Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. Кубрат, 16.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кубратският
районен съд в публичното заседание на шестнадесети август две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА
при участие на
секретаря Вера Димова и прокурора
………………., като разгледа гр. дело № 371 по описа за 2018 година, докладвано от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, на основание чл. 5 от Закона за закрила от домашно насилие и в
изпълнение на чл. 15 от същия,
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА молбата на Т.В.Т., ЕГН ********** ***, и издава срещу С.Н.Д., ЕГН ********** ***, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните мерки за защита:
1.
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С.Н.Д. да се въздържа
от извършване на домашно насилие
по отношение на Т.В.Т..
2.
ЗАБРАНЯВА, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на С.Н.Д. да приближава на по-малко
от
3.
НАЛАГА на
С.Н.Д. ГЛОБА в размер
на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА С.Н.Д. да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА С.Н.Д. да заплати на Т.В.Т.
сумата 400.00
(четиристотин) лева – сторени разноски по делото.
На основание чл. 20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи
на незабавно изпълнение.
Уведомява нарушителя С.Н.Д., че в случай на констатирано
от полицейските органи неизпълнение от негова страна
на мерките по настоящата Заповед
за защита съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, ще бъде веднага задържан и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата в Република България.
Заповедта да
се изпълни от полицейските органи по местоживеене
на ответника на основание чл. 21, ал.1 от
ЗЗДН – РУМВР – гр. Кубрат, като
им указва да следят за изпълнението
на същата.
Преписи от
настоящото решение и от издадената заповед
да се връчат
на страните и да се изпратят
служебно на РУМВР по настоящия адрес
на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
с връчване на препис пред Окръжен
съд – Разград, чрез Районен съд
– Кубрат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КтРС: /П/ Ал.
Великова
МОТИВИ към Решение
№ 136/16.08.2018 год. по гражданско дело № 428 по описа на Районен съд – Кубрат
за 2018 год.
Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Постъпила е молба от Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита
срещу С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***.
В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически
твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита: ответникът е
съжителствал с молителката на семейни начала. От 28.05.2018 г. са във
фактическа раздяла, като Т. заедно с родените от фактическото съжителство деца С.С.Д., ЕГН ********** и Н.С.Д., ЕГН ********** се върнала в
дома на родителите си в гр. Кубрат, на ул. Цар Симеон № 20. След образуване на
гр. дело № 357/2018 г. по описа на РС-Кубрат, с предмет определяне
местоживеенето на децата, упражняване на родителските права, режим на лични
отношения и плащане на издръжка, ответникът започнал да следи молителката – при
посещение на магазин или разходка в парка с дъщерите им. Когато идвал да взема
децата в началото се държал нормално, но скоро след това избухвал и започвал да
обижда и ругае Т.. Ден преди подаване на молбата – 15.07.2018 г. ответникът
пристигнал в дома на родителите на Т., за да вземе децата, но час по-късно
когато ги връщал бил особено раздразнителен и ядосан, защото разбрал, че
момичетата споделили, че майка им им профил във фейсбук.
Докато влезе през входната врата на къщата, започнал да псува и обижда
молителката, наричайки я „курва“, а тя побързала да се прибере веднага, за да
не става скандала достояние на съседите. Моли за постановяване на мерки за
защита по реда на ЗЗДН, изрично посочени в молбата и за максимално по-дълъг
срок.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителката чрез
процесуалния си представител поддържа молбата за защита и моли да бъдат
предприети мерки за защита срещу извършителя.
Ответникът С.Н.Д. лично и чрез процесуалния си представител заявява
становище, че молбата е неоснователна, а описаното в нея не отговаря на
действителното положение между страните. Оспорва твърдението, че на посочените
в молбата дата и място е извършил акт на домашно насилие, а именно твърди, че
не е обиждал и псувал майката на децата си. Поради това пледира молбата на
молителката да се остави без уважение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Твърдяната връзка между молител и ответник – съжителствали на семейни
начала – не е спорна по делото.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Т.В.Т. по смисъла на чл. 9,
ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда
на чл. 13, ал. 4 от закона, установява упражнявани спрямо деклараторката актове
на домашно насилие в дълъг период от време от страна на ответника, изразяващи
се в проява на психически тормоз върху пострадалата, съответни на описаните в
молбата за защита параметри на конкретните деяния. В подкрепа на твърдените от
молителката факти, установяващи грубото поведение на ответника са представеното
Съдебно-медицинско удостоверение № 73/2018 г. и показанията на разпитаната
свидетелка С.Т. – нейна майка. Макар да не е присъствала при срещата на
молителката с ответника на 15.07.2018 г. вечерта, свидетелката разказва за
случилото се като възпроизвежда споделеното от Т. и другата й дъщеря –
очевидец, която е възприела обидните думи и изрази, изречени от ответника към
майката на децата му.
Съдът при условията на чл.172 от ГПК
изцяло кредитира показанията й, тъй като макар и в родствени отношения с
молителката, тя е незаинтересована от изхода на делото. Доколкото се касае за
конфликтни ситуации в семейството, то именно членовете на същото са тези, които
имат преки и непосредствени впечатления за случващото се. В тази връзка съдът
не дава вяра на показанията на свидетелката Банковска,
според която Т. и С. живеели безпроблемно, не знаела за скандали, дори била
учудена, че са разделени. Житейски логично е именно най-близките родственици да са в течение със случващото се вътре в
семейството. Твърденията на тази свидетелка, че ответникът е добро момче,
категорично се опровергават и от представеното СМУ и преписката от РУМВР -
Кубрат, от които се установява, че освен психически тормоз, ответникът е
осъществил и акт на физическо насилие. Независимо, че с молбата съдът е
ангажиран относно проява на домашно насилие, случила се на 15.07.2018 г., то
представеното СМУ № 73/2018 г. и полицейска преписка, установяващи извършен акт
на физическо насилие от ответника на 25.07.2018 г. следва да се вземат предвид,
тъй като са от значение за спорното право – чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Съдът не дава вяра и на твърдението на св.Банковска,
че като е присъствала на 15.07.2018 г. при предаването на децата от бащата на
майката, ответникът не е изричал обидни думи. Същата обаче е била през цялото
време в автомобила, тъй като била с гипсиран крак, а от показанията на
свидетелката Т., както и от описаното в молбата и декларацията се установява, че
обидните думи са изречени от ответника при влизане в двора на къщата, при което
няма как да бъдат чути от свидетелката.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа
в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.
За да проведе успешно доказване на оспорените твърдения за осъществени
спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника
е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН,
който дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН и показания на разпитаните свидетели, съдебният състав намира,
че по делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на
изложения в молбата на Т.В.Т. акт на домашно насилие под формата на психическо
и емоционално насилие спрямо нея. Деянието, изразяващо се в проява на грубо
поведение от страна на ответника към майката на децата му, с която са във
фактическа раздяла, извършено на посочената дата – 15.07.2018 г., както и
нанасянето на удар с юмрук в областта на лицето й, извършено на 25.07.2018 г. и
авторството им се установяват, както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са
осъществени актовете на домашно насилие, от кое лице и в какво се състоят
същите, така и от събраните по делото писмени доказателства и показания на св.Т..
Като подкрепена от събраните гласни и писмени доказателства, декларацията е
годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея
под страх от наказателна отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН). Ангажираните от ответника доказателства не оборват доказателствената сила на декларацията по отношение на
описаните в нея факти.
Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба
за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена като в защита на
молителката бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН. Отчитайки
интересите на пострадалата за адекватни на нуждата от защита с оглед вида,
системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от
ответника съдът намира мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН. Последните се
явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с
оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици
на извършените спрямо нея от ответника
домашни насилия.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена
глоба към минималния размер – 200.00 лева. При определяне размера на дължимата
глоба, съдът съобрази обстоятелството, че това деяние е първо по реда на този
закон, както и отчете липсата на доказателства, установяващи имотното състояние
на ответника.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв., както и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на молителката сумата 400.00 лева – сторени
разноски по делото.
Мотивиран от така изложените съображения съдът произнесе своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал.
Великова