№ 11407
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110107544 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдитиелни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 17.03.2022г., ищецът „Т
е предявил искове за осъждане на ответницата да му плати следните суми : 1 819,62 лв,
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.”1111, с абонатен № 111, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 327,65лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
15.09.2019г. до 28.01.2022г.; 26,70 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. , и 5, 91 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 03.03.2019г. до 28.01.2022г. , заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявяване на исковата молба – 15.02.2022г. до окончателното плащане и
разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 31.05.2023г. юрисконсулт на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответната страна Р. Ц. Б. (според уточнението , допуснато с розпореждане №
29546/01.04.2022г. по писмената молба на ищеца от 17.03.2022г. – б.с.) оспорва исковете
видно от изявленията на пълномощника й в депозирания на 13.06.2022г. отговор на
1
исковата молба. Твърди се , че през процесния период „апартаментът е бил необитаем и с
прекъснато топлоснабдяване (свалени радиатори и лира) и подгряване на вода (запечатани
водомери за топла вода)”. Отбелязва се , че топлинен счетоводител през процесния период
за сгадата , в която се намира апартамента, е „Б , а не „Т , но вземанията за сумите за дялово
разпределение изрично се признават.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответницата поддържа оспорването
на исковете. При устните състезания в засадението на 31.05.2023г. адвокатът на
ответницата е пледирал за отхъврляне на исковете. Доводи за неоснователността им са
посочени и в представените на 05.06.2023г. писмени бележки от пълномощника на
ответницата.
Подпомагащата страна – „Т (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..)
не е изразила становище по исковете , не е изпратила представител по делото и не посочила
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е
ОСНОВАТЕЛЕН.
През процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
ответницата като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция
ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответницата имот ( което е
безспорно , а и се установява от представените Договор за покупко-продажба на жилище ,
сключен по реда на чл.9а от УСЖФМНО , рег. № 47 от 25.11.1986г. ; удостоверение за
наследници от 28.11.1994г. на Ц. Й. С. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11
от 07.12.1994г., том LLXXXV, дело № 111. на нотариус при СНС към СРС –б.с.), намиращ
се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на
чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при
действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В
ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т
на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат
в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителя. Ответницата нито твърди, нито представя доказателства за предложени от
собственика на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на
Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други
нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за
заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй
като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него
като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния
2
принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и
чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като
обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на
топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата като
собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на
доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ),
включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.111 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а
до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –
отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния
период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която
се намира процесния имот, е извършвана от Б спореуд посоченото от вещото лице в
заключението по съдебно-техническата експертиза , прието в заседанието на 31.05.2023г.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т на клиенти на град София клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях
търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите,
издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради
тези причини се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред „Т и пред Б относно
размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им. Всъщност ответната страна не
оспорва размера на начислените суми и по настоящото дело.
Ответната страна изрично признава в отговора на исковата молба съществуването на
задълъженията за плащане на услугата „дялово разпределение”.
Поради посочените причини възраженията на адвоката на ответницата относно
недоказаността на договорното правоотношение за извършване на дялово разпределение
между етажните собственици от сградата, в която се намира процесния апартамент , и Б са
правноирелевантни. Фактът , че дяловото разпределение е извършвано не от „Т (каквото е
твърдението в исковата молба), а от друго дружество– „БООД не изключва възникването на
задълженията , претендирани от ищеца, особено след като според вещото лице по съдебно-
техническата експертиза отчитането на потреблението на топлоенергия и дяловото
разпределение са извършени в съответствие с нормативната база.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
31.05.2023г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в
3
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. В заключението по съдебно-техническата
експертиза е посочено изрично , че през процесиня период за процесния имот не е
начислявана топлинна енергия за отопление на имота и на общите части , а само за сградна
инсталация и за горещо водоснабдяване при условията на неосигурен достъп , за който са
изготвени съответни протоколи. Следователно възраженията на ответната страна са
неоснователни.
Според приетото в заседанието на 31.05.2023г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и
съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния
период.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец
май 2018г. до месец април 2020г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми
за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 1 819,62 лв, а сборът от
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 26,70 лв. Тъй като не са
представени доказателства тези суми да са платени от ответницата (което е в нейна
доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че
за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за
сумите за дялово разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да
бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва
да бъде уважен изцяло.
Като не е изпълнила главните задължения на съответния падеж, ответницата е
изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за нея са
възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници, които са в размер на 327,65 лв върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 28.01.2022г. и 5,91 лв върху цената на
дяловото разпределение за периода от 03.03.2019г. до 28.01.2022г. , изчислени по реда на
чл.162 ГПК според данните в приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца , тъй като не са представени доказателства
да са платени от ответника.Искът по чл.86,ал.1, ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (123,85 лв), депозити за съдебно-
техническа (350) и за съдебно-счетовода експертиза (350 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
4
Съдът не присъжда разноски на ответницата , тъй като исковете са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Ц. Б. , ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „1111.”, 1111,със съдебен
адрес : гр. София, ул. „А.П. 111 партер, чрез адв. И. Н., ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД,
ЕИК:1111 със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец №23Б, на основание
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД следните суми:
1 819,62 лв (хиляда осемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки),
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.”1111, с абонатен № 111, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 327,65 лв (триста
двадесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), представляващи мораторната лихва
върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 28.01.2022г.; 26,70 лв
(двадесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. , и 5,91 лв
(пет лева и деветдесет и една стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената
на услугата „дялово разпределение” за периода от 03.03.2019г. до 28.01.2022г. , заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба –
15.02.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
823,25 лева (осемстотин двадесет и три лева и двадесет и пет стотинки), представляващи
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платенитедържавна
такса, депозити за съдебно-техническа и за съдебно-счетовода експертиза , а и на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото
се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т , гр. София, ул.
„Геороги Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5