№ 362
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20221001000015 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
производството „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: ********* срещу
първоинстанционно решение № 261372 от 05. 10. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по т.д. № 822 по
описа на съда за 2020 г. в частта му, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 411 от
Кодекса на застраховането /КЗ/ сумата 47597,83 лв. за сумата над 38512,63
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
33017030100460 за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 04. 04. 2017 г.
в района на с. Малка Верея, Област Стара Загора, ведно със законната лихва върху
същата сума – предмет на жалбата, считано от 27. 11. 2019 г. до окончателното
изплащане /присъдената е от 11. 05. 2020 г., което не засяга долното произнасяне на
въззивния съд с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес/,
сумата 11000.38 лв. мораторна лихва за посочен в решението период, и съответната,
1
припадаща се част от разноските в производството, със законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните му части, иска се
отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с
което предявените срещу жалбоподателя искове да бъдат отхвърлени в тези
части, претендират се разноски съобразно изхода на делото за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски за
въззивната инстанция.
Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.
В частта му, с която ответникът е осъден да заплати сумата 38512.63 лв.
по главницата и законната лихва върху същата сума, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, първоинстанционното решение,
като необжалвано от ответника е влязло в сила.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по
същество в обжалваните му части.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
2
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото съдът е длъжен да следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на
обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е
ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено съобразно изложеното обжалваното първоинстанционно
решение, макар валидно и допустимо, но е неправилно по същество в
обжалваните му от ответника части, поради следното:
По делото е установено от фактическа страна следното:
От представената по делото и неоспорена Комбинирана застрахователна
полица № ********** се установява, че същата е сключена на 26. 09. 2016 г. с
ответника, като застрахован е „УниКредит лизинг“ ЕАД – клон Стара Загора,
с обект по застраховката – л.а. „БМВ Х-5“, с рег. № ***, при покрит риск –
„Пълно Каско“, като е договорена застрахователна сума от 116 962 лв., със
срок на валидност на застраховката до 01. 11. 2017 г. Приложени са и Общите
условия към застрахователната полица.
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04. 04.
2017 г., съставен от дежурен по ПТП в сектор ПП при ОД на МВР, в който е
описано състояло се произшествие между водача на л.а. „Ситроен Ц-3“, рег.
№ ***, собственост на Т. И. и управляван от същата и от друга страна –
водача на л.а. „БМВ Х-5“, рег. № ***, собственост на „УниКредит лизинг“
ЕАД и управляван от Ж. Ж., като в протокола са констатирани видимите
щети и по двата автомобила, както и причинените наранявания на
пострадалите лица.
Представена е Фактура от 31. 07. 2017г. за сумата от 47 517.83 лв., с
основание за плащане – ремонт по поръчка 205429 по щета №
33017030100460 за л.а. БМВ Х-5, рег. № ***, като посочената стойност е с
включен ДДС. Получател по фактурата е ищеца. Приложена е Калкулация-
ремонт, приета от застрахователя по преписката по процесната щета за
стойността по фактурата, която е възприета и в приложената Експертиза по
3
претенцията. За удостоверяване на плащането по фактурата е представено
платежно нареждане за сумата от 47 517.83 лв. от 20. 09. 2017 г., с наредител
на плащането ищеца и получател – юридическото лице, фактурирало
извършения ремонт на увредения автомобили с рег. № ***.
Представена е и Фактура № ********** от 04. 04. 2017 г., с получател
търговец-трето да делото лице, и с основание за плащането – транспорт,
репатриране на катастрофирал автомобил БВМ Х-5, рег. № ***, и стойност по
фактурата – 96 лв., с вкл. ДДС. За удостоверяване на извършеното плащане по
фактурата е представено платежно нареждане от 20. 09. 2017 г., с наредител
ищеца.
По делото е приложена и покана за плащане с вх. № 2526/13. 12. 2017 г.,
адресирана от ищеца до ответника – жалбоподател, като е определен 30-
дневен срок за уреждането по реда на регреса между страните по делото –
застрахователи, относно 16 броя щети, като под № 13 е посочена и
процесната такава в претендирания размер.
