№ 71242
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20241110125554 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 140773/29.04.2024г., подадено от „.......“ ООД срещу М. Х. П. за вземания по договор за
паричен заем, които включват и сумата от 250 лева, представляваща неустойка за забава.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, в случай, че заемателят не изпълни задълженията си
за погасяване на сключен договор за заем, същият дължи заплащане на разходите,
направени от заемодателя за събирането на вземането на просрочен кредит съгласно
тарифата на заемодателя. Според т. 6 от Тарифата за таксите и разходите събирани от „.......“
ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми при забава е
предвидено да се начислява еднократно сума в размер на 25% от размера на главницата по
договора за кредит. Посочените разходи са дължими за отлагане на започване на процедура
за принудително изпълнение по просрочено задължение. Така изложените клаузи на
договора за заем, както и Тарифата на таксите за допълнителните услуги, предоставяни от
„.......“ ООД са нищожни поради противоречие с императивните норми на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК, поради което основаното на тях вземане не се дължи.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочената неустойка. С оглед отхвърлената част от претенцията, заявлението следва да
бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 19,27 лева за държавна
такса и над 38,53 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
1
140773/29.04.2024г., подадено от „.......“ ООД срещу М. Х. П., В ЧАСТТА за сумата от 250
лева, представляваща неустойка за забава, както и в частта за разноските за разликата над
сумата от 19,27 лева за държавна такса и над 38,53 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2