РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1797/19.10.2022г.
гр. Пловдив, 19.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от Председателя к.а.н.д. № 1623 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
М.А.И., против Решение № 973 от 13.05.2022 г., постановено по АНД № 1519 по
описа за 2022г.на Районен съд - Пловдив, ХХI
н.с., с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5341294, издаден от ОД
на МВР – Пловдив, с който на М.А.И., като законен представител на „МАИ-ГРУП
ХОЛДИНГ“ ООД, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С касационната жалба се претендира отмяна
на решението на районния съд поради неправилност и незаконосъобразност. Излагат
се съображения, свързани с реквизитите на ЕФ и по-конкретно, поради
непосочване на конкретен негов издател, както и на подпис на лицето, което го е
съставило. Навежда възражение относно посочването на различен от постоянния си
адрес, което води до неяснота кой е установеният и кой е наказаният нарушител. Сочи
се също, че районният съд не е установил по безспорен път, разминаването между
посочените GPS координати, които посочват мястото на извършване на нарушението,
и мястото посочено в процесния ЕФ. Твърди, че по
делото няма никакви доказателства, че автомобилът е собственост на
представляваното от него дружество. Взема се становище да е налице разминаване
между приетото превишение на скоростта в електронния
фиш и в снимковия материал към него, което да нарушава правото на защита.
Ответникът - ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение. Счита
постановеното от първоинстанционния съд решение за
правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за намаляване на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждениедо размера на минималното
възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. Ето защо е ДОПУСТИМА.
По същество:
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба на М.А.И. срещу ЕФ серия К № 5341294 издаден от ОД на МВР –
Пловдив. С оспорения ЕФ, Й. е санкциониран затова, че на 29.07.2021г. в 10:53ч.
в гр. Пловдив на ул. „Цар Симеон“ до блок 399 в посока от изток към запад
жалбоподателят И. управлявал лекия автомобил „Ауди С 8“ с регистрационен номер ****,
собственост на „Маи-Груп Холдинг“ ООД, при максимално разрешена скорост в
населено място от 50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч, се е движил със скорост 71 км./ч. Нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-М581.
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че извършването на нарушението
е установено по несъмнен начин, процесния
фиш съдържа предвидените от закона реквизити, както и че на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация.
Въззивният съд е приел също, че мястото
и времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в
електронния фиш, както и че същият съдържа в достатъчна степен предвидените от закона реквизити.
В мотивите на оспорения съдебен акт е
посочено, че нарушението безспорно е установено че жалбоподателят И. е извършил
от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. От обективна страна на 29.07.2021 г. в 10: 53 часа в гр. Пловдив, на
ул. "Цар Симеон" до блок 399 в посока от изток към запад
жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Ауди С 8" с рег. № ****,
като се е движил със скорост от 71 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч. Така направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението
да бъде еднозначно определено и отграничено от кое да
е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква
съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение,
както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по
делото е доказано и че максимално разрешената скорост в процесния
пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Районният съд е посочил, че правилно е
определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно М.А.И.,
като законен представител на дружеството собственик на МПС, който не се е
възползвал от процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Обсъдено е в съдебното решение и
приспадането на нормативно опредения толеранс от 3 км/ч при определяне на
установената наказуема скорост като в тази връзка е съобразил разпоредбата на
чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и данните от приложените по
делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и статично
изображение.
По отношение на размера на наложената
глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият е правилно определен
съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Настоящият съд споделя изцяло мотивите
на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
тях.
В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на издадения
ЕФ. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени
са в пълнота, събраните по делото доказателства.
Настоящата
инстанция изцяло споделя доводите на ПРС относно реквизитите на ЕФ. По силата
на чл. 189, ал. 11, ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и
електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на
правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното
постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния
фиш.
Напротив,
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволно плащане. Правилно ПРС е приел, че
горепосочените реквизити, са налице в издадения електронен фиш и доколкото
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН, същият не е незаконосъобразен, поради липса на три имена и подпис
на орган и други.
Фактически и
правно обоснован е и направеният от въззивния съд
извод, че облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за налагане на
административно наказание, е приложима при установяване на нарушения по чл. 21
от ЗДвП с мобилни автоматизирани технически средства или системи. При
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на МПС /чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП/, като нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично определя
като веществени доказателствени средства снимките,
видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е регламентирано, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените
нарушения на правилата за движение, като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано,
че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система.
С оглед на
посочената нормативна регламентация следва извода, че нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за
използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС,
съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /че в хипотезата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се
основава на наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента на
приемане на ТР от гл. т липсата на изрично разписани правила за използването на
мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
След измененията на ЗДвП /ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г. / и издаването на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС,
функциониращи автоматично. Следователно няма законово регламентирана пречка за
прилагане на облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за налагане на
административно наказание при установяване на нарушение по чл. 21 от ЗДвП чрез
мобилни автоматизирани технически средства и системи.
Въведените в касационната жалба
твърдения по отношение на неправилното посочване на местоизвършването
на нарушението и несъвпадение на GPS координатите посочени в снимковия материал
към електронния фиш и посочения административен адрес съдът намира следното:
Съгласно чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., местата за разполагане на
техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата
разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез посочване
на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. представлява
годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче разчитането на
конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не
всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на
санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния
фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия
административен адрес до конкретните географски координати, на които е
разположено техническото средство.
В тази връзка следва да се отбележи, че
чисто фактически GPS координатите, на които е разположено съответното АТСС биха
съвпадали с GPS координатите на имота, за който е отреден дадения
административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия имот. Такова
изискване обаче не е поставено, тъй като би противоречало и на напълно
нормалните и логични изисквания АТСС да се разполагат в близост до пътното
платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене на
пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото
средство да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват
дървета, огради, знаци и др.
С оглед гореизложеното следва да се
приеме, че АТСС ще е разположено на даден административен адрес, дори и чисто
формално неговите GPS координати да не съвпадат с GPS координатите на
поземления имот, за който е отреден съответния административен адрес. Напълно
достатъчно е GPS координатите на разположеното АТСС да са в близост до администартивния адрес, както е и по настоящото дело.
Неправилно е становището на касатора и относно това, че посочването на различен от
постоянния адрес в ЕФ представлява съществено процесуално нарушение. Настоящия
състав споделя направените от възивния съд изводи,
съгласно които данните на И.,посочени в ЕФ /три имена и ЕГН/ са достатъчни за категоричната
и несъмнена индивидуализация на лицето и посочения различен от постоянния адрес
не води до неяснота кой е установения и кой наказания нарушител.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 973
от 13.05.2022г., постановено по АНД № 1519/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХI н.с.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН **********,***
да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.