По делото е изслушана съдебно–автотехническа експертиза /САТЕ/ с
вещо лице /ВЛ/ инж. А. М., заключението по която въззивният състав също
изцяло кредитира, като обосновано, обективно и основано на специалните
знания на ВЛ, и в което се установява, че общата стойност на обезщетението
при ремонт на автомобила във фирмен сервиз, в какъвто се твърди по делото
да е извършен – такъв на марката „БМВ“ в гр. Варна, възлиза на 47 612.63 лв.,
от които 47 517.83 лв. – стойността на ремонта, 15 лв. – ликвидационни
разходи, 80 лв. – транспорт на автомобила с пътна помощ. Според вещото
лице, обезщетението при ремонт на автомобила с ДДС, определено по средни
пазарни цени, възлиза на 38 417.63 лв., при което заедно с други разходи –
ликвидационни и транспорт – възлиза общо на 38 352.63 лв. В заключението
се сочи, че увредените части по л.а. БМВ Х-5 са в лявата странична част на
автомобила и кореспондират с механизма на ПТП при страничен удар.
Челният удар между двете МПС е в платното за движение на л.а. джип БМВ
Х-5, като преди реализирането му двата автомобила са се движели един
срещу друг при остър десен завой за водача на л.а. Ситроен С-3 и ограничена
видимост от профила на завоя между двамата водачи до около120 м.
Скоростта на л.а. Ситроен е около 90 км/ч, която е критична на влажна
асфалтова настилка, а скоростта на л.а. БМВ е 65 км/ч. В тази ситуация,
4
водача на л.а. Ситроен е предприел екстрено намаляване на скоростта, при
което колелата на автомобила блокират, същият става неуправляем и се
отклонява наляво, навлиза частично в платното за насрещно движение и се
удря в задна лява част на другия автомобил, при което предна лява част на л.а.
Ситроен се вклинва в задно ляво колело на л.а. БМВ. Според експертизата,
скоростта на л.а. Ситроен не е съобразена с пътните условия, при което
водачът губи контрола върху управлението на автомобила. Същевременно
водачът на л.а. БМВ не е могъл да предотврати ПТП, защото е отстоял на 11
метра от местоудара, когато е започнало отклонението на други автомобил.
Увреденият автомобил - БМВ е бил на под 3 години от пускането му в
експлоатация и е трябвало да се отремонтира във фирмен сервиз.
Действителната стойност на джип БМВ Х-5 към датата на ПТП според
експертизата възлиза на 100 000 лв. и в случая не е налице т.нар. „тотална
щета“ - абандон. Изготвено е допълнително заключение по САТЕ, в което
вещото лице е достигнало до същите изводи, като е съобразило допълнително
предоставени му данни за това. Посочени са само различни стойности на
скоростта, при която се е движело всяко от превозните средства към момента
на настъпване на удара между тях, като за л.а. Ситроен е посочена такава от
81 км/ч, а за л.а. БМВ – 61 км/ч.
Събраните по делото гласни доказателства – свидетелски показания, са
относими само към механизма на ПТП, спорът относно който не е пренесен
пред въззивната инстанция /спори се по размера на обезщетението и то извън
обусловения от евентуално съпричиняване намален такъв, а само по коя от
двете, определени от ВЛ по САТЕ стойности на възстановяване
жалбоподателят – ответник дължи да изпълни задължението си към ищеца по
чл. 411 от КЗ/, поради което и въззивният състав не ги възпроизвежда, нито
ги обсъжда нарочно тук.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното /мотивите на първоинстанционния съд в решението му са
изцяло правилни в частта им от фактическа страна, както и частично – от
правна, поради което и въззивният състав, освен че препраща общо към тях в
съответните им части, които не са нарочно ревизирани с настоящите мотиви,
но ги и възпроизвежда като свои по спора в частите им, непосредствено по-
долу/:
5
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата. За да се реализира предвидената суброгация, е
необходимо да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на клаузите на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие.
В случаите, когато отговорността на прекия причинител на вредите е
била застрахована, застрахователят, който се е суброгирал в правата на
застрахования може да упражни и правата на последния срещу
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност”. Правото му на
това произтича от встъпване по силата на закона в правата на застрахования-
увреден.
От представените по делото доказателства се установява, че посочените
предпоставки за настъпилата суброгация по смисъла на чл. 411 КЗ са налице,
доколкото се установява, че по време на действието на сключения договор за
застраховка „Каско” е настъпило предвидено в него застрахователно събитие,
в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът
е изплатил застрахователно обезщетение.
За да възникне отговорността на прекия причинител за нанесените щети
на увредения, което впоследствие обуславя и суброгацията, е необходимо да
бъде установен фактическият състав на деликта, съгласно чл. 45 ЗЗД. За
установяване настъпване на произшествието, по делото е представен
протокол за ПТП, изложеното в който кореспондира с изложеното в
заключението по САТЕ относно възприетия механизъм на ПТП и основано на
събрания по делото доказателствен материал, включително и от
свидетелските показания. Противоправност в поведението на застрахования
при ответника водач на л.а. Ситроен Ц-4 се установява от възприетото за
установено поведение на същия непосредствено преди инцидента, а именно
движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. В тази връзка
безспорно се установява, че към момента на настъпване на инцидента пътят е
бил мокър, като участниците са навлизали в завой. Водачът, сочен като
причинител на вредите, се е движел със скорост от 81 км/ч., която е възприета
от експертизата като превишена, с оглед пътните условия. Доказателство за
6
това е и неспособността му да предприеме адекватна маневра, която да
доведе до избягване на удара, като при опит да намали скоростта е изгубил
управление върху автомобила. Макар и предприетото изтегляне от другия
автомобил в дясната част на пътното платно, избягването на удара е било
невъзможно, както според заключението на ВЛ по САТЕ, така и според
свидетелите.
При така възприетата за установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно е приел, това приема и въззивният съд, че
причина за настъпване на произшествието е именно противоправното
поведение на застрахования при ответника – жалбоподател водач. Не се
установява съпричиняване, тъй като към момента на настъпване на удара
управляваният от застрахования по „Каско“ автомобил се е движел със
съобразена с пътната обстановка скорост и в рамките на максимално
допустимата такава /от 61 км/ч/, като не се установява да е налице друго
ограничение на скоростта в съответния участък, а времето за реакция на
водача му е било крайно недостатъчно, с оглед възприемане на насрещно
движещия се автомобил 5-6 секунди преди инцидента, като въпреки това е
бил направен опит да бъде избегнат.
От заключението на вещото лице се установява, че действително са били
констатирани вредите, за отстраняване на които е било изплатено
обезщетение, като е налице причинно-следствена връзка между тях и
събитието, така, както е възприето и описано в протокола за ПТП.
По делото не се спори относно наличието на застрахователно
правоотношение между причинителя на вредите и ответното дружество,
поради което съдът приема този факт за установен, в приложение нормата на
чл. 153 ГПК.
Доколкото вината, като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, се предполага, че е налице до установяване на противното, съдът
намира, че следва бъде приложена законоустановената презумпция за
наличието на такава, доколкото не беше оборена в хода на производството с
допустимите за това доказателствени средства.
По делото не се спори между страните, че е било изплатено обезщетение
от ищеца в размера по исковата претенция, като спорен е въпросът относно
действителния размер на същото, дължимо за възстановяване на щетите.
7
За установяване на този факт по делото е изготвена САТЕ, от
заключението на която се установява, че стойността на ремонта по
възстановяване на вредите, определен по средни пазарни цени към момента
на произшествието, възлиза на 38 417.63 лв., който счита за приложим при
определяне на действително дължимия размер на обезщетението по
имуществената застраховка „Каско“, като заедно с други разходи –
ликвидационни и транспорт – възлиза общо на 38352.63 лв. /тук в
заключението на ВЛ е допусната фактическа грешка – действителната сума се
определя, като към тази, представляваща стойността на ремонта 38 417.63 лв.,
се добавят 15 лв. ликвидационни разноски и се получава 38432.63 лв., към
нея се добавят 80 лв. транспорт на автомобил с пътна помощ или общата
действителна сума на стойността на ремонта по средни пазарни цени към
датата на ПТП, ликвидационните и транспортните разходи е в размер общо не
на 38352.63 лв., а на 38512.63 лв., до който размер искът по главницата не се и
оспорва от ответника пред въззивния съд./
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът дали ответникът –
жалбоподател в настоящото производство дължи да заплати по силата на чл.
411 от КЗ, действително заплатеното от ищеца – застраховател на увредения
по имуществената застраховка „КАСКО“ автомобил в пълния размер на
исковата претенция, както това се застъпва от ищеца – ответник по жалбата,
или стойността на увреденото имущество по действителните, установени от
ВЛ по САТЕ, средни пазарни цени за това възстановяване към момента на
увреждането, както това се застъпва по делото от ответника – въззивен
жалбоподател, със съответните законни последици по отношение на лихвите
и разноските и в двата случая, и по този само спорен във въззивното
производство въпрос, настоящият въззивен състав намира следното:
Правата и задълженията в отношенията между страните по
застрахователното правоотношение /по имуществената застраховка „Каско“,
договорно правоотношение по каквато е налично между ищеца – ответник по
жалбата и увредения – трето за делото лице, и по това с установеното и по
делото съдържание, не се спори/, са установени в приложимите Общи
условия към застрахователната полица към момента на настъпване на ПТП,
като безспорно е, че такива са приложените по делото. В раздел ХІV от
Общите условия е уреден начинът на определяне на обезщетението, като в чл.
69 се сочи, че застрахователят обезщетява застрахования до размера на
8
вредата от настъпилото застрахователно събитие, като съгласно чл. 70, в
обезщетението се включват и други разходи за ограничаването на вредите,
включително и транспортиране на МПС до 250 км, когато не е в движение.
Установява се от заключението на ВЛ по САТЕ, че щетата по автомобила
е частична, като съгласно чл. 71 от Общите условия застрахователното
обезщетение за автомобил на възраст до 4 години от датата на първата
регистрация, какъвто според експертизата е и процесният случай, може да
бъде определено по няколко алтернативно посочени начина, сред които по
представени оригинални фактури от сервиз, одобрен от застрахователя.
При това положение и с оглед възлагане от застрахователя /видно от
данните в приложената фактура и платежно нареждане за извършеното
плащане по нея/ на ремонта на избран от него сервиз, какъвто се явява
управляваният от дружеството получател по фактурата,
първоинстанционният съд е възприел, съответно – и присъдил, като
стойност на процесното обезщетение тази по установената в същата
фактура стойност на ремонта. Също безспорно се установява, че частите
по автомобила, които са били ремонтирани, са били пряка последица от
процесното ПТП, поради което и с оглед установеното застрахователно
покритие по застраховката „Пълно Каско“, същите подлежат на
обезщетяване.
С оглед на така изложеното, налице са предпоставките за суброгация на
ищеца в правата на застрахования при него увреден до размера на
изплатеното от него застрахователно обезщетение в дължимия размер,
поради което претенцията му спрямо деликвента, респ. неговия
застраховател, отново според първоинстанционния съд, се явява основателна
до пълния предявен размер от 47 597,83 лв./с включени ликвидационни
разноски от 15 лв. и разходи за транспортиране на автомобила/, като искът
следва да бъде изцяло уважен. В случаите, когато е установено наличието на
елементите от фактическия състав на гражданския деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД, предвиденото в чл. 411 КЗ право за предявяване на иск може да бъде
упражнено, както срещу прекия причинител на вредите, така и директно
срещу неговия застраховател по „Гражданска отговорност”. В случая, ищецът
е посочил застрахователя като ответник по предявените искове.
Поради наличието на забава в плащането, дължи се и законната лихва
9
върху главницата, начислена от датата на депозиране на исковата молба
/11.05.2020 г./, до окончателното изплащане на сумата.
Основателен се явява и искът за обезщетение за забава за периода от
датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение /30-дневен от срока на
получаването на поканата/, от която следва да бъде прието, че ответникът е
изпаднал в забава, която дата от писмените доказателства по делото се
установи, че е 13.01.2018г., с оглед получаването на поканата на 13.12.2017г.,
до 23.04.2020 г. и чийто размер безспорно е, че възлиза на претендирания
такъв от 11 000.38 лв., който съдът възприе при определянето му по реда на
чл. 162 ГПК.
Всички, така изложени в мотивите към обжалваното първоинстанционно
решение, и възпроизведени и непосредствено по-горе в настоящите мотиви,
изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд намира за правилни и ги
споделя, с изключение на извода на съда досежно размерът по главницата, за
който ответникът – жалбоподател – застраховател на деликвента по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ГО/ отговаря към
ищеца – ответник по жалбата – застраховател по имуществената отговорност
„Каско“, изплатил обезщетение по същата на увредения – трето за делото
лице.
Отношенията между застрахователя по застраховка „Каско“ и увредения,
се регулират от договора помежду им, към който са приложими и
съответните Общи условия /ОУ/ на застрахователя, и условията по тях са
безспорно установени по делото. Съобразно тези, така уредени договорни
отношения между ищеца – ответник по жалбата и увредения – трето лице, са
извършени съответните действия по предявяването на щетата за плащане,
установяване на размера на вредата – в случая, съобразно уговореното между
страните /в ОУ/ по застраховката „Каско“ – по фактурната стойност,
съобразно фактура, издадена от извършил ремонта на увредения л.а. „БМВ“,
оторизиран сервиз на марката, одобрен и от застрахователя по застраховка
„Каско“, и тази именно стойност, която е и процесната - 47597,83 лв., същият
е изплатил на увреденото лице, и по това или не се спори, или е безспорно
установено по делото.
В отношенията между страните по делото обаче – съответно
застрахователят по застраховка „Каско“ – ищеца и ответник по жалбата, и
10
застрахователя по застраховка „ГО“ – ответника и жалбоподател, не е налице
какъвто и да било договор. Отговорността на ответника в случая се основава
на института на суброгацията и произтича пряко от закона – чл. 411 от КЗ,
постановяващ, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може
да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“, какъвто е и конкретният случай.
По отношение отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“,
условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и
увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го
обвързват, доколкото той не е страна по този договор – срв. чл. 20, ал. 1 и чл.
20а, ал. 1 от ЗЗД.
Както се каза, отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“, по
отношение на увредения и на неговия застраховател по имуществената
застраховка, произтича от закона.
Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка
„ГО“ и застрахованото при него по застраховката „ГО“ лице – причинител на
вредите обаче, е друго - това по сключения между тях договор за застраховка
„ГО“, и в отношенията между тези лица действат уговорките, и приложимата
към тях, съществуваща /императивна и заместваща липсващи уговорки между
страните – диспозитивна/, нормативна уредба за това, така съществуващо
между тях договорно правоотношение, и съобразно тях застрахователят по
застраховка „ГО“ отговаря пред увредения като деликвента – пряк
причинител, и за всичко, за което последният отговаря, но и за не повече от
това.
При така изложеното въззивният състав намира, че ответникът –
застраховател по застраховка „ГО“ на причинителя на вредата би отговарял
към увредения до размера, до който отговаря самият причинител, тази
отговорност е до онзи размер на застрахователно обезщетение, онази сума
пари, която се съизмерява с действително претърпените вреди към деня на
11
настъпване на събитието /срв. в материята на застраховането срещу вреди,
каквото е това по „ГО“ чл. 386, ал. 2, предл. 1 от КЗ/, и това в конкретният
процесен случай пък, е установената от ВЛ по САТЕ сума, представляваща
стойността на ремонта на увредения автомобил по действащите към датата на
ПТП, средни пазарни цени, увеличена с признатите ликвидационния и
транспортни разходи, и която сума общо е в размер на 38512.63 лв., до който
размер, както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, искът по главницата
не се и оспорва от ответника пред въззивния съд.
До тази сума искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата
до предявения размер, съставляващ и сумата, изплатена от ищеца –
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на увреденото,
застраховано при него лице – отхвърлен, със законните последици по
отношение на мораторната лихва за период преди завеждането на иска,
законната такава за период след предявяването на иска, и разноските.
Приемането на обратното би означавало отговорността на ответника –
жалбоподател – застраховател по застраховка „ГО“, макар и произтичаща
пряко от закона, но по размер да бъде изначално предопределяна от уговорки
в договор между други лица /и добросъвестното или недобросъвестното му
изпълнение/, по които той не е страна, на които не може да влияе по какъвто и
да било начин, и които са му и затова непротивопоставими, без при това
същият, дори и при най-добросъвестното си поведение, да е в състояние да
ограничи отговорността си до действително подлежащите на репариране
вреди, определяеми в отношенията му с деликвента – пряк причинител.
Неоснователно е оплакването в жалбата срещу първоинстанционното
решение в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати мораторна
лихва в неговата цялост. Законът императивно урежда 30-дневен срок от
поканата, в случаите, като процесния, в които към нея са приложени всички
необходими за установяване по размер отговорността на застрахователя по
застраховка „ГО“ документи, за заплащане на дължащото се от него, на
застрахователя по имуществената застраховка, този срок в случая тече, както
това правилно е приел и първоинстанционният съд в мотивите си, от 13. 01.
2018 г., искът е основателен за посочения период и следва да се редуцира
само по размер, като законната лихва върху признатата и от въззивния съд да
се дължи на ищеца, сума по главницата.
12
При така установеното въззивната жалба, с която настоящата инстанция е
сезирана, се явява освен допустима, но и частично основателна, а
обжалваното с нея първоинстанционното решение, като валидно и допустимо,
но неправилно по същество в едната му част, следва да бъде отменено в тази
част и предявеният иск - уважен, със законните последици. В останалата му
част, като правилно по същество, решението следва да бъде потвърдено, също
със законните последици.
Въпросът за разноските в производството и за двете съдебни инстанции
следва да бъде пререшен, съобразно с изхода на делото в настоящата въззивна
инстанция и с уважената /0.80 %/, съответно – отхвърлена /0.20 %/част от
иска. Неоснователно е релевираното от процесуалния представител на
ответника по жалбата възражение за прекомерност на претендираното от
противната страна юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
намира за съобразен с действителната фактическа и правна сложност на
делото.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261372 от 05. 10. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по т.д. № 822 по
описа на съда за 2020 г. в съответните му части, с които
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК: *********, на основание чл. 411 от Кодекса на застраховането КЗ/
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 9085.20 лв. по главницата, представляваща
разликата над 38512,63 лв. до общо присъдената сума 47597,83 лв. -
застрахователно обезщетение по щета № 33017030100460 за имуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 04. 04. 2017 г. в района на с. Малка Верея, Област
Стара Загора, ведно със законната лихва върху същата сума 9085.20 лв., считано
от 11. 05. 2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2099.69 лв.,
представляваща разликата над 8900.69 лв. до общо присъдената с решението сума
11000.38 лв. – обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, начислено върху
главницата за период от 13. 01. 2018 г. до 23. 04. 2020 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
13
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ В ТЕЗИ ИМ ЧАСТИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261372 от 05. 10. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по т.д. № 822 по
описа на съда за 2020 г. в частта му, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК:
********* е осъдено да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 8900.69 лв. – обезщетение за забава по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, начислено върху главницата за период от 13. 01. 2018 г. до 23. 04. 2020
г.
ОТМЕНЯ решение № 261372 от 05. 10. 2021 г., постановено от Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав по т.д. № 822 по описа на съда
за 2020 г. в частта му за разноските, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК:
********* е осъдено да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********
сумата 563.79 лв., представляваща разликата над 2255.14 лв. до общо
присъдения размер от 2818.93 лв. – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: ********* по компенсация сумата 60.34 лв. разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14