ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. Габрово, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500474 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания
„ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк.Илиева срещу разпореждане на Габровски районен
съд по ч.гр.д.№1819/2022г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. Й. Х. .
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Твърди се ,че неправилно първоинстанционният съд е
отхвърлил заявлението за претендираните суми. Излагат се доводи,че договорът за
поръчителство няма характер на потребителски договор и че уговорената между длъжника
и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение не е неравноправна по смисъла на
чл.146,ал.1, т.19 ЗЗП. От изложените обстоятелства в заявлението не може да се изведе, че
са налице неравноправни клаузи , нито пречки за издаване на заповед по чл.410 ГПК за
претендираните от заявителя суми. Сочи се ,че целта на заповедното производство по
чл.410 и сл. от ГПК е само да провери дали вземането е спорно , като е достатъчно
заявителят само да твърди, че вземането съществува. Твърди се ,че договорът за кредит и
договорът за поръчителство са сключени съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Прави се
позоваване на чл.13,ал.4 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че договорът за поръчителство е валидно
сключен във връзка с договор за потребителскки кредит №1221820.
Заявено е искане за отмяна на разпореждането на заповедния съд , с което е
отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК и да бъде уважено искането на заявителя за
издаване заповед за изпълнение за процесните вземания.
Частната жалба е подаден в срок ,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
1
С обжалваното разпореждане №2246 от 28.10.2022г. по ч.гр.д.№1819/2022г. по описа
на РС-Габрово първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД срещу длъжника Р. Й. Х. за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Заповедният съд е приел, че претенцията срещу длъжника се основава на
договор за предоставяне на поръчителство от 28.01.2019г., сключен между длъжника и АЙ
ТРЪСТ ЕООД , въз основа на който дружеството е поръчителствало по договор за
потребителски кредит от 28.01.2019г., №1221820, сключен между Кредисимо ЕАД и
длъжника. Уговореното възнаграждение, което длъжникът дължи по договора за
поръчителство , е 81,12лв. месечно за периода на действие на договора за кредит - общо
1054,56лв., което се явява около четири пъти по-високо от размера на възнаградителната
лихва по договора за кредит . Същото противоречи на добрите нрави и договорът за
поръчителство е нищожен на основание чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД. Претенцията ,заявена въз
основа на нищожен договор , е неоснователна. Прието е, че на длъжника не е предоставено
право на избор и възможност за индивидуално договаряне , тъй като договорът за
поръчителство е сключен с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора
и което се явява свързано с него лице, доколкото същият е едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител. С оглед на това уговорената между длъжника и
поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство е
неравноправна за потребителя по смисъла на чл.146,ал.1,т.19 ЗЗП и не отговаря на
изискванията за добросъвестност, което също е основание договорът да е нищожен по чл.26
от ЗЗД.
Извършената от първоинстанционния съд преценка е съобразно предоставените
правомощия на заповедния съд по чл.411,ал.2 ГПК и приложените към заявлението
доказателства
В случая съгласно т.9 от подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1819/2022г.
по описа на Габровски РС, от заявителя се претендират суми: от 960,55лв. като платена
главница на „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит №1221820; от
209,19лв. възнаградителна лихва за периода 28.08.2019-29.02.2020г. и от 242,68лв.
обезщетение за забава за периода 29.08.2019г. до подаване на заявлението. Сумите се
претендират като дължими по договор за предоставяне на поръчителство ,сключен между
Ай Тръст ЕООД и Р. Й. Х., което вземане е било прехвърлено на Агенция да събиране на
вземанията ЕАД с договор за цесия ,и сключен между Ай Тръст ЕООД и Кредисимо ЕАД
договор за поръчителство по договор за потребителски кредит №1221820.
Договорът за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер по отношение
на договора за потребителски кредит. Поради това длъжникът Р. Й. Х. има качество
потребител по процесния договор и приложение намират нормите на ЗЗП. В случая
сключеният договор за поръчителство е с юридическо лице , което е предварително
одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител .Това обстоятелство обосновава ,че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
2
което води до значително неравновесие между правата на потребителя на услугата и
търговеца и нарушаване на принципа на добросъвестност, от което може да се изведе
основание за нищожност по чл.26,ал.1 ЗЗД. Също така със сключване на договора за
поръчителство е уговорено заплащане от длъжника възнаграждение на поръчителя, което
води до значително оскъпяване на отпуснатия заем при съотнасяне размера на
възнаграждението за договорения период и размера на главницата по отпуснатия кредит,
както и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от
50% съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК, доколкото уговорения по договора за потребителски
кредит ГПР е в размер на 50 % ,без в него да е калкулирано оскъпяването от сключения
договор за поръчителство, което също обосновава вероятната нищожност на процесния
договор за поръчителство по чл.26 ЗЗД.
На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна.
Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден, предвид на което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2246 от 28.10.2022г. по ч.гр.д.№1819/2022г. на РС-
Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3