РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1844/26.10.2023г.
гр.
Пловдив 26.10.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести септември 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
Г. ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1973 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод
касационна жалба от Н.П.Н., чрез процесуалния му
представител адв. Б., против Решение № 1095
от 16.06.2023г., постановено по АНД № 6281/2022г. по описа на Районен
съд –Пловдив, с което е потвърдено на Наказателно постановление /НП/ №647422-F641905/14.07.2022r. на
Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Н.П.Н. ЕГН:**********,
с адрес ***, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 5900 лв./ пет хиляди
и деветстотин/ за извършено нарушение по чл.80а ал.1 пр.1 от Закона за данъците
върху доходите физическите лица/ЗДДФЛ/.
Ответникът, Директор на
Дирекция обслужване при ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния му представител
адв. Манолева оспорва жалбата.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество
за основателна
поради следното:
Въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка приемайки за
установено следното:
На
02.02.2020 г. е бил съставен АУАН № F641905 против Н.П.Н. за
това, че не е декларирал в ТД на НАП- Пловдив в законоустановения срок - от
10.02.2021г до 30.04.2021г в годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
2020г, непогасените към 31.12.2020г остатъци от предоставени парични заеми през
2020г и през предходните 5 данъчни години/ за периода 2015г-2019г/ в общ размер
над 40 000 лв., а именно непогасени остатъци по предоставени парични заеми
възлизащи на 59 000 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно е преценил в решението си, че с оглед
на конкретните факти, които са били установени с наказателното постановление,
правната квалификация на нарушението е тази по чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В случая съставомерността на деянието се състои
в пропускането на Следователно законодателят е предвидил състав на нарушение,
свързан с неизвършване на действието по подаване в срок на декларация, което
обаче не е идентично по съдържание с изискванията за деклариране на факти,
установени от нормите, уреждащи съдържанието на декларациите по закона.
Необходимото съдържание на декларацията е визирано в чл. 50, ал. 1, т.
5 от ЗДДФЛ, като тогава, когато тя не отговаря по съдържание на
посочената норма, тогава е изпълнен и съставът на чл. 80а от ЗДДФЛ.
В тази връзка и датата на нарушението по този законов текст с оглед точното му
съдържание, ще е датата, на която именно не е декларирано изискуемо от закона
обстоятелство, или то е било невярно декларирано, сиреч, датата, на която е
затаена истина пред органа, пред който следва да се декларират конкретни факти
с подаване на декларация. При това положение и съставът на нарушение, визиран в
нормата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ ще е налице или когато изобщо не се декларират
обстоятелствата, подлежащи на деклариране, или когато са невярно декларирани,
но и в двата случая се предполага да е била депозирана декларация, в която
обаче да липсва деклариране на конкретно съществуващи обстоятелства, които
следва да се декларират, респективно, макар и декларирани, те да са невярно
посочени. Затова именно и датата на нарушение при осъществяване на състав на
такова по чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ ще е датата на подаване на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай, описаната в процесното наказателно постановление
фактическа обстановка води на извод за установено вярно и пълно деклариране на
фактите по чл. 50, ал. 1, т.
5, б. "б" от ЗДДФЛ, но направено извън срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Задължението за подаване на декларация в срок е уредено
именно по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, а това за деклариране, респ. за вярно деклариране на доходите
от заемите, както се каза, е уредено в чл. 50 от ЗДДФЛ,
като санкционирането на нарушаването на тези задължения е съответно по чл. 80, ал. 1
и по чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Основателни са в тази връзка възраженията на касатора за извършено неправилно квалифициране на нарушението.
Дадената неправилна правна квалификация обаче, не е всякога основание за отмяна
на наказателното постановление. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 7 на ЗАНН в
правомощията на районния съд е той да измени наказателното постановление,
като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В случая
съдът е следвало да извърши преценка налице ли са условията за изменение на
наказателното постановление посредством преквалифициране нарушението чрез
подвеждането му под посочената като съответна от негова страна друга разпоредба
от ЗДДФЛ, визираща елементите от фактическия състав на установеното нарушение,
като се има предвид, че това не налага изменение на обстоятелствената част на
наказателното постановление. Само по себе си това е основание да се отмени обжалваното съдебно решение, като
делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд със
задължителни указания за преценка наличието на основанията за съответно
изменение на наказателното постановление чрез преквалификация на деянието, с
приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
В случая обаче съществено за изхода на
настоящия правен спор е обстоятелството, че
е налице разминаване на датата на извършване на нарушението в АУАН-а и
тази в НП. В АУАН № F641905 от 02.02.2022г. за дата на
извършване на нарушението е посочена 01.05.2020г., а в процесното НП 01.05.2021г. Основателно е твърдението на
касатора, че с посочването на различни дати на извършване на нарушението независимо
от това дали се касае за очевидна фактическа или за техническа грешка при
всички случаи е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Предвид горното съдът
намира касационната жалба за основателна, поради което обжалваното решение
следва да бъде отменено респективно следва да се отмени и обжалваното пред ПРС
НП.
С оглед изхода на
правния спор на пълномощника на касатора следва да се присъди възнаграждение за
адвокат за всяка една от инстанциите съобразно чл. 38, ал.1,т.3, предложение 2 от Закона за
адвокатурата в общ размер на 2236 лв.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1095 от 16.06.2023г., постановено
по АНД № 6281/2022г. по описа на Районен съд –Пловдив И ВМЕСНО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №647422-F641905/14.07.2022r. на
Директора Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Н.П.Н. ЕГН:**********,
с адрес ***, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 5900 лв./ пет
хиляди и деветстотин/ за извършено нарушение по чл.80а ал.1 пр.1 от Закона за
данъците върху доходите физическите лица/ЗДДФЛ/.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на Г.Х.Б.
*** сумата в размер на 2236/две хилядзи
двеста тридесет и шест/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :