Присъда по дело №136/2018 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 70/24.04.2018 г., постановена по НОХД №  136/2018 г. по описа на ЯРС

 

ЯРП е предявила обвинение против А.Т. *** за престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.

По искане на св. М.Г. - майка и законен представител на малолетния Т.А.В., направено преди започване на разпоредителтното заседание, същата беше конституирана в качеството на частен обвинител.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин факта на неизпълнение задължението за издръжка от страна на подсъдимия в размер на повече от две месечни вноски и пледира да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание от една година лишаване от свобода, по по-тежката алтернатива и при условията на чл.54 от НК. По отношение начина на изтърпяване на наказанието обвинението пледира същото да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Частният обвинител поддържа обвинението наред с прокурора, намира го за доказано и също пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Относно вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието се солидаризира изцяло с предложеното от представителя на ЯРП, като намира, че това е единственият начин за коригиране на поведението на подсъдимия, с оглед обстоятелството, че налаганите му до момента наказания пробация не са оказали нужния поправителен ефект.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава вината си, подробно обяснява начина и причините за извършване на деянието и изразява съжаление за стореното. Като причина за несвоевременното изплащане на издъръжката изтъква обстоятелството, че до месец юни 2017г. не е разполагал със средства, тъй като е бил без работа. Сочи, че след започване на работа през месец юни 2017г. е започнал да плаща издръжка на децата си за минал период, и от 01.01.2018г. изпълнява навреме задължението си. Поради обстоятелството, че към момента дължимата за инкриминирания период издръжка е изплатено изцяло, чрез редовно упълномощения си защитник – адвокат застъпва становище за субективна несъставомерност на деянието и пледира да бъде оправдан.  

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият и св. Г. са бивши съпрузи. От брака си имат две деца – непълнолетната към настоящия момент С.А.В., родена на ***г., и малолетният Т.А.В., роден на ***г. С Решение № ***. по гр.д. № ***. на БРС, влязло в сила на 28.12.2009г., бракът между подсъдимия и св. Г. е прекратен, родителските права по отношение на децата С. и Т. са предоставени на майка им – св. Г., а подсъдимият е осъден да изплаща на последната, в качеството й на майка и законен представител на децата, месечната издръжка в размер на по 60 лева. С Решение № ***. по гр.д. № ***. на ЯРС, влязло в сила на 29.10.2017г., размерът на присъдената издръжка е увеличен от 60 на по 77,50 лева за всяко от децата. Въпреки това, за периода от месец юни до месец декември 2017г., включително, подсъдимият не платил издръжа на децата си. Издръжката за месец юни и юли 2017г. изплатил на три пъти през месец септември и октомври 2017г., като на 05.09.2017г. платил 120 лева, с посочено основание „издръжка деца месец юни“, на 13.09.2017г. платил 100 лева, с посочено основание „издръжка деца месец юни и юли“ и на 16.10.2017г. платил още 90 лева с основание „издръжка за две деца месец юли 2017г.“. Издръжката за месец август 2017г. подсъдимият платил на 02.11.2017г., като посочил основание за плащането „издръжка за две деца за месец август“, и издръжката за месец септември 2017г. платил на 05.12.2017г., с посочено основание „издръжка за две деца за месец септемри 2017г.“. След 05.12.2017г. подсъдимият платил издръжката на децата за месеците октомври, ноември и декември 2017г., като към 20.02.2018г. погасил изцяло задължението си за издръжка на двете деца за периода от м. май до м. декември 2017г.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия, към момента на извършване на деянието същият е осъждан три пъти с влезли в сила присъди за други такива престъпления – по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС. Освобождаван е и от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК, с влязло в сила решение по НАХД № ***. на БРС.

С присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 05.02.2011г., е осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено в периода от м.12.2009г. до м.10.2010г., като му е наложено наказание пробация, включващо задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С одобреното по НОХД № ***. на ЯРС споразумение, влязло в сила на 29.06.2016г., е осъден за престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено в периода от м. юли 2015г. до м.12.2015г. Наложено му е наказание пробация, със срок на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и трета пробационна мярка – 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА, и наказание обществено порицание.

С одобреното по НОХД № ***. на ЯРС споразумение, влязло в сила на 16.01.2017г., отново е осъден за престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Наложено му е наказание пробация, включващо задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, както и пробационната мярка – 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ЕДНА ГОДИНА, и наказание обществено порицание.

  Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на свидетелката Г., както и от писмените доказателства по делото, в т.ч. удостоверение изх. № ***. и изптратена на имейла на ЯРС справка изх. № ***. от ЧСИ И. М., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Бургас, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични и безпротиворечиви.

Съдът не даде вяра единствено на показанията на св. Г. в частта им относно обстоятелството, че дъжимата за инкриминирания период издръжка на децата не е изплатена изцяло, тъй като в тази им част същите се опровергават от прриложените по делото удосторевение и справка от ЧСИ И. М., видно от които към 20.02.2018г. задъжението за идзръжка на двете деца е погасено изцяло.

При постановяване на присъдата съдът не взе предвид и заключението на вещото лице, изготвило назначената в хода на ДП СИЕ от 06.11.2017г., тъй като същото не обхваща целия инкриминиран период и е съобразено само с плащанията, извършени до момента на изготвянето му. Съдът не взе предвид и представената от защитата СИЕ, изготвена от Н. К. – в.л. при БОС, тъй като същата е назначена и изготвена по друго дело – и.д. № *** на ЧСИ И. М.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Както от обективна, така и от субективна страна подс. В. е извършил престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в периода от м. юли 2017г. до м. декември 2017г., включително, в  гр.Ямбол, след като с влязло в сила решение по гр.д.№ ***. на ЯРС е бил осъден да издържа свои низходящи – децата си С.А.В., родена на ***г., и Т.А.В., роден на ***г., като заплаща на М.С.Г. ***, в качеството й на майка и законен представител на децата, месечна издръжка в размер на 77,50 лева за всяко дете, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – шест месечни, като деянието е извършено в условията на повторност.

В случая безспорно е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието и броят на неплатените вноски се установяват, както от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. в кредитираната им част, така и от писмените такива.

Изпълнителното деяние по чл.183 от НК е осъществено чрез бездействие и се изразява в неплащане на повече от две месечни вноски от присъдена на низходящи на подсъдимия издръжка. В конкретният случай В. не е изпълнил задължението си за плащане издръжка на децата С. и Т. през целия инкриминиран период от м. 07.2017г. до м. 12.2017г., включително, т.е., за 6 месеца, като общата дължима сума е в размер на 930 лв. Касае се за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен за издържаното лице резултат. Счита се, че обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни вноски за издръжка. Подсъдимият е извършил горното деяние в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдите по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 16.01.2017г., вече е бил осъден за друго такова престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено в периода м.02.2016г. – м.09.2016г., и преди изтичане на петгодишния срок от изтърпяване на наказанието по чл.30, ал.1 от НК, изключващ прилагането разпоредбата на чл.28 от НК.

Обстоятелството, че към 20.02.2018г. размерът на издръжката за инкриминирания период е погасен изцяло, както и установените през някои от месеците от инкриминирания период частични плащания, нямат отношение към субективната съставомерност на деянието и не променят извода за неговата обективна съставомерност, тъй като издръжката цели да задоволи нуждите на издържания за съответния период и затова се дължи изцяло, така, както е присъдена, и в началото на всеки месец. Лошото изпълнение в количествено и времево отношение на паричното задължение – частично и/или със забава, се счита за неизпълнение на задължението.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е знаел, че съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № ***. на ЯРС, дължи на децата си С. и Т. месечна издръжка в размер на по 77,50 лева, съзнавал е, че през целия инкриминирания период не предприема действия по изпълнение на задълженията си, че последните възлизат на повече от две месечни вноски и пряко е целял това.

Субективно, подсъдимият е съзнавал и обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието след като е осъждан три пъти с влезли в сила присъди за други такива престъпления, вкл. и с присъдата  по НОХД № *** г. на ЯРС.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда две алтернативни наказания – до две години лишаване от свобода или пробация, и кумулативно с това наказание обществено порицание. В тези рамки съдът му наложи наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към минимума на по по-тежката алтернатива на предвиденото в закона, и кумулативно с това – наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като съобразно разпоредбата на чл.52 от НК постанови наказанието обществено порицание да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред колектива по местоработата на подсъдимия. Съдът предприе санкциониране на подсъдимия по по-тежката алтернатива на санкцията след като отчете сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща се от характера на засегнатите обществени отношения, осигуряващи средства за нормалното съществуване на издържания, от броя на неплатените вноски, от обстоятелствата, че се касае за неизпълнение задължението за идзръжка на двама низходящи, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е осъждан два пъти с влезли в сила присъди за други такива престъпления – по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС, без да се има предвид осъждането му по НОХД № ***. на ЯРС, водещо до квалифицирасне на деянието като повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, че същото е извършено пет месеца след влизане в сила на присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, с която е отново е осъден за друго такова престъпление, и подсъдимият не поддържа никакви контакти с низходящия си и не се интересува от тях. Освен това, имайки предвид, че налаганите му до момента наказания пробация очевидно не са оказали необходимото поправително и възпиращо въздействие, съдът счете, че в случая е наложително санкциониране с по-тежкото по вид наказание. От друга страна, макар с оглед изложеното видът на наказанието да бе определен по по-тежката алтернатива на санкцията, неговият размер бе определен под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, след отчитане смекчаващите отговорността му обстоятелства – дадените и в двете фази на процеса подробни обяснения, приносът му за разкриване обективната истина по делото, признанието на вината и обстоятелствата, че е бил без работа и към момента е изплатил изцяло дължимите за издръжката суми за целия инкриминиран период. В същото време съдът намери, че на фона на изброените по-горе отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива не са нито изключителни, нито многобройни, и не представляват основание за определяне на по-леко по вид наказание.

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, и с оглед срока на наложеното му с настоящата присъда наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, съдът счете, че спрямо него не са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй като след отчитане на изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание, съдът постанови отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени и направените в ДП разноски за изготвяне на СИЕ в размер на 100 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: