Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 18.VІІІ.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд
в открито заседание на пети август, две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов
при секретаря М. Ст с
участието на прокурора ....................... , като разгле-да докладваното от
Председателя Гражданско дело № 233 по описа на съда за 2013г., за да се
произнесе взе предвид :
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.242 вр. чл. 128, чл. 245 ал.2 , чл. 221
ал.1 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда и искове за лихви с правно основание в
чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите .
В исковата си молба ищцата Д.С.Г. *** , чрез пълномощника - адв. М.Я. -
АК - гр. Стара Загора, твърди ,че е заемала в ответното дружество„Пътно
поддържане -Харманли” длъжност-та “отчетник
счетоводство“, с място на работа - звено - гр. Харманли. Със Заповед №12/
18.ІІІ.2013г. на управителя на дружеството трудовото и правоотношение било
прекра-тено на основание чл. 327 т.2 от КТ.
Сочи , че към момента на предявяване на иска не и били изплатени полагащите
и се трудови възнаграждения за периода м. Март 2012г. – м. Март 2013г.
включително – 13месеца, всяко от които възлизало на сумата от 550лв. Ищцата счита ,че за всяко неизплатено
възнаграждение се дължи и съответната лихва за забава .
При прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата не било изпла-тено и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск - с оглед чл.224 ал.1 от КТ - за 2013г. – 4 дни възлизащо на
сумата от 250лв. Претендира се лихва за забава в размер на 15лв.- считано от
18.ІІІ.2013г. до предявяването на иска.
Твърди се ,че не е изплатено и
обезщетение съобразно чл. 221 ал.1 от КТ – обезщетение в размер на БТВ при
прекратяване на трудовото правоотношение от ра-ботника без предизвестие в
случаите по чл.327 ал.1 т.2, 3 и 3а от КТ . Това обезщетение възлизало на
сумата в размер на 550лв. , което ищцата претендира ведно с лихва за за-бава в
размер на 20лв. считано от 18.ІІІ.2013г. до предявяването на иска
В молбата се сочи, че трудовите възнаграждения
и посочените обезщетения не били изплатени, което пораждало правния интерес от
предявяване на настоящата ис-кова претенция.
Моли съда да постанови решение с
което да осъди ответното дружество да му заплати както следва :
-сума в размер на 7150лв.
представляваща неизплатени трудови възнаграж-дение за периода м. м. Март 2012г.
– м. Март 2013г. включително – 13месеца;
-сума в размер на 325лв.
представляваща лихва за забава считано от момен-та, когато следвало да се
извършва дължимото плащане , съгласно утвърдена практика на дружеството по
отношение деня на плащането -съответното число на всеки следващ месец - до
датата на завеждане на исковата молба в съда;
- сумата в размер на 550лв.
представляваща обезщетение по чл. по чл.221 ал.1 КТ - в размер на една брутна месечна заплата ;
- сумата в размер на 20лв.
представляваща лихва за забава считано от 18.ІІІ. 2013г. до предявяването на
иска;
- сумата в размер на 250лв.
представляваща обезщетение за неизползван го-дишен отпуск за 2013 г. от 4 дни и
- сумата в размер на 15лв.
представляваща лихва за забава считано от 18.ІІІ. 2013г. до предявяването на
иска.
ведно със законната лихва считано
от датата на предявяване на иска – 25.ІІІ.-2013г. до окончателното изплащане на
сумите .
Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор от адв. М Г от АК Хасково в качеството и на пълномощник
на „Пътно поддържане – Харманли”
ЕООД гр. Харманли.
Оспорват се изцяло претенциите за
неизплатено трудово възнаграждения за м. Юли,Август и Септември 2012г.,
съответно претенциите за мораторна лихва. Твър-ди се, че за тези месеци
възнаграждението е изплатено .
Оспорват се исковете предявени за
периода от м.Март- до м.Юни 2012г. , а така също и в периода м.Октомври 2012г.
– м.Март 2013г.,като се твърди ,че през този период има частични плащания и има
разлика между действително начислено възнаг-раждение и претендирано .
С молба вх. № 6215/29.ХІ.2013г.
ищцата е поискала да бъде допуснато изме-нение на исковете, като същите се
считат предявени, както следва: иск с правно осно-вание чл.128 вр. чл.242 КТ-
трудово възнаграждение за периода от м.март 2012 г. до м. март 2013 г. в общ
размер на 7 150лв. да се допусне намаление и да се счита предявен за сумата
3 084.85лв. –главница; по отношение на иска за лихва за забава в размер на
325 лв. да бъде допуснато намаление, като иска се счита предявен за сумата в
размер на 70.18лв.; по отношение на иска с правно основание чл. 221 ал.1 от КТ
предявен в размер на 550лв. да бъде допуснато намаление, като иска се счита
предявен за сумата в размер на 460лв.- главница, лихва за забава да не се
присъжда ; по отношение на иска с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ предявен
в размер на 250лв. да бъде допуснато намаление, като иска се счита предявен за
сумата в размер на 92лв.- главница ,а лихва за забава да не се присъжда.
С определение, постановено в
съдебно заседание на 04.ІІ.2014г. на
основа-ние чл.214 ал.1 от ГПК съдът е допуснал поисканото изменение на предявените
искове, като производството в останалата част до първоначално предявените
размери е прекра-тено, поради отказ от иска.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за
установено следното:
По делото не се спори, че ищцата и ответното дружество са се намирали в
трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор въз
основа на който ищцата Д.С.Г. е
заемала в ответното дружество длъжността “отчетник счетоводство“, с място на
работа - звено - гр. Харманли и че със Заповед №12/ 18.ІІІ.2013г. на управителя
на дружеството трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл. 327
т.2 от КТ.
По делото е представено и
приобщено като доказателства личното трудово досие на ищцата – заверено като
препис ксерокопие
За правилното изясняване на спора
от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначил съдебно счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните и заключението по която възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи, че
неизплатените трудови възнаграждения на ищеца за ис-ковия период : м. март 2012г.
- м. март 2013г. включително са в общ размер, както след-ва: брутно трудово
възнаграждение – 3 084.85лв. и чиста сума за получаване – 2 181.13лв.
Размерът на лихвата за забава върху неизплатените трудови възнагражде-ния на
ищеца, вещото лице е определило в общ размер
на 70.18лв. Дължимото обез-щетение за неизползван платен годишен отпуск
е за 4дни и изчислено бруто възлиза на сумата от 92.00лв. или нетна сума (чиста
сума ) за получаване – 82.80лв. Вещото лице е посочило, че размера на лихвата
за забава за неизплатеното обезщетение не може да бъ-де определен, тъй като
началото на периода започва след подаване на исковата молба. Определено е и
обезщетението по чл.221 от КТ – 460лв. или чиста сума (нетна сума) за
получаване – 414.00лв. Посечено е, че размера на лихвата за забава за това неизплатено обезщетение не може да бъде
определен, тъй като началото на периода започва след подаване на исковата
молба.
От представеното с нарочна молба
по делото и прието като доказателство платежно нареждане се установява ,че на
04.ХІІ.2013г. ответното дружество е превело на ищцата сумата от 2 772.24лв. С заявление вх.№ 3991/
04.VІІІ.2014г. ответника е зая-вил, по какъв начин следва да се приема
изплатената сума .
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следни-те правни изводи:
Според нормата на чл. 128 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за
заплати трудовите възнаграждения на работ-ниците за положения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща
угово-реното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди
всичко от приетото по делото заключение на вещото е, че втората част от своето задължение
ра-ботодателят не е изпълнил. Същият е
начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било
изплатено изцяло на работника. С оглед изложеното съ-дът намира предявения иск
за основателен и доказан до размера, посочен от вещото лице – 2 181.13лв.,
а в останалата част до пълния предявен размер от 3 084.85лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се посочи още, че съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен да заплаща уговорения размер на трудовото въз-награждение,
върху което обаче във всички случаи се правят задължителни удръжки /ДОД,
осигурителни, пенсионни и др./. В този
смисъл не може да се приеме, че когато присъждането на трудовото възнаграждение
става по съдебен ред, то тези задължител-ни удръжки не следва да се приспадат
от размера на заплатата. Освен това в подкрепа на горното следва да се посочи,
че в КТ изчерпателно са посочени случаите, когато за база се взема брутното
трудово възнаграждение и това са обикновено хипотезите на обезщетяване на
работника, но не и при неплащане на трудовото възнаграждение. По-ради изложеното на ищеца следва да се
присъди трудово възнаграждение, представля-ваща чиста сума за получаване, а не
брутното трудово възнаграждение.
С оглед приобщеното като
доказателство по делото платежно нареждане претендираната от ищцата сума е
изплатена , поради което исковата и претенция следва да бъде отхвърлена като
погасена чрез плащане след датата на предявяване на иска.
По отношение на претенцията за
заплащане на мораторна лихва върху заба-веното и неизплатено трудово възнаграждение
с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ съдът намира следното: Според посочената
правна норма работодателят винаги дължи на работника пълния размер на трудовото му възнаграждение, като
то се дължи ведно със законна лихва от момента, от когато вземането е станало
изискуемо. В случая се доказа по
несъмнен начин- от заключението на вещото лице, че ищецата не е получила изцяло
своето възнаграждение за претендирания период от м.март 2012г. до м.март 2013г.,
а при задължението на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаг-раждение,
то този размер на лихвата възлиза на сумата 70.18лв. според заключението на
вещото лице. Видно от платежното нареждане, с което на ищцата на 04.ХІІ.2013г.
е преведена сумата от 2 772.24лв. , претенцията по този иск е удовлетворена . С
оглед гореизложеното съда намира ,че следа да отхвърли предявения иск за заплащане на мораторна лихва върху
забавеното и неизплатено трудово възнаграждение като погасен чрез плащане след
датата на предявяване на иска.
Относно претенцията за заплащане
на обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда съдът намира, че при
прекратяване на трудовото правоотношение между ищ-цата и ответното дружество, е
останал не ползван платен годишен отпуск, съответно от 4 дни, полагащ се за 2013,
за което обстоятелства липсва спор между страните. Налице е и извънсъдебно
признание на този факт от ответника, който в заповедта за прекратя-ване на
трудовото правоотношение е посочил изрично дължимостта на обезщетение по чл.224
от КТ за 4дни не ползван платен отпуск. От заключението на съдебно- счетовод-ната
експертиза се установява, че същото възлиза на 92лв. или нетна сума (чиста
сума) за получаване – 82.80лв. От представеното платежно нареждане за кредитен
превод, се установява, че и тази претендирана сума е била преведена на ищеца на
04.ХІІ.2013г.– след завеждането на исковата молба. С оглед гореизложеното, съдът
намира, че следва да отхвърли иска за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1
от Кодекса на труда в размер на 82.80лв., като погасен чрез плащане след датата
на предявяване на иска, а в останалата част до пълния предявен размер от 92.00лв.
следва иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно
основание чл. 221ал.1 от КТ съда намира следното. Претендираното обезщетение се
дължи от работодателя при прекратяване на трудовия договор на работника на
основание чл.327 т.2 от КТ, а от представената по делото заповед се установява,
че трудовото правоотношение между страните е прекра-тено именно на
горепосоченото основание. Съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 от КТ
работодателят дължи обезщетение по този текст в размер на брутното трудово
възнаг-раждение на работника за срока на предизвестието. При извършената от вещото лице проверка в
документацията на ответното дружество се установи, че това обезщетение не е
изплатено на ищеца, както и че неговия размер възлиза на 460.00лв. От друга
стра-на се установява, че и тази сума е изплатена с платежното нареждане прието
като дока-зателство по делото. С оглед гореизложените съображения съдът счита,
че следва да се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 221ал.1 от КТ, като
погасен чрез пла-щане след датата на предявяване на иска
Съдът намира, че с поведението си
ответникът е станал причина за завежда-не на делото, поради което същият следва
да понесе неблагоприятните последици от това, а именно в негова тежест да се
възложат както разноските на ищеца, така и раз-носките за държавна такса по
всички обективно съединени искове, както и направените от бюджета на съда
разноски. Това е така, тъй като не се
установява да е налице хипо-тезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК – ответникът не е
признал иска, а напротив оспорил го е, макар в последствие да е извършил
плащане по него, но след завеждане на исковата молба. Без значение са причините
за забавата при плащането, от значение е обективния факт на неизпълнение на
задължението на ответника в срок до завеждане на иска. В случая ответникът би
могъл да се освободи от последиците от собствената си забава единствено в
случай, че твърди и доказва да е била налице забава на кредитора, а имен-но
ответното дружество да е било в готовност да изпълни задължението си, но ищцата
със своите действия да е препятствала това. Доколкото това не се твърди и не се уста-новява
по делото, ответната страна следва да понесе последиците от забавата си, вклю-чително
и като му се възложат както разноските на ищеца, така и тези, направени от
бюджета на съда.
С
оглед изложеното следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 226.08лв.- адвокатско възнаграждение – съобразно
основателно предявените искове. Ответника
следва да бъде осъден и да заплати и държавна такса в размер на 237.50лв., а
така също и сумата от 100лв. за
възнаграждение на вещо лице .
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.С.Г. *** срещу „Пътно поддържане- Харманли”ЕООД, ЕИК *********
гр. Хар-манли бул.”България”№ представлявано от управителя Т.П., иск с
правно основание чл.242 вр. чл. 128 от Кодекса на труда ,за неизплатени трудови
възнагражде-ния за периода м.март 2012г. до м.март 2013г., за сумата в размер
на 2 181.13лв. като погасен поради плащане, извършено след предявяване на
иска, а за разликата над 2 181.13лв. до 3 084.85лв. -пълния предявен
размер, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.С.Г. *** срещу „Пътно поддържане- Харманли”ЕООД, ЕИК *********
гр. Хар-манли бул.”България”№ представлявано от управителя Т.П., иск с
правно основание чл. 245 ал.2 от Кодекса на труда ,за мораторна лихва върху
забавеното и не-изплатено трудово възнаграждение за периода м.март 2012г. до м.март
2013г., за сумата в размер на 70.18лв. като погасен поради плащане, извършено
след предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.С.Г. *** срещу „Пътно поддържане- Харманли”ЕООД, ЕИК *********
гр. Хар-манли бул.”България представлявано от управителя Т.П., иск с
правно основание чл.224 ал.1 от Кодекса на труда - за обезщетение за 4дни
неползван платен годишен отпуск за
2013г., за сумата в размер на 82.80лв. като погасен поради плащане, извършено
след предявяване на иска, а за разликата над 82.80лв. до 92.00лв. -пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.С.Г. *** срещу „Пътно поддържане- Харманли”ЕООД, ЕИК *********
гр. Хар-манли бул.”България представлявано от управителя Т.П., иск с
правно основание чл.221 от Кодекса на труда - обезщетение в размер на брутното
трудово въз-награждение 460лв., като погасен поради плащане, извършено след предявяване
на ис-ка.
ОСЪЖДА „Пътно поддържане- Харманли” ЕООД,ЕИК *********
гр. Харманли бул.”България” № представлявано от управителя Т.П., да зап-лати
на Ка И а Г. *** сумата от 226.08лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Пътно поддържане- Харманли”ЕООД, ЕИК
********* гр.Хар-манли бул.”България” , представлявано от управителя Т.П., да заплати по сметка
на Районен съд- Харманли държавна такса в размер на 237.50лв. и 100лв.-
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Районен
съдия: ........................