№ 4020
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100507242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на И. Н. Н., ответник в
първоинстанционното производство, чрез назначения му особен представител
– адв. А. Д. срещу решение № 6845/15.04.2024 г. на СРС, 165 състав,
постановено по гр.д. 11 997/2023 г., в частта, в която е признато за установено,
че дължи сумата от 1 586 лв. – главница по договор за издаване на кредитна
карта № VC*********/17.08.2015 г., сумата от 230, 72 лв. – възнаградителна
лихва за периода 30.03.2017 г. – 27.05.2020 г. , сума от 176, 11 лв. –
обезщетение за забава за периода 30.03.2017 г. – 02.03.2020 г., сумата от 88, 80
лв. – дължими такси и обезщетение при кредитен лимит за периода 13.02.2017
г. – 04.10.2020 г., сума в размер на 7,72 лв. – застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“.
В жалбата са наведени възражения, че не се установява между страните
да е сключен договор за кредитна карта, която да е предадена на ответника.
Заявени са твърдения, че изслушаната по делото ССчЕ е изготвена въз основа
на счетоводни записвания на банката и не са представени първични
документи, които записвания не се ползват с обвързваща материална
1
доказателствена сила. При тези съображения е заявено искане за отмяна на
съдебното решение на СРС в неговата обжалвана част като бъде постановено
ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Юробанк България“АД, в който са
наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и
искане за неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от
закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство
пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено
заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Исковете са заявени в указания в
нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата
претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявлението по чл. 417 от ГПК. Исковото производство е инициирано с оглед
разпоредбата на чл. 415 ал.1 т. 2 от ГПК, предвид което заявените искове са
процесуално допустими.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Предмет на производството е облигационна претенция на кредитор за
дължими суми по договор за издаване на кредитна карта.
Разпоредбата на чл. 25 ал.1 от Наредба 3/16.07.2009 г. за условията и
реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти /отм., но релевантна с оглед процесния период/, определя
платежната карта като вид платежен инструмент, върху който е записана
информация по електронен начин и се използва многократно за
идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за
отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен
кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни
услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги.
2
Поради което физическото предаване на кредитната карта е едно от
задълженията на нейния издател. Съобразно ал. 5 на чл. 25 от цитираната по-
горе Наредба, срокът за това предаване не може да бъде по –дълъг от 10 дни
от сключване на договора за платежна карта. Законодателя не поставя изрично
изискване относно начина на предаване на картата чрез съставяне на нарочен
протокол или друг начин, но при спор между страните относно изпълнението
на договора в тежест на издателя е да докаже изпълнението на това
задължение. Установяване на изпълнение на това задължение се извършва с
всички допустими доказателствени средства / в този смисъл решение
10/19.07.2016 г. по т.д. 3386/2014 г. на Първо ТО на ВКС по т.д. 3386/2014 г.,
на което се позовава и въззивника в своята жалба/. Видно от изслушаната по
делото ССчЕ, извлечението от информационната система на банката ищец по
процесната кредитна карта са извършени 116 броя плащания на ПОС
терминал, 10 тегления в брой от АТМ, извършени са и 15 броя погасявания на
натрупани задължения в общ размер на 2 282, 64 лв. Заключението на ССчЕ е
прието без оспорване или възражение от страните по спора. По делото няма
данни, картодържателят да е оспорил някоя от тези транзакции при условията
на чл. 56 от ЗПУПС.
Картодържателят – ответник е декларирал, че е запознат с ОУ на банката
– издател на картата. Видно от чл. 3.1 от ОУ към договора, към всяка издадена
карта банката издава ПИН, който се предава в запечатан плик на
картодържателя заедно с картата от упълномощен служител на банката. В чл.
3.6 от същите е посочено, че нареждането за извършване на транзакция се
счита дадено от картодържателя при съответно използване на картата,
съпроводено с въвеждането на ПИН. Нормата на чл. 26 ал.2 от цитираната по-
горе Наредба 3/2009 г. /отм./ определя ПИН като вид персонализирана
защитна характеристика. Той е най-малко четирицифрен и служи за
идентифициране на оправомощения ползвател на платежни услуги.
Персоналният идентификационен номер няма характеристиките на
електронен подпис.
Съвкупният анализ на тези ангажирани по делото доказателства
установява по безспорен начин, че както банковата карта, така и относимия
към нея ПИН е бил във фактическо държане на ответника предвид
значителния брой транзакции, осъществени чрез картата, значителна част от
които изискват въвеждане и на ПИН респ. извършваните регулярни
3
погашения по картата. Предвид което така заявеното възражение се възприема
като неоснователно от съда в решаващия му състав.
Останалите възражения, заявени във въззивната жалба на практика в
едната си част представляват оспорване на приетата пред СРС съдебно
счетоводна експертиза, а в останалата си част са заявени за първи път във
въззивната жалба. Съобразно нормата на чл. 200 ал.3 изр. последно от ГПК
оспорването на експертизата може да бъде направено докато трае
изслушването. Изслушването на ССчЕ е проведено в съдебно заседание на
21.03.2024 г. с участие на адв. Д., особен представител на ответника, които е
заявил искане същата да бъде приета. Не са заявени възражения или
оспорвания на същата, поради което заявеното оспорване на експертизата във
въззивната жалба е преклудирано.
Възражението във въззивната жалба, касаещо счетоводните записвания
на банките и липсата на обвързваща материална доказателствена сила по
естеството си представлява оспорване на писмено доказателство, приложено
към исковата молба. Подобно оспорване не е заявено нито в срока по чл. 131
от ГПК, нито в хода на съдебното производство пред СРС, а е релевирано за
първи път в рамките на въззивното производство. Предвид което и по силата
на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното,
би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти,
с оглед задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид липсата на други заявени възражения и съвпадане крайните
изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, същият намира решението
на СРС за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна не се следват разноски
предвид липсата на заявено искане в този смисъл респ. диспозитивното начало
в гражданския процес.
Водим от гореизложеното съдът :
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6845/15.04.2024 г. на СРС, 165 състав,
постановено по гр.д. 11 997/2023 г., в частта, в която е признато за установено,
че И. Н. Н. дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 1 586 лв. – главница
по договор за издаване на кредитна карта № VC*********/17.08.2015 г.,
сумата от 230, 72 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.03.2017 г. –
27.05.2020 г. , сума от 176, 11 лв. – обезщетение за забава за периода
30.03.2017 г. – 02.03.2020 г., сумата от 88, 80 лв. – дължими такси и
обезщетение при кредитен лимит за периода 13.02.2017 г. – 04.10.2020 г., сума
в размер на 7,72 лв. – застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5