Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.11.2015г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 15 състав
На втори
октомври Година
2015
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 5489
по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът претендира сума в размер на 100 000 лева като
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от органите на прокуратурата,
изразяващи се в болки и страдания от неоснователно воденото наказателно
производство за престъпление по чл.242, ал.3, вр. с ал.1, б. „б“ от НК,
приключило с влязло в сила определение №R – 42 от
07.04.2009г. на БОС на осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, с което
наказателното преследване е прекратено
поради изтичване на абсолютната погасителна давност, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 23.04.2009г. до окончателното изплащане.
Излага в исковата молба, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок по смисъла на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС. Претендира
съдебно-деловодните разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
Прокуратурата на Република България подава писмен отговор, в който оспорва
предявения иск изцяло. Твърди, че не са установени сочените от ищеца
неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и
действията на неговите органи. Поддържа, че наказателното производство е
прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност, поради което не е
незаконосъобразно, нито предприетите в хода му действия са неправомерни и не са
налице предпоставките на чл.2, т.3 от ЗОДОВ деянието да не е извършено от
лицето или то да не съставлява престъпление. Предявява евентуални възражения за
погасяване по давност на вземането за лихви и за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като несъобразено с принципна на
справедливостта, закрепен в чл.52 от ЗЗД. Твърди, че са налице предпоставките
на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на претендираното обезщетение –
неправомерно поведение на ищеца /внесена контрабандна стока/, с което сам е дал
повод за воденото наказателно преследване.
Претенцията на ищеца не може да се отнесе към деликта,
посочен в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, доколкото по смисъла на специалния закон не
е установена незаконност на повдигнатото обвинение – то не е прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление, нито има постановена влязла в сила оправдателна присъда;
наказателното преследване не било погасено по давност или деянието –
амнистирано преди образуване на наказателното производство. Но исковата молба
съдържа твърдения в посока незаконосъобразна продължителност на наказателното
производство. Това е едно от обстоятелствата, имащи отношение към
обезщетяването на нематериалните вреди от увреждане по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
, но е и самостоятелно основание за обезщетение, когато производството е
продължило над разумния срок. Във втората хипотеза, искът е с правно основание
чл. 49 ЗЗД и се основава на твърдение за нарушение на чл. 6 КЗПЧОС, която е
част от вътрешното ни право към релевантния период от време на основание чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на РБ.
Съгласно чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС всяко лице, при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане
на делото, в разумен срок. Нарушаването на това субективно материално право
поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. В чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ
(ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, ал.
1 КЗПЧОС. Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ГПК има действие от датата
на влизането и в сила. От влизането и в сила и занапред, обезщетението за вреди
от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ
– чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По приключени производства, искът с правно основание чл.
2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение – чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, като право да подадат заявление
за обезщетение по реда на глава трета "а" от ЗСВ имат и лицата, чиито
национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата на влизане
на закона в сила и не са изтекли повече от шест месеца от постановяване на
окончателния акт - § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/2012 г.). В останалите случаи
– когато производството е приключило с окончателен акт преди повече от шест
месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публикувани в ДВ, бр. 98/2012
г. лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава трета
"а" от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл. 2б ЗОДОВ. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни
органи, които в нарушение на чл. 6 КЗПЧОС не са извършени в разумен срок на
основание чл. 49 ЗЗД. В този смисъл и решение № 579 от 10.12.2010 г. по гр.д. №
377/2009 г. ІV г.о. и решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр.д. № 92/2013 г. на
ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Отговорността
на Прокуратурата, като процесуален субституент на Държавата, е
гаранционно-обезпечителна и произтича от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.
Ето защо съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание
чл.49 от ЗЗД вр. с чл.6, пар.1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, обективно съединен
с иск по чл.86 от ЗЗД.
По основния
иск:
Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които
съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл.6, пар. 1 от КЗПЧОС
са установени в практиката на Европейския съд по правата на човека и най-общо
се свеждат до: продължителността на
релевантния период, като началният момент е отправянето на наказателното
обвинение, а крайният – постановяването на окончателен акт на съда, с който се
слага край на несигурното положение на лицето и разумността на този период,
преценена с оглед обстоятелствата по делото, като практиката е извела три
основни критерия: сложност на делото, поведение на обвиняемия и поведение на
компетентните органи. Практиката еднозначно приема, че сама по себе си
продължителността на периода не винаги води до извода за нарушаване на принципа
на разумния срок. Следва да се търси баланс между интереса на лицето
производството срещу него да приключи своевременни и интереса на правосъдието
от задълбочено разследване и правилно провеждане на наказателното производство.
От приетите по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява следното:
На 15.04.1993г. е съставен акт за установяване на
митническо /валутно/ нарушение №62/15.04.1994г., издаден от ст. митн. инспектор
при Митница Бургас против М.Н., служител във фирма „С. и син“ и И.И., капитан
на м/т Б. плаващ по български флаг и собственост на БМФ – България, с който е
прието, че лицата са извършили нарушение на чл.51 от Закона за митниците. С
постановление от 19.04.1994г. срещу същите две лица е образувано предварително
следствие за това, че са пренесли през границата на страната 3954 МТ бензин
А-96, като е използван официален документ с невярно съдържание и предметът на
контрабандата е в особено големи размери – престъпление по чл.242, ал.1, б. „в“
и ал.4 от НК. С постановление от
28.01.1998г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 10.04.1994г. в
гр. Бургас, като изпълнителен директор на фирма „С. ***, в съучастие с Илко
Пешев, капитан на м.к. „Б.“ и М.Н., придружител на товара на кораб „Б.“
умишлено ги е склонил и улеснил, чрез набавяне на съответни документи за
закупуване, внос и корабни документи за внос – официални документи с невярно
съдържание за внос на химикал „Паракселол“ вместо бензин А-96 от 3954 м.т.,
което количество са пренесли през границата на страната без знанието и разрешението
на митническите служби, на стойност към момента 101 299 082 лв., като предметът
на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление
по чл.242, ал.3 във вр. с ал.1, б. „б“ и във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК. Взета
му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 000 лева.
Разпит на обвиняемия е проведен същия ден, видно от съставения и приложен по
делото протокол. На 02.02.1998г. е съставен протокол за предявяване на
предварителното производство. На 09.02.1998г. следовател при Окръжна следствена
служба – Бургас е изготвил обвинително заключение, с което постановил
следственото дело №329/1994г. по описа на ОСС – Бургас да се изпрати на Районна
прокуратура – гр. Бургас, с мнение за предаване на съд на П.С. за извършено
престъпление по чл.242, ал.3 във с ал.1, б. „б“ и във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4
от НК. На 25.04.2006г. следовател при ОСС – Бургас е изготвил обвинително
постановление срещу П.С., с което отново е постановил да се изпрати на РП –
Бургас следственото дело, с мнение за съд на П.С. за извършено престъпление по
чл.242, ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.20, ал. 2 от НК. По делото не са
представени доказателства за извършени в периода от 09.02.1998г. до 25.04.2006г.
процесуално-следствени действия. На 29.06.2007г. следовател при ОСС – Бургас
изготвил заключение за спиране на предварителното производство, от което става
ясно че по делото е била поискана и изпълнена международна следствена поръчка,
чрез която от Гърция са изпратени документи, изготвени за закупуване и
придружаване товара на м.к. „Б.“, доказващо, че закупения и доставен товар е
бензин А-96 на стойност 101 299 082 неденоминирани лева, която сума е в особено големи размери. След приключването
на делото с обвинително заключение срещу обвиняемите за извършено престъпление
по чл.242, ал.3 вр. с ал.1, б. „б“ и вр. с чл.20, ал.2 от НК, същото било
върнато от прокуратурата за допълнително разследване с указания да се поиска
изпълнение на нова международна следствена поръчка за разпити на лица в Гърция,
които се явявали много важни свидетели за изясняване на обективната истина. В
изпълнение на това указание била изпратена следствена поръчка на 07.09.2006г. и
т.к. към момента на изготвяне на въпросното постановление поисканите документи
и протоколи не били получени, разследващият орган постановил да се изпрати
следственото дело на РП – Бургас с мнение за спиране на предварителното
производство на основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК. На 24.04.2008г. е изготвено
следващо по ред постановление за привличане на обвиняем на П.С. за престъпление
по чл.242, ал.3 във вр. с ал.1, б. „б“, във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.2,
ал.2 от НК. На 12.05.2008г. отново е проведен разпит на обвиняемия С., за който
е съставен протокол. От допълнително обвинително заключение от 26.05.2008г.
става ясно, че след получаване по делото на документите, изискани с
международната съдебна поръчка и разпита на свидетелите по делегация,
следствения орган е приел че са налице основания за предаване обвиняемите на
съд за извършено престъпление по чл.242, ал.3 във вр. с ал.1, б. „б“ във вр. с
чл.20, ал.2 и във вр. с чл.2, ал.2 от НК. На 29.07.2008г. в Окръжен съд –
Бургас бил внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Бургас срещу тримата
обвиняеми, сред които ищецът, за извършено престъпление по чл.242, ал.3 във вр.
с ал.1, б. „б“ във вр. с чл.20, ал.2 и във вр. с чл.2, ал.2 от НК. От протокол от
07.04.2009г. за проведено открито
съдебно заседание по нохд №191 по описа за 2008 година на Бургаски окръжен съд
се установява, че съдът е прекратил наказателното производство срещу тримата
обвиняеми С., Н. и И. на основание чл. 289, ал.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.3 от НПК
– поради изтичане на период от над петнадесет години от извършването на
деянието, при което е изтекла абсолютната погасителна давност за същото по
смисъла на чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.3 НК. Видно от отбелязването на
печата, определението е влязло в сила на
23.04.2009г.
Видно е от събраните по делото доказателства, че
периодът, през който е продължило наказателното производство срещу ищеца е над 11 години, като почти през цялото време същото се е намирало в досъдебна фаза.
Действително, следва да се приеме, че делото притежава известна фактическа и
правна сложност, произтичаща от необходимостта да бъдат събрани доказателства
от чужбина чрез международни следствени поръчки – документи, изготвени за
закупуване и придружаване на товара и разпит на свидетели по делегация, както и
от наличието на трима обвиняеми, но тези факти не са достатъчни, за да
обусловят разумност на срока, в който е продължило производството. Още повече,
че основните процесуални действия по събиране на доказателства за извършеното
деяние – документите, касаещи фактурирането и заплащането на товара, събрани
чрез международна следствена поръчка от Република Гърция, обясненията на
страните, показанията на свидетеля от Република Гърция Димогерантас, физико-химическа
експертиза, митнически документи, както и други писмени доказателства, са били
събрани още през 1998г. При това положение не може да се приеме за основателно
забавянето на производството в периода 1998г. до 2006 година, което е необяснимо дълъг период,
през който Прокуратурата не твърди, а не се и доказва от събраните по делото
доказателства, да са извършвани усърдни действия, съществено придвижващи
производството към съдебна фаза. Посоченото по-горе спиране на наказателното производство не
оправдава забавата, допусната от Прокуратурата, защото и по време, когато
производството е било спряно, разследващите органи са имали възможност и са
били длъжни да извършват активни действия. Не са събрани по делото
доказателства обвиняемият да е създавал
с поведението си основания за забавяне на производството. Напротив – от разпита на
свидетелката Сотирова, бивша съпруга на ищеца, живяла заедно с него през част
от процесния период, се установява, че в
периода, след като му е повдигнато обвинение, ищецът често бил викан в Бургас,
като задължението си за явяване приемал много сериозно и се отзовавал всеки
път, предвид наложената му мярка за неотклонение и възможността, ако не се яви
при призоваване „да го затворят“. Като се приберял, се затварял в себе си,
изпадал в депресия, карал се и викал на детето, не говорел с дни и седмици.
Това влошило семейните отношения и последвал развод. Още по времето, когато
ищецът бил само свидетел по наказателното производство, започнали и проблеми
със сърцето. Когато разследването започнало, били стопирани корабът и неговия
товар, а това блокирало бизнеса на ищеца, т.к. суровината му била нужна. В нея
били вложени лични средства и пари, взети назаем, които С. загубил, както и
фабриката, в която бил инвестирал. Сринал се, т.к. от успешен бизнесмен „падна
до нулата“. Не можел да спи, вземал лекарства за нерви. Понастоящем е пенсионер
по болест, води се инвалид и му е забранено да изпълнява почти всякакви
физически дейност – може само да се разхожда и да почива. От заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът страда от
исхемична болест на сърцето, двуклонова коронарна болест на сърцето, преживял е
през 2012г. долен и десностранен миокарден инфаркт, поставен стент в дясна
коронарна артерия, диастолна дисфункция, синусова брадикардия, аретериална
хипертония, дислипидемия и подагра. При разпита в съдебно заседание вещото лице
сочи, че исхемичната блест на сърцето при мъжете настъпва в по-ранна възраст,
най-творческата – около 40 години. Тя е свързана с хормоналното ниво на
адреналин, хистамин и други биогенни амини. Инфарктът е следствие на
исхемичната болест, а стресът е една от причините, водещи до развитие на исхемична
болест.
В заключение, съдът намира, че наказателното производство е продължило много
над сроковете, които могат да се приемат за разумни в случая. Нормално и очаквано е през това време ищецът да е бил тревожен и
несигурен.
Доколкото от свидетелските показания се установява обаче, че проблемите със
сърцето са започнали още преди повдигането на обвинение срещу ищеца, по-скоро
по времето, когато товарът на кораба е бил задържан и това се е отразило
негативно на неговия бизнес, съдът намира, че не е доказана категорична връзка
между тези здравословни проблеми и продължителността на наказателното
производство срещу него. По-скоро може да се приеме за житейски обосновано, че
продължителният стрес от продължилото над разумния срок производство се е
отразил на вече съществуващото състояние на ищеца, като допълнително е
допринесъл за неговото негативно развитие, но не и че го е причинил
самостоятелно.
При така установените факти, съдът намира, че
справедливото парично
обезщетение на ищеца
за причинените му негативни
изживявания в периода 28.01.1998 г. – 23.04.2009г. - стрес,
несигурност и тревожност, основателен страх от възможността да бъде осъден за тежко
умишлено престъпление и лишен от свобода, следва да се определи в размер на 11 000 лв., до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер –
отхвърлен.
Възражението на Прокуратурата за наличие на
предпоставки за намаляване на обезщетението, т.к. с неправомерното си поведение
ищецът сам е дал повод за образуване и водене на наказателно преследване, съдът
намира за неоснователно. В тази връзка изцяло споделя доводите на ищеца в
писмената му защита, че това възражение игнорира презумпцията за невиновност.
При липса на доказателства за виновно поведение от страна на ищеца,
възражението е изцяло неоснователно. Още повече, че едно такова поведение, дори
и доказано, би могло да е в причинна връзка с повдигането на обвинение, но не и
с продължителността на наказателното производство.
По
иска за обезщетение за забавено изпълнение:
Доколкото обезщетението по чл. 6, ал. 1 от
КЗПЧОС се дължи докато трае нарушението, то следва, че същото е дължимо всеки
ден. За всеки ден, в който обезщетението е дължимо, но не е платено, ответникът
е в забава, следователно дължи обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът
претендира мораторна лихва върху обезщетението от 23.04.2009г., като съдът
намира, че за периода лихва е дължима, съобразно посоченото, че отговорността е
деликтна, а при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
При
този извод, съдът дължи произнасяне по направеното от Прокуратурата възражение
за погасяване на вземането по давност. В
случая течението на погасителната давност по иска за мораторна лихва е
прекъснато с предявяване на исковата молба (чл. 116, б. "б" от ГПК) и доколкото в случая е
приложима тригодишната давност за вземането по смисъла на чл. 111, буква “в“ от ГПК и предвид приетото по-горе
относно изискуемостта на вземането, давността за вземането за лихви тече по
отделно от всеки един ден, през който вземането е било изискуемо. Ето защо за
целия период от над три години преди датата, на която е предявен искът,
вземането е погасено по давност. Искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 23.04.2009г. до 16.04.2011г. и уважен за периода от
17.04.2011г. до датата на исковата молба, като се присъди и законната лихва от
тази дата до окончателното изплащане на обезщетението или общо следва да се
присъди законната лихва от 17.04.2011г. до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските:
Видно от приложения списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата по делото, ищецът е направил разноски в размер на 5 500 лева за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК той има право на разноски, съразмерно с уважената част на
иска, а именно сума в размер на 605 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р. Б., гр. гр. ************** да
заплати на П.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 11 000 /единадесет хиляди/ лева по иска с правно основание чл.49
от ЗЗД вр. с чл.6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи за обезщетяване неимуществените вреди от продължилото над разумния срок
наказателно производство, водено срещу него в периода 28.01.1998г. –
23.04.2009г. за престъпление по чл.242, ал.3 във вр. с ал.1, б. „б“ във вр. с
чл.20, ал.2 и във вр. с чл.2, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 17.04.2011г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 11 000 лева до пълния предявен размер от 100 000
лева.
ОСЪЖДА П. НА Р. Б., гр. гр. ************** да
заплати на П.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 605 /щестотин и пет/ лева –
съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: