено с Определение № 9 от 19.01.2023г. по
вчнд №9/2023г. на Апелативен съд Бургас е оставена без уважение. Според
началника на Затвора - Сливен макар да са изминали 6 месеца от датата на
влизане в сила на Определението по чнд №571/2022г. на Окръжен съд –
Сливен- 19.01.2023г., предвид отсъствието на осъдената Х. 4 месеца, в които
тя не е имала качеството на лишена от свобода неможе да бъде извършена
нова оценка на риска. За да бъде извършена такава оценка е необходим 6
месечния срок, който законодателя е предвидил в чл.441 от НПК с оглед
настъпването на нови обстоятелства или промяна в оценката на риска. На
следващо място, според Началника на Затвора, предвид прекъсванията не са
изтекли шест месеца от последното произнасяне на съда и осъдената ще
придобие формално право на условно предсрочно освобождаване на
10.10.2023 г.
Представителят на ОП - Сливен се присъединява към становището на
процесуалния представител на затворническата администрация. Също счита,
че не били изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл. 70 ал. 1 НК,
тъй като липсвали категорични доказателства за поправянето на осъдената по
време на престоя й в Затвора. Предлага съдът да остави без разглеждане
молбата на лишената от свобода А. Х., тъй като не са изминали шест месеца
от деня на влизане в сила на определението на Окръжен съд гр. Сливен по
предходно произнасяне по нейна молба за условно предсрочно
освобождаване.
Лишената от свобода Х. поддържа искането си за условно предсрочно
освобождаване. Заявява, че е болна, трудно подвижна и моли да бъде условно
1

предсрочно освободена с цел лечението си.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Осъдената А.М.Х. е на 64 години, българска гражданка, с основно
образование, разведена, пенсионер по болест. Осъждана. С влязло в сила на
01.09.2020г. определение № 36/10.07.2020 г. по НЧД № 599/2020 г. на
Окръжен съд гр. Бургас е приведена в изпълнение Присъда/Решение от
12.12.2017 г. по дело № 549/14.8.PAVFX на Централен съд за наказателни
дела, Колегия 9, Лисабон, Република Португалия, с която А.М.Х. е осъдена на
четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим за
престъпления по чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1 и вр. чл. 203, т. 1 и чл. 221, т. 1 от НК
на Португалия, съответстващи на чл. 194, ал. 1 и чл. 249, ал. 1 от НК на
Република България, извършени на 17, 18 и 22.12.2014г. и 14.01.2015г.
Начало на изпълнение на наказанието - 13.10.2020 г. С постановление
на ОП-Бургас е зачетено предварително задържане от 09.03.2020 г. до
11.03.2020 г. - два дни. Изпълнението на наказанието е прекъсвано четири
пъти за общ срок от 5 месеца с постановление на ОП-Сливен на основание чл.
447, т. 3 от НПК, като последното прекъсване на изпълнението на
наказанието по медицински индикации е с постановление на Окръжна
прокуратура-Сливен от 09.01.2023г. удължавано до 10.04.2023г.
Формална правна възможност за условно - предсрочно освобождаване
Х. е придобила на 11.11.2022г.
С Определение №480/06.12.2022г. по чнд №571/2022г. на Окръжен съд
Сливен потвърдено с Определение № 9 от 19.01.2023г. по вчнд №9/2023г. на
Апелативен съд Бургас е оставена без уважение.
От 09.01.23г. до 10.04.2023г. Окръжна прокуратура Сливен е
постановила прекъсвания на наказанието на осъдената Х. по медицински
индикации , т. е. в този период съгласно разпоредбата на чл.176, т.5 от ЗИНЗС
тя не е имала статут на лишена от свобода и на практика от отказа да бъде
уважена молбата и до подаване на новата молба за условно предсрочно
освобождаване са изминали 4 месеца. В рамките на този четири месечен срок
не са настъпили промени на обстоятелствата изложени в Определение №
480/06.12.2022г. по чнд №571/2022г. на Окръжен съд – Сливен, а именно:
Към 12.09. 2023 г. осъдената Х. е изтърпяла всичко две години шест
месеца и осем дни, от които фактически - две години десет месеца и двадесет
и девет дни; от арест – два дни; прекъсване – четири месеца и двадесет и три
дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на една година пет месеца и
двадесет и два дни.
През м. 11.2021 г. е придобила формална правна възможност за замяна
на режима. В проведени заседания на работна група за разглеждане на
правния статус на лишените от свобода са формирани отрицателни становища
за замяна на режима поради липсата на убедителни доказателства за
настъпила положителна промяна в поведенчески и личностов план. На
2

11.11.2020 г. разпределена от комисия по чл.35, ал.1 от ППЗИЗНС за
изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от „открит“ тип
Сливен.
В поведенчески план осъдената Х. се характеризира като привидно
конформна, акцентираща върху здравословните си проблеми и на тази основа
търси по - висока степен на внимание, обгрижване и стремежи за облекчаване
на положението й на осъдено лице. Във взаимоотношенията с останалите е
претенциозна, изискваща съобразяване основно със собствените й
потребности и виждания, при липса на готовност да отговори със същото.
Поради тези й особености допуска участие в словесни конфликти по
местоживеене на битова основа. За демонстрираното от нея поведение не е
наказвана, прилагани са индивидуално-корекционни механизми за
въздействие, изразяващи се в разговори, напътствия, съвети, договорености,
компромисно ориентирани подходи и др. Въпреки осъществените
интервенции за развиване на по-висока толерантност и емпатия в
комуникацията и поддържаните интеракции, осъдената не влага усилия и не
показва, че разбира смисъла на поддържане на подобен вид отношения. От
една страна демонстрира желание за съобразяване с правилата и нормите в
институцията, но от друга счита, че същите могат да направят изключение за
нея. При нея липсва желание за интегриране на съществуващите норми и
правила и приемането им за вътрешна морална позиция. Не е награждавана за
времето на фактически престой.
Осъдената има изградени трудови умения от ограничено естество. Не
притежава квалификация и професионални компетенции. В проведеното
социално интервю при постъпване в затвора споделя за следния трудов опит:
- работник в ТКЗС с. Дивотино, общ. Перник; - работник в ЖП транспорт; -
работник в Транстрой; - мияч и чистач в заведение в гр. Хановер, Германия -
3 години, с документите на сестра си, тъй като нейните били откраднати от
румънци. По тази причина не й е зачетен трудов стаж; - хигиенист в сграда на
министерство в гр. Лисабон, Португалия за 15 г., но не посочва ресора;
работник кухня в два ресторанта също в Португалия; пенсионер по болест от
2019 г.
В условията на затвора не полага трудова дейност по медицински
индикации. Предложено й е участие в образователния процес, провеждан в
СУ „А. Жечкова“ при затвора, но отказва поради здравословни проблеми,
въпреки възможността за самостоятелна форма на обучение и въпреки
препоръките от медицинските специалисти за макар и минимална двигателна
активност. В дейностите за осмисляне на свободното време, провеждани на
ниво група присъства като зрител и слушател предимно в клубната дейност,
водена от друга лишена от свобода, с която съжителства.
В хода на поправително въздействие по Системата за оценка на
правонарушителя са изготвени три оценки на риска от последващо осъждане
(първоначална и две последващи).
Първоначалната оценка, изготвена на 06.11.2020 г., регистрира 61 т.,
3

среден риск от рецидив. Идентифицирани са проблемни области в разделите
„Образование, обучение и трудова заетост“, „Начин на живот и обкръжение“,
„Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“. Риск от вреди - среден.
Изготвена е оценка на риска на 25.10.2022 г. Отчита се среден риск -56
т. В сравнение с първоначалната оценка на риска при тази оценка се
наблюдава понижение единствено в раздел „Начин на живот и
взаимоотношения“ поради реализираната професионална намеса и поради
липсата на рисковано и безразсъдно поведение в условията на изолирана
среда. Продължава да се отчита задържане в стойностите на разделите
„Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“, имащи пряко отношение и
съществено значение за поправителния процес. Задържането е в резултат на
вътрешните съпротиви и резистентност на осъдената към чувствителна
промяна в мисловните модели и в използваните от нея поведенчески
стратегии. При анализа на разделите, в които промяната се задържа е
установено, че все още осъдената не умее да идентифицира проблемите,
които има, както и стъпките за разрешаването им. Затруднява се в
целеполагането и изграждане на перспективи в дългосрочен аспект,
организира поведението си единствено на база личен интерес и не е готова да
се ангажира с дейности, които не кореспондират с осигуряването на личния й
комфорт. По отношение на нагласите в хода на индивидуално-корекционната
дейност ясно проличава и осъдената открито заявява, че не приема личната си
отговорност и личния си принос за деянията, за които е осъдена. Все още не
разпознава онези фактори в поведението си, които са благоприятствали
криминогенния резултат. Търси причините за неблагополучията в живота си
извън себе си, а именно в други хора и в обстоятелствата, които я заобикалят.
Във формуляра за самооценка, попълнен с помощта на друга осъдена,
извежда някои проблемни зони, но не осъзнава стъпките, които тя трябва да
предприеме за минимизирането им.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели,
съобразени е изведените проблемни зони и индивидуални потребности: - да
преосмисли необходимостта от повишаване нивото на грамотност; - да
поддържа приемливи отношения е другите лишени от свобода по
местоживеене; - да се ангажира с подходящи дейности за осмисляне на
свободното време (образователни, двигателни и др.); - да осъзнае факторите,
свързани е престъпленията и разбиране на мотивацията за извършването им.
Тези цели са текущи и подлежащи на продължаващо целенасочено
пенитенциарно въздействие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на осъдената А.М.Х. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е допустимо.
Съдът не споделя становището на началника на Затвора гр. Сливен и
представителя на ОП – Сливен за недопустимост на молбата на осъдената А.
4

Х. доколкото разпоредбата на чл. 441 НПК е посочено, че нова молба може да
се направи не по-рано от шест месеца от влизането в сила на предходното
определение. Независимо от прекъсването на наказанието и липсата на
качеството на лишена от свобода през това време са изминали шестте месеца
от предходното произнасяне на Окръжен съд гр. Сливен, а в разпоредбата на
чл. 437 ал. 2 НПК изрично е посочено, че осъденият може сам да подаде
молба за предсрочно освобождаване. По време на прекъсване на наказанието
л.св. Х. не е загубила качеството си на осъдено лице и в това й качество
нейната молба е допустима.
Макар и допустима молбата на осъдената Х. е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Налице е кумулативно предвидената в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК
предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Х. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
лишаване от свобода, а именно към настоящия момент тя е изтърпяла
фактически повече от половината от наказанието 4 години лишаване от
свобода, наложено й с приведената в изпълнение с определение №
36/10.07.2020 г. по НЧД № 599/2020 г. на Окръжен съд гр. Бургас,
Присъда/Решение от 12.12.2017 г. по дело № 549/14.8.PAVFX на Централен
съд за наказателни дела, Колегия 9, Лисабон, Република Португалия.
Придобила е право на условно предсрочно освобождаване на 11.11.2022г.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл. 70, ал. 1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл. 439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода". Затворническата
администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от
свобода и следва да формира извод, относно резултатите от пенитенциарното
третиране и настъпването на положителни нагласи в осъдените лица. В
конкретния случай, становището на затворническата администрация е, че
молбата за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважена,
тъй като при осъдената Х. няма настъпване на нови обстоятелства или
промяна на оценката на риска. Няма доказателства за настъпили положителни
промени в личността й, които да се явяват протективен фактор в живота на
свобода след излизането й от затвора.
5

От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне, т.е. че е настъпила
трайна положителна промяна, от която да се заключи за последователно и
законосъобразно поведение в живота на свобода. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК.
Визираните от осъдената обстоятелства, отнасящи се до здравословното
й състояние и необхоимостта от лечение, нямат отношение към института на
условно предсрочно освобождаване.
Предвид всичко изложено, съобразено със събрания и проверен
доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че поведението
на осъдената Х. в затвора до момента не индикира доказателства за
съзнателна положителна промяна от нейна страна, предвид което не следва да
бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.
Съдия при Окръжен съд - Сливен:

6

Номер на акта:	367
Дата:	12 септември 2023 г. (в сила от 20 септември 2023 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20232200200483
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	28 август 2023 г.

Определение по дело №483/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите