Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260036/10.03.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти
февруари, двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 3/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Д.Д.К. *** против
решение № 260008/24.09.2020 г. по т.д.№ 29/20 г. на Окръжен съд – Търговище в
частта му, с която е отхвърлен иска, предявен срещу ЗД „Бул Инс“ АД - София за
разликата над присъденото обезщетение в размер на 35000.00 лева, до
претендирания размер от 50000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от ПТП на 13.10.2019 г. Оплакванията са за
необоснованост поради нарушение на материалния закон, с молба за отмяна и за
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен
изцяло.
В подаден писмен отговор,
пълномощникът ответното дружество оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени
доказателстмвата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове
по чл.432, ал.1 от КЗ от Д.Д.К. ***” АД – София, за присъждане на обезщетения
за вреди, претърпени в резултат от ПТП на 13.10.2019 г.: за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания – в размер на 50000 лева и за
имуществени вреди – в размер на 1806.99 лева, ведно със законната лихва.
Оспорвайки исковете
по основание и размер, ответното дружество твърди липса на деликт поради случайно
събитие; твърди съпричиняване на вредите от пострадалата и оспорва вида на
причинените телесни повреди и продължителността на оздравителния процес.
Поради липсата на
жалба, решението в осъдителните му части: по иска за имуществени вреди и за
сумата от 35000 лева – неимуществени вреди, е влязло в сила.
Не се спори между
страните, установява се от доказателствата по делото, че на 13.10. 2019 г., около
20 часа, ищцата се движела пеша по пътя между с. Зараево и гр.Попово, от лявата
страна на пътното платно и бутала ръчна количка. Срещу нея свид.Й. управлявал
лекия си автомобил на къси светлини и не възприел движещия се срещу него
пешеходец с количка. След удар, количката отскочила няколко метра и с дръжката
си причинила на ищцата телесни увреждания, а водачът е избягал от
местопроизшествието.
Въз основа на ДП №
379/2019 г. на РУП – Попово е образувано НОХД № 259/2019 г. на РС – Попово, по
което водачът на лекия автомобил, причинил произшествието, се е признал за
виновен и делото е приключило със споразумение, по силата на което Й. е
признат за виновен в това, че на 13.10.2019 г., около 20 ч., по пътя между гр.
Попово и с.Зараево, при управление на МПС л.а. „Фолксфаген Голф“, с рег.№ Т
3906 КТ, нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал
непрекъснато управляваното ППС и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда – фрактура на шийката на лявата тазобедрена става на ищцата и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от от 1 година.
Назначената техническата
експертиза установява, че ищцата е бутала ръчната си количка на разстояние
около 0,5 вдясно от левия край на пътя. Водачът е можел да реагира за 1,8
секунди и да отклони автомобила вляво, заобикаляйки пешеходката.
Заключението на СМЕ
установява, че при постъпването й в болница, ищцата имала разкъсно-контузна
рана на дясната предраменница, дълбока кървяща рана и ограничени движения на
лявата тазобедрена обраст. За счупването на лявата бедрена кост в областта на
шийката е приложено е оперативно лечение – частична смяна на тазобедрената
става. Към момента ищцата все още силно накуцва с левия крак, не може да кляка,
трудно се изправя, не може да стои продължително време права и да работи
физически труд. При влажно време болките се засилват; срокът за възстановяване
от контузията на ставата е около 12-18 месеца.
Показанията на свид.П. - дъщеря на ищцата
установяват, че след удара майка й е лежала отстрани на пътя и не можела да
стане. Престоят й в ортопедично отделение бил около 20 дни, където била
извършена операция за смяна на тазобедрената става. Макар, че две години по-рано
ищцата е претърпяла сърдечна операция, към момента на ПТП била напълно възстановена
и често се движела извън града да събира храна за домашните животни.
Свидетелката се грижела за ищцата след изписването й от болницата, като я
обслужвала и й помагала да се изправя. Имала болки в тазобедрената става и на
местата на охлузванията. Психически била срината, изпитвала страх от светлините
на автомобилите и при раздвижването - да не падне, но страхът бил превъзмогнат
след няколко месеца, когато започнала да се движи с проходилка и патерици. Сега
се движела с бастун, но след изминаване на 200-300 м. изпитва болка в областта
на ставата и леко накуцва с пострадалия крак. Този инцидент променил живота на
ищцата, която преди това работела в градината, грижела се за животните и
споделяла, че все едно са й отрязали крилата.
Безспорно е
установено по делото, че виновният за ПТП водач Й. М. Й.е бил
застрахован при ответното дружество, спрямо което е била отправена покана за
заплащане на обезщетение по щета, заведена на 25.11. 2019 г., по която няма
произнасяне.
Правилен е изводът на
съда, че искът е доказан по основание – отговорността на ответното дружество
следва да бъде ангажирана по силата на сключената застраховка, съобразно чл.
432 от КЗ. Съобразно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда срещу водача по
наказателното дело е задължителна за съда относно авторството, вината противоправността
на деянието, поради което възраженията на ответника относно безспорността на тези
факти са неоснователни.
Спорен пред
настоящата инстанция е размерът на претърпените неимуществени вреди – за
разликата над присъдените 35000 лева, до претендираната сума от 50000 лева.
Безспорно е по
делото, че към момента ищцата продължава да изпитва болки и страдания и не се е
възстановила напълно, а прогнозираният период на възстановяване е поне още 6
месеца. Въпреки претърпяната преди произшествието сърдечна операция, била
жизнена и енергична, работела в градината си и се грижела за домашни животни.
Към момента ходи с бастун и поради болките не може да извършва обичайните си
дейности. Настъпила е коренна промяна в начина на живот, в емоционалното
състояние и психическите й нагласи. При определянето на размера на
обездщетението следва да бъдат съобразени както тези индивидуални фактори, така
и икономическата обстановка в страната, размера на средните доходи, средната
продължителност на живота и възрастта на пострадалата - 70 години към момента
на произшествието.
Преценявайки всичко
това и съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, правилно съдът е
определил размера на обезщетението за неимуществени вреди от 35000 лв., поради
което решението в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.
При този изход от
спора, въззивната следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от 1200.00
лева – разноски за настоящата инстанция.
По изложените
съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260008/24.09.2020 г. по т.д.№
29/20 г. на Окръжен съд – Търговище в обжалваната му ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
В необжалваните му осъдителни
части, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.Д.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „Бул Инс“ АД – София сумата от 1200.00 лева – разноски по делото пред
настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.