Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
Производство по чл.243, ал.7 от НПК. С определение № 186 от 24.09.2014 г. по ЧНД № 688/2014 г. Горнооряховски районен съд е потвърдил постановление от 25.07.2014 г. на И. Г. – прокурор при РП – Горна Оряховица, за прекратяване на наказателно производство ДП № 288/2010 г. по описа на РУ на МВР гр. Горна Оряховица срещу Л. Й. К. за престъпление по чл. 216 ал. 1 НК. Против това определение е постъпила частна жалба от З. С. З. и М. С. З.. Твърдят, че считат определението за неправилно и постановено в нарушение на закона. Това досъдебно производство било образувано през 2010 г. и е прекратявано четири пъти от прокурора, като три пъти е отменяно и връщано за продължаване на разследването. Твърдят, че процесната стопанска постройка е била съборена, като в определението било посочено, че е със съгласието Николов, поради което липсвал субективния елемент от деянието, като били коментирани бизнесотношения на обвиняемия с него, но съдът се абстрахирал от обстоятелството, че не този свидетел, а те са собственици на имота и никога не са давали пред никого съгласие за премахване на постройката. Разследването било водено едностранчиво и в интерес на обвиняемия. В определението било повторено становището на прокурора за прекратяване на наказателното производство. По невнимание без да искаш може да бутнеш някого на улицата, а по непредпазливост с кола, но не е възможност по невнимание да събориш една постройка и да продадеш придобитите от нея строителни материали. Заявяват, че са придобили процесния имот за себе си и след 2008 година не са възлагали на никого да го стопанисва и да се разпорежда с него или да извършва някакви ремонтни работи в него, или да премахва наличните в имота пристройки и помещения. Затова молят съда, да се отмени определението на ГОРС като неправилно и постановено в нарушение на закона и върне на прокуратурата делото за приключване на образуваното досъдебно производство и изготвяне на обвинителния акт. Като разгледа направените със жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, Великотърновски окръжен съд приема за установено следното: Обжалваното определение е постановено на 24.09.2014 г. Същото е обявено на жалбоподателите на 25.09.2014 г. Жалбата против това определение е подадена чрез РС – Горна Оряховица с вх. № 27441/01.10.2014 г. Следователно същата е подадена в срок, допустима за разглеждане от състав на Великотърновски окръжен съд, но по своята същност е неоснователна. Безспорно е установено от събраните гласни и писмени доказателства, че жалбоподателите З. С. З. и М. С. З. са закупили недвижим имот в с. Д., представляващ поземлен имот с планоснимачен номер: 169, за който са отредени УПИ ІІІ-169 в кв. ХІ по ПУП на с. Д., с площ от 1800 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда – къща и стопански постройки и УПИ VІІІ-169 в кв. ХІІ по ПУП на с. Д., с площ от 1 060 кв. м., видно от Нотариален акт № 2159, том ХІ, рег. № 18613, нотариално дело № 2053/2007 г. на Нотариус К. Б., с район на действие РС – Горна Оряховица, и ако жалбоподателите са били купувачи на този имот, то подсъдимият Л. Й. К. при изповядване на сделката се явява пълномощник на продавачите. Той е бил надлежно упълномощен от тях с пълномощно с рег. № 15634 от 10.08.2007 г., да продаде, да заменя, дарява, на когото намери за добре тези имоти, за цена, каквато договори, при срок на предаване на владението, начин на плащане на продажната цена и други условия, каквито намери за добре, както и да получи сумата от продажбата. Видно от приложеното пълномощно на лист 175 от ДП, дадени са пълни пълномощия за извършване на горепосочената продажба на обвиняемия, събиране на документите за нея, както и да получи сумата от продажбата. Това подробно пълномощно не е било дадено случайно, тъй като при подписването на същата собствениците на имота са получили за него цената от Л. К., такава както те са поискали. Единият от съсобствениците в показанията си твърди, че той им броил 9 000 лева за имота и след това те са му дали пълномощно и не са се интересували на кого и за колко го е продал, тъй като са били удовлетворени от това, което са получили. Самият К. твърди, че той не е имал пари за заплащане на тази сделка, а такива е получил от св. Н., който към датата на сделката му бил приятел и с когото се занимавали с покупко-продажба на недвижими имоти, тъй като имало търсени на такива от англичани. Свидетелят Н. бил съпруг на дъщерята на жалбоподателите З.. Той не отрича, че е дал 9 000 лева на обвиняемия К., с които пари е заплатено на действителните собственици на имота стойността на имота, толкова, колкото те са поискали при даването на пълномощното за продажбата му. След като сделката била извършена, обв. К. му върнал тези 9 000 лева като допълнително му дал още 1 000 лева, като Н. твърди, че тези 1000 лева той е получил за благодарност от обвиняемия. Видно от приложения нотариален акт, жалбоподателите З. го закупуват със сто процента пари, получени от банката срещу ипотека на имота. Те заплатили на обвиняемия 29 000 лева. Тези пари, съгласно пълномощното, били внесени от Банка „ДСК” ЕАД по сметка на жалбоподателя, като от тази сметка той изтегля 10 000 лева на 26.09.2007 г., които връща на свидетеля Н.. Останалите суми от разликата 18 979 лева е преведена по сметка на К. заедно с тях.Видно от писмо, приложено на лист 174 от ДП, кредитът се изплаща от 2007 година от З. З.. Според свидетелските показания, този имот, който е закупен от семейство З., бил в лош вид, а двора буренясал, поради което според обвиняемия и св. Николов,следвало да се ремонтира и приведе в добър търговски вид, тъй като имотът е бил обявен за продажба в Агенция за недвижими имоти още през 2007г. и представителят на Агенция „А.” е съобщил, че тъй като след 2008 година сделките са намаляли, този имот стоял и до днес непродаден, бил обявен при тях за 32 000 лева. С ремонта на имота и облагородяване на двора собствениците сем.Захариеви натоварели зет си св. Н., който прехвърли действителната работа на обвиняемия. Обвиняемият наел работници, на които той е плащал и извършил редица подобрения в този имот.Според св.З. – съсобственик на имота същият следвало да се изчисти, да се направи нова ел.инсталация и в банята да се извърши ремонт ,частичен ремонт на покрива, гипс картон на стената на коридора който води към втория етаж.В двора се изчистили тревите и храсталаците и се отляли циментови пътеки.В свидетелските показания дадени на 11.01.2013г. твърди, че с ремонта натоварил зет си Н., като уговорката им била устна.От своя страна зет му Н. „натовари с ремонтната дейност Л. К., който реално търсеше работници и извършваше ремонтните работи.Л. изпълняваше тази дейност с мое съгласие и знание”.Самият жалбоподател по нататък в показанията си твърди:”С Н. се разбирахме, какво да се прави , а той от своя страна възлагаше на Л.” т.е. последният е действал с тяхно съгласие.Св.З. твърди , че за всички тези ремонти за които е дал съгласие бил платил той, но не представя доказателства за писмен договор за ремонт, нито платежни документи за заплащане на същия от него на извършителя.Твърди,че 2007 и лятото на 2008 ремонтите били приключили, но по-късно установил, че била съборена стопанската сграда и стаята над гаража, както и металните врати на гаража били взети.Знаел от зет си, че това било сторено от обвиняемия и че последният разпродал материалите от сградите.Св.Н. не отрича, че е бил наел обвиняемия да извърши ремонтите и че дал разрешение за живеене в имота на едно лице без наем с цел да пази имота, но отрича да е давал съгласие за събаряне на стопанските постройки и стаята над гаража.Едва през 2009г.научил за разпродавани на материалите.Св.З. и св.Н.твърдят, че давали пари за материали и за ремонтни работи заплащане на работниците без документи, но техните твърдения противоречат при очната ставка извършена между обвиняемия и св.Н..Обвиняемия К. твърди,че към края на ремонта Н. престанал да дава пари и да се оправя сам – „Казах на К., че има да се плащат надници на работниците, но той ми каза, че понеже ремонта стъпал повече от предвиденото да продам материалите от сайванта и да платя на работниците с тези пари.”…”Както поиска Кольо така го направих”.От своя страна обвиняемият отрича да е събарял надстройката на гаража.Същият не отрича събарянето на стопанската постройка, но твърди, че това е станало по нареждане на св.Н.При очната ставка между К. и З. проведена на 06.03.2013г. З. твърди, че 6-7000 лв. за ремонта на няколко пъти давал чрез зет си Н, но няма данни последният да ги е предавал на обвиняемия.Пряко З. не е давал пари за ремонта на обвиняемия.Последният и при тази очна ставка твърди, че стопанската постройка съборил по нареждане на св.Н, за да може да продаде материалите да се разплати с работниците извършващи ремонта. Въпреки че бил преведен в търговски вид, имотът не бил продаден на трети лица. Противоречащи са показанията дадени първоначално от З., който твърди, че имотът го бил купил за дъщеря си и зет си – св. Н, да си почиват, а самият той не посещавал имота. З. твърди, че ремонтът бил извършен по негово нареждане през 2007-2008 година, но през 2009 година установил, че стопанската сграда била разрушена, а материала от нея продаден. Установил, че надстройката на гаража също била разрушена, както и били премахнати и металните врати на същия. Обвиняемият не отрича, че разрушил стопанската сграда и с камъка, който отделил от нея, го продал, за да се разплати с работниците, извършили ремонта на къщата, но твърди, че разрушаването на сградата станало по нареждане на св. Н, който всъщност организирал ремонта в този имот. От своя страна жалбоподателят твърди, че никога, нито той, нито съпругата му, са давали съгласие на обвиняемия да извърши каквито и да било ремонтни работи, или че са давали съгласие св. Н. – техен зет, да организира ремонтните работи, който ги възложил на обвиняемия. От тази фактическа обстановка безспорно се установява разрушаване на стопанската сграда, стаята над гаража и липсата на метални врати, но обвиняемия признава, че само първото/разрушаване на стопанската сграда и продажбата на камъка от нея/ е извършено от него и то със съгласието на св.Н., за да се разплати с работниците, другото не знае кой е извършил. За да се извърши престъпление по чл. 216 ал. 1 НК, следва от обективна страна да има в едната хипотеза противозаконно унищожаване на недвижим имот – в случая има разрушаване на стопанска постройка, която била съборена, но това разрушаване следва да стане умишлено или по непредпазливост. В случая липсва субективната страна на престъплението, тъй като обвиняемият е бил нает за събарянето на стопанската постройка от св.Н., който е зет на собствениците на имота и който е наредил това събаряне. Тези действия се установяват по несъмнен начин от разпита на свидетелите Б., М., Х., И. и Ф. Безспорно се установява, че К. е закупувал недвижимите имоти в селата, намиращи се около Г. О., че той е осъществявал ремонтите по тях, намирал е агенцията за продажбата им и ги е продавал на по-висока цена, но спонсорирането на закупуването на тези имоти е извършвано от св. Н.. В конкретния имот работниците, които са извършвали ремонта, твърдят, че Захариеви никога не са го посещавали по време на ремонта. Постоянно там бил само обвиняемия, а св. Н. идвал много рядко – 3-4 пъти. Двама от свидетелите са чули нареждането по телефона от Н., във връзка с извършване на ремонтните дейности в този имот, който нареждал на обвиняемия какво да направи.Самите ремонтни работи не са извършени по писмен договор между страните, за да се знае какво точно е следвало да се направи, колко струва в материали и труд, нито има платежни документи, за да се прецени какво точно и за колко е извършено и най-вече дали е платено от възложителя.В конкретния случай е налице събаряне на стопанската постройка, стаята над гаража и липсата на металните врати, но за последното въобще няма доказателства кой го е извършил, а за първото обвиняеми не отрича, че го е извършил със съгласието на св.Н.Последният е нареждал какво да се прави в обекта, тъй като собственика в показанията си твърди, че на него е наредил да организира ремонта и прочистването на имота.Тъй като всички уговорки и разпореждания са устни, липсват писмени доказателства то не може да се приеме, че има умишлено унищожаване на стопанската сграда от страна на обвиняемия, както и респ.по непредпазливост.След като липсват доказателства, че той е вземал самостоятелни решение при изпълнението на ремонта то не може да се приеме, че е налице субективната страна на това престъпление поради което правилно и законосъобразно наказателното производство е прекратено, а прекратителното постановление е потвърдено от първата съдебна инстанция. При тази фактическа и правна обстановка първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно се потвърждава, тъй като липсва субективната страна на този вид престъпление, за да се приеме, че е извършено умишлено или по непредпазливост от страна на обвиняемото лице. Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 186 от 24.09.2014 г. по ЧНД № 688/2014 г. Горнооряховски районен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |