Присъда по дело №571/2009 на Районен съд - Пазарджик

            НЧХД № 571/2009г.

            МОТИВИ :

            Обвинението е против подсъдимите И.В.Ш. и В.А.Ш. *** за престъпление по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 22.09.2008г. в с.Д., обл.Пазарджик в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна повреда на М.В.К. ***, изразяваща се в разкъсноконтузни рани в областта на челото и горната устна, оток и кръвонасядане на двете лицеви половини, масивно кръвонасядане на дясното слепоочие.

            Подсъдимите не се признават за виновни по предявеното им обвинение, като в обясненията си отричат да са извършили престъплението в което са обвинени .

             Повереникът на тъжителя пледира за осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск .

            Защитата пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на предявения граждански иск.

            По делото е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от пострадалия М.В.К.  против подс. И.В.Ш. и В.А.Ш. за сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от 22.09.2008г. до окончателното изплащане на сумата  и е конституиран пострадалия М.В.К.   като граждански ищец по делото .

            Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :

           

            През месец септември 2008г. в замлището на с.Щърково тъжителя М.К. *** покрай собствената му ябълкова градина и видял, че подс.И.В.Ш. заедно със съпругата му и майка му да берат от неговите ябълки. Тъжителя отишъл при тях и ги попитал защо берат от неговите ябълки, при което подс.И.Ш. *** у разрешил. Тъй като тъжителя не бил съгласен между него и подс.Ш. възникнал скандал и подс.И.Ш. и семейството му преустановили брането на ябълки и си тръгнали за дома си в с.Динката .

            На 22.09.2008г. в тъжителя М.К. отишъл със собствения си автомобил до с.Динката, за да наеме работници за земеделска работа за следващия ден . Тъжителя бил спрял автомобила си пред къщата на св.Н.М. и разговарял с него. В този момент покрай тях минал подс.И.Ш., който живеел на близо и тъжителя го попитал кога ще му плати за ябълките, който е обрал със семейството му от неговата градина. Подс.И.Ш. му казал, че нищо няма да му даде и продължил за дома си. След известно време подс.И.Ш. се върнал при тъжителя пред дома на св.М. и започнал да заплашва тъжителя. В този момент към него се присъединил баща му подс.В.Ш., който също започнал да заплашва тъжителя. Свидетел на инцидента старал Н.М., пред къщата на който се намирали подсъдимите и тъжителя . След заплахите подс.В.Ш. започнал да удря тъжителя К. с юмруци по главата. Подс.И.Ш. пък бил хванал тъжителя, за да може баща му да го удря и също му нанесъл няколко удара в областта на главата. В резултат на ударите на двамата подсъдими по главата на пострадалия същия почувствал болки и му потекло кръв по лицето. След като се разправили с тъжителя подс.И.Ш. и В.Ш. се прибрали в дома си . Тъжителя веднага отишъл до Бърза помощ, където му била оказана помощ и се прибрал в дома си. На други ден не се чувствал добре и лежал в дома си, а на 24.09.2009г. бил преглеждан от съдебен лекар и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 74 – І /2008г., от което е видно, че при прегледа на М.В.К. *** се установиха : разкъсноконтузни рани в областта на челото и горната устна, оток и кръвонасядане на двете лицеви половини, масивно кръвонасядане на дясното слепоочие . Тези увреждания добре отговарят по време и начин да получени така, както съобщава пострадалият, а именно при нанесен му побой и да довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК .

           Подсъдимите И.Ш. и В.Ш. са осъждани многократно и имат негативни характеристични данни .

           Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на показанията на св.Н.М., З.Ш., Г.Я. и И.Д. и писмените доказателства по делото – свидетелства за съдимост на подсъдимите и съдебномедицинско удостоверение № 74-І/2008г.

             Видно от съдебно медицинското удостоверение № 74 – І/2008г. е че на тъжителя са били причинени разкъсноконтузни рани в областта на челото и горната устна, оток и кръвонасядане на двете лицеви половини, масивно кръвонасядане на дясното слепоочие . Тези увреждания добре отговарят по време и начин да получени така, както съобщава пострадалият, а именно при нанесен му побой .

  По делото е разпитан като свидетел Н.М., който в показанията си установява, че бил отворил пред тях гаража и си бърникал по колата. Минал тъжителя М.  К. с колата, спрял. Започнали да си правят  мохабет. След  пет или десет минути ли, се задал И.Ш. с колело към Махалата отивал.  Двамата  започнали  да се карат. И. тръгнал с колелото към Махалата,  в това време идвал баща му –В. насреща. Карането прерастнало в бой,  тримата се биели – В., И. и М..   М. попитал  нещо И., при което И.  му каза „Какво бе ?”. След това като дошъл  баща му започнали да се бият. Той бил в гаража  и излязъл като започнали да се бият. За бързо станал боя и минали двама от Махалата и ги разбранили. Отишъл и взел  парцали и памуци, защото на М. му текло кръв от челото. Другите двама си отишли. По двамата подсъдими нямало наранявания.

             Като свидетел по делото е разпитан И.Д. квартален полицай на селото, който в показанията си установява че М.К. дошъл при него с медицинско и целия бил охлузен  и подал  жалба срещу И. и В.  Ш., затова, че са му нанесли побой. След  като извикал и снел обяснения от И. и В.  Ш., същите се оплакали, че М.К. им е отправил заплахи, за саморазправа, след случая. За което М.К. бил предупреден  с протокол. След което нямало никакви  сигнали.  К. когато подал жалбата се оплакал, че скандала е станал   заради ябълки, че имали споразумение с тях. Хванал  ги е, че му берат  ябълките и  са се споразумели с тях, да му заплатят минимална сума. Това му  го казали след скандала. К. имал охлузвания по лицето. Била образувана преписка и изпратена за лека телесна повреда по хулигански подбуди до Прокуратура след което разбрал, че е прекратена. На В.Ш. съпругата и В. дошли да му се оплачат след инцидента, че К. е искал да се саморазправа със семейството му. На подс.Ш. многократно са съставяни актове за нарушаване на  обществения ред, същите са криминално проявени и не се  ползват с добро име. Знае, че са осъждани.

           По делото са разпитани като свидетели З.Ш. и Г.Я., който в показанията си твърдят, че скандала между тъжителя и подсъдимите е бил породен от това, че семейството на подс.И.Ш. е обрало част от ябълките на тъжителя. Свидетелките твърдят, че отношенията между тъжителя и тяхното семейство са били влошени и че тъжителя е причаквал подс.И.Ш. в края на селото, за да се саморазправя с него .

            В обясненията си подс.И.Ш. и В.Ш. отричат да са причинили наранявания на тъжителя М.К..

 Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Ш., тъй като същите са повлияни от защитната им позиция по делото и се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Н.М., И.Д. и писмените доказателства по делото . В случая св.М. е очевидец на деянието извършено от подсъдимите Ш., а св.Д. установява, че след инцидента е разговарял с тъжителя, който е подал жалба срещу подсъдимите и е казал, че са му нанесли побой . Съдът кредитира показанията на св.М. и показанията на св.Д., тъй като същите се подкрепят от писменото доказателство съдебномедицинско удостоверение № 74 – І /2008г. от което се установява, че на тъжителя са били причинени наранявания, които отговарят на това което съобщава пострадалия . Колкото до показанията на св.Ш. и Я., същите са близки на подсъдимите и показанията им са повлияни от желанието да ги оневинят. Също така показанията на двете свидетелки установяват факти, който се отнасят за друг случай когато семейството на подс.И.Ш. е било в ябълковата градина на тъжителя К. .

Съдът намира, че по делото е безспорно установено извършването на престъплението от подсъдимите. В подкрепа на този извод на съда са показанията на св.Н.М. и И.Д. и писмените доказателства по делото – свидетелства за съдимост на подсъдимите и съдебномедицинско удостоверение № 74-І/2008г., които взети в своята съвкупност обосновават по несъмнен начин факта, че подсъдимите са  извършили деянието описано в тъжбата.

            При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.И.Ш. и В.Ш. са осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на  чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като на 22.09.2008г. в с.Динката, обл.Пазарджик в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна повреда на М.В.К. ***, изразяваща се в разкъсноконтузни рани в областта на челото и горната устна, оток и кръвонасядане на двете лицеви половини, масивно кръвонасядане на дясното слепоочие.

            Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянията си, като са имали представа за всички обективни елементи на състава и са искали настъпването на обществено опасните последици - действали са с пряк умисъл . В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимите, които са нанесли удари по главата на тъжителя, знаейки, че ще му причинят наранявания и са искали това . Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че действа заедно с другия, поради което е налице и общност на умисъла .

            Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимите да причинят наранявания на пострадалия тъжител .

            При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 ал.1 от НК относно неговото определяне .

            Съдът съобрази като сравнително ниска обществената опасност на деянието, което е леко престъпление по смисъла на НК .

Съдът съобрази като сравнително висока обществената опасност на подс.И.Ш. и В.Ш., същите са осъждани и имат негативни характеристични данни .

            Като смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства съдът съобрази тежкото им материално и семейно положение, а като отегчаващо обремененото съдебно минало .

             При тези данни и като приложи разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК и даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че най-подходящото наказание на подсъдимите в конкретния случай се явява наказанието пробация, поради което и на основание чл.42 а ал.2 т.1 и т.2 от НК съдът определи на подс.И.Ш. и В.Ш. наказание пробация при следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност не по-малко от два пъти седмично за срок за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година .

             По отношение на предявения граждански иск от тъжителя М.В.К. против подс. И.Ш. и В.Ш. за деянието по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК съдът счете, че същият е основателен до размера от  2000 лв., тъй като по делото се установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимите, пострадалия тъжител М.В.К. е претърпял неимуществени вреди –болки и страдания . Видно от съдебно медицинско удостоверение № 74 - І/2008г. е че в резултат на деянието извършено от подсъдимите на тъжителя са били причинени разкъсноконтузни рани в областта на челото и горната устна, оток и кръвонасядане на двете лицеви половини, масивно кръвонасядане на дясното слепоочие. Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на нараняванията посочени в медицинското удостоверение счете, че справедливия в случая размер на иска е 2000 лв. Ето защо съдът осъди подс. И.Ш. и В.Ш. да заплатят солидарно на тъжителя М.В.К. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 22.09.2008г. до окончателното изплащане на сумата .

            Съдът счете, че предявения граждански иск от тъжителя М.В.К. против подс. И.Ш. и В.Ш. за размера от 2000 лв. до 5000 лв. е неоснователен и го отхвърли като такъв.

           С оглед уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс. И.Ш. и В.Ш. да заплатят в полза на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 40 лв. за всеки един от тях .

           С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. И.Ш. и В.Ш. да заплатят на тъжителя М.В.К. направените от него деловодни разноски по делото в размер на 181 лв. за всеки един от тях – възнаграждения на адвокат и такси .

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                    

                                                                                                 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :