РЕШЕНИЕ
№ 2895
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. А.
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. А. Административно
наказателно дело № 20231110217000 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0004053 от 22.11.2022г., издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба 22/03.11.1999г.
на МТ, на И. В. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лева.
Недоволен от НП е останал П., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения
против обжалвания акт. Твърди, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на нормите на
материалния закон. Твърди се още, че неправилно наказващият орган е квалифицирал
нарушението, като относима към конкретния случай е разпоредбата на чл. 8 от Наредба №
36 на МТ. Релевира доводи, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е най-
благоприятна за нарушителя. Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание на 20.05.2024г. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява..
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но също не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено следното:
На 24.10.2022г. около 14.40 часа на АМ Струма км. 15-ти преди трети тунел с посока гр.
Перник И. В. П. управлявал влекач “Даф” от категория N3 с рег. № и полуремарке Шмитц
от категория О4 с рег. № Е9290ЕА /и двете собственост на превозвача/.
Движейки се по маршрут гр. София - гр. Кюстендил с Лиценз на Общността и заверено
копие № ********* водачът на товарния автомобил П. извършвал обществен превоз на
товари, същият бил спрян за проверка. По време на проверката водачът представил
удостоверение за психологическа годност № 595658, което било изтекло на 19.04.2022г. и не
могъл да представи валидно удостоверение за психологическа годност.
За това нарушение на същия бил съставен АУАН, с който била ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999г.
на МТ. АУАН бил връчен на П. срещу подпис в деня на съставянето му.
След връчването на АУАН П. депозирал възражение в законоустановения срок, с което
навел доводи за липса за извършено нарушение, както и представил ново удостоверение за
психологическа годност с № 802136/26.10.2022г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0004053 от 22.11.2022 г.,
издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 87, т. 2 от
Наредба 33/03.11.1999г. на МТС на И. В. П., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта
и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели Й. и К., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.
Освен това, по делото е безспорно установено обстоятелството, че срокът на валидност на
последното свидетелство за психологическа годност на П. е изтекъл на 19.04.2022г., тъй
като това е видно от самия документ, заверено копие от който е налично по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Съдът намира, че нарушението на П. е доказано по несъмнен начин. От показанията на
свидетелите П и В. се установява категорично, че водачът не е представил валидно
удостоверение за психологическа годност, а от справката по делото се установява, че към
датата на проверката той не е имал валидно такова. Ето защо, правилно АНО е приел, че
2
водачът не отговаря на изискването да е психологически годен по смисъла на посочената
разпоредба. В този случай, нормата на Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ гласи: “Водачът на
автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания:
2. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата”
Нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 на МТИТС сочи, че: „При всяко
постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и
за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа
годност.“
За това нарушение законът е предвидил на виновното лице да се налага наказание в
размер на 2000 лева, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която гласи:
„Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва със:
1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение;“
Ето защо, съдът намира, че за това нарушение наказанието е точно определено в закона и
не може да бъде ревизирано от въззивния съд.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно -
жалбоподателят съзнателно (умишлено) е нарушил правилото да притежава удостоверение
за психологическа годност преди да управлява МПС, с което се извършва обществен превоз
на пътници – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите.
По възражението на жалбоподателя, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 36/15.05.2006 на МТИТС, тъй като същата била по - благоприятна за
жалбоподателя, съдът следва да отбележи, че тази разпоредба отчита също така
задължението на водача на товарния автомобил да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, като нито горепосочената разпоредба, нито пък тази по чл. 87, т. 2
от Наредба 22/03.11.1999г. на МТ не освобождават жалбоподателя от задължението да
притежава и да представи валидно удостоверение за психилогическа годност. Поради
горните съображения съдебният състав не може да сподели вижданията на жалбоподателя,
че една от двете разпоредби е по - благоприятна от другата.
Досежно възражението, че не е налице нарушение, тъй като на по-късен етап с депозиране
на възражението срещу издадения АУАН от жалбоподателя е представил ново валидно
удостоверение за психологическа годност от 24.10.2022г., не се споделя от настоящия
съдебен състав. Това е така, тъй като към момента на извършване на проверката водачът на
товарния автомобил не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,
като този пропуск е съществен и не може да бъде саниран с издаването на ново
удостоверение след извършване на проверка на водача и установяване на нарушението.
3
Съдът намира, че процесното нарушение не може да се характеризира като маловажно,
защото от изтичането на срока на валидност на удостоверението за психологическата му
годност са изтекли няколко месеца – почти шест. Т.е. закъснението е значително и
нарушението се явява типично за вида си, с нормалната за този вид нарушения обществена
опасност. Ето защо, чл. 28 от ЗАНН не следва да се приложи в този случай.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно,
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 42-0004053 от 22.11.2022г., издадено от и.д. Директор на РД
„Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба 33/03.11.1999г. на МТ, на И. В.
П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4