Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря С. Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2482 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективнп евентуално съединени искове с правна квалификация на
главните искове - чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на
евентуално съединените с главните искове - чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, на евентуално
съединените с главните искове - чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, на евентуално
съединените искове с исковете по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - чл. 538 ТЗ вр.
чл. 491 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ.
Ищецът - Б.Х.Д., твърди, че на 21.11.2008 г. между дружеството „Е.Х.” АД, в качеството му на заемодател, и ответника „Д.Л.” АД, в качеството му на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на последния е предоставена за временно ползване сума в размер на 100 000 лв. Посочва, че по този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума в размер на 100 000 лв., както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 21.11.2008 г. до 26.11.2008 г. е в размер на 137 лв. Длъжникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което в негова тежест е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 26.11.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 58 492, 53 лв. Ищецът твърди, че кредиторът на описаните вземания „Е.Х.” АД ги прехвърлил в негова полза по силата на сключен между тях на 30.06.2011 г. договор за цесия.
Ищецът посочва, че на 18.12.2007 г., на 04.04.2008 г., на 28.08.2008 г. и на 05.09.2008 г., между дружеството „Е.Х.” АД, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемател, са сключени договори за заем, по силата на които в полза на последния са предоставени за временно ползване суми в размер на 200 000 лв., на 58 677, 90 лв. /левовата равностойност на 30 000 евро/, на 15 646, 64 лв. /левовата равностойност на 8 000 евро/ и на 9 779, 15 лв. /левовата равностойност на 5 000 евро/. Посочва, че по тези договори в тежест на ответното дружество са възникнали задължения да върне на заемодателя получените в заем суми, както и да заплати възнаградителна лихва. Длъжникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което в негова тежест са възникнали и задължения да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по описаните четири заемни сделки. Ищецът твърди, че кредиторът на описаните вземания „Е.Х.” АД ги прехвърлил в негова полза по силата на сключен между тях на 30.06.2011 г. договор за цесия.
На 15.01.2008 г. между дружеството „Д.А. М.” АД, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемополучател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на последния е предоставена за временно ползване сума в размер на 100 000 лв. Ищецът посочва, че по този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума в размер на 100 000 лв., както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 15.01.2008 г. до 31.03.2008 г. е в размер на 2 082, 19 лв. Длъжникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което в негова тежест е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 31.03.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 68 598, 78 лв. Ищецът твърди, че кредиторът на описаните вземания „Д.А. М.” АД ги прехвърлил в негова полза по силата на сключен между тях на 30.06.2011 г. договор за цесия.
Ищецът посочва, че на 11.04.2008 г. между дружеството „Б.М.” АД, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на последния е предоставена за временно ползване сума в размер на 20 000 евро с левова равностойност от 39 116, 60 лв. По този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 11.04.2008 г. до 30.06.2008 г. е в размер на 857, 35 лв. Длъжникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което за него е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 30.06.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 25 359, 20 лв. Ищецът заявява, че кредиторът на описаните вземания „Б.М.” АД ги прехвърлил в негова полза по силата на сключен между тях на 30.06.2011 г. договор за цесия.
Ищецът твърди, че на 28.02.2008 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на дружеството е предоставена за временно ползване сума в размер на 22 000 евро с левова равностойност от 43 028, 26 лв. Посочва, че по този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 28.02.2008 г. до 31.03.2008 г. е в размер на 377, 23 лв. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което за него е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 31.03.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 29 516, 83 лв.
Ищецът твърди, че на 23.05.2008 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на дружеството е предоставена за временно ползване сума в размер на 3 500 евро с левова равностойност от 6 845, 40 лв. Посочва, че по този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 23.05.2008 г. до 30.06.2008 г. е в размер на 71, 27 лв. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което за него е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 30.06.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 4 437, 80 лв.
Ищецът твърди, че на 14.05.2008 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на дружеството е предоставена за временно ползване сума в размер на 7 000 евро с левова равностойност от 13 690, 81 лв. Посочва, че по този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 14.05.2008 г. до 14.06.2008 г. е в размер на 116, 28 лв. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което за него е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 14.06.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 8 966, 74 лв.
Ищецът твърди, че на 11.07.2008 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на дружеството е предоставена за временно ползване сума в размер на 12 500 евро с левова равностойност от 24 447, 87 лв. Посочва, че по този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 11.07.2008 г. до 30.09.2008 г. е в размер на 542, 54 лв. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което за него е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 30.09.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 14 901, 14 лв.
Ищецът твърди, че на 19.02.2008 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на дружеството е предоставена за временно ползване сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност от 97 791, 50 лв. Посочва, че по този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 19.02.2008 г. до 31.03.2008 г. е в размер на 1 098, 48 лв. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което за него е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 31.03.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 67 083, 75 лв.
Ищецът твърди, че на 27.02.2009 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемополучател, е сключен договор за заем, по силата на който в полза на дружеството е предоставена за временно ползване сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност от 97 791, 50 лв. Посочва, че по този договор в тежест на ответното дружество е възникнало задължение да върне на заемодателя получената в заем сума, както и да заплати възнаградителна лихва, която за периода от 27.02.2009 г. до 27.03.2009 г. е в размер на 750, 18 лв. Ответникът не е изпълнил тези свои задължения на падежа, поради което за него е възникнало и задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за периода от 27.03.2009 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 52 370, 23 лв.
Б.Х.Д. заявява, че на 09.09.2010 г. ответникът Н.И.В. издал запис на заповед за сумата от 80 000 евро, чиято левова равностойност е 156 466, 40 лв., по която ценна книга той е поемател. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимата по записа на заповед сума на падежа, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, което за периода от 09.09.2011 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 52 330, 30 лв. Ищецът посочва, че дължимостта на тези суми е призната от отвтеника Н.В. с изявление, обективирано в подписана между тези две физически лица спогодба от 13.10.2010 г.
Б.Д. заявява, че между него и ответниците „Д.Л.” АД, „Ф.к.П.Ф.” АД и Н.И.В. на 01.07.2011 г. е подписан документ, наименуван анекс към предварителен договор, в който е постигнато съгласие, че всички ответници ще отговарят солидарно пред ищеца за изпълнение на всички описани задължения, които са възниканли в тяхна тежест към него.
Поради изложеното ищецът моли ответниците да бъде осъдени да му заплатят солидарно всички посочени суми, които са в общ размер на 963 279, 03 лв. – главници, дължими по договори за заем и запис на заповед, сумата от 13 338, 14 лв. – възнаградителни лихви, дължими по сключени договори за заем, както и сумата от 570 700, 22 лв. - обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 31.03.2008 г. до 24.04.2014 г.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли главните искове да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 1 547 317, 39 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, които са в резултат от неизпълнението от „Д.Л.” АД на договорното му задължение, поето със сключения между него и ищеца предварителен договор да сключи окончателен договор за продажба на недвижим имот, които вреди се изразяват в стойността на неговите вземания, с които чрез изявление, обективирано в чл. 7 от анекса от 01.07.2011 г. към този предварителен договор, е извършено прихващане срещу задължението му за заплащане на покупна цена на недвижимия имот, който е уговорено да бъде предмет на окончателната сделка за продажба.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли и иска за присъждане на обезщетение за вреди да осъди ответниците „Д.Л.” АД и Н.И.В. да му заплатят солидарно сума в размер на 1 215 502, 64 лв., представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден от „Д.л.” АД, на 01.07.2011 г. и авалиран от Н.И.В., с падеж 05.07.2011 г.
Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците „Д.Л.” АД, „Ф.к.П.Ф.” АД и Н.И.В. оспорват предявените искове. Твърдят, че предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 18.04.2018 г. и анекс към него, сключен на 01.07.2011 г., са нищожни, тъй като са симулативни.
Ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД правят възражения за погасяване по давност на вземанията на ищеца за главници и възнаградителни лихви, възникнали по процесните договори за заем, както и на вземанията за обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва.
Ответникът Н.И.В. прави възражение за погасяване по давност на предявеното от ищеца срещу него вземане, което е възникнало на основание запис на заповед, издаден на 09.09.2010 г. Заявява, че липсва валидно и изискуемо задължение по каузална сделка, което записът на заповед да обезпечава.
Ответниците „Д.Л.” АД и Н.И.В. твърдят, че записът на заповед от 01.07.2011 г. е издаден за обезпечаване на задълженията, които те имат към Б.Д. по сключени договори за заем, чието съществуване е признато с чл. 7 от процесния анекс към предварителен договор, сключен на 01.07.2011 г. С оглед на това и доколкото анексът е нищожна сделка, то тя не е породила правни последици и от нея не са възникнали главните задължения, което води до недължимост и на задължението по записа на заповед.
Ответникът Н.И.В. прави възражение за погасяване по давност на предявеното от ищеца срещу него вземане, което се твърди, че е възникнало на основание запис на заповед, издаден на 01.07.2011 г.
Ответникът „Д.Л.” АД заявява възражение за прихващане между възникналото в негова тежест задължение да заплати на Б.Х.Д. сума в размер на 100 000 лв., представляваща главница, дължима по договор за заем, сключен на 21.11.2008 г. между „Е.Х.” АД и ответника „Д.Л.” АД, което е придобито от ищеца по силата на договор за цесия, и вземането, което дружеството има към Б.Х.Д. за получаване на сума в размер на 100 000 лв., представляваща такава, с която „Д.Л.” АД е обеднял като я е заплатил по сметка на съда като парична гаранция за допускане на обезпечение на бъдещ иск, определена по гр.д. № 10144/ 2011 г. по описа на СГС, I състав, което задължение е възникнало за Б.Д., което лице се е обогатило по този начин, без да съществува правно основание за това.
Ответникът Н.И.В. претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По главните
искове за главница с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД и чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ:
Съгласно
твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството са главни претенции срещу три отделни правни субекта - „Д.Л.” АД, „Ф.к.П.Ф.”
АД и Н.И.В., които се
сочи, че отговарят солидарно спрямо ищеца
Б.Х.Д. за изпълнение на множество отделни парични задължения, които имат и
различни правопораждащи ги факти. Една част от тези парични задължения се
твърди, че са възникнали в тежест на ответниците по силата на сключени няколко
отделни договори за заем, част от които са сключени между Б.Х.Д., в качеството
му на заемодател, и ответника „Ф.к.П.Ф.” АД, в качеството му на заемател, а
друга част са сключени между лица, различни от ищеца, в качеството им на
заемодатели, и ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, като ищецът е придобил
качеството кредитор по тези задължения по силата на договори за прехвърляне на
вземанията, възникнали за заемодателите по заемните сделки. Друга част от
паричните вземания, които са предмет на предявените главни искове се твърди, че
произтичат от едностранна сделка – това е запис на заповед, издаден от
ответника Н.И.В., по който поемател е ищеца Б.Х.Д..
Съдът ще
разгледа общо въпроса дали за ищеца са възникнали тези от предявените вземания
към ответниците, които се твърди, че произтичат от сключени договори за заем,
тъй като въпреки това, че всяка сделка представлява различен правопораждащ
факт, по делото е представен един писмен документ, който е подписан от всички
страни по спора и в който се съдържат изявления за възникването и дължимостта
на всички тези вземания, с изключение на тези, които се твърди, че са
възникнали за Б.Д. срещу „Ф.к.П.Ф.” АД по сключен между тези лица на 27.02.2009
г. договор за заем, поради което и по въпроса за тяхното съществуване съдът ще
се произнесе отделно.
По делото е
представен писмен документ, наименуван „анекс към предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот”, който е подписан от физическите лица Б.Х.Д.,
Н.И.В., както и от представители на юридическите лица „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД,
поради което трябва да се приеме, че обективира изявления на всеки един от тези
правни субекти със съдържание такова, каквото е посочено в клаузите на анекса.
Съдът няма да разглежда този анекс като обективиращ воля за сключване на
предварителен договор за сключване на окончателен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, тъй като този вид сделка не се сочи като правопораждаща която
и да е от претенциите, които са предмет на предявените главни осъдителни
искове, а ще го разглежда само като писмен документ, съдържащ определени извънсъдебно
направени изявления от страните в процеса по отношението на факти, които са относими
към предмета на доказване по делото. С оглед на това съдът няма да се произнася
по направените от ответниците в процеса възражения за наличие на порок на волята
на страните, тъй като този порок се твърди да е налице само по отношение на
изразената воля за сключване на предварителен договор, която се претендира, че
е симулативна. Ответниците не навеждат твърдения, че е опорочена тяхната
волята, с която са признали настъпването на определени факти, които нямат
отношение към постигането на съгласие за продажба на недвижим имот и размера на
покупната цена за това.
При тълкуване на
волята на страните, подписали анекса, се установява, че с клаузите на чл. 2,
чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от него те са направили изявления, че признават
възникването и съществуването към 01.07.2011 г. на следните парични вземания:
1) вземания на Б.Х.Д. за получаване от „Д.Л.” АД на сума в размер на 100 000
лв. – главница и на 26 112 лв. – начислени лихви, които са възникнали по
договор за заем от 21.11.2008 г. и са придобити от ищеца по силата на договор
за цесия; 2) вземания на Б.Х.Д. за получаване от „Ф.к.П.Ф.” АД на сума в размер
на 100 000 лв. – главница и на 32 166, 67 лв. – начислени лихви, които са
възникнали по договор за заем от 15.01.2008 г. и са придобити от ищеца по
силата на договор за цесия; 3) вземания на Б.Х.Д. за получаване от „Ф.к.П.Ф.”
АД на сума в размер на 200 000 лв. – главница и на 70 999, 43 лв. – начислени
лихви, които са възникнали по договор за заем от 18.12.2007 г. и са придобити
от ищеца по силата на договор за цесия; 4) вземания на Б.Х.Д. за получаване от
„Ф.к.П.Ф.” АД на сума в размер на 58 677, 90 лв. /левовата равностойност на 30
000 евро/ – главница и на 19 036, 63 лв. – начислени лихви, които са възникнали
по договор за заем от 04.04.2008 г. и са придобити от ищеца по силата на
договор за цесия; 5) вземания на Б.Х.Д. за получаване от „Ф.к.П.Ф.” АД на сума
в размер на 15 646, 64 лв. /левовата равностойност на 8 000 евро/ – главница и
на 4 454, 93 лв. – начислени лихви, които са възникнали по договор за заем от 28.08.2008
г. и са придобити от ищеца по силата на договор за цесия; 6) вземания на Б.Х.Д.
за получаване от „Ф.к.П.Ф.” АД на сума в размер на 9 779, 15 лв. /левовата
равностойност на 5 000 евро/ – главница и на 2 762, 60 лв. – начислени лихви,
които са възникнали по договор за заем от 05.09.2008 г. и са придобити от ищеца
по силата на договор за цесия; 7) вземания на Б.Х.Д. за получаване от „Ф.к.П.Ф.”
АД на сума в размер на 39 116, 60 лв. /левовата равностойност на 20 000 евро/ –
главница и на 12 647, 62 лв. – начислени лихви, които са възникнали по договор
за заем от 11.04.2008 г. и са придобити от ищеца по силата на договор за цесия;
8) вземания на Б.Х.Д. за получаване от „Ф.к.П.Ф.” АД на сума в размер на 43
028, 26 лв. /левовата равностойност на 22 000 евро/ – главница и на 14 498, 02
лв. – начислени лихви, които са възникнали по договор за заем от 28.02.2008 г.;
9) вземания на Б.Х.Д. за получаване от „Ф.к.П.Ф.” АД на сума в размер на 6 845,
40 лв. /левовата равностойност на 3 500 евро/ – главница и на 2 115, 56 лв. –
начислени лихви, които са възникнали по договор за заем от 23.05.2008 г.; 10) вземания
на Б.Х.Д. за получаване от „Ф.к.П.Ф.” АД на сума в размер на 13 690, 81 лв.
/левовата равностойност на 7 000 евро/ – главница и на 4 301, 17 лв. –
начислени лихви, които са възникнали по договор за заем от 14.05.2008 г.; 11) вземания
на Б.Х.Д. за получаване от „Ф.к.П.Ф.” АД на сума в размер на 24 447, 87 лв. /левовата
равностойност на 12 500 евро/ – главница и на 7 280 лв. – начислени лихви,
които са възникнали по договор за заем от 11.07.2008 г.; 12) вземания на Б.Х.Д.
за получаване от „Ф.к.П.Ф.” АД на сума в размер на 97791, 50 лв. /левовата
равностойност на 50 000 евро/ – главница и на 33 031, 56 лв. – начислени лихви,
които са възникнали по договор за заем от 19.02.2008 г. Така направените
изявления на ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, които са длъжници по всички
описани вземания, представляват по своята същност извънсъдебно признание на
това, че тези вземания са възникнали в полза на Б.Д. на основание договорите за
заем и договорите за цесия в посочените в анекса размери, както и че не са
погасени на падежа, както и към датата на подписване на анекса – 01.07.2011 г. Описаните
факти, чието настъпване се признава от ответниците с подписване на анекса, са
неизгодни за тях, поради което това признание има доказателствена сила в
процеса и с оглед на него съдът трябва да приеме, че по делото е установено
възникването на всички изброени в този абзац от т. 1 до т. 12 вземания на Б.Х.Д.
за получаване от ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на посочените суми, представляващи
дължими главници по договорите за заем, които са признати до размера, до който
се претендират в настоящия процес, т.е. изцяло. Съдът счита, че вземанията за
възнаградителна лихва също трябва да се приемат за признати от ответниците с
техните изявления в тази насока, обективирани в анекса от 01.07.2011 г. в
пълния предявен размер, тъй като в процеса те са претендирани в размер много
по-нисък от този, посочен в съдържанието на анекса. В клаузите на анекса не е
уточнено какъв е характера на лихвата, която е призната за дължима, като съдът
счита, че доколкото е записано, че е възникнала на основание договор за заем и се
дължи от датата на сключване на всеки един от договорите, а не от забавата, то
тя представлява възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чиято дължимост от
заемателя се установява, че е уговорена между страните във всеки един от
договорите за заем, които са сключени в писмена форма и са представени в
производството.
От съдържанието на представения по делото анекс от 01.07.2011 г. и по точно от клаузата на чл. 6 от него се доказва, че между лицата Б.Х.Д., „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД е постигнато съгласие за това, че „Д.Л.” АД се задължава пред кредитора Б.Х.Д. да отговаря наред с дружеството „Ф.к.П.Ф.” АД, което е заемател по част от описаните в този документ договори за заем, солидарно с него за изпълнение на задълженията, възникнали на основание заемните сделки, които са признати с изявленията, направени в чл. 3 и чл. 4 от анекса. Това съглашение трябва да се квалифицира като такова за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. То е сключено между третото лице, което встъпва в чуждия дълг - „Д.Л.” АД, кредитора Б.Д. и длъжника на задължението за връщане на получената в заем сума - „Ф.к.П.Ф.” АД, като всеки от тези правни субекти е изразил воля за това, подписвайки анекса от 01.07.2011 г. Ето защо и това съглашение за встъпване в дълг е породило правни последици между страните по него и въз основа на него задълженията за връщане на предоставените на „Ф.к.П.Ф.” АД в заем суми по сключените от това лице договори за заем, както и за заплащане на възнаградителна лихва за времето, през което паричните средства са предоставени за ползване, са възникнали и в тежест на ответника „Д.Л.” АД. Съгласно чл. 101, изр. 2 ЗЗД встъпилото лице и първоначалният длъжник отговарят спрямо кредитора за задълженията като солидарни длъжници, поради което ответниците – юридически лица трябва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца паричните задължения за главница и възнаградителна лихва, възникнали на основание договорите за заем, сключени на 15.01.2008 г., на 18.12.2007 г., на 04.04.2008 г., на 28.08.2008 г., на 05.09.2008 г., на 11.04.2008 г., на 28.02.2008 г., на 23.05.2008 г., на 14.05.2008 г., на 11.07.2008 г. и на 19.02.2008 г.
В съдържанието на анекса от 01.07.2011 г. липсва клауза, с която да е изразена воля от останалите лица, които са го подписали, а именно от „Ф.к.П.Ф.” АД и от Н.В., че се задължават да отговарят солидарно за задълженията, които са възникнали за други правни субекти, различни от тях. Такава воля не е обективирана в клаузата на чл. 6 от анекса, в която е посочено, че само дружеството „Д.Л.” АД встъпва като съдлъжник в определени чужди задължения, но не и че някоя от другите договарящи страни встъпва в конкретен чужд дълг. В анекса няма и нито една друга уговорка, която да предвижда, че „Ф.к.П.Ф.” АД ще отговаря за признатите задължения, които са възникнали в тежест на „Д.Л.” АД и на Н.В., нито пък такава, с която Н.В. да изразява съгласие да отговаря солидарно с длъжниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД за изпълнение на възникналите в тяхна тежест задължения към ищеца. Ето защо искането „Ф.к.П.Ф.” АД и Н.В. да бъдат осъдени да отговарят за задълженията на „Д.Л.” АД, възникнали по договора за заем от 21.11.2008 г. трябва да бъде отхвърлено, тъй като не се установява да е възникнала твърдяната солидарно отговорност. По същите съображения трябва да бъде отхвърлено и искането лицето Н.В. да бъде осъдено да отговаря солидарно с „Ф.к.П.Ф.” АД и „Д.Л.” АД за изпълнение на паричните задължения за главница и възнаградителна лихва, възникнали на основание договорите за заем, сключени на 15.01.2008 г., на 18.12.2007 г., на 04.04.2008 г., на 28.08.2008 г., на 05.09.2008 г., на 11.04.2008 г., на 28.02.2008 г., на 23.05.2008 г., на 14.05.2008 г., на 11.07.2008 г. и на 19.02.2008 г.
На следващо място, съдът съобразява, че една част от задълженията на заемателите да върнат получените в заем суми по процесните договори за заем, е уговорено да бъдат поети в чуждестранна валута, а именно в евро. В договорите за заем, сключени на 04.04.2008 г., на 28.08.2008 г., на 05.09.2008 г., на 11.04.2008 г., на 28.02.2008 г., на 23.05.2008 г., на 14.05.2008 г., на 11.07.2008 г. и на 19.02.2008 г., по които заемател е дружеството „Ф.к.П.Ф.” АД страните са постигнали съгласие, че заемодателят предоставя на заемателя определена парична сума в евро, а последният се задължава да я върне, като доколкото не е посочено в съдържанието на сключените сделки, че това парично задължение може да бъде изпълнено в някаква конкретна валута, трябва да се приеме, че то трябва да бъде изпълнено във валутата, в която паричните средства са предадени, а именно в евро.
Тогава, когато между страните по един договор е уговорено, че определено парично задължение ще бъде изпълнено в чуждестранна валута, както е в посочените девет сделки, то тогава съдът не може да присъди нейната левова равностойност. В тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г., постановено по тълк.д. № 4/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В това тълкувателно решение е посочено още, че в случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута, вместо в лева, не се нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Ето защо и в случая съдът трябва да присъди сумите, които ищецът Б.Д. твърди, че му се дължат по договорите за заем, сключени на 04.04.2008 г., на 28.08.2008 г., на 05.09.2008 г., на 11.04.2008 г., на 28.02.2008 г., на 23.05.2008 г., на 14.05.2008 г., на 11.07.2008 г. и на 19.02.2008 г., във валутата, в която е уговорено, че трябва да се изпълни задължението на заемателя – в евро, а не както са предявени от ищеца в левовата им равностойност.
С оглед всичко изложено, се налага крайният извод, че по делото се доказа, че в тежест на „Д.Л.” АД са възникнали задължения да заплати на Б.Д. сума в размер на 100 000 лв., представляваща предоставена такава по договор за заем от 21.11.2008 г., която подлежи на връщане, както и че в тежест на ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД са възникнали задължения да заплатят солидарно на ищеца Б.Д. сума в размер на 200 000 лв., представляваща предоставена такава по договор за заем от 18.12.2007 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 30 000 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 04.04.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 8 000 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 28.08.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 5 000 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 05.09.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 100 000 лв., представляваща предоставена такава по договор за заем от 15.01.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 20 000 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 11.04.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 22 000 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 28.02.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 3 500 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 23.05.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 7 000 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 14.05.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 12 500 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 11.07.2008 г., която подлежи на връщане, сума в размер на 50 000 евро, представляваща предоставена такава по договор за заем от 19.02.2008 г., която подлежи на връщане.
По делото не се твърди и не се
представят доказателства ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да са изпълнили
задълженията, които са възникнали в тяхна тежест да върнат получените в заем
парични средства, нито на падежа, нито към настоящия момент.
Съдът съобразява, че в анекса към предварителен договор, сключен на 01.07.2011 г., който е подписан от ищеца и от представители на двете ответни дружества, е налице уговорка, постигната между тези страни за извършване на прихващане между възникналите в тежест на дружествата задължения, описани в предходния абзац, и вземанията, които са възникнали за „Д.Л.” АД към Б.Д. за заплащане на покупна цена за продажба на имот, по предварителен договор от 18.04.2008 г. за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласие за извършване на такова прихващане е постигнато с клаузата на чл. 7 от анекса, в която е посочено, че кредиторът на вземанията по договорите за заем няма да предприема действия за принудителното им събиране, а те ще бъдат приети като плащане на част от покупната цена, уговорена в предварителен договор от 18.04.2008 г. След като с включването на уговорката по чл. 7 от анекса към предварителен договор страните по него целят да постигнат погасяване на част от задължението, което е възниканло в тежест на Б.Х.Д. към „Д.Л.” АД за заплащане на уговорената покупна цена на недвижим имот, поето със сключения между тях предварителен договор, срещу вземанията, които Б.Х.Д. има към „Д.Л.” АД по договори за заем в общ размер на 1 215 503, 24 лв., то тяхната воля е била да се извърши прихващане между техните насрещни, еднородни по характер и безспорни в отношенията им парични вземания. При тълкуване във връзката им една с друга на клаузите на чл. 7 и на чл. 9 от анекса се установява, че страните са уговорили действието на прихващането, което по своята същност представлява едностранна сделка, да бъде прекратено поради настъпване на прекратително условие в хипотезата на чл. 25 ЗЗД, която е приложима и към едностранните сделки по силата на препращащата норма на чл. 44 ЗЗД. От съдържанието на уговорката, постигната с чл. 9 от анекса, е видно, че те са предвидили, че действието на прихващането ще бъде прекратено при настъпване на бъдещо и несигурно по своя характер събитие – ако до 05.07.2011 г. „Д.Л.” АД, което дружество има качеството на продавач по сключения между страните предварителен договор, не осигури окончателното прехвърляне на имота. Наред с това се установява, че страните са предвидили и друго условие, което трябва да бъде осъществено, заедно с настъпване на посоченото събитие, за да се прекрати действието на прихващането и то е от страна на купувача да бъде изпратено до продавача писмено изявление за прекратяване на действието на прихващането, което страните са уговорили, че ще настъпва с клаузата на чл. 7 от договора.
Между страните по делото не е спорно, че окончателният договор за покупко-продажба на недвижимия имот, който е уговорено да се сключи с предварителния договор от 18.04.2008 г., подписан между Б.Х.Д. и „Д.Л.” АД, не е сключен нито до 05.07.2011 г., нито до настоящия момент. Това означава, че уговореното с чл. 9 от анекса към предварителния договор бъдещо събитие, при което страните са се съгласили, че действието на прихващането, което е извършено между техни насрещни вземания, ще се прекратява, е настъпило. Това означава, че прекратителното условие, при което е сключена тази едностранна сделка се е осъществило.
В производството няма представени доказателства, от които да е видно, че преди датата на сезиране на съда Б.Х.Д. е изпратил изявление до насрещната страна в облигационното отношение, породено от извършеното с чл. 7 от анекса от 01.07.2011 г. прихващане - „Д.Л.” АД, с което да заяви, че прекратява действието на прихващането, предвид липсата на сключен окончателен договор в срок до 05.07.2011 г. Такова изявление обаче се съдържа в исковата молба, с която това физическо лице се позовава на това, че е отпаднало действието на прихващането, извършено с изявление, обективирано в чл. 7 от анекса от 01.07.2011 г., и претендира осъждане на „Д.Л.” АД и на солидарния длъжник „Ф.к.П.Ф.” АД да изпълнят всички задължения, които имат към него и които са предмет на прихващането. Исковата молба е връчена на „Д.Л.” АД в хода на процеса, с което съдът счита, че е осъществено и второто условие, предвидено в клаузата на чл. 9 от анекса към предварителния договор, при което настъпва прекратяване на действието на прихващането.
Прекратяването на действието на прихващането, имащо характера на едностранна сделка, настъпва с обратна сила. Обратното действие на прекратяването на сделката означава, че в отношенията между страните по нея се приема, че тя не е била извършвана и се възстановява състоянието от преди това, което в конкретния случай означава, че се счита, че насрещните вземания никога не са били погасявани до размера на по-малкото от тях. Изводът, че прекратяването на действието на извършеното прихващане има обратна сила, се налага, от една страна, при съобразяване на това, че прихващането е извършено под уговорено между насрещните страни по нея прекратително условие, поради което приложение намира чл. 25, ал. 2 ЗЗД, в която норма е регламентирано, че с настъпването на условието договорът се прекратява с обратна сила. Този извод следва, от друга страна, и при тълкуване на волята на страните, изразена в съдържанието на чл. 9 от анекса, в която е предвидено, че при описаните в нея предпоставки едното от двете лица, които имат насрещни вземания, се отказва от направеното изявление за прихващане, в резултат на което има право да предприеме действия за принудително събиране на своите вземания към другото лице, което означава, че те се съгласяват, че последните няма да се считат за погасени, т.е. в отношенията между тях се приема, че не е настъпило погасително действие на прихващането. С тази клауза страните са уговорили обратно действие на прекратяването на прихващането, което съответства на предвиденото в закона обратното действие на сбъдването на прекратителното условие.
След като по делото се доказа, че действието на прихващането е прекратено при осъществяване на условията за това, уговорени в чл. 9 от съдържанието на анекса, сключен на 01.07.2011 г., като това прекратяване е настъпило с обратна сила, то трябва да се приеме, че нито едно от процесните вземания, които се доказа, че са възникнали в полза на Б.Д. към „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, не е погасено чрез прихващане.
На следващо място съдът трябва да разгледа направеното от ответниците в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване по давност на предявените от ищеца вземания за главница.
Правото на ищеца да претендира реално изпълнение на задълженията на заемателя за връщане на получената в заем сума се погасява по давност с изтичане на общия давностен срок от пет години. Всяко едно от тези вземания на Б.Д. е срочно, тъй като в съдържание на договорите за заем страните по тях са уговорили датата, на която то трябва да бъдат погасени от длъжника, поради което приложение намира нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която определя, че давностният срок за тяхното погасяване започва да тече от момента, в който съответното вземане е станало изискуемо, което е датата, следваща падежа. Най–ранният уговорен от страните падеж на задълженията за главница по договорите за заем е 31.03.2008 г., като всички останали падежи са след тази дата. Следователно давността по отношение на вземанията за главница, които са станали изискуеми най-рано, изтича на 31.03.2013 г.
Съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б. „а” ЗЗД същото трябва да бъде направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които то произхожда. Времето, изтекло до прекъсването на давността, се заличава и по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок.
В случая, както беше посочено, длъжниците по предявените в процеса вземания за главница са направили изявления, с които признават задълженията си за връшане на получените в заем суми, които са възникнали по всички договори за заем, които са сключени с „Д.Л.” АД на 21.11.2008 г. и с „Ф.к.П.Ф.” АД на 15.01.2008 г., на 18.12.2007 г., на 04.04.2008 г., на 28.08.2008 г., на 05.09.2008 г., на 11.04.2008 г., на 28.02.2008 г., на 23.05.2008 г., на 14.05.2008 г., на 11.07.2008 г. и на 19.02.2008 г., които изявления са обективирани в съдържанието на анекс от 01.07.2011 г. Ето защо следва да се приеме, че с така направените от длъжниците признания на 01.07.2011 г. е прекъсната погасителната давност за вземанията за главница на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, което е станало преди тя да е изтекла за всяко едно от тях, дори за това, чиято изискуемост е настъпила най-рано. От момента на подписване на анекса за признаване на задълженията, т.е. от 01.07.2011 г., започва да тече нова давност, чийто срок съвпада с давностния срок за погасяване на този вид вземания, т.е. е петгодишен, и изтича на 01.07.2016 г. Следователно към 24.04.2014 г. - момента на подаване на исковата молба по настоящото дело, с което вземанията за главница срещу ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД са предявени пред съда, погасителната давност по отношение на тях не е изтекла, като съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД тя се прекъсва считано от тази дата и спира да тече, докато трае съдебния процес съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД. Ето защо възражението на ответниците за погасяване по давност на предявените вземания за главница е неоснователно.
Доколкото в производството се установи, че в тежест на „Д.Л.” АД е възникнало задължение да заплати на Б.Х.Д. сума в размер на 100 000 лв., представляваща главница, дължима по договор за заем, сключен на 21.11.2008 г. между „Е.Х.” АД, в качеството му на заемодател, и ответника „Д.Л.” АД, което е придобито от ищеца по силата на договор за цесия, както и че това задължение не е погасено по давност, то съдът трябва да разгледа заявеното от този ответник възражение за прихващане между това вземане на ищеца към него и вземането, което той има към Б.Х.Д. за получаване на сума в размер на 100 000 лв., представляваща сума, с която Б.Д. се е обогатил, а „Д.Л.” АД е обеднял, без да съществува правно основание за това.
За да се счете, че в полза на „Д.Л.” АД е възникнало правото да получи сумата от 100 000 лв., трябва да се установи, че са осъшествени всички елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, а именно: 1) обедняване на „Д.Л.” АД със сума в рамер на 100 000 лв., която е излязла от неговия патримониум; 2) обогатяването на Б.Д. със сума в размер на 100 000 лв.; 3 ) липса на правно основание за настъпилото обогатяване; 4) връзка между обедняването на „Д.Л.” АД и обогатяването на Б.Д. от един или от няколко общи факта.
От представените по делото писмени доказателства, представляващи преводно нареждане за плащане по сметка на Софийски градски съд на сума в размер на 100 000 лв., намираща се на л. 123 от делото на СГС, както и извлечение от сметка за периода от 01.08.2011 г. до 01.08.2011 г. се установява, че посочените парични средства са платени от сметка, чийто титуляр е дружеството „Д.Л.” АД. Това обстоятелство е видно при извършване на съпоставка между номера на сметката, от която е посочено, че е извършен превода на сумата от 100 000 лв. в преводното нареждане и номера на сметка, посочен в извлечението, в което е записано, че титуляр по нея е дружеството „Д.Л.” АД. От тези две писмени доказателства съдът приема за доказано и това, че тези парични средства са послужили за изпълнение на задължение, което е възникнало за лицето Б.Д. да заплати по сметка на съда парична гаранция за допускане на обезпечение на бъдещ иск, определена по гр.д. № 10144/ 2011 г. по описа на СГС, I състав – това е посочено като основание за извършване на превода както в представеното преводно нареждане, така и в извлечението от сметка.
След като сумата от 100 000 лв. е преведена по сметка на съда от сметка с титуляр „Д.Л.” АД, то трябва да се приеме, че тези парични средства за излезли от неговия патримониум, който е намален с тях и следователно за това юридическо лице е налице обедняване.
Доколкото се установява, че сумата от 100 000 лв. е постъпила за изпълнение на задължение, което е възникнало за Б.Д. да заплати определена от съда парична гаранция, то съдът счита, че той е спестил разходи за неговото изпълнение и с това е избегнал намаляване на имуществото си. От друга страна, трябва да бъде съобразено и това, че след отпадане на обезпечителната нужда, предвид която е допуснато обезпечение, на основание чл. 403 ГПК за ищеца Д., който е страна в обезпечителното производство ще възникне правото да получи платените като парична гаранция парични средства, като такова право няма да възникне за дружеството, от патримониума на което те реално са излезли, което не е страна в образуваното обезпечително производство. Следователно за Б.Д. ще е налице и вземане за получаване на паричната сума от 100 000 лв., при събиране на която той ще увеличи своето имущество. С оглед на тези факти, съдът счита, че това физическо лице се е обогатило със сумата от 100 000 лв.
В производството не се твърди от обогатилото се лице – ищеца, и не се представят никакви доказателства да е налице каквито и да било правно основание за настъпилото за него обогатяване със сумата от 100 000 лв., поради което трябва да се приеме, че се установява настъпването на всички елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. С оглед на това се налага изводът, че за Б.Д. е възникнало задължението да върне на „Д.Л.” АД онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, които в случая са равни и се равняват на сумата от 100 000 лв.
Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, обаче, възниква за обеднялото с претендираната сума лице, само в случаите, когато няма друг иск, чрез който то да може да защити своето субективно право да възстанови настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности между неговия патримониум и този на ответника. В тази насока е изричната правна норма на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, с която е придаден субсидиарен характер на този иск, имащ извъндоговорно основание. Следователно наличието на възможност за едно лице да защити правата си чрез друг иск, както такъв на договорно основание, така и такъв, основан на друг извъндоговорен факт, изключва възможността за този правен субект да се защити чрез субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и в този случай последният трябва да бъде отхвърлен от съда. Ето защо в случая за да е основателно направеното от „Д.Л.” АД възражение за прихващане, трябва да се докаже, че това лице няма право да получи сумата от 100 000 лв. от Б.Д. на друго основание за това. В производството не се твърди от ответника, нито пък се сочи от ищеца, а и не се представят някакви доказателства за това между тези лица да са възникнали някакви отношения, въз основа на които да е възникнало задължението за престиране на сумата от 100 000 лв. – не се твърди и не се установява между тези страни да съществува договорна обвързаност, въз основа на която да е настъпило разместването на блага от патримониума на единия правен субект в патримониума на другия, поради което право за получаване на тази сума не е възникнало на договорно основание; не се твърди и не се установява ответното дружество да е имало интерес да изпълни чуждото задължение, което е възникнало за Б.Д., поради което за него не може да е възникнало и сурогационото право по чл. 74 ЗЗД. След като за „Д.Л.” АД липсва друг ред за защита на твърдяното от него притезателно право да получи сумата от 100 000 лв. от ищеца, то следва да се заключи, че на разположение на тази страна е да претендира сумата на основание чл. 59 ЗЗД, както е направено в случая.
Предвид изложеното, се налага крайният извод, че заявеното в процеса възражение за прихващане е основателно и задължението, предмет на предявения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Д.Л.” АД да заплати на Б.Д. сумата от 100 000 лв., представляваща главница, дължима по договор за заем, сключен на 21.11.2008 г. между „Е.Х.” АД, в качеството му на заемодател, и ответника „Д.Л.” АД, което е придобито от ищеца по силата на договор за цесия, следва да се счита погасено в пълен размер с извършено прихващане с насрещното задължение на Б.Д. към „Д.Л.” АД за заплащане на сума в размер на 100 000 лв., представляваща сума, с която Б.Д. се е обогатил, а „Д.Л.” АД е обеднял, без да съществува правно основание за това. С оглед на това този иск трябва да бъде отхвърлен.
Както беше посочено, от направените от ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД изявления за извънсъдебно признание, обективирани в анекса от 01.07.2011 г., се доказва, че в тяхна тежест са възникнали и задължения за заплащане на възнаградителна лихва по всеки един от сключените договори за заем. В съдържанието на тези сделки липсва уговорка за това, че изпълнението на това парично задължение от заемателите по тях трябва да се извърши в определена чуждестранна валута, поради което съдът намира, че то е уговорено в левове и така трябва да се присъди от съда.
По делото не се твърди и не се представят доказателства ответниците да са изпълнили задълженията си за заплащане на възнаградителна лихва, дължима по договорите за заем. Те са направили в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване по давност на предявените от ищеца вземания за възнаградителна лихва, което следва да бъде разгледано.
Искът за дължимост на възнаградителна лихва се погасява с кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б „в” ЗЗД, като началото на давностния срок се определя съгласно правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, а именно започва да тече от момента на възникване на вземанията. Вземанията за лихва, представляваща възнаграждение за ползване на предоставените на заемателя парични средства, възниква подневно за целия период, през който се ползват получените в заем суми, който в случая е периода, за който се претендират от ищеца. Освен това съдът съобразява, че погасителната давност за тези вземания също като давността за вземанията за главница е прекъсната на 01.07.2011 г., когато тяхната дължимост е призната от ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че от длъжниците преди тази дата е направено друго признание на вземанията за дължимост на възнаградителна лихва, което признание да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на конкретно вземане. С оглед на това погасени по давност са тези вземания за възнаградителна лихва, давността за които е изтекла преди направеното на 01.07.2011 г. признание, а това са вземанията за лихви, които са начислени до 30.06.2008 г. Следователно погасени по давност са предявените вземания за възнаградителна лихва в размер на 5 698, 63 лв., начислена за периода от 18.12.2007 г. до 31.03.2008 г., дължима по договор за заем сключен на 18.12.2007 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, в размер на 1 398, 55 лв., начислена за периода от 04.04.2008 г. до 30.06.2008 г., дължима по договор за заем сключен на 04.04.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, в размер на 2 082, 19 лв., начислена за периода от 15.01.2008 г. до 31.03.2008 г., дължима по договор за заем сключен на 15.01.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, в размер на 857, 35 лв., начислена за периода от 11.04.2008 г. до 30.06.2008 г., дължима по договор за заем сключен на 11.04.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, в размер на 377, 23 лв., начислена за периода от 28.02.2008 г. до 31.03.2008 г., дължима по договор за заем сключен на 28.02.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, в размер на 71, 27 лв., начислена за периода от 23.05.2008 г. до 30.06.2008 г., дължима по договор за заем сключен на 23.05.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, в размер на 116, 28 лв., начислена за периода от 14.05.2008 г. до 14.06.2008 г., дължима по договор за заем сключен на 14.05.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, в размер на 1 098, 48 лв., начислена за периода от 19.02.2008 г. до 31.03.2008 г., дължима по договор за заем сключен на 19.02.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД. Това означава, че исковете с правна квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца посочените суми трябва да бъдат отхвърлени.
С оглед на изложеното, се налага крайният извод, че основателни са исковете с правна квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД за осъждане на „Д.Л.” АД да заплати на Б.Х.Д. сума в размер на 137 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 21.11.2008 г., начислена за периода от 21.11.2008 г. до 26.11.2008 г., за осъждане на „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да заплатят солидарно на Б.Х.Д. сума в размер на 141, 46 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 28.08.2008 г., начислена за периода от 28.08.2008 г. до 30.09.2008 г., за осъждане на „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да заплатят солидарно на Б.Х.Д. сума в размер на 66, 98 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 05.09.2008 г., начислена за периода от 05.09.2008 г. до 30.09.2008 г., за осъждане на „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да заплатят солидарно на Б.Х.Д. сума в размер на 542, 54 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор за заем, сключен на 11.07.2008 г., начислена за периода от 11.07.2008 г. до 30.09.2008 г.
На следващо място, ищецът Б.Д. претендира, че има вземания към ответниците, които произтичат от сключен между него и „Ф.к.П.Ф.” АД, на 27.02.2009 г. договор за заем с предмет предоставяне за ползване на дружеството парична сума в размер на 50 000 евро с левова равностойност от 97 791, 50 лв. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали по делото са представени доказателства, от които да се установява, че между посочените правни субекти е сключена сделка, която се сочи като правопораждащ факт на предявените вземания за получаване на сума в размер на 97 791, 50 лв. – предоставени в заем парични средства и за получаване на сума в размер на 750, 18 лв. – уговорена възнаградителна лихва, дължима за срока а ползване на предоставените в заем парични средства.
Заемът за потребление е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. Следователно, за да се приеме, че между Б.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД са възникнали облигационни отношения по договор за заем, следва да се докаже в процеса, че между тези лица е постигнато съгласие за това, че едното предоставя на другото в заем определена сума пари, както и че въз основа на това съгласие парите са реално предадени на заемателя.
Съдът намира за установено в производството от представения писмен договор за заем от 27.02.2009 г., намиращ се на л. 50 – л. 51 от делото на СГС, който е подписан от физическото лице Б.Д. и от представител на „Ф.к.П.Ф.” АД, че между тях е постигнато съгласие по отношение на всички съществени елементи на заемната сделка – определен е размерът на паричната сума, която заемодателят предоставя на заемателя, поето е задължение от заемателя да я върне на заемодателя, както и е посочен срока, до който трябва да стане това.
По делото, обаче, не са представени никакви доказателства за това, че ищецът е предал на заемателя уговорената парична сума. Подписаният договор за заем не представлява доказателство за реалното предаване на сумата от 50 000 евро от Б.Д. на „Ф.к.П.Ф.” АД, защото в чл. 7 от него даването на сумата е предвидено като задължение за заемодателя, а в чл. 2 е уговорен срок за изпълнение на това задължение – до 27.02.2009 г., което означава, че предаването на парите е събитие, което не е настъпило към момента на подписване на писмения договор за заем, а е такова, което ще настъпи в бъдеще при изпълнение на задължението на заемодателя да предостави в брой уговорената парична сума на заемателя. Този извод се налага и при съобразяване на това, че в нито една от клаузите от съдържанието на договора за заем не се съдържа изявление на заемателя за това, че е получил паричната сума от 50 000 евро към датата на подписване на договора. Реалното предаване на паричните средства, които са предмет на сключения договор за заем от ищеца на ответника „Ф.к.П.Ф.” АД не се доказва и от заключението на изготвената основна съдебно- счетоводна експертиза, в което е посочено, че в счетоводството на дружеството-заемател не е осчетоводено възникването в негова тежест на задължение към ищеца по договора за заем от 27.02.2009 г., както и получаването на сумата от 50 000 евро, която е предмет на тази сделка /в тази насока са изричните уточнения, направени от вещото лице Т. в съдебно заседание, проведено на 16.05.2018 г./.
Ето защо и при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че фактът на предаване на сумата от 50 000 евро от Б.Д. на „Ф.к.П.Ф.” АД, за който не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта за това, не е осъществен. След като не е налице реално предаване на паричната сумата, която е уговорено, че ще се предостави за временно ползване от заемодателя на заемателя, то трябва да се заключи, че в производството не се доказва, че между страните, на 27.02.2009 г. е сключен договор за заем. Това от своя страна означава, че за ответника „Ф.к.П.Ф.” АД не е възникнало договорно задължение да върне сумата от 50 000 евро съответно нейната левова равностойност, както и да заплати възнаградителна лихва. След като тези задължения не са възникнали в тежест на юридическото лице, което се сочи като техен главен длъжник, то такива задължения не са възникнали и за станалите двама ответници, които се твърди, че са се задължили да отговарят за тях солидарно с него. Това означава, че предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 97 791, 50 лв. – предоставени в заем парични средства и сума в размер на 750, 18 лв. – уговорена възнаградителна лихва, дължима за срока на ползване на предоставените в заем парични средства, са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
Съдът трябва да се произнесе и по това дали в полза на Б.Д. е възникнало вземане да получи от ответника Н.И.В. сума в размер на 80 000 евро на твърдяното от ищеца основание за това, което видно от молба-уточнение от 06.07.2017 г. представлява издаден на 09.09.2010 г. запис на заповед.
По делото не е представена ценната книга, от която се сочи, че произтича вземането по записа на заповед. В производството, обаче, като доказателство е приет писмен документ, наименуван „спогодба”, който е съставен на 13.10.2010 г. и е подписан от двете страни по материалното правоотношение, което се твърди, че е възникнало по записа на заповед от 09.09.2010 г., поради което трябва да се приеме, че в съдържанието му са обективирани техни изявления. При тълкуване на волята на страните, изразена в текста на подписаната на 13.10.2010 г. спогодба, се установява, че от тях са направени изявления, с които признават извънсъдебно, че в тежест на длъжника Н.В. е възникнало задължение към кредитора Б.Д. за заплащане на сума в размер на 80 000 евро, както и че правопораждащият това задължение факт е извършена едностранна сделка – запис на заповед, издаден на 09.09.2010 г. В спогодбата е изразена воля и за признаване на факта, че падежът на това вземане е настъпило на 12.10.2010 г., както и че то не е погасено от длъжника по него нито на падежа, нито към датата на подписване на спогодбата. Описаните факти, чието настъпване се признава от ответника Н.В., който е едното от лицата, които са подписали анекса и следователно е издател на този частен документ, са неизгодни за него в настоящия процес, поради което направеното признание се ползва с доказателствена сила, която съдът трябва да зачете и да приеме, че от приетата като доказателство по делото спогодба от 13.10.2010 г. се установява, че по силата на издаден на 09.09.2010 г. запис на заповед в тежест на ответника В. е възникнало парично задължение да заплати на ищеца сумата от 80 000 евро, както и че падежът му е настъпил на 12.10.2010 г.
В производството не са представени доказателства, от които да се установява, че ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД са изявили воля да встъпят като съдлъжници в задължението на Н.В. към Б.Д., възникнало по силата на запис на заповед, издаден на 09.09.2010 г., както и че е подписано съглашение за това с кредитора на дълга или с длъжника. Такъв договор за встъпване в дълг не е сключен с подписването на анекса от 01.07.2011 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като в неговото съдържание няма изразена воля от нито едно от двете юридически лица „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да встъпят в задължението на Н.В. към Б.Д. по издадения запис на заповед. Такава воля не е изразена и с клаузата на чл. 6 от анекса, в която е предвидено, че „Д.Л.” АД встъпва в дълг, който Н.В. има към ищеца, който обаче е различен от този, който е предмет на иска по чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ, а именно задължение, възникнало от съвсем различна по вид сделка, която представлява договор за заем, сключен на 27.02.2009 г., а не запис на заповед, по който поемател е Б.Д.. Ето защо искането на ищеца дружествата „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да бъдат осъдени да изпълнят солидарно с длъжника Н.В. задълженията му да заплати на ищеца сумата от 80 000 евро, представляваща дължима такава на основание запис на заповед, издаден на 09.09.2010 г., трябва да бъде отхвърлено.
В производството от ответника Н.В. не се твърди и не се представят доказателства за това, че той е погасил възникналото в негова тежест задължение към ищеца за заплащане на сумата от 80 000 евро. Той обаче е направил в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, което следва да се разгледа.
Давностният срок за погасяване на иска на поемателя срещу издателя на записа на заповед съгласно чл. 531 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ е три години и тече от падежа на ценната книга. Следователно в случая погасителната давност започва да тече от 12.10.2010 г. Тя е прекъсната на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД на 13.10.2010 г., на която дата длъжникът е направил изявление за признание на вземането по записа на заповед, което е възникнало в полза на ищеца Б.Д., обективирано в съдържанието на спогодбата от 13.10.2010 г. От 13.10.2010 г. започва да тече нов давностен срок, който е тригодишен и изтича на 13.10.2013 г. По делото не са представени доказателства след датата на подписване на спогодбата от 13.10.2010 г. от ответника Н.В. да е направено ново изявление, с което той да е признал възникването в негова тежест на задължението да заплати на ищеца сумата от 80 000 евро по записа на заповед, издаден на 09.09.2010 г. Такова признание не е изразено с подписването на анекса от 01.07.2011 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и по-точно с клаузите на чл. 5 и чл. 6 от него, в които има изразена воля за признание съществуването в тежест на Н.В. на друго задължение към ищеца, което е възникнало от друг факт, а именно от сключен договор за заем, а не от запис на заповед, който е съвсем различна по вид сделка.
Установява се, че ищецът, който е поемател по записа на заповед, издаден на 09.09.2010 г., е упражнил правото си на иск за присъждане на сумата от 80 000 евро по тази ценна книга с предявяване на исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело. Това е станало на 24.04.2014 г., към който момент обаче вече е била изтекла предвидената в закона давност, с която се погасява правото на иск на това лице за посоченото вземане срещу Н.В.. Това означава, че предявеният иск с правна квалификация чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ за осъждане на ответника В. да заплати на Б.Д. сумата от 80 000 евро, представляваща дължима такава на основание запис на заповед, издаден на 09.09.2010 г., трябва да бъде отхвърлен.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението, което възниква за заемателя по договора за заем да върне на заемодателя получената в заем сума е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Задълженията, които са възникнали за ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да върнат получените в заем парични средства са срочни, тъй като се установява, че в съдържанието на всеки един от договорите за заем е уговорен моментът, в който те трябва да бъдат изпълнени. Следователно по отношение на тях приложение намира нормата на чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване. Следователно заемателите по процесните договори за заем са изпаднали в забава по отношение на задължението си за връщане на получените по тези сделки парични суми от датата, следваща уговорения падеж, което поотделно по всеки договор, от тези които се установи да са сключени е както следва: 1) от 27.11.2008 г. по договор за заем, сключен на 21.11.2008 г., по който за „Д.Л.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 27.11.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 57 703, 73 лв., съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 2) от 01.04.2008 г. по договор за заем, сключен на 18.12.2007 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.04.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 135 350, 58 лв., съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 3) от 01.07.2008 г. по договор за заем, сключен на 04.04.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.07.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 19 620, 61 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 4) от 01.10.2008 г. по договор за заем, сключен на 28.08.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.10.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 4 930, 06 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 5) от 01.10.2008 г. по договор за заем, сключен на 05.09.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.10.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 3 081, 29 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 6) от 01.04.2008 г. по договор за заем, сключен на 15.01.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.04.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 67 673, 97 лв., съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 7) от 01.07.2008 г. по договор за заем, сключен на 11.04.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.07.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 13 080, 41 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 8) от 01.04.2008 г. по договор за заем, сключен на 04.04.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.07.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 15 203, 53 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 9) от 01.07.2008 г. по договор за заем, сключен на 23.05.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.07.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 2 289, 07 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 10) от 15.06.2008 г. по договор за заем, сключен на 14.05.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 15.06.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 4 266, 27 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 11) от 01.10.2008 г. по договор за заем, сключен на 11.07.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.10.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 7 703, 22 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза; 12) от 01.04.2008 г. по договор за заем, сключен на 19.02.2008 г., по който за „Ф.к.П.Ф.” АД е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, което за периода от 01.04.2008 г. до 24.04.2014 г. възлиза на сумата от 34 553, 48 евро, съгласно изчисленията, направени от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетводна експертиза. За изпълнение на задълженията за заплащане на обезщетение за забава, които са възникнали в тежест на „Ф.к.П.Ф.” АД отговаря солидарно и ответника „Д.Л.” АД, доколкото се установи, че последното дружество е встъпило в дълг по отношение на задълженията за главници, с оглед на което отговаря за последиците на допуснатата забава при тяхното изпълнение.
По делото не се твърди и не се представят доказателства ответниците да са изпълнили задълженията си за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Те обаче са направили в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражения за погасяване по давност и на тези вземания, които ищецът претендира, че има към тях.
Искът за дължимост на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва се погасява с кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б „б” ЗЗД, като началото на давностния срок се определя съгласно правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, а именно започва да тече от момента на възникване на вземанията. Вземанията за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възниква подневно за целия период, през който продължава забавата, който в случая е периодът, за който те се претендират от ищеца. Трябва да се посочи, че съдът счита, че по делото няма представени доказателства, от които да е видно, че длъжниците по тези вземания са признали изрично тяхната дължимост, с което да е прекъсната погасителната давност по отношение на тях. Това не е станало и с подписания на 01.07.2011 г. анекс, в съдържанието на който няма изявление за това, че в полза на Б.Д. са възникнали вземания за получаване на обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и че те се признават от длъжниците по тях, като както вече се посочи съдът приема, че в него се признава дължимостта само на вземания за възнаградителна лихва. С оглед на това погасени по давност са тези вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва, които са възникнали до 23.04.2011 г., т.е. повече от три години преди подаване на исковата молба в съда и исковете за присъждане на обезщетение за забава за периода от датата на забавата по всеки един от договорите за заем до 23.04.2011 г. трябва да се отхвърли. Не са погасени по давност следните вземания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са възникнали за Б.Х.Д.: 1) вземане за получаване от „Д.Л.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 21.11.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 30 413, 63 лв.; 2) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 18.12.2007 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 59 296, 81 лв.; 3) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 04.04.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 9 913, 35 евро; 4) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 28.08.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 2 621, 30 евро; 5) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 05.09.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 1 638, 32 евро; 6) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 15.01.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 30 807, 98 лв; 7) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 11.04.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 6 608, 90 евро; 8) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 04.04.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 7 321, 33 евро; 9) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 23.05.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 1 156, 56 евро; 10) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 14.05.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 2 316, 36 евро; 11) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 11.07.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 4 095, 78 евро, 12) вземане за получаване солидарно от „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по договор за заем, сключен на 19.02.2008 г., начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., което възлиза на сумата от 16 639, 40 евро.
В обобщение искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Д.Л.” АД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата по договора за заем, сключен на 21.11.2018 г. е основателен за сумата от 30 413, 63 лв. и за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 58 492, 53 лв. и за периода от 26.11.2008 г. до 23.04.2011 г. трябва да се отхвърли. Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да заплатят солидарно на Б.Х.Д. обезщетение за забавено плащане на главниците по договорите за заем, сключени на 15.01.2008 г., на 18.12.2007 г., на 04.04.2008 г., на 28.08.2008 г., на 05.09.2008 г., на 11.04.2008 г., на 28.02.2008 г., на 23.05.2008 г., на 14.05.2008 г., на 11.07.2008 г. и на 19.02.2008 г., са основателни за сума в общ размер от 192 416, 79 лв. и за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер и за периода от 31.03.2008 г. до 23.04.2011 г. трябва да се отхвърлят. Съдът присъжда обезщетението за забавено плащане на главницата в левове, защото така е претендирано, като липсва уговорка между страните, че неговото плащане трябва да бъде изпълнено като се престира чуждестранна валута – евро. Неоснователни са и исковете за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавеното плащане на задължението за главница по договора за заем, сключен на 27.02.2009 г., тъй като не се доказа главното задължение да е възникнало, както и за забавеното плащане на задължението за главница по записа на заповед, издаден на 09.09.2011 г., тъй като главното задължение е погасено по давност, което води до погасяване по давност и на акцесорното задължение съгласно чл. 119 ЗЗД.
По евентуално предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Предвид неоснователността на част от главните искове следва да се заключи, че се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на част от евентуално предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, както следва: 1) на исковете за осъждане на ответниците „Д.Л.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД да заплатят солидарно на ищеца Б.Х.Д. на сума в размер на 686 499, 32 лв., която представлява общия размер, за който съдът приема, че вземанията на ищеца към тези юридически лица не се доказа, че са възникнали и съществуват на главните основания за това, а именно сключени договори за заем, и до който общ размер са отхвърлени всички предявени срещу тях главни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 2) на исковете за осъждане на ответника Н.И.В. да заплати на ищеца сума в размер на 1 547 317, 39 лв., която представлява пълния размер, до който е заявен евентуалния иск, доколкото всички искове срещу това лице, които са предявени като главни, които са исковете с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са изцяло отхвърлени.
При съобразяване на твърденията, на които ищецът Д. основава евентуално предявените искове, се налага изводът, че с тях се иска да бъде ангажирана на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД договорната отговорност за вреди на ответниците за неизпълнение от един от тях „Д.Л.” АД на договорното му задължение, поето със сключения между него и ищеца предварителен договор да сключи окончателен договор за продажба на недвижим имот. За да бъде основателен иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде установено нaстъпването на всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1) съществуване на договор между страните; 2) наличие на виновно неизпълнение на договорно задължение от едната страна; 3) настъпване на имуществени вреди за другата страна, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.
Вредите, които ищецът Б.Х.Д. твърди, че е претърпял и които са пряка последица от неизпълнение от ответника „Д.Л.” АД на задължението му за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот, което се твърди, че е възникнало за него на основание сключения предварителен договор, представляват претърпяна от него загуба и се изразяват в стойността на неговите вземания, с които чрез изявление, обективирано в чл. 7 от анекса от 01.07.2011 г. към този предварителен договор, е извършено прихващане срещу задължението му за заплащане на покупна цена на недвижимия имот, който е уговорено да бъде предмет на окончателната сделка за продажба, тъй като с тази стойност е намалял неговия актив. Както обаче беше посочен в мотивите по главните искове, по делото се доказа, че действието на така извършеното прихващане е прекратено при осъществяване на условията за това, уговорени в чл. 9 от съдържанието на анекса, сключен на 01.07.2011 г., като това прекратяване е настъпило с обратна сила, поради което и в отношенията между насрещните страни по прихващането, както и спрямо трети лица се счита, че нито едно от вземанията, с които се прихваща, включително и тези, притежавани от Б.Х.Д., не са погасени. Това означава, че те продължават да съществуват към момента и са част от имуществото на ищеца. След като актива на имуществото на Б.Д. не е намаляло със стойността на вземанията, които са били предмет на изявлението за прихващане, обективирано в чл. 7 от анекс от 01.07.2011 г. към предварителен договор, то това лице не е претърпяло твърдяната имуществена вреда, което е достатъчно основание за крайния извод, че в негова полза не са възникнали вземания срещу тримата ответници за получаване на обезщетение за вреди и предявените в процеса искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД като неоснователни следва да се отхвърлят.
По евентуално предявените искове с правно основание чл. 538 ТЗ вр.
чл. 491 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ:
Предвид неоснователността на исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявени срещу ответниците „Д.Л.” АД и Н.И.В., се налага изводът, че по делото се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално съединените с тях искове, с които се иска тези две лице да бъдат осъдени да заплатят сума, дължима на основание запис на заповед, издаден на 01.07.2011 г. от „Д.Л.” АД и авалиран от Н.И.В.. Тези искове трябва да бъдат разгледани до различен размер спрямо ответника – юридическо лице и спрямо ответника – физическо лице. Това е така, тъй като, както беше посочено, главните искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Д.Л.” АД са основателни за част от предявения им размер, поради което съдът не може да разглежда дали сума в този размер се дължи на някое от евентуално заявените в процеса основания, включително на основание запис на заповед. Ето защо и искът по чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ срещу „Д.Л.” АД подлежи на разглеждане за сумата от 686 499, 32 лв., до която са отхвърлени главните искове. Доколкото предявените срещу ответника Н.И.В. главни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и евентуалния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД са изцяло неоснователни, то в процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането на иска по чл. 485, ал. 1 ТЗ срещу това физическо лице в пълния му заявен размер от 1 215 502, 64 лв.
Като правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на евентуално предявените осъдителни искове, се сочи запис на заповед, издаден от ответника „Д.Л.” АД и авалиран от ответника Н.И.В..
От представените по делото доказателства се установява, че на 01.07.2011 г. от „Д.Л.” АД е издаден запис на заповед, който е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 535 - чл. 536 ТЗ, без които би бил недействителен. Неговият падеж е определен по лимитативно предвидените начини, посочени в разпоредбата на чл. 487, ал. 1 ТЗ, приложим в процесния случай на основание препращащата норма на чл. 537 ТЗ, а именно на определен ден – 05.07.2011 г.
Процесният запис на заповед удостоверява вземане на Б.Х.Д., като поемател, за заплащане на сума в размер на 1 215 503, 24 лв. от издателя на документа, който е ответното дружество „Д.Л.” АД. То е изискуемо към момента на сезиране на съда, доколкото падежът, посочен като конкретна дата в документа – 05.07.2011 г., е настъпил.
Върху самата ценна книга е обективирно изявление на Н.И.В., с което той заявява, че се задължава по тази ценна книга като авалист. Следователно това лице е поело задължение за менителнично поръчителство, като се установява, че са спазени всички изискания за действителност на авала, предвидени в чл. 484, ал. 1 ТЗ. На основание чл. 513, ал. 1 ТЗ авалиста Н.И.В. отговаря солидарно с издателя „Д.Л.” АД за изпъленние на парично задължение, което е възникнало в негова тежест по силата на тази едностранна сделка за заплащане на поемателя на сумата от 1 215 503, 24 лв., на падежа – 05.07.2011 г.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което сумата по нея се дължи независимо от наличието на каузална сделка или каквото и да е друго основание за издаване на ценната книга. Следователно в случая, за да се установи дължимостта на вземането от 1 215 502, 64 лв., което е предмет на иска, е достатъчно да се докаже съществуването и действителността на записа на заповед, каквото доказване е проведено в настоящото производство.
В производството от страна на ответниците „Д.Л.” АД и Н.И.В. е направено твърдение за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед – те посочват, че ценната книга е издадена за обезпечаване на задълженията, които тези лица имат към Б.Д. по сключени договори за заем, чието съществуване е признато с чл. 7 от процесния анекс към предварителен договор, сключен на 01.07.2011 г. Това твърдение е заявено с оглед направените лични възражения за недължимост на сумата от 1 215 502, 64 лв. по записа на заповед, направени от издателя и от авалиста, който също заявява, че е страна по съществуващото каузално правоотношение, които възражения се основават на факта, че каузалната сделка, във връзка с която е издаден записа на заповед, е нищожна и като такава не е породила действие и по нея не е възникнало паричното задължение. Ето защо и доколкото съдът е длъжен да се произнесе по основателността на всички своевременно направени лични възражения от длъжника и авалиста по записа на заповед, каквото е и посоченото, заявени в срока по чл. 367 ГПК, то в настоящото производство на изследване подлежи и това дали твърдяното каузално правоотношение е възникнало и дали то е породило правни последици.
Съществуването на правоотношението, за обезпечаване на което се твърди, че е издаден записа на заповед, и връзката между тях подлежи на доказване в процеса. При отговор на въпроса в тежест на коя от двете страни по спора следва да се възложи да докаже тези факти, съдът съобразява дадените от ВКС с т. 17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС задължителни указания за това. В него е прието, че в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й.
Възражението на ответниците, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на задължения по каузална сделка, която не е породила правни
последици, има за цел да обори съществуването на вземането по менителничния ефект
поради невъзникване на задължението по каузалното правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението на което той е издаден. Следователно длъжниците по
записа на заповед, които в случая са в
процесуалното качество на ответници по иска, са страната, която се ползва от
установяване на твърдяната каузална сделка, поради което и в тяхна тежест е да
докажат както сключването й, така и връзката й с издадената ценна книга.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че записът на заповед от 01.07.2011 г., който се сочи като правопораждащ вземането на ищеца факт, е издаден за обезпечаване точно на тези задължения на „Д.Л.” АД към Б.Д., чието съществуване е признато с чл. 7 от процесния анекс към предварителен договор, сключен на 01.07.2011 г. Този извод не може да се направи само въз основа на обстоятелството, че записът на заповед е издаден на същата дата, на която е подписан анекса към предварителния договор, при липсата на каквито и да било други доказателства, които да установяват наличието на връзка между извършването на двете сделки. Ето защо и следва да се приеме, че длъжниците не са доказали наличие на каузално правоотношение, във връзка с което да е издадена процесната ценна книга, което означава, че личното възражение на издателя на записа на заповед - „Д.Л.” АД, за недължимост на сумата по него, което се основава именно на съществуването на твърдяната каузална сделка и на това, че тя не е породила правни последици, е неснователно. Ето защо и предвид факта, че записът на заповед, издаден на 01.07.2011 г. е редовен от външна страна менителничен документ, то следва да се заключи, че въз основа на него в тежест на издателя „Д.Л.” АД и авалиста Н.В. е възникнало задължението да заплатят солидарно на поемателя Б.Д. на падежа 05.07.2011 г. сумата от 1 215 502, 64 лв., което не е изпълнено.
Ответникът Н.В. е направил в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца, което е възникнало по записа на заповед, издаден на 01.07.2011 г., което следва да се разгледа.
Давностният срок за погасяване на иска на поемателя срещу издателя на записа на заповед съгласно чл. 531 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ е три години и тече от падежа на ценната книга. Следователно в случая погасителната давност започва да тече от 05.07.2011 г. и изтича на 05.07.2014 г.
Установява се, че ищецът, който е поемател по записа на заповед, издаден на 01.07.2011 г. е упражнил правото си на иск за присъждане на сумата от 1 215 503, 24 лв. по тази ценна книга с предявяване на исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело, което е станало на 24.04.2014 г., което е преди изтичане на предвидената в закона давност, с която се погасява правото на иск на това лице за посоченото вземане срещу ответника Н.В.. Това означава, че правото на иск на Б.Д. срещу това лице за търсене на сумата, която той се е задължил да му заплати по запис на заповед не е погасено по давност.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове срещу „Д.Л.” АД и авалиста Н.В. са основателни, както следва за сумата от 686 499, 32 лв. срещу „Д.Л.” АД, за която се е сбъднало условието за разглеждане на този иск, и за сумата от 1 215 503, 24 лв. срещу Н.В..
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. Доказаха се реално направени от тази страна разходи за водене на дело в общ размер от 73 067, 10 лв., от които сумата от 61 892, 70 лв. – платена държавна такса, сумата от 1 950 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещи лица и сумата от 9 224, 40 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. В полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, които се твърди, че са направени в производството по обезпечаване на бъдещ иск, тъй като не са представени доказателства за провеждане на това производство и за извършване на разноски в него, както и разноските, направени в производството по подадени частни жалби, тъй като последните подлежат на присъждане от въззивния съд с акта, който е постановен по разглеждане на частната жалба, а не от съда решаващ делото по същество.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.к.п.ф.”
АД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, и „Д.л.”
АД, с ЕИК:********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплатят
солидарно на Б.Х.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** А, на основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща предоставени в заем
парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен
на 18.12.2017 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е
прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 30 000 евро /тридесет
хиляди евро/, представляваща предоставени
в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем,
сключен на 04.04.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е
прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер
на 8 000 евро /осем хиляди евро/, представляваща
предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно
договор за заем, сключен на 28.08.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД,
вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011
г., сума
в размер на 5 000 евро /пет хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които
подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 05.09.2008 г., между „Е.Х.”
АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за
цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в
размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща предоставени в заем парични средства, които
подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 15.01.2008 г., между
„Д.А. М.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с
договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 20 000 евро /двадесет хиляди
евро/, представляваща предоставени
в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем,
сключен на 11.04.2008 г., между „Б.М.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е
прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 22 000 евро /двадесет и
две хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства,
които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 28.02.2008 г., между
Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на
3 500 евро /три хиляди и петстотин евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които
подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 23.05.2008 г., между Б.Х.Д.
и „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 7 000 евро /седем хиляди евро/, представляваща предоставени в заем
парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен
на 14.05.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 12 500 евро /дванадесет хиляди и петстотин евро/, представляваща предоставени в заем
парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен
на 11.07.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/, представляваща предоставени в заем
парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен
на 19.02.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, ведно със законната лихва
върху главниците от 24.04.2014 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.к.п.ф.”
АД и „Д.л.” АД да заплатят солидарно на
Б.Х.Д. на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД следните суми: сума в размер на 141,
46 лв. /сто четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 28.08.2008 г. до
30.09.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на 28.08.2008 г., между „Е.Х.”
АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за
цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в
размер на 66, 98 лв. /шестдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.09.2008 г. до
30.09.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на 05.09.2008 г., между „Е.Х.”
АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за
цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в
размер на 542, 54 лв. /петстотин четиридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.07.2008 г. до
30.09.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на 11.07.2008 г., между Б.Х.Д.
и „Ф.к.П.Ф.” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Х.Д. срещу „Д.л.” АД главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 21.11.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Д.Л.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., поради извършено прихващане на задължението за връщане на предоставената в заем парична сума със задължението на Б.Х.Д. да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на „Д.л.” АД сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща такава, заплатена от „Д.л.” АД по сметка на Софийски градски съд като парична гаранция за допускане на обезпечение на бъдещ иск, определена по гр.д. № 10144/ 2011 г. по описа на Софийски градски съд, I състав, с която сума Б.Х.Д. се е обогатил, а „Д.л.” АД е обеднял.
ОСЪЖДА „Д.л.” АД да заплати на Б.Х.Д. на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сума в размер на 137 лв. /сто тридесет и
седем лева/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
21.11.2008 г. до 26.11.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на
21.11.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Д.Л.” АД, вземането по който е прехвърлено на
Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Х.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** А, главни искове за осъждане на Н.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Б.Х.Д. солидарно с „Ф.к.п.ф.” АД и „Д.л.” АД на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 18.12.2017 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 30 000 евро /тридесет хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 04.04.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 8 000 евро /осем хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 28.08.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 5 000 евро /пет хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 05.09.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 15.01.2008 г., между „Д.А. М.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 20 000 евро /двадесет хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 11.04.2008 г., между „Б.М.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 22 000 евро /двадесет и две хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 28.02.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 3 500 евро /три хиляди и петстотин евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 23.05.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 7 000 евро /седем хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 14.05.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 12 500 евро /дванадесет хиляди и петстотин евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 11.07.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 50 000 евро /петдесет хиляди евро/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 19.02.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, както и да заплати на Б.Х.Д. солидарно с „Ф.к.п.ф.” АД и „Д.л.” АД на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД следните суми: сума в размер на 141, 46 лв. /сто четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 28.08.2008 г. до 30.09.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на 28.08.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 66, 98 лв. /шестдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.09.2008 г. до 30.09.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на 05.09.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Ф.к.П.Ф.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., сума в размер на 542, 54 лв. /петстотин четиридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.07.2008 г. до 30.09.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на 11.07.2008 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Х.Д. срещу Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД главни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД да заплатят солидрано с „Д.л.” АД на Б.Х.Д. сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 21.11.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Д.Л.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г., както и искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД да заплатят солидарно с „Д.л.” АД на Б.Х.Д. сума в размер на 137 лв. /сто тридесет и седем лева/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.11.2008 г. до 26.11.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на 21.11.2008 г., между „Е.Х.” АД и „Д.Л.” АД, вземането по който е прехвърлено на Б.Х.Д. с договор за цесия, сключен на 30.06.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Х.Д. срещу „Д.л.”
АД, „Ф.к.п.ф.” АД и Н.И.В. главни искове с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за осъждане на „Д.л.” АД, „Ф.к.п.ф.” АД и Н.И.В. да заплатят
солидарно на Б.Х.Д. следните суми: сума
в размер на 5 698, 63 лв. /пет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена
за периода от 18.12.2007 г. до 31.03.2008 г., дължима по договор за заем, сключен
на 18.12.2007 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, сума
в размер на 1 398, 55 лв. /хиляда
триста деветдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 04.04.2008 г. до 30.06.2008 г.,
дължима по договор за заем, сключен на 04.04.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 2 082, 19 лв. /две хиляди
и осемдесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2008 г. до 31.03.2008 г.,
дължима по договор за заем, сключен на 15.01.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 857, 35 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена
за периода от 11.04.2008 г. до 30.06.2008 г., дължима по договор за заем, сключен
на 11.04.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, сума
в размер на 377, 23 лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
28.02.2008 г. до 31.03.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на
28.02.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в
размер на 71, 27 лв. /седемдесет и
един лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 23.05.2008 г. до 30.06.2008 г., дължима по
договор за заем, сключен на 23.05.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер на 116, 28 лв. /сто и шестнадесет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
14.05.2008 г. до 14.06.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на
14.05.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД, сума в размер
на 1 098, 48 лв. /хиляда и деветдесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
19.02.2008 г. до 31.03.2008 г., дължима по договор за заем, сключен на
19.02.2008 г., с „Ф.к.П.Ф.” АД.
ОСЪЖДА „Ф.к.п.ф.”
АД и „Д.л.” АД да заплатят солидарно на
Б.Х.Д. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 192 416, 79 лв.
/сто деветдесет и две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и
девет стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, дължима съгласно договори за заем, сключени на
15.01.2008 г., на 18.12.2007 г., на 04.04.2008 г., на 28.08.2008 г., на
05.09.2008 г., на 11.04.2008 г., на 28.02.2008 г., на 23.05.2008 г., на
14.05.2008 г., на 11.07.2008 г. и на 19.02.2008 г., което обезщетение е
начислено за периода от 24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата над 192 416, 79 лв. до пълния предявен размер от 409 597, 43 лв.,
както и за периода от 31.03.2008 г. до
23.04.2011 г., както и в частта, с която тези искове са предявени срещу
ответника Н.И.В..
ОСЪЖДА „Д.л.”
АД да заплати на Б.Х.Д. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 30 413, 63 лв. / тридесет хиляди четиристотин и тринадесет лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата, дължима съгласно договора за заем,
сключен на 21.11.2018 г., което обезщетение е начислено за периода от
24.04.2011 г. до 24.04.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 30 413, 63 лв. до пълния предявен
размер от 58 492, 53 лв., както и за периода от 26.11.2008 г. до 23.04.2011 г., както и в частта, с която този иск е
предявен срещу ответниците „Ф.к.п.ф.” АД и Н.И.В..
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Х.Д. срещу „Д.л.” АД, Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД главни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Д.л.” АД, Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД да заплатят солидарно на Б.Х.Д. сума в размер на 97 791, 50 лв. /деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща предоставени в заем парични средства, които подлежат на връщане съгласно договор за заем, сключен на 27.02.2009 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за осъждане на „Д.л.” АД, Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД да заплатят солидарно на Б.Х.Д. сума в размер на 750, 18 лв. /седемстотин и петдесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 27.02.2009 г. до 27.03.2009 г., дължима по договор за заем, сключен на 27.02.2009 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Д.л.” АД, Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД да заплатят солидрано на Б.Х.Д. сума в размер на 52 370, 23 лв. /петдесет и две хиляди триста и седемдесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, дължима съгласно договор за заем, сключен на 27.02.2009 г., между Б.Х.Д. и „Ф.к.П.Ф.” АД, което е начислено за периода от 27.03.2009 г. до 24.04.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Х.Д. срещу „Д.л.” АД, Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД главни искове с правно основание на основание чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ за осъждане на „Д.л.” АД, Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД да заплатят солидрано на Б.Х.Д. сума в размер на 80 000 евро /осемдесет хиляди евро/, представляваща неплатена сума по запис на заповед, издаден от Н.И.В., на 09.09.2010 г., както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Д.л.” АД, Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД да заплатят солидрано на Б.Х.Д. сума в размер на 50 240, 39 лв. /петдесет хиляди двеста и четиридесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, дължима съгласно запис на заповед, издаден от Н.И.В., на 09.09.2010 г., което е начислено за периода от 09.09.2011 г. до 24.04.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Х.Д. срещу „Д.л.” АД и „Ф.к.п.ф.” АД евентуални искове с правно основание на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на „Д.л.” АД и „Ф.к.п.ф.” АД да заплатят солидарно с Н.И.В. на Б.Х.Д. сума в размер на 686 499, 32 лв. /шестстотин осемдесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от Б.Х.Д. имуществени вреди – претърпени загуби, които са в резултат от неизпълнението от „Д.Л.” АД на договорното му задължение за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот, поето с предварителен договор, сключен на 18.04.2008 г., между Б.Х.Д. и „Д.Л.” АД, изменен с анекс от 01.07.2011 г., които вреди се изразяват в стойността на неговите вземания, с които чрез изявление, обективирано в чл. 7 от анекса от 01.07.2011 г., е извършено прихващане срещу задължението му за заплащане на покупна цена на недвижимия имот, който е уговорено да бъде предмет на окончателната сделка за продажба, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тези искове за разликата над сумата от 686 499, 32 лв. до пълния предявен размер от 1 547 317, 39 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Х.Д. срещу Н.И.В. евентуален иск с правно основание на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на Н.И.В. да заплати солидарно с „Д.л.” АД и „Ф.к.п.ф.” АД на Б.Х.Д. сума в размер на 1 547 317, 39 лв. /един милион петстотин четиридесет и седем хиляди триста и седемнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от Б.Х.Д. имуществени вреди – претърпени загуби, които са в резултат от неизпълнението от „Д.Л.” АД на договорното му задължение за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот, поето с предварителен договор, сключен на 18.04.2008 г., между Б.Х.Д. и „Д.Л.” АД, изменен с анекс от 01.07.2011 г., които вреди се изразяват в стойността на неговите вземания, с които чрез изявление, обективирано в чл. 7 от анекса от 01.07.2011 г., е извършено прихващане срещу задължението му за заплащане на покупна цена на недвижимия имот, който е уговорено да бъде предмет на окончателната сделка за продажба.
ОСЪЖДА „Д.л.” АД и Н.И.В. да заплатят солидарно на Б.Х.Д. на основание чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ сума в размер на 686 499, 32 лв. /шестстотин осемдесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща част от неплатената сума по запис на заповед, издаден от „Д.л.” АД, на 01.07.2011 г. и авалиран от Н.И.В., с падеж 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2014 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и Н.И.В. да заплати на Б.Х.Д. на основание чл. 485, ал. 1 ТЗ сума в размер на 529 003, 92 лв. /петстотин двадесет и девет хиляди и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща част от неплатената сума по запис на заповед, издаден от „Д.л.” АД, на 01.07.2011 г. и авалиран от Н.И.В., с падеж 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2014 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Б.Х.Д. срещу
„Д.л.” АД при условията на евентуалност искове по чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ за
осъждане на „Д.л.” АД да заплати на Б.Х.Д. солидарно с Н.И.В. сумата над 686
499, 32 лв. до пълния предявен размер от 1 547 317, 39 лв., представляваща неплатената
сума по запис на заповед, издаден от „Д.л.” АД, на 01.07.2011 г. и авалиран от Н.И.В.,
с падеж 05.07.2011 г.
ОСЪЖДА „Д.л.” АД, Н.И.В. и „Ф.к.п.ф.” АД да
заплатят на Б.Х.Д. сума в размер на 73 067, 10 лв. /седемдесет и три хиляди и шестдесет и седем лева и десет стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: