Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 07.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско /предишно Административно/ отделение, III- Б въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
При секретаря Н.С.
И прокурора РАЛИЦА МРАВКОВА
сложи за разглеждане АДМ.Д.№ 4 по описа за 2014 г.
Докладвано
от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.33-45 ЗАП, отм.
във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на АПК, във връзка с
чл.138 ЗТСУ, отм.
Образувано
е в изпълнение на указанията, дадени от ВАС на РБ, Второ отд.
в решение № 7760 от 09.06.2014 г. по адм.д.№ 14873 по
описа за 2013 г. и по-конкретно: за произнасяне по жалбата на А.М.С. и Г.Ц.С.
срещу заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на Главния
архитект на гр.София, с която е одобрен ЗРКП на м.“Х.Б.“, гр.С., относно частта
за регулация, в която се предвижда трасе на градска магистрала 1-Б клас с
посока „П.-А.“.
Видно от
мотивите на ВАС на РБ, приема се, че жалбата
е допустима само в частта относно собствения на жалбоподателите имот ПИ 529 по кад.лист № 365, м.“Х.Б.“.
Делото е
върнато за ново разглеждане с оглед на това, че бил необоснован извода на съда
по първоначалното разглеждане, за липсата на друго техническо решение за
изместване на магистралния път; липсвали доказателства относими
към преценката за възможните начини за процедиране и избора на
по-благоприятните и най-икономично осъществимите. ВАС счита, че експертизата,
изслушана при първоначалното разглеждане на делото е относима
само по отношение на имот ПИ 531, не и по отношение на този, собственост на жалбоподотелите М. и С.. При новото разглеждане следвало да
се изследва степента и начина на засягане на ПИ 529.
При новото разглеждане на делото жалбоподателите
искат от съда да отмени обжалваната заповед на Главния архитект на гр.С. по
отношение на техния имот. В хода по същество пълномощника им адв.З. въвежда довод за нарушение на чл.28 а от ППЗТСУ и
чл.21 а ЗТСУ /понастоящем отменени/.Претендира заплащане на разноски.
Ответникът
Главния архитект на гр.С. при новото разглеждане на делото не взема
становище.
СГП
счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваната
заповед - законосъобразна.
Заинтересованите
страни, представлявани от адв.П. поддържат жалбата.
Заинтересованата страна М.О.Т. /който е призоваван от
настоящата инстанция, с оглед на обстоятелството, че е участвал в
производството по постановяване на отменителното
решение на ВАС на РБ, виж СПЛ/ чрез особения си представител адв.Н., изразява становище за основателност на жалбата.
Останалите заинтересовани
страни не вземат
становище по жалбата в настоящето производство.
Съдът,
като прецени доводите на страните, представените писмени доказателства, приема
следното за установено от фактическа и правна страна на спора:
От допуснатата, изслушана и приета
съдебно-техническата експертиза се установява, че улицата предвидена с
обжалваната заповед засяга имота, собственост на жалбоподателите. В този смисъл
са и указанията на ВАС на РБ в отменителното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.3 ЗАП, отм.
във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Служебно известно е на настоящия
състав / оглед разглеждането на адм.дела в пордължение на години/
протокол № 5, съдържащ решение № 9 от 20.12.1995 г. на СОС и приложение
№ 1 за правомощията на Главния архитект на София, както и приложение № 3
относно разпределение правомощията по одобряване, съответно съгласуване на
архитектурни и други проекти, разрешаване на строителството и други технически
въпроси между УАГ и техническите органи на районите в гр.С..
Обжалваната заповед е издадена от
Главния архитект на гр.С. на основание чл.6,т.6 ЗТСУ. В редакцията на ЗТСУ към
момента на издаване на обжалваната по делото заповед е посочено, че подробните
градоустройствени планове, каквито са одобрени с процесната
заповед, се одобряват от общината. Под община следва да се разбира “общински
съвет” по смисъла на чл.18, ал.1 ЗМСМА като правоприемник на ОбНС по смисъла на чл.3, ал.2 ЗНС, отм., като орган на
местно самоуправление. Съгласно пар.14, т.9 от ДР на
ЗИДЗТСУ, обн.ДВ, бр.63/95 г. навсякъде в закона
думите “ОБНС” се заменят с думата “общината”, т.е. ще се има предвид общинския
съвет като колективен орган на управление, а не общината като териториална
единица или общинската изпълнителна власт. След като в разпоредбата на чл.6,т.6
ЗТСУ, отм. е изрично визиран органа, който следва да издаде акта по тази
законова разпоредба, хипотезата на чл.6, ал.4 ЗАП е неприложима в случая.
Следователно компетентен да издаде
заповед по чл.6, т.6 ЗТСУ, отм., в конкретния случай е СОС, вж. и решение №
5421/99 г. по ах.д.№ 926/98 г. на ВАС на РБ, Второ отд.
По изложените по-горе мотиви е неприложима и разпоредбата на чл.184 ЗТСУ, отм.,
така и в решение № 4412/09.05.2002 г. на ВАС на РБ, по ах.д.№ 1873/2002 г.,
Второ отд.
Съгласно пар.187
от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн.ДВ, бр.65 от 22.07.2003 г., в
срок от 6-месеца от влизане на закона в сила общинските съвети могат да
потвърдят заповедите на Гл.архитекти
на общината/района/, издадени на основание чл.6,т.6 от ЗТСУ, отм., в периода 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г., с
изключение на отменените като незаконосъобразни. Именно СОС на основание пар.187 от ПЗР на ЗИДЗУТ е потвърдил издадените от Главния
архитект на гр.С. заповеди с правно основание чл.6, т.6 ЗТСУ, с обнародваното в
ДВ, бр.78/ 09.2003 г. решение №
85/06.08.2003 г. Последното е и представено ведно с преписката.
Ето защо обжалваната по делото
заповед не се явява нищожна, вж. в този смисъл решение № 1994, постановено по
ах.д.№ 10493/03 г. и решение № 3493 от 18.04.2005 г. по адм.
д.№ 1693/2005 г. и двете по описа на ВАС на РБ, ІІ отд.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма, както и е мотивирана.
Улиците винаги следва да се
предвиждат в обществен интерес.
От допуснатата, изслушана и приета
съдебно-техническата експертиза, както и от обжалвания ИАА, се установява, че ПИ
529, попада в УПИ І с отреждане за озеленяване. От пояснителна скица № 3, която
представлява комбинирана от окончателния регулационен план на гр.С.,м.С. Г.,
к-с Б.Ш., заповед № РД-50-09-136/11.04.1983 г. и актуалния кадастрален план,
поддържан от ГИС-С., е видно, че процесния имот,
който е с конфигурацията на днешните си граници, около 348 кв.м. или 67 %,
попадат в кв.280, УПИ ІІ с отреждане по плана, одобрен 1983 г. „За спорт,
гаражи и озеленяване“, а около 172 кв.м. или 33%, попадат в предвидения паркинг
в западния край на ул.“Л.“ в участъка между о.к.148, 175 и о.к.174 или общо по
този, предхождащ обжалвания план, предвиждането относно ПИ 529 е било за 100 %
отчуждаване. Вещото лице инж.К. е констатирал, че всички имоти засегнати от
магистралната улица, предвидена с обжалвания в настоящето производство ПУП, са
имоти, които по предходния план, одобрен 1983 г., попадат в квартал с отреждане
„За спорт, гаражи и озеленяване“ и като такива са предвидени за 100 % отчуждаване.
При това положение доводите на
жалбоподателите за допуснато нарушение на чл.21 а ЗТСУ, отм. не променят изхода
на спора а освен това не би се постигнал ефекта, който жалбоподателите търсят
чрез обжалването на процесната заповед; предходния
план от 1983 г.е влязъл в сила..
Спазено е изискването на чл.20,
ал.2 и чл.69, ал.1 ППЗТСУ. Липсват данни да са налице предпоставките на чл.28 а
ППЗТСУ.
От заключението на вещото лице инж.К.
се установи още, че трасето на процесната градска магистрала
съгласно сегадействащия ОУП в значителна степен
съвпада с трасето на обжалвания план, с несъществено изместване в северна
посока и включване на трасето и на ул.“Л.“.
Наред с това, безспорно, новопроектираната
улица е от висок клас - магистрала 1-Б клас и ще улесни значително транспортния
поток в направлението с посока „П.-А.“. От транспортна и комуникационна гледна
точка е неправилно да се намалява само в една малка част, така че да не се
засегне процесния имот. Видно от заключението на
вещото лице инж.К., при всички мащабни транспортни проекти, какъвто безспорно е
настоящия, се засягат интересите на голям брой собственици като всяко
изместване засяга следваща група собственици. Единственото правилно решение е
обезщетяването на собствениците по действителни пазарни цени.
Налага се извод, че процесната улица е проектирана в обществен интерес. Уличната мрежа
се планира комплексно - не за един или
няколко имота - а за групи от
имоти и цели квартали. Премахването, респ. изменението на трасето на
една улична артерия налага препроектиране на уличната мрежа и нови градоустройствени решения за големи
групи имоти. По делото, противно на твърдяното
от жалбоопдателите, не се установи да съществува по-икономичен
и целесъобразен вариант /чл. 27, ал. 2 ЗТСУ/.
Следва да се има предвид, че по
отношение на останалите засегнати имоти от така проектираната магистрала 1-Б
клас, заповедта е влязла в сила. Видно
от мотивите на съда по първоначалното разглеждане на делото по жалбата на И.Х.К.,
Х.Х.Х. и Е.Х.Т., е прието, че : „съгласно експертното
заключение на вещото лице А.Д. /констатациите на което са обсъдени на с.3 от
мотивите на това решение/, трасето по магистралата не би могло да се измести по
такъв начин, че да засяга единствено незастроените имоти“. Искането на
жалбоподателите е било трасето да се
измести към ж.п. линията. Жалбата на И.Х.К., Х.Х.Х.
и Е.Х.Т. е била отхвърлена, а решението по първоначалното адм.д.
като необжалвано в тази си част е влязло в сила.
Настоящият състав приема, че е
недопустимо /това се вижда и от скицата, изготвена от двете вещи лица- виж къде
по трасето попада процесния ПИ 529/, а и
несправедливо трасето на магистралата да бъде променено само по отношение на ПИ
529, в който смисъл са указанията на ВАС на РБ, имплицинтно
съдържащи се в отменителното решение.
На основание гореизложеното, съдът
счита, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Тъй като ответникът не претендира
разноски, съдът не му присъжда такива.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА, подадена
от А.М.С. и Г.Ц.С. срещу заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на Главния архитект на гр.С., с която е одобрен ЗРКП
на м.“Х.Б.“, гр.С., относно частта
за регулация, в която се предвижда трасе на градска магистрала 1-Б клас с
посока „П.-А.“, в частта относно ПИ 529, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България в 14-дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: