Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.05.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 10558 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет напроизводството е предявен от И.Г.Т. против З. „Л.И.“ АД *** осъдителен иск  на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 100 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.08.2013г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 13.08.2013г. ПТП на главен път Е-79 в посока от гр.Кресна към гр.Симитли между л.а.Рено Еспейс с ДК № ******, управляван от Л.П.К., и т.а.Волво с ДК № *******, управляван от Р.Ц.Х., при което починал И.Г.Т.-пътник в лекия автомобил. Твърди се вина за произшествието да носи водачът на лекия автомобил, но същевременно се сочи на противоправност в поведението и на водача на товарния автомобил. Ищецът е брат на починалия и от смъртта му претърпял неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Тъй като отговорността и на двамата водачи била застрахована при ответника ищецът формулира петитум за осъждането му във връзка с извършен деликт по чл.45 ЗЗД от водача на лекия автомобил, а в условията на евентуалност за осъждането му с извършен деликт от водача на товарния автомобил.

Ответникът навежда на недопустимост на иска поради неизпълнение изискванията на чл.380, ал.1 КЗ ищецът да предяви извънсъдебно претенцията си. Навежда, че ищецът не е легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не попада в изключенията съобразно ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС и оспорва твърденията в исковата молба за създадени близки отношения с починалия.В тази връзка оспорва и родствената връзка между тях. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението починалият да е бил без поставен обезопасителен колан, както и възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение и законна лихва. Допълнително сочи, че в случай на възникване отговорността му за вреди размерът на обезщетението е до сумата от 5000лв. съгласно §96, ал.1 ПЗР на КЗ вр. чл.493а, ал.2 КЗ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, съобразно §22 от ДР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./.

В отменения Кодекс за застраховането /2005г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да предяви своите претенции за обезщетение пред застрахователя и това да е поставено като процесуална предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред. Такова условие е въведено с чл.498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите разпоредби са приложими за сключени договори „Гражданска отговорност“ след влизането му в сила. Предвид това възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно.

Не се спори относно настъпилото на 13.08.2013г. на главен път Е-79 в района на Кресненското дефиле пътно-транспортно произшествие между т.а. т.а.Волво с ДК № *******, управляван от Р.Ц.Х., и л.а. Рено Еспейс с ДК № ******, управляван от Л.П.К., при което е настъпила смъртта на И.Г.Т.-пътник в автомобила.

Механизмът на произшествието е изяснен от приложените към делото материали от образуваното досъдебно производство и заключението на КСМАТЕ, видно от които т.а.Волво с прикачено полуремарке се движил в района на Кресненското дефиле в посока от гр.Благоевград към гр.Кресна. По същото време в обратната посока се движил л.а. Рено. В района на 389 км. водачът на л.а.Рено предприел изпреварване на движещо се пред него МПС в зоната на десен за него завой. При забелязване възникналата опасност на движещият се срещу него автомобил водачът на товарната композиция предприел аварийно спиране, но късото разстояние  не му позволило да спре и последвал челен удар в предната част на товарния автомобил. Виновен за произшествието е водачът на л.а.Рено, който при въведена забрана чрез пътен знак В 24 /изпреварването забранено/ и маркировка М1-непрекъсната линия, предприел изпреварване на МПС с навлизане в лентата за насрещно движение с последващ удар с товарния автомобил.

 Не е спорно за л.а.Рено да е била сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, покриваща отговорността на водача Р.Х..Осъществяването от последния на фактическия състав на чл.45 ЗЗД предпоставя пораждане договорното задължение на застрахователя да заплати обезщетение за причинените на трети лица вреди.      

Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, а.2 ЗЗД е неоснователно. Наследодателят на ищеца е бил пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил и събраните по делото доказателства установяват към момента на ПТП да е бил с поставен обезопасителен колан. Отделно от това механизма на произшествието и получените травматични увреждания сочат, че независимо от поставен или непоставен колан отново би настъпил летален изход.

На основание чл.197 КЗ /отм./ вземанията срещу застрахователя за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В случая събитието е настъпило на 13.08.2013г., а претенцията на ищеца по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е предявена с подаване на исковата молба на 02.08.2018г., т.е. преди изтичане на предвидения в закона срок, поради което възражението за погасяване по давност е неоснователно.

Видно от представеното удостоверение за наследници ищецът е рожден брат на починалия И.Т..                                                           

С ТР № 1/21.06.2018г.по тълк.д.№ 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за причинена от непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които   е справедливо да бъдат обезщетени. Развити са съображения, че по начало най-близките на починалия, посочени в постановленията, се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69г. Това означава, че обезщетение следва да се присъди при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

С оглед тези задължителни за всички съдилища указания по тълкуването и прилагането разпоредбата на чл.52 вр. чл.45 ЗЗД спорния по делото въпрос е дали ищецът се явява материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди като последица от смъртта на своя брат.

В тази връзка по делото е разпитан свидетелят Н.И., който сочи, че ищецът и починалия в катастрофата му брат поддържали много близки отношения още от деца. От малки си помагали, спогаждали се и се разбирали. Ищецът чувствал брат си И.по-близък  от останалите братя, двама от които починали преди време. Заедно с родителите и останалите си трима братя живеели в едно домакинство, включително и след като пораснали и създали собствени семейства. Като отраснали заедно работели, помагали си финансово, ищецът подпомогнал брат си с пари да отиде в чужбина на работа, а след смъртта му продължил да се грижи за жената и децата му. Свидетелят сочи, че ищецът много тежко понесъл загубата на брат си, често плачел, постоянно ходел на гроба му и стоял с часове, нощно време викал, пропил се, непрекъснато говорел за него.

Свидетелят живее в съседство и възприятията му са непосредствени и дългогодишни, с оглед на което и при липса на доказателства, които да ги опровергават съдът ги кредитира. Въз основа на тях се установява трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му брат, надхвърляща житейски обичайната между такива родственици, която съобразно постановките на ТР № 1/2016г. обосновава правото да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост на основание  чл.52 ЗЗД при отчитане конкретните и доказани обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението. При неговото определяне в случая не следва да се съобразява ограничението по §96, ал.1 от ПЗР на КЗ /ДВ бр.101/2018г./ за максимален размер от 5000лв. С оглед изричната разпоредба на § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на действащия Кодекс за застраховането, се прилага Част VІ от КЗ /отм./ и нормите му не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди под този, посочен в чл. 266 КЗ /отм./.

Съдът приема за установено ищецът да е претърпял душевни страдания, изразяващи се в болезнено изживяване трагичната смърт на брат си, както и силна и поддържана мъка от загубата на близък, от чиято материална и морална подкрепа безвъзвратно е лишен. Същевременно не са доказани твърденията в исковата молба за проява на симптоми на тревожност, подтиснатост, безпокойство, поради силния емоционален стрес да е отслабнал значително, занемарил външния си вид и да е преустановил социалните контакти като се самоизолирал, което да обуслови извод за по-висок интензитет на болките и страданията.

При съобразяване възрастта на починалия към деня на произшествието-35г.; обстоятелствата причинили смъртта му; наличието на силна духовна и трайна връзка между него и ищеца със съдържанието описано от свидетеля; претърпените морални болки и страдания в емоционален план и техния интензитет, съдът намира за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди съобразно принципа по чл.52 ЗЗД е сумата от 15 000лв., до която следва да се уважи иска. Този размер е съответен на доказаните по делото обстоятелства, на обществената мярка за справедливост и съобразен с конкретните обществено-икономически условия в страната към деня на произшествието.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Вредоносното за ищеца събитие е настъпило на 13.08.2013г. и съобразно горното ответникът-застраховател дължи от тази дата законна лихва до окончателното изплащане.

Ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на тази лихва, за която е предвидена по чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно за периода от деня на увреждането 13.08.2013г. до 02.08.2015г. /исковата молба е подадена на 02.08.2018г./, за който период вземането за законна лихва е погасено по давност, поради което  следва да се присъди такава, считано от 02.08.2015г. до изплащането.

 

По разноските:

Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Представлявана е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. М.Н. адвокатско възнаграждение от 635.40лв. с ДДС, изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважената част от иска /представени са доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС/.

Ответникът е направил разноски от 150лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 240лв. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата 212.50лв. пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 600лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 15 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от смъртта на своя брат И.Г.Т. следствие ПТП настъпило на 13.08.2013г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Рено Еспейс с ДК № ******, ведно със законната лихва от 02.08.2015г. до изплащането,като

            ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 100 000лв. и искането за законна лихва за периода 13.08.2013г.-02.08.2015г.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати на адв.М.Н.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 635.40лв.

ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********, от с.Гложене, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 212.50лв.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 600лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: