№
гр. Кърджали, 21.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието
на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд
№ 9 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба от З.Н.Д. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №402/12.12.2019 г. по анд №919/2019 г. по описа на Районен съд-Кърджали, в частта му, с която е потвърдено НП
№29-00000141/31.07.2019 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Кърджали, с което на жалбоподателя са
наложени следните наказания: по т.1 - глоба в размер на 200 лв., на основание
чл.93в, ал.13 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/,
за нарушение по чл.34, §5, б.“а“ от Регламент /ЕС/ №165/2014 г.; по т.3 – глоба в размер на 2 000 лв., на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, за нарушение по
чл.23а, пр.2 от ЗАП. Жалбоподателят намира оспореното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила.
По отношение на деянието по т.1 от НП, твърди нарушения на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН-липса на описание на нарушението, като в АУАН и в НП, не било
вписано, какво било несъответствието между часовото време, записано на тахографския лист и официалното часово време в страната. Твърди неправилно приложение на разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗАвП, тъй като в АУАН и в НП, деянието по т.3 от НП било
описано по начин, предполагащ прилагането на чл.93, ал.2 ЗАвП
– непредставяне на документи в момента на проверката. Навежда довод и за
несъответствие на наложената санкция с принципа за пропорционалност поради
това, че единствено превозвачът можел да се снабди с процесното
удостоверение за категоризация. Иска съдът да отмени решението в оспорената му част, като вместо
него постанови друго, с което
да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по жалбата – Началник ОО „АА”, гр. Кърджали, не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното
решение е правилно постановено и следва да се остави в сила.
Административният
съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице,
за което оспореното решение е неблагоприятно.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 29-0000141/31.07.2019 г.,
издадено от началник ОО „АА“ гр.Кърджали, в частта, с която на З.Н.Д. са
наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.93в, ал.13 от ЗАвП за извършено
нарушение по чл.34, &5, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.; по т.3-
„глоба” в размер на 2 000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, за извършено нарушение по чл.23а, предл.2
от ЗАвП. В останалата част, касаеща
т.2 от НП, решението на КРС не е оспорено и е влязло в сила.
По отношение на деянието по т.1 от
наказателното постановление, Районният съд е приел за установено
по делото, че касаторът не е спазил изискванията на
чл.34, &5, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., защото, като водач на
автобус СЕТРА *** с рег.№ ***, оборудван с тахограф,
не осигурил съответствие на записаното на тахографа
часово време, с официалното време в
Република България и затова правилно е бил санкциониран на основание чл.93в,
ал.13 от ЗАвП, с наказание, определено в последната
разпоредба в абсолютен размер. Намерил за неоснователни доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, в т.ч. и
по отношение на твърденията за допуснати нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти ставало
ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Намерил за неотносими към съставомерността
на нарушението, точният час, отразен на тахографския
лист, защото изискването на Регламента било, водачът да осигури съответствие
между записаното на тахографския лист и
действителното часово време в страната. За лишено от правно основание счел и
твърдението, че наложената по т.1 санкция надхвърляла границата на необходимото
за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. В тази
връзка е посочено, че изискванията на транспортното законодателство следва да
се съблюдават във всички случаи, още повече, когато става дума за превоз на
деца. По горните съображения, намерил за правилно и законосъобразно наказателното
постановление, в тази му част.
По отношение на деянието по т.3 от
наказателното постановление, е прието за установено, че в деня на
проверката З.Д. е извършвал случаен превоз на пътници /деца/ с автобус с рег.№ ***,
за който не е имало издадено удостоверение за категоризация на автобусите за
туризъм /IRU/ и затова правилно водачът бил санкциониран
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Изложени са
съображения за неоснователност на възражението на жалбоподателя, за неотносимост на санкцията по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, към визираното нарушение на ЗАвП.
За неоснователно е прието и възражението, че в случая превозът бил
„случаен“, а не „обществен“. В тази връзка е посочено, че „обществен превоз“ на
пътници е общото понятие, отнасящо се до видове превози, независимо дали са по
утвърдени автобусни линии, случайни и др. Затова и всеки водач, който управлява
моторно превозно средство, с което се осъществява превоз на пътници по
автобусни линии (раздел І), специализирани и случайни превози, таксиметрови
превози (раздел II), международни превози, може да бъде субект на
административна отговорност по санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. Посочено е също, че по отношение на превозвача е предвидена
отделна административнонаказателна отговорност в чл.96б,
ал.5 от ЗАвП за това, че е допуснал или наредил
извършването на превоз в нарушение на съответното изискване, но последната отговорност
не е пречка за реализиране отговорността и на водача, като отговорността на всеки
един от тези субекти е самостоятелна.
При
извършената касационна проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
намира, че същото е валидно и допустимо. Постановено е по подадена в срок жалба
и срещу наказателно постановление, което подлежи на съдебен контрол, като
намира също така, че изводите на съда, направени въз основа на събраните по
делото доказателства и установената фактическа обстановка, са правилни и
обосновани и като такива, същите се споделят напълно от настоящия съдебен
състав.
Съдът не
констатира при постановяването му районният съд да е допуснал нарушение на
материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните правила.
В т.1 от НП е визирано
нарушение на чл.34,
&5, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., изразяващо се в това, че Д.,
като водач на автобус с рег.№ ***, оборудван с тахограф,
не осигурил съвпадане на часовото време в тахографски
лист от 03.07.2019 г., с официалното време в Република България. От събраните по делото доказателства – данните от
приложения тахографски лист от 03.07.2019 г., според
които МПС е приведено в работен режим в
17:45 часа на горната дата; обстоятелството, че проверката е извършена на
03.07.2019 г. в 10.05 часа /видно от АУАН и НП/, както и от показанията на
свидетеля М., според които, по време на извършената проверка тахографският лист отчитал 22:05 часа, се установява по
безспорен начин, че водачът Д. е извършил вмененото му нарушение чл.34,
&5, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., тъй като не е осигурил съответствие на часовото време, регистрирано върху
тахографския лист, с официалното време в РБ. От описаните по-горе доказателства се установява
по категоричен начин и какво точно е несъответствието между часовото време,
записано на тахографския лист и официалното часовото
време в страната, поради което не са налице нарушения на процесуалните правила,
ограничили правото на защита на санкционирания. В тази връзка,
правилно, за
горното нарушение е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора по чл.93в, ал.13 от ЗАвП, предвиждащ отговорност за водач на МПС, който не е
осигурил съответствие между записаното на тахографския
лист часово време и официалното време в страната на регистрация на превозното
средство.
Правилни
са и изводите на районния съд за законосъобразност на НП, в частта му т.3, касаеща нарушение на разпоредбата на чл.23а, пр.2 от ЗАвП. С последната е въведено изискване случайните превози
на деца и/или ученици да се извършват с автобуси, за които има издадено
удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на
автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU). Безспорно е по делото, че водачът
е извършвал случаен превоз на ученици от *** през *** до ***. В АУАН и НП,
деянието е описано по следния начин: „водачът извършва случаен превоз на деца с
автобус, за който няма удостоверение за категоризация
на автобусите за туризъм (IRU)“. Т.е., водачът е бил наказан именно за
изначалната липса на необходимото удостоверение за категоризация по системата
за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по
автомобилен транспорт (IRU). Такъв документ не е бил представен нито в хода на административнонаказателното производство, нито пред
районния съд. За
нарушение на горното задължение е приложима санкцията по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАП, като не е налице, соченото от касатора противоречие
между описанието на деянието в АУАН и НП и приложената санкционна разпоредба. Неоснователни, по изложените от районния съд
мотиви, които настоящата инстанция споделя напълно, са и възраженията за
несъответствие на наложената санкция с принципа за пропорционалност поради
това, че единствено превозвачът може да се снабди с процесното
удостоверение за категоризация.
С оглед
всичко изложено, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде постановено решение, с което същото да бъде оставено в сила.
Предвид
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №402/12.12.2019 г. по анд №919/2019 г. по описа на Районен съд-Кърджали, в частта му, с която е потвърдено НП
№29-00000141/31.07.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Кърджали, с което на жалбоподателя са наложени следните
наказания: по т.1 - глоба в размер на 200 лв., на основание чл.93в, ал.13 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, за нарушение
по чл.34, §5, б.“а“ от Регламент /ЕС/ №165/2014 г.; и по т.3 – глоба в размер
на 2 000 лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
за нарушение по чл.23а, пр.2 от ЗАП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